Р Е Ш Е Н И Е
№ 6
гр. Пловдив, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав, в открито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
при секретаря Христина Николова, като разгледа докладваното от председателя
Мариана Шотева адм. дело № 3062 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на Т.Д.Т., ЕГН ********** *** против Ревизионен акт
(РА) № Р-16001621002185-091-001 от 30.08.2021 г., издаден от Г. П. Й. на
длъжност Началник сектор при ТД на НАП – Пловдив, възложил ревизията и К. П. Я.
на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Пловдив, Ръководител
на ревизията, потвърден с Решение № 577 от 05.11.2021 г. на Директор на
Дирекция “ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с който на Т. са определени следните
задължения: данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2014 г.
в размер на 6 190,60 лв. и лихви 3 980,52 лв.; вноски за ЗО за 2014 г. в размер
на 2 102,40 лв. и лихви 1 351,83 лв. Твърди се незаконосъобразност на РА в неговата
цялост и се иска отмяната му от съда. Претендират се сторените в производството
разноски.
Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив чрез
процесуален представител юриск. П. намира подадената жалба за неоснователна и
настоява за нейното отхвърляне. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Допълнителни съображения излага в депозирана по делото писмена защита.
Пловдивският административен съд – Второ отделение, VII състав, след като
прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, намира за установено следното.
Жалбата е подадена при наличието на правен интерес, след като е упражнено
правото за обжалване на ревизионния акт по административен ред, и в предвидения
процесуален срок, поради което съдът намира същата за ДОПУСТИМА. Разгледана по
същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.
Ревизията е повторна. Първоначално същата е започнала със Заповед за
възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001620004052-020-001/07.07.2020 г., издадена
от Г. П. Й. на длъжност началник на сектор, с обхват
определяне на задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2019 г., като е определен срок за
приключване на производството до 3 месеца, считано от датата на връчване на
заповедта, което е сторено по електронен път на 13.07.2020 г. (л. 419-421).
Последвало е издаването на Заповеди за изменение на заповед за възлагане на
ревизия (ЗИЗВР) № Р-16001620004052-020-002/13.10.2020 г., №
Р-16001620004052-020-003/13.11.2020 г. и № Р-16001620004052-020-004/09.12.2020
г. от същия орган по приходите, с които е продължен срокът за приключване на
ревизията до 11.12.2020 г., като с последната от тях обхватът на ревизираните
задължения е разширен със задължения за Здравно осигуряване – за
самоосигуряващи се за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г. Тези заповеди също
са връчени на ревизираното лице по електронен път (л. 410 и сл.).
На Т. е връчено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от
задължено лице (ИПДПОЗЛ) № Р-16001620004052-040-001/09.07.2020 г., в отговор на
което същият е представил обяснения за получените от него доходи през
ревизирания период, както и направените разходи, като е представил и декларации
за разкриване на банкова и застрахователна тайна (л. 121-127). Искания за
представяне на документи и писмени обяснения са изпратени и до трети лица –
Община Пловдив, район „Централен“ и Дирекция „МДТ“, ВиК, ЕВН, ТП на НОИ –
Пловдив и различни банки, като от същите са постъпили и съответните отговори
(л. 102 и сл.). С Протокол № 1555642/30.11.2020 г. са присъединени документи от
ИС на НАП и справки от ИС на БНБ (л. 137 и сл.).
До ревизираното лице е отправено второ ИПДПОЗЛ №
Р-16001620004052-040-002/26.11.2020 г., с което на лицето е указано, че през
2014 г. по сметка в „Интернешънъл Асет банк“ АД е внесена на каса и преведена
на Nona
International Tradin сумата от 45 376 щатски долара, във връзка с което е
изискано представянето на документи и обяснения относно произхода на тези
средства, както и данни във връзка с какви доставки/услуги са извършени тези
преводи (л. 103-105). В указания срок е постъпил отговор, в който Т. посочва,
че през въпросната година е търсил работа и е попаднал на подходяща такава –
охранител в „Интертел“ ЕООД, провел е разговори с управителя С. и са се
разбрали на другия ден да оформят документите и да започне работа. На другия
ден (не помни дата) посочва, че е отишъл на работа, но не е бил готов с някои
документи за започване на работа и са се договорили със С. да ги приготви в
най-скоро време и да ги донесе. Същият ден С. е дошъл с една колежка, която му
е била представена и ги е изпратил до банката да внесат някакви пари, като при
превода служителката на банката е заявила, че има проблем и ако желаят да ги
внесат, жалбоподателят да си открие сметка и да ги нареди от негово име. Т. я е
попитал дали ще има проблем и тя му заявила, че няма да има, той превел от
негова банкова сметка, ***, че парите не били негови, след това не е отишъл
повече на работа. В подкрепа на изложеното прилага инвойс № 20141201 от
12.01.2014 г. на стойност 45 376 USD (л.106-107).
Въз основа на събраните доказателства е съставен Ревизионен доклад (РД) № Р-16001620004052-092-001/22.12.2020
г., срещу който от Т. е подадено възражение, в което посочва, че в хода на
ревизията е дал обяснения във връзка с внесените от него парични средства на
стойност 45 376 щатски долара, като е представил и фактура – инвойс,
издадена от „Нона Интернешънъл Трейдинг Лимитед“, въпреки това проверяващите
органи не са изискали от „Интертел“ ЕООД никакви документи, справки и
обяснения. Посочва също така, че единственото, което е направено, е да се
изготви справка за осъществения от дружеството внос на стоки в ИС на НАП –
Регистър на Агенция „Митници“, която обаче е неясна и не следва само на нея да
се направи извод, че такъв внос не е осъществен. В тази връзка се прави искане
да бъде изпратено ИПДПОЗЛ до „Интертел“ ЕООД и от дружеството да се изискат
обяснения относно това имали ли са търговски взаимоотношения с посоченото
дружество, ако да, какви са били, извършвали ли са поръчка на фитнес оборудване
през 2014 г. и ако да, същото получено ли е, как е заплатено и всякаква друга
информация относно представената инвойс – фактура. Към възражението е
представена Декларация от Д.Т.С., управител на „Интертел“ ЕООД, в която същият
декларира, че сумата в размер на 45 376 щатски долара, внесена от Т.Д.Т.
по негова банкова сметка *** „Интернешънъл Асен Банк“ АД и наредена от него към
Нона Интернешънъл Трейдинг Лимитед, е предадена от него в качеството му на
управител на „Интертел“ ЕООД на лицето Т. с цел извършване на плащане по
фактура инвойс № 20141201 от 12.01.2014 г., издадена от Нона Интернешънъл
Трейдинг Лимитед към „Интертел“ ЕООД във връзка с поръчано фитнес оборудване,
сумата е собственост на представляваното от него дружество (л. 196-197).
Приемайки възражението за неоснователно, а представената с него декларация
за такава с цел лицето да покаже произход на средствата, внесени по неговата
сметка, без да разполага с доказателства за това, органите по приходите са
издали РА № Р-16001620004052-091-001/19.01.2021 г. (л. 376 и сл.), с който на
жалбоподателя са определени задължения за данък върху годишната данъчна основа
по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 6 292,35 лв. и лихви 3 650,89
лв. и вноски за ЗО за 2014 г. в размер на 2 102,40 лв. и лихви 1 219,83
лв. Мотивирано е, че след представяне на обяснението и инвойс фактурата,
органите по приходите са предприели действия за събиране на доказателства от
„Интертел“ ЕООД, като на декларирания в НАП ел. адрес за кореспонденция е
изпратено ИПДПОЗЛ № Р-16001620004052-041-033/07.12.2020 г., като до момента на
изготвяне на РА, не е получено потвърждение за получаването му, поради което и
с оглед непредставянето на изисканите документи и обяснения, от органите по
приходите е извършена проверка в ПП на НАП относно реалността на доставката на
фитнес оборудване, при която е установено, че „Интертел“ ЕООД не е декларирало
в ДП осъществен внос от Китай, а от регистър „Митници“ е установено, че няма
осъществен внос от фирмата от Нона Интернешънъл Трейдинг Лимитед – Китай.
По жалба на лицето този РА е отменен с Решение № 209/05.04.2021 г. на
Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив. Със същото решение на основание чл. 155,
ал. 4 от ДОПК преписката е върната на органа по приходите, издал ЗВР за
издаване на нов РА, с цел правилно, мотивирано и законосъобразно определяне на
задълженията по ЗДДФЛ и по ЗЗО за 2014 г., съобразно изискванията на
процесуалния и материалните закони, при спазване на изводите и отстраняване на
пропуските, установени в решението. По-конкретно дадените указания са в насока,
че при определяне на данъчната основа органите по приходите следва да приложат
особения ред за облагане по чл. 122 от ДОПК при извършване на съпоставка на
извършените разходи и придобитите доходи (л. 300 и сл.).
В тази връзка и със ЗВР № Р-16001621002185-020-001 от 14.04.2021 г.,
издадена от Г.П.Й., Началник сектор в ТД на НАП – Пловдив, е възложена
повторната ревизия с обхват задължения за данък върху годишната данъчна основа
по чл. 17 от ЗДДФЛ, както и за ЗО за самоосигуряващи се, всички за периода от
01.01.2014 г. до 31.12.2014 г., като е определен срок за приключване на
ревизионното производство до 3 месеца, считано от датата на връчване на
заповедта, което е сторено на 19.04.2021 г. (л. 295-298 и сл.). В хода на тази ревизията
на Т. е връчено ИПДПОЗЛ, получено от него по електронен път на 19.04.2021 г. (л.
288-294), като в указания срок не са постъпили изисканите документи и писмени
обяснения. С Протокол № Р-16001621002185-ППД-001/19.04.2021 г. (л. 211 и сл.) и
Протокол №Р-16001621002185-ППД-002/03.06.2021г. (л. 100 и сл.) са присъединени
доказателства, събрани при извършеното производство, приключило с РА № Р-16001620004052-091-001/19.01.2021
г. Отправени са ИПДПОЗЛ до „Интертел“ ЕООД и до неговия управител Д.Т.С., в
отговор на които са постъпили идентични обяснения, в които управителят С.
заявява, че не може да представи никакви документи, защото през годините
фирмата е била продавана на различни лица и документите са предавани на различните
собственици. Посочва, че за кратък период от време през 2014 г. Т.Т. е работел
– помагал е в заведението и фитнес салона, които са били стопанисвани от
фирмата, като в този момент фирмените сметки са били блокирани от НАП, поради
назначени ревизии и всички приходи от дейността са отчитани с фискални
устройства и въпросната сума е била предадена от оборота на заведението и
фитнеса лично на Т.Т. без да бъдат създадени документи, използвана е сметката
на Т.Т. за извършването веднага на международен превод. Представено е и копие
от инвойс № 20141201 от 12.01.2014 г. (л. 66 и сл.).
В резултат на извършения анализ и изготвената съпоставка на имущественото
състояние на лицето, извършените разходи и получените доходи и доказани приходи,
ревизиращият екип е установил наличие на предпоставките, визирани в чл. 122,
ал. 1, т. 7 от ДОПК, а именно декларираните и/или получените приходи, доходи,
източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на
стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и
финансовото му състояние за ревизирания период. В тази връзка, и на основание
чл. 124, ал. 1 от ДОПК на лицето е връчено уведомление, с което е уведомено, че
основата му за облагане с данък върху доходите на физическите лица и
осигурителният доход за установяване на задълженията за ЗО за ревизирания
период ще бъдат определени по реда на чл. 122 от ДОПК. Едновременно с това до
лицето е отправено и ИПДПОЗЛ, с което на основание чл. 124, ал. 3 от ДОПК е
изискано попълването на декларация относно имущественото му състояние за
ревизирания период, като в указания срок, няма данни жалбоподателят да е
представил изисканите декларации (л. 83 и сл.).
Въз основа на събраните доказателства е съставен РД № Р-16001621002185-092-001/02.08.2021
г. (л.49 и сл.), като в законоустановения срок не е подадено възражение от
страна на Т.. Така изготвеният РД е послужил като основание за издаване на РА №
Р-16001621002185-091-001/30.08.2021 г., в който след извършен анализ на всяко
от относимите към ревизирания субект обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК за
2014 г. и съпоставка на доказаните приходи/доходи с извършените разходи, е
констатирано несъответствие в имущественото състояние на лицето, което с
ревизията е определено като доход с неустановен произход. Несъответствието на
приходите и разходите е онагледено в изготвена таблица, в която е извършена
съпоставка и е установено несъответствие за 2014 г. в размер на 64 210,16 лв.
Определена е данъчна основа, равна на посоченото несъответствие, намалено с
дължимите задължителни осигурителни вноски по ЗЗО. Определен е допълнително
дължим данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 6
190,60 лева със съответните лихви за просрочие в размер на 3 980,52 лева. Допълнително
са установени и задължения за ЗО по реда на чл. 122-124 от ДОПК, във връзка с
чл. 124а от ДОПК в размер на 2 102,40 лева, като в тази връзка е прието,
че като лице, подлежащо на осигуряване по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО и имащо
получени доходи, подлежащи на данъчно облагане, то съответно следва да извърши
годишно изравняване на осигурителния си доход за ЗО на база този доход.
Посочено е, че тези доходи не са осигурителни по смисъла на нормативната
уредба, регламентираща ДОО, но се включват в годишното изравняване на дохода за
целите на ЗО и то единствено за лицата, които провеждат ЗО по реда на чл. 40,
ал. 5 от ЗЗО, поради което и на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО
окончателната осигурителна вноска е прието, че се дължи върху годишния
осигурителен доход и е определена върху разликата от общия осигурителен доход и
дохода, върху който се дължат авансовите вноски за ЗОВ. Начислени са и
дължимите лихви в размер на 1 351,83 лв. на основание чл. 107 от ЗЗО и чл.
175, ал. 1 от ДОПК (л. 38-41).
В срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК ревизионният акт е обжалван пред Директора
на Дирекция “ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП, който в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК е постановил и Решение № 577/05.11.2021 г., с което РА е потвърден. За да стори
това, решаващият орган изцяло е възприел мотивите на ревизиращия екип, като е
посочил подробно и нормативната уредба, уреждаща този вид отношения.
В хода на съдебното производство като свидетел е разпитан Д.Т.С. –
управител на „Интертел“ ЕООД, както през ревизирания период, така и към
настоящия момент. От показанията на същия се установява, че не е имал бизнес
отношения с жалбоподателя, неговият брат е бил управител на негово заведение от
2011 г. до 2015 г. и на фитнеса, на който е бил собственик. През 2013 г. – 2014
г. е имал ревизия, през същите години е разширявал фитнеса си и се е наложило
да поръча от Китай фитнес уреди, а през 2014 г. е дал пари на Т. на три пъти –
между 58 000 и 60 000 долара за закупуването на тези уреди. Уредите
са дошли няколко месеца по-късно, а след година – година и половина е продал
търговското предприятие на друго лице, което, доколкото свидетелят си спомня, е
починало и митническите декларации са останали в архива на фирмата, която е
прехвърлил, иначе жалбоподателя лично не го познава. Съдът приема свидетелските
показания за логични, последователни и почиващи на непосредствени впечатления и
спомени на свидетеля, като същите ще се преценяват от съда, с оглед на всички
други данни по делото.
Други доказателства в хода на съдебното производство не са ангажирани от
страните.
При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни
изводи.
Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени в сроковете по чл. 117,
ал. 1 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК и от компетентните органи по смисъла на чл. 119,
ал. 2 от ДОПК, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП, в кръга на определените
им правомощия по чл. 119, ал. 2 от ДОПК, определящ материалната компетентност
на лицата, които следва да издават ревизионния акт, и предвиждащ, че той се
издава от органа, възложил ревизията (определен за това с акт на директора на
компетентната териториална дирекция) и ръководителя на ревизията (определен със
заповедта за възлагане на ревизия). В тази насока са представени Заповед № РД-09-2433
от 16.12.2019 г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, ведно с последващо
изменящите я заповеди (л. 6 и сл. и л. 348 и сл.). Следва да се констатира също
така, че от представените от страна на ответника и приети като доказателства
– CD със записани в него електронни
документи, ведно с прилежащите им сертификати, справки от сайта на доставчиците
на удостоверителни услуги за верификация на документ, както и копия от
удостоверения за електронни подписи (л. 8-10, л. 319 и л. 371 и сл.) се
установява, че ЗВР, ЗИЗВР, РА, РД и решението представляват актове, подписани с
валидни квалифицирани електронни подписи. Извършените процесуални действия и
събраните доказателства в хода на ревизионното производство са осъществени по
реда на ДОПК и при спазване на основните принципи на кодекса. Изложеното налага
извод, че процесният ревизионен акт е издаден от компетентни органи и в
изискуемата се форма, а в хода на ревизионното производство не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да
обосновават незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт само на това
основание. Всички актове на органите по приходите, в т.ч. и ИПДПОЗЛ са били
надлежно връчени на жалбоподателя, следователно на ревизираното лице е била
осигурена възможност да упражни правото си на защита в пълен обем.
В случая жалбоподателят оспорва изводите на органите по приходите, като
посочва, че не са налице предпоставките на чл. 122 от ДОПК, както и че не са
налице укрити доходи или приходи през ревизирания период 01.01.2014 г. - 31.12.2014
г.
В тази връзка следва да бъде съобразено, че основанията за извършване на
ревизия по особения ред, са изрично изброени от закона в разпоредбите на чл.
122, ал. 1, т. 1 - 7 от ДОПК. Както вече се посочи и по-горе, с уведомление по
чл. 124 от ДОПК, лицето е уведомено за констатациите на органа по приходите,
както и че по отношение на него са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1,
т. 7 от ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на
формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската
дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му
състояние за ревизирания период, поради което и данъчната му основа за облагане
с данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и вноски за ЗО за 2014
г. ще бъде установена по особения ред. Уведомлението е редовно връчено, като от
страна на лицето не са представени декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК, поради
което процедурата по чл. 124, във връзка с чл. 122 от ДОПК за преминаване към
облагане по аналог, формално се явява спазена.
Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК в
производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122
от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на
противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено от
събраните в хода на ревизията доказателства. За да се приложи обаче
презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК, фактическите констатации, на които се
позовават органите по приходите, следва да са подкрепени от надлежни доказателства,
в противен случай тежестта за опровергаването им не може да се възлага на
ревизирания субект. Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от ДОПК, в случаите
по чл. 122, ал. 1 при определяне на основата по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК,
се смята до доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци
печалба, респективно доход, когато: 1) стойността на имуществото на лицето явно
съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на
формиране на собствения капитал или безвъзмездно финансиране, получени от него
и 2) направените разходи от лицето и свързаните с него лица по § 1, т. 3, б „а“
от допълнителните разпоредби, явно и съществено превишават размера на
декларираните получени средства.
В случая основният спорен въпрос, по отношение на който се концентрират
противоположните становища на страните, се свежда до включена в разходната част
на паричния поток сума в размер на 45 200 USD (64 938,77 лв.), преведена от
жалбоподателя по банкова сметка *** - Китай, която сума, според него, му е била
предоставена от управителя на „Интертел“ ЕООД Д.С., за да бъде преведена по
банковата сметка на посоченото по-горе китайско дружество от името на
„Интертел“ ЕООД, с цел плащане на фитнес оборудване по инвойс №
20141201/12.01.2014 г.
Тук е мястото да се посочи, че още в първоначалната ревизия жалбоподателят
заявява, че въпросната сума не е негова, т.е. не представлява приход или доход,
била му е предоставена от трето лице с цел да я преведе по банкова сметка ***ъщото
това трето лице - „Интертел“ ЕООД с основание плащане на фитнес оборудване по
инвойс № 20141201/12.01.2014 г., в подкрепа на което твърдение представя и
копие от въпросния инвойс. Това твърдение се поддържа и във възражението срещу
първоначално съставения РД, в т.ч. са направени искания да бъдат изискани
съответните доказателства от „Интертел“ ЕООД, каквото няма данни да е било
сторено от органите по приходите. До извод в обратната насока не води и
посочването в първоначално издадения РА № Р-16001620004052-091-001/19.01.2021
г., че: „След предоставяне на обяснението
и инвойс фактурата, органите по приходите са предприели действия за събиране на
доказателства от посочената фирма „Интертел“ ЕООД, като на декларирания в НАП
ел. адрес за кореспонденция е изпратено Искане за представяне на документи и
писмени обяснения от трети лица № Р-16001620004052-041-033/07.12.2020 г., като
до момента не е получено потвърждение за получаването му…“. Това е така,
защото от органите по приходите така цитираното ИПДПОЗЛ не е представено, въпреки
дадените нарочни указания в тази връзка, в т.ч. и с определението, с което
даденият ход по същество е отменен, поради което и следва да се приеме, че такова
искане не е било изпратено до третото лице „Интертел“ ЕООД.
Все в тази насока следва да бъде съобразено, че с възражението срещу
първоначално съставения РД, жалбоподателят е представил и нарочна декларация от
управителя на „Интертел“ ЕООД – Д.С., в която последният декларира, че: „Сумата в размер на 45 376 щ. д. …
внесена от Т.Д.Т., ЕГН **********, по негова банкова сметка ***его към Нона
Интернешънъл Трейдинг Лимитед е предадена от мен в качеството ми на управител на „Интертел“ ЕООД
на лицето Т.Т., с цел извършване на плащане по фактура инвойс № 20141201 от
12.01.2014 г., издадена от Нона Интернешънъл Трейдинг Лимитед към „Интертел“
ЕООД, във връзка с поръчано фитнес оборудване. Сумата е собственост на
представляваното от мен дружество.“.
Идентично е и заявеното от С. в качеството му на управител на „Интертел“
ЕООД и в лично такова при извършената му насрещна проверка в хода на повторната
ревизия, а и разпитан като свидетел по делото потвърждава предаването на сумата
на жалбоподателя Т., както и целта на нейното предаване, а именно – да бъде
преведена по банкова сметка ***-горе инвойс фактура.
Тук е мястото да се посочи, че съгласно чл. 4, ал.7 от Закона за мерките
срещу изпирането на пари (отм.), но приложим към 2014 г., лицата, извършващи
операция или сделка чрез или с лице по чл. 3, ал. 2 и 3 на стойност над 30 000
лв. или тяхната равностойност в чужда валута, съответно над 10 000 лв. или
тяхната равностойност в чужда валута, когато плащането се извършва в брой, са
длъжни да декларират произхода на средствата. Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 са
длъжни да изискат декларацията преди извършването на съответната операция или
сделка. Съответно, съгласно чл. 6, ал. 5, т. 3 от с.з., лицата по чл. 3, ал. 2,
т. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 10, 12, 14, 18, 19 и 20 създават специализирани служби,
които изискват сведения за произхода на паричните средства или ценности -
предмет на операциите или сделките; произходът на тези средства се удостоверява
с декларация. И най-сетне, съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 28 от 18.12.2012
г. за сведенията и документите, представяни на доставчиците на платежни услуги
при извършване на презгранични преводи и плащания към трета страна, издадена от
министъра на финансите и управителя на БНБ, обн., ДВ, бр. 3 от 11.01.2013 г., в
сила от 1.03.2013 г., лице, което извършва презграничен превод или плащане към
трета страна в размер на 30 000 лв. или повече или тяхната равностойност в
друга валута, представя на доставчика на платежни услуги, извършващ превода или
плащането, сведения и документи, които удостоверяват основанието и размера на
превода или плащането, както и декларация съгласно приложението.
В конкретния случай такава декларация не е била изискана от „Интернешънъл
Асен Банк“ АД, вместо това, органите по приходите са се задоволили да посочат,
че поради липса на доказателства, се приема, че внесените на каса по сметката
на горепосочената банка в щатски долари суми са лични средства на Т.Т..
Отделно от това, в представените обяснения в хода на извършените насрещни
проверки, управителят на „Интертел“ ЕООД посочва, че сумите, които е предал на
жалбоподателя, за да заплати фактурираното фитнес оборудване, са от оборота на
заведението и фитнеса, който оборот е бил отчитан с фискални устройства. По
делото нито се твърди, нито се представят доказателства да е била извършена
проверка от органите по приходите в тази насока, т.е. няма данни, опровергаващи
тези твърдения на третото лице, поради което и следва да се приеме, че към
м.07.2014 г. „Интертел“ ЕООД е имало налични в касата 64 938,77 лева,
които са били предадени на Т..
Недоказани са и следващите твърдения на органите по приходите, че не е
установен извършен внос на стоки от Нона Интернешънъл Трейдинг Лимитед. Това е
така, защото цитираната в РД справка от ИС на НАП – Регистър на Агенция
„Митници“ от една страна не става ясно за какъв период е изготвена, доколкото,
същата е озаглавена „Справка за осъществен внос на стоки от ИНТЕРТЕЛ ЕООД с ЕИК
по Булстат ********* за периода 01.01.2009 г. – 31.12.20…“, т.е. не става ясно
кой е крайният период (л. 161-173). От друга страна, същата е в насипно
състояние и в табличен вид и от нея не може да се установи по безспорен начин
на коя дата, от кой доставчик какво е било внесено от „Интертел“ ЕООД. В този
смисъл и съдът приема, че в процесното ревизионно производство, органите по
приходите не са изпълнили задълженията си за обективно (чл. 3 от ДОПК);
служебно (чл. 5 от ДОПК) и добросъвестно (чл. 6, ал.1 от ДОПК) установяване на
фактите и обстоятелствата, които са от значение за установяване на задълженията
на задълженото лице към бюджета. Доказателствата, събрани в хода на
ревизионното производство не са преценени от органите по приходите в тяхната
съвкупност, което е довело до грешни изводи и необоснованост на констатациите
на оспорения ревизионен акт. Това е така, защото от значение при данъчното
облагане са реалните доходи или приходи на ревизираното лице. Обстоятелството
дали те са получени на законно основание или не в случая не е от значение и
естествено не се взема предвид от ревизиращите органи. Това правило има обаче и
обратен знак. Както вече се посочи, при действието на чл. 124, ал. 2 от ДОПК
доказването на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК за провеждане на ревизията
по особения ред на чл. 122 и сл. от кодекса е в тежест на ответника, а елемент
на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК е и реалното получаване на
доходи/приходи. Между страните не се спори, че към момента на извършване на
паричните преводи, банковите сметки на „Интертел“ ЕООД са били запорирани,
съответно, извършването на банков превод от „Интертел“ ЕООД към Нона
Интернешънъл Трейдинг Лимитед по фактура инвойс № 20141201 от 12.01.2014 г., е
било невъзможно. По тази причина и с цел заобикаляне на закона, жалбоподателят
е приел да извърши въпросния паричен превод. Обстоятелството обаче дали с
приемо-предаването на въпросната сума, се цели заобикаляне на данъчното законодателство,
е ирелевантно в случая. Това е така, защото наличието на констатираните
нарушения биха могли да имат за последица ангажиране на административнонаказателна
или наказателна отговорност за лицето, нарушило конкретни законови разпоредби,
но в никакъв случай извод за укрити приходи/доходи, респ. основание за облагане
по ЗДДФЛ и ЗЗО. В случая органите по приходите не са положили никакви усилия за
установяване на действителното фактическо положение, а изцяло са се задоволили
с констатирането на факти, които нито сами по себе си, нито в съвкупност могат
да обосноват извод в желаната от тях насока.
При липсата на каквито и да било други данни по делото, следва да се
приеме, че изводите на органа по приходите, че е налице недостиг на парични
средства в размер общо на 64 210,16 лв., които произлизат от укрити доходи от
лицето, подлежащи на облагане, за които същото не е доказало произход и не ги е
декларирало, не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Ето защо, съдът
намира, че неправилно органите по приходите са приели, че за 2014 г. са налице
обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, с оглед на което са установили
задълженията на лицето за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и вноски за ЗО за 2014 г. по особения ред.
Изложеното обосновава извод за незаконосъобразност на установените
задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и вноски
за ЗО за 2014 г., ведно с начислените лихви, което има за последица отмяна на
оспорения РА.
С оглед изхода от спора, на жалбоподателя са дължат направените разноски,
които се констатираха в размер на 70 лева, от които 10 лева заплатена ДТ и 60
лева възнаграждение за свидетел.
Воден от горното, Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-16001621002185-091-001 от 30.08.2021 г., издаден от Г.
П. Й. на длъжност Началник сектор при ТД на НАП – Пловдив, възложил ревизията и
К. П. Я. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Пловдив,
Ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 577 от 05.11.2021 г. на
Директор на Дирекция “ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с който на Т.Д.Т., ЕГН **********
***, са определени следните задължения: данък върху годишната данъчна основа по
чл. 17 от ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 6 190,60 лв. и лихви 3 980,52 лв.;
вноски за ЗО за 2014 г. в размер на 2 102,40 лв. и лихви 1 351,83 лв.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите с адрес гр. София, бул. „Княз Ал.
Дондуков“ № 52 да заплати на Т.Д.Т., ЕГН ********** ***, сумата от 70 (седемдесет)
лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: