Р Е
Ш Е Н
И Е
N
гр.Радомир,
21.05.2021г.
Радомирският
районен съд наказателна колегия в публично заседание на 27.04.2021 година в състав:
Районен съдия:Ивета Павлова
При секретаря Т. П. и в присъствието на прокурора
………………………………………………………………като разгледа докладваното от съдията анд №22/2021 година по описа на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл.
от ЗАНН.
С наказателно
постановление №20-1158-000890/27.03.2020г.
началник група към О., сектор „Пътна полиция“ е наложил на жалбоподателя В.И.Л., с ЕГН:********** *** административно
наказание глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за
един месец на основание чл.175, ал.1,т.4
от ЗДвП за нарушение по чл.103 от ЗДвП.
Недоволен от така наложените му наказания Л. по изложени в жалбата
съображения и правни доводи на адвокат-
пълномощника му в представено по делото писмено становище , моли съда да отмени
атакуваното наказателно постановление. Въззивника изцяло оспорва фактическата
обстановка описана в АУАН и НП, с твърдението, че не е извършил адм. нарушение,
за които е санкциониран.
Въззиваемата страна
ОД МВР-Перник, редовно и своевременно призована, не е изпратила
представител и с писмено становище депозирано по делото моли съда да потвърди същото като
законосъобразно издадено.
Районна прокуратура гр.Перник, ТО-Радомир, редовно и
своевременно призована, не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
Радомирският
районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, приема от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е подадена
в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
В АУАН № 286171/16.01.2020г. е описано от фактическа
страна, че на 27.10.2019г.в 9.28 часа на
път Първи клас №1-6 км.70 +273 в посока от гр.Перник към гр.Радомир жалбоподателят
Л. е управлявал собственият си товарен автомобил „Щаер12 С 18“ с рег.№. , като при подаден сигнал за спиране
със стоп палка, образец АПИ от контролен орган
на НТУ-АПИ, сектор „Контрол и правоприлагане“ гр.Благоевград за
извършване на проверка съгласно чл.167а, ал.1 и ал.2 от ЗДвП , Л. не е изпълнил задължението си да спре на
посоченото място и е продължил движението си в посока към гр.Радомир.
Полицейски инспектор С.П. в сектор „ПП“ към отдел „ОП“
при ОДМВР съставил горецитирания АУАН на жалбоподателя, като
свидетели по съставянето на акта , както и
по установяване на нарушението са свидетелите К.Л. и Д.М. и двамата на длъжност „инспектор –контрол и правоприлагане
„ към национално ТОЛ управление. АУАН е връчен на жалбоподателя, като последният
го е подписал и е посочила в графа „Възражения“ :“Няма“
В
срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН от страна на жалбоподателя не е постъпило
писмено възражение.
Въз
основа на събраните по преписката доказателства и съставения АУАН административно-наказващия
орган е издал атакуваното в настоящето производство НП №20-1158-000890, като със същото са наложени
на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 100 лева и
лишаване от право да управлява МПС за
срок от 1 месец на основание чл.175,
ал.1,т.4 от ЗДвП за нарушение по чл.103 от ЗДвП.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Преди да пристъпи към разглеждане на правния спор по същество съдът следва
служебно да провери дали са налице допуснати съществени процесуални нарушения при
издаване на обжалваното НП и процесния АУАН. Настоящият
състав на решаващия съд намира ,че при
провеждане на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
атакувания АУАН и НП са издадени в съответствие с императивните изисквания на
чл. 57 и чл. 42 от ЗАНН. Посочени са и всички факти, които са относими към
съставомерните елементи и на нарушителя е била ясна фактическата рамка, в която
следва да организира защитата си. Посочени са доказателствата, въз основа на
които е направен извод за извършеното нарушение и неговото авторство, като
както в АУАН, така и в НП са описани и доказателствата. Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – Началник Група към ОДМВР Перник, който е оправомощен със Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните
работи.
По същество на спора, настоящият
състав намира, че фактическата обстановка описана в акта за установяване на адм. нарушение и в
атакуваното наказателно постановление, предвид ангажираните в хода на съдебното
следствие от страна на административно-наказващият орган гласни доказателства и
писмени такива приложени в административно-наказателната преписка не е установена и доказана по безспорен
начин.
От
събраните по делото доказателства не се
установява по категоричен начин, че жалбоподателят е извършил описаното в АУАН
и НП нарушение. Несъмнено, с оглед цитираните за нарушена разпоредби
на чл.
103 от ЗДвП и санкционна на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, водачът на ППС е този, чиято отговорност
следва да се ангажира в случая, т.е следва да
се докаже обстоятелството, че към
момента на извършване на адм.нарушение водач
на МПС-то е бил Л.. В тази връзка разпитани в хода на съдебното
следствие свидетелите по акта Д.М. и К.Л.
заявяват, че процесното ППС- т.а с рег №.
се е движело на път Първи клас №1-6 км.70 +273 в посока от гр.Перник към
гр.Радомир/местност „Арбанаси“/ като при подаден от свидетелите сигнал за спиране със стоп-палка
превозното средство не е спряло и е продължило движението си.И двамата свидетели обаче разпитани в хода на съдебното
дирене не сочат с категоричност дали Л. е управлявал процесния товарен автомобил
към момента на подаване на сигнала за спиране или друго лице, не могат да
посочат с точност колко лица са били в кабината на товарния автомобил , но и
двамата свидетели са категорични ,че той е имал отличителни знаци на учебен. В
тази връзка е представен и снимков материал в административно-наказателната
преписка, от който ясно се вижда, че процесният автомобил има отличителни знаци на учебен автомобил.
От друга страна жалбоподателят и защитата му твърдят и представят писмени
доказателства, а именно карта за преминатите учебни часове по „Управление на
МПС“, видно от която е отбелязано, че на
процесната дата 27.10.2019г. от 9.00 ч. до 9.20 часа е управлявал товарния
автомобил курсист И. И. К. портиворечие ан тези твърдения е представена и
проложена в АНП Декларация от Л. по чл.188 ЗДвП ,с която същият декларира,че на
процесната дата той е управлявал товарния авомоби
При така събраните в хода на съдебното дирене и приложени в АНП
доказателства настоящият състав намира, че не е доказано по безспорен начин, че
Л. на процесната дата 27.10.2019г. е
управлявал т.автомобил с рег.№РК0045 ВА и е
извършил адм.нарушение, за което е санкциониран с атакуваното НП . Свидетелските
показания относно това кой е управлявал
товарния автомобил са неясни , колебливи и непълни , както и относно това кой
го е управлявал към момента на подаване на стоп-палката и колко лица е имало в
кабината.За правна пълнота относно представените по делото от жалбоподателя
писмени документи касателно проведени
практически часове бучение на курсиста Иван
Колев на процесната дата не доказват по безспорен начин ,че курсиста Колев
е управлявал именно процесното МПС по посочения в АУАН маршрут , тъй като в
представеното ксерокопие на картон на преминатите учебни часове никъде не е
отразено с какво превозно средство са извършвани практическите часове и дали е точно
процесния товарен автомобил.
Предвид на гореизложеното настоящия състав на решаващия
съд намира, че описаната в АУН и НП
фактическа обстановка не е доказана от АНО , не е доказано по безспорен начин,
жалбоподателят ЛазаровТончев да е
извършител на описаното в акта за
установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно
постановление адм. нарушение, за което са
му наложени адм.наказания, а
именно : глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за
един месец на основание чл.175, ал.1,т.4
от ЗДвП, за нарушение по чл.103 от ЗДвП.
В разпоредбата на чл.6 от ЗАНН е дефинирано понятието
адм. нарушение, то е такова деяние, което е извършено виновно, нарушаващо
обществения ред на държавно управление, обявено е от закона за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред.
За да издаде наказателно постановление, с което да наложи
на извършителя адм. наказание, административно-наказващият орган следва да
установи, че деянието е адм. нарушение,
че нарушението е извършено от лицето, посочено като нарушител, и че това
нарушение е извършено виновно от лицето,което в случая не е сторено.
Мотивиран от
горното и в същия смисъл, и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН районният съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление
№20-1158-000890/27.03.2020г., с което
началник група към О., сектор „Пътна полиция“ е наложил В.И.Л., с ЕГН:********** *** административно
наказание глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за
един месец на основание чл.175, ал.1,т.4
от ЗДвП за нарушение по чл.103 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване по реда на АПК пред Пернишки административен съд в 14 – дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено с мотивите.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: