РЕШЕНИЕ
№ 67
гр. Пловдив, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Светлана Анг. Станева
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20225300502747 по описа за 2022 година
Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите във вр.
с чл.439, ал.1 ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба от „Кредит инкасо
инвестмънтс БГ“ ЕАД чрез юрисконсулт Н. В., против решение
№2803/21.07.2022 г., постановено по гр.д. № 5669/2022 г. на ПдРС, ХІ гр.с., с
което е признато за установено по отношение на „Кредит инкасо инвестмънтс
БГ“ ЕАД, че ищцата И. С. М. не дължи на ответника поради изтекла давност
по изпълнително дело № 41/2015 г. на ЧСИ К. П., рег.№*****, сумата от
общо 1511,29 лв. по изпълнителен лист от 09.12.2014 г., издаден по частно гр.
дело №15075/2014 г. на ПдРС, XVI гр. с-в, от която: главница - 719,84 лв.,
представляваща неплатено задължение по договор за потребителски заем в
размер на 800 лв. №***** от 27.02.2013 г., възнаградителна лихва в размер на
364,16 лв. за периода 09.04.2013 г. - 20.08.2013 г., мораторна лихва в размер
на 102,29 лв. за периода от 30.04.2013 г. до 26.09.2014 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението - 21.10.2014 г. до изплащане на
вземането, както и разноските по делото в общ размер на 325 лв. „Кредит
инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД е осъдено да заплати на И. С. М. сумата от
60,45 лв. - държавна такса и сумата от 24 лв. - такса за изискване на
изпълнително дело от ЧСИ, а на адвокат С. Ж. П. - адвокатско
1
възнаграждение за безплатно процесуално представителство по делото в
размер на 335,79 лв., определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
Във въззивната жалба се излагат подробни съображения за
неправилност и незаконосъобразност на решението. Твърди се, че неправилно
е прието, че вземането е погасено по давност. Не са приложени постановките
на ППВС №3 от 18.11.1980 г. по гр.д. № 3/1980 г., отм. с ТР № 2/26.6.2015 г.
по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК; погрешно е обсъдено и отчетено
действието на предприетите изпълнителни действия, които прекъсват
давностния срок. Цитира се съдебна практика. Иска се отмяна на решението и
постановяване на ново, с което искът да бъде отхвърлен. Претендират се и
разноски в размер на 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Евентуално
се прави възражение за прекомерност на възнаграждението на насрещната
страна. В случай, че се присъдят разноски на насрещната страна, се иска да се
укаже на страната да посочи банкова сметка.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от
насрещната страна, в който се излагат подробни съображения за
неоснователност на въззивната жалба, и се иска първоинстанционното
решение да се потвърди. Аргументите, които се изтъкват, са свързани с липса
на активни действия от взискателя по изпълнителното дело. Иска се
присъждане на разноски по чл. 38, ал. 2 ЗА, като се твърди, че страната е
представлявана от пълномощник, който ѝ е близък.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, ХIV
граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира
следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок,
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ
на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се
констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на
правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и
допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по
предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца
твърдения и заявения петитум. Правилно е дадена материално – правната
квалификация на иска. Налице са всички положителни и липсват отрицателни
процесуални предпоставки за постановяване на решението.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението
само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият
състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни
материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично
направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания,
дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
2
Въззивната инстанция, като съобрази доводите на страните,
съгласно правилата на чл.235, ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК, и предвид релевираните
в жалбата въззивни основания, прие за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание
чл.439, ал.1 ГПК, предявен от И. С. М., ЕГН **********, от гр. *****, чрез
адв. С. П., против „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление гр. *****, Бизнес център „*****“, за
признаване на установено, че не дължи на ответника поради изтекла давност
по изпълнително дело №41/2015 г. на ЧСИ К. П., рег. №*****, сумата от
общо 1511,29 лева по изпълнителен лист от 09.12.2014 г., издаден по частно
гр. дело №15075/2014 г. на ПдРС, XVI гр. с-в, от която: главница - 719,84
лева, представляваща неплатено задължение по договор за потребителски
заем в размер на 800 лева № ***** от 27.02.2013 г., възнаградителна лихва в
размер на 364,16 лева за периода 09.04.2013 г. - 20.08.2013 г., мораторна лихва
в размер на 102,29 лева за периода от 30.04.2013 г. до 26.09.2014 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението - 21.10.2014 г. до
изплащане на вземането, както и разноските по делото в общ размер на 325
лева.
В исковата молба се твърди, че по изпълнителен лист от
09.12.2014 г., издаден по частно гр. дело № 15075/ 2014 г. на ПРС, XVI гр. с-в,
И. С. М. била осъдена да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД
следните суми: главница 719,84 лева, представляваща неплатено задължение
по договор за потребителски заем в размер на 800 лева № ***** от 27.02.2013
г., възнаградителна лихва в размер на 364,16 лева за периода 09.04.2013 г.-
20.08.2013 г., мораторна лихва в размер на 102,29 лева за периода от
30.04.2013 г. до 26.09.2014 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението - 21.10.2014 г. до изплащане на вземането, както и разноските
по делото в общ размер на 325 лева - държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. За събиране на сумите е образувано изпълнително дело
№41/2015 г. на ЧСИ К. П., рег. №*****. В хода на изпълнението вземането
било прехвърлено с цесия на ответника, който бил конституиран като нов
взискател на 14.03.2017 г. Твърди се, че сумите по листа не били дължими
поради изтекла давност. По изпълнителното дело била връчена ПДИ на
10.08.2015 г. и се насрочил опис на движими вещи на 23.11.2016 г., като на
три пъти - на 30.11.2016 г., на 06.12.2016 г. и на 25.01.2017 г. - длъжникът
платил по 50 лева за погасяване на дълга. На 25.04.2019 г. бил наложен запор
на банковите сметки на длъжника. От плащането на последната сума -
25.01.2017 г., за период от две години не били извършени никакви действия,
поради което на 25.01.2019 г. делото било прекратено по силата на закона
поради перемпция. При това положение с обратна сила се заличавали всички
изпълнителни действия, като те не можели да породят правно действие. Била
изтекла и общата петгодишна давност за вземанията по листа до момента на
завеждане на делото. Моли за признаване за установено, че е изтекла
погасителна давност за вземанията по листа. Претендира и разноски.
3
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е
депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск като
неоснователен. Посочва се, че между ищеца и „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД бил сключен договор за кредит № ***** от 27.02.2013 г., а на
06.01.2015 г. е образувано изпълнително дело №41/2015 г. на ЧСИ К. П., рег.
№*****. С молбата за образуване се прекъсвала давността, като в
последствие на 03.11.2016 г. на длъжника била изпратена ППИ, а на
23.11.2016 г. той подал молба за разсрочено плащане. На 14.03.2017 г.
ответникът бил конституиран като нов взискател и е поискал опис на
движими вещи, а на 18.10.2018 г. до длъжника пак била изпратена ППИ за
опис. На 25.04.2019 г. е изпратено запорно съобщение до ПИБ, на 25.08.2020
г. взискателят поискал опис на движими вещи, а на 16.03.2021 г. - справка за
трудови договори на длъжника. В случая нямало бездействие на кредитора,
което да се санкционира, защото описаните действия прекъсвали давността.
Посочва се, че не било необходимо непременно изпълнителния способ да е
успешен, за да се прекъсне давността, а се изисквало действието да е
предприето. Следвало да се прави и разграничение между давностен и
перемпционен срок, като перемпцията била без правно значение за
прекъсване на давността. Според актуалната практика на ВКС, ТР №2/2015 г.
пораждало действие от датата на обявяването му, и то само за висящите
изпълнителни производства, а не за вече приключилите. Пренесено към
настоящия случай, от образуване на първото изпълнително дело до 26.06.2015
г. действало ППВС №3/1980 г. и погасителна давност не е текла, независимо
от извършените действия, като след този период вече били извършени
множество действия, които я прекъсвали. Във връзка с цесията, прехвърлила
вземането, новият кредитор уведомил длъжника чрез изпращане на писмо на
адреса му. Макар че не било получено, била положена дължимата грижа
лицето да бъде информирано. Моли за отхвърляне на иска. Претендира
разноски и прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца.
Въз основа на събраните по делото доказателства от състава на
районния съд е прието за установено следното:
С разпореждане по частно гр. дело №15075/ 2014 г. на ПРС, XVI
гр. с-в, на 09.12.2014 г. е издаден изпълнителен лист, по силата на който
ищцата е била осъдена да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД,
ЕИК *****, следните суми: главница 719,84 лева, представляваща неплатено
задължение по договор за потребителски заем в размер на 800 лева № *****
от 27.02.2013 г., възнаградителна лихва в размер на 364,16 лева за периода
09.04.2013 г.- 20.08.2013 г., мораторна лихва в размер на 102,29 лева за
периода от 30.04.2013 г. до 26.09.2014 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението - 21.10.2014 г. до изплащане на вземането, както и
разноските по делото в общ размер на 325 лева - държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на така издадения изпълнителен лист, с молба от
06.01.2015 г. против ищцата е образувано изпълнително дело №41/2015 г. на
4
ЧСИ К. П., рег. №*****. По делото е изискана информация за проучване на
имущественото състояние на длъжника (справка за гражданско състояние,
писмо по ТД на НАП, ОД на МВР), изпратена е и ПДИ. Длъжникът на
10.08.2015 г. е подал молба за разсрочено плащане на задълженията си - по
100 лева месечно. С ППИ от 03.11.2016 г. на длъжника е указано, че при
липса на доброволно плащане, ще се пристъпи към опис на движими вещи.
Длъжникът на 23.11.2016 г. е подал молба, с която е уведомил ЧСИ, че всеки
месец ще внася по 50 лева, като в тази връзка е извършил две такива
плащания, съответно на 30.11.2016 г. и на 25.01.2017 г., за които има
съставени протоколи от ЧСИ за извършено погасяване на дълга.
С молба от 14.03.2017 г. по делото като нов взискател е
конституиран ответникът, въз основа на договор за цесия от 10.01.2017 г.
Наново са извършени справки относно имуществено проучване на длъжника -
от НАП, НОИ, БНБ, ИКАР, ОД на МВР.
С молба от 18.06.2018 г. взискателят е поискал извършване на
справка за осигурител, а с разпореждане на ЧСИ от 08.10.2018 г. е насрочен
опис на движими вещи, които не се е състоял.
На 25.04.2019 г. е наложен запор върху банкови сметки, до
длъжника е изпратена и ППИ. С молба от 25.08.2020 г. взискателят е поискал
предприемане на принудителни действия спрямо длъжника, като отново са
изискани справки за имуществото и доходите му.
Междувременно длъжникът е започнал изпращане на суми от по
50 лева на дати 08.02.2021 г. и 08.03.2021 г., за което са изготвяни и
протоколи от ЧСИ. Отново на 16.03.2021 г. е поискано от кредитора да се
извърши справка от НОИ. Последвали са и нови плащания от длъжника на
суми от по 50 лева, на дати 09.04.2021 г., 10.05.2021 г., 14.06.2021 г.,
14.07.2021 г., 09.08.2021 г., 08.09.2021 г., 15.10.2021 г., 19.11.2021 г.,
21.12.2021 г., 24.01.2022 г. и 28.02.2022 г., за които също са изготвяни
протоколи от ЧСИ за всяко отделно погасяване. С молба от 30.03.2022 г.
длъжникът чрез пълномощника си е поискал прекратяване на изпълнителното
дело поради настъпила перемпция, но с разпореждане от 15.04.2022 г. ЧСИ е
отказал да уважи молбата. Във връзка с издадената по настоящото дело
обезпечителна заповед, с разпореждане на ЧСИ от 04.05.2022 г.
изпълнителното производство е спряно. Копие от това изпълнително дело е
приложено към настоящото производство.
Прието е, че спорът по делото се свежда до това, изтекла ли е
предвидената в закона погасителна давност по отношение на процесното
вземане, като са изложени подробни, логични и обосновани съображения.
Посочено е, че институтът на давността принципно не се прилага служебно,
но доколкото само в тази връзка са наведени твърдения в исковата молба за
недължимост на сумата по изпълнителния лист, съдът е длъжен да се
произнесе.
Предметът на въззивното производство е същият.
5
С предявяването на иска по чл. 439 ГПК длъжникът оспорва
изпълнението, а съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК искът може да се основава само
на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Искът по
своя предмет е отрицателен установителен и има за цел да отрече
съществуването на изпълняемо право. В това производство ищецът може да
навежда всички правопогасителни, правоотлагащи, правопрекратяващи
възражения, основани на факти, непреклудирани в производството по
издаване на изпълнителното основание. Претенцията на длъжника следва да
се основава на ново твърдение за настъпил факт, а не на липса на такъв,
доколкото основанието на ответника вече е било доказано и удостоверено с
изпълнителното основание.
Безспорно е в случая, че изпълнителният лист, въз основа на
който е образувано изпълнителното дело, е издаден въз основа на заповед за
изпълнение №9155/22.10.2014 г. по ч.гр.д. №15075/2014 г. по описа на РС
Пловдив. Съдебната практика е категорична, че в този случай давността е
петгодишна. Приема се, че в производството по издаване на заповед за
изпълнение, законодателят е предвидил редица средства за защита на
длъжника. Съгласно чл.414, ал.1 ГПК длъжникът може да възрази срещу
заповедта за изпълнение, от което следва правото на кредитора съгласно чл.
415 ГПК да предяви иск за установяване на вземането си. Когато обаче
възражение не е подадено, респективно е уважен предявеният от кредитора
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, заповедта за изпълнение влиза в
законна сила – арг. чл. 416 ГПК. Изпълнителният лист се издава въз основа на
влязлата в сила заповед за изпълнение и следователно изпълнителното
основание се ползва със стабилитет. Затова неподаването на възражение по
чл. 414, ал. 1 ГПК, оттеглянето му или влизане в сила на съдебното решение
по иска с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК имат за последица създаване на
стабилитет за заповедта за изпълнение. Действително, влязлата в сила
заповед за изпълнение не се ползва със сила на пресъдено нещо, но
последиците са сходни. Именно поради това искът по чл. 439 ГПК може да се
основава само на факти, настъпили след стабилизирането на изпълнителното
основание, послужило за реализиране на принудителното удовлетворяване на
кредитора. Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към
ликвидността и изискуемостта на вземането, които са били известни на ищеца
и той е могъл да посочи в срока за възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, се
преклудира.
При разглеждане на твърденията на ищеца (въззиваем в
настоящето производство), че вземането е погасено по давност, следва да се
разгледа и дали това не е станало в рамките на образувания срещу него
изпълнителен процес, като в този случай следва да се съобразят
задължителните указания, дадени с ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
6
От приложеното изпълнително дело №41/2015 г.
(2015*****0400041) по описа на ЧСИ К. П., с рег. № ***** на КЧСИ, с район
на действие – района на Окръжен съд – Пловдив, се установява, че е
образувано на 06.01.2015 г. с разпореждане на ЧСИ от същата дата въз основа
на молба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с приложен
изпълнителен лист от 09.12.2014 г., издаден въз основа на заповед за
изпълнение №9155/22.10.2014 г. по ч.гр.д. №15075/2014 г. по описа на РС
Пловдив, т.е. преди изтичане на петгодишния давностен срок. С молбата са
възложени на ЧСИ всички действия по чл.18 от ЗЧСИ.
Необходимо е да се отбележи, че в периода от 06.01.2015 г. до
26.06.2015 г. (от образуване на изпълнителното дело до постановяване на ТР
№2/26.06.2015 г. по тълк.д. №2/2013 г. на ВКС, ОСГТК) е намирало
приложение ППВС №3/18.11.1980 г. по гр.д. №3/1980 г., според което давност
не тече при образувано изпълнително дело.
Настоящият състав се солидаризира с изложеното в ТР
№2/26.06.2015 г. по тълк.д. №2/2013 г. на ВКС, ОСГТК (мотиви към т.10), че
не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнителното дело (с посоченото изключение, касаещо ППВС №3/1980 г., а
изпълнителното производство в настоящия случай е образувано именно по
време на действие на този акт), изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и
други, а на практика по изпълнително дело №2015*****0400041 са
извършвани множество такива действия.
До длъжника са изпратени уведомление и покана за доброволно
изпълнение, връчени на 10.08.2015 г. (л.66 от първоинстанционното дело).
С молба от същата дата - 10.08.2015 г. - длъжникът е посочил, че
може да погасява задължението си по изпълнителното дело на равни вноски
по 100 лв., като е поискал да не се предприема опис на движими вещи в дома
му.
До длъжника е изпратена ППИ от 03.11.2016 г., връчена на
22.11.2016 г. В нея действително е посочено, че ще бъде извършен опис на
движими вещи при липса на доброволно плащане, но такъв не е насрочен,
като не може да се приеме за действие на принудително изпълнение, както е
прието от състава на районния съд.
С молба от 23.11.2016 г. (л.73) длъжникът е заявил, че всеки месец
до 30-то число ще внася по 50 лв., като са извършени и плащания на
30.11.2016 г. и 25.01.2017 г.
С молба от 14.03.2017 г. „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД
(л.83) е поискало да бъде конституирано като взискател по изпълнителното
дело поради цедиране на вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД, поискано е извършване на опис на движими вещи, находящи се в дома
на длъжника, като се възлагат и правата по чл.18 ЗЧСИ. Самото
7
конституиране на новия взискател не прекъсва давността, а направеното от
него искане за прилагане на изпълнителен способ. Според настоящия състав
конституирането на взискател – цесионер на мястото на стария – цедент, не е
еднозначно на присъединяване на нов взискател, а се касае за замяна на
взискател в резултат на правоприемство. С разпореждане от същата дата на
ЧСИ молбата е уважена.
С молба от 19.07.2018 г. (л.112) от взискателя е поискано
изискване на справки и налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника, като с резолюция на ЧСИ молбата е уважена.
С разпореждане от 08.10.2018 г. (л.114) е насрочен опис на
движими вещи на длъжника на 15.11.2018 г., но ППИ не е връчена на
длъжника – не е открита на адреса (л.116).
С молба от 19.02.2019 г. (л.120) взискателят е поискал налагане на
запор върху банкови сметки на длъжника, като молбата е уважена.
Изпратеното до „ПИБ“ АД запорно съобщение е върнато с отбелязване, че
няма наличности по сметките (л.129).
С молба от 25.08.2020 г. (л.137) взискателят е поискал насрочване
на опис, оценка и публична продан на движими вещи на длъжника. Такъв е
насрочен на 10.02.2021 г., като на длъжника е връчена ППИ (л.148).
От длъжника са извършени плащания на 08.02.2021 г. (л.152),
08.03.2021 г. (л.155), 09.04.2021 г. (л.166), 10.05.2021 г. (л.171), 14.06.2021 г.
(л.175), 14.07.2021 г. (л.179), 09.08.2021 г. (л.184), 08.09.2021 г. (л.189),
15.10.2021 г. (л.194), 19.11.2021 г. (л.199), 21.12.2021 г. (л.204), 24.01.2022 г.
(л.209), 28.02.2022 г. (л.214).
С молба от 16.03.2021 г. (л.160) взискателят е поискал извършване
на справка за трудови договори на длъжника и налагане на запор.
С молба от 30.03.2022 г. (л.220) длъжникът е поискал
прекратяване на изпълнителното дело поради настъпила перемпция в периода
от 25.01.2017 г. до 25.01.2019 г. С разпореждане от 15.04.2022 г. (л.222) на
ЧСИ искането е оставено без уважение. Няма данни разпореждането да е
обжалвано.
С молба от 04.05.2022 г. от пълномощника на длъжника е
представена обезпечителна заповед, издадена по първоинстанционното дело,
като е спряно изпълнението и е поискано вдигане на наложените запори.
С разпореждане на ЧСИ от същата дата (л.233) изпълнителното
производство е спряно, но е оставено без уважение искането за вдигане на
запора върху банковите сметки на длъжника.
Видно от посоченото, по изпълнително дело №41/2015 г. по описа
на ЧСИ П. са извършвани регулярно изпълнителни действия, респективно –
налице е активно поведение на кредитора, който е сезирал ЧСИ с искания за
предприемане на действия на принудително изпълнение, водещи до
прекъсване на давността.
8
Според изложеното в решение №37/24.02.2021 г. по гр.д.
№1747/2020 г. на ВКС, IV г.о., в т. 10 ТР № 2/2013, ВКС, ОСГТК не е
разгледан въпросът при какви условия и кога настъпва перемпцията.
Очевидно тя не настъпва, ако след поискването на един изпълнителен
способ в продължение на две години взискателят не е поискал
нов изпълнителен способ, най-малкото защото през това време може да се е
осъществявал поисканият предходен изпълнителен способ, а преди неговият
край не може да се прецени със сигурност има ли нужда от друг способ (може
да не се постигне желаната висока цена, може да се присъединят кредитори и
др.). Новата давност започва да тече от последното прекъсване с надлежно
извършено изпълнително действие или признание на вземането от длъжника.
Перемпцията е без правно значение за давността. Общото между двата правни
института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както
за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни
институти с различни правни последици: давността изключва
принудителното изпълнение (но пред съдебния изпълнител длъжникът не
може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете),
а перемпцията не го изключва – обратно, тя предполага неудовлетворена
нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е
длъжен да я зачете.
В чл. 116, б. в ЗЗД е изрично установено правилото,
че давността се прекъсва с предприемането действия за принудително
изпълнение. Същинско действие за принудително изпълнение обаче може да
предприеме само съдебният изпълнител (или друг орган на принудително
изпълнение – публичен изпълнител, синдик, съд по несъстоятелността) и то
прекъсва давността; но давността е свързана с поведението на кредитора – тя
не се влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е
направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от
надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не
зависи от волята на кредитора; давността се счита прекъсната с искането,
дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по
указание на органа на изпълнителното производство. Давността не се
прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието.
Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита да е
настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След
това тя се прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на
способа става чрез отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис,
оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни
предложения, провеждане на наддаване и т.н. до влизането в сила на
постановлението за възлагане.
Налагането на запор или възбрана в изпълнително производство,
съгласно т.1 от ТР №2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съставлява насочване на
изпълнението върху отделен имуществен обект на длъжника. То прекъсва
давността, тъй като с него започва да се осъществява принудата в
9
изпълнителния процес – длъжникът започва да търпи ограничение в правната
си сфера – неговите актове на разпореждане стават непротивопоставими на
първоначалния и присъединените кредитори.
В тълкувателното решение е посочено, че в изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия
момент, в който не се осъществява изпълнение (включително доброволно,
напр. по постигнато споразумение между страните), т.е. осъществяването на
всички поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) или
поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят
отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал
необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане.
В този смисъл са и решение №60282/19.01.2022 г. по гр.д.
№903/2021 г. на ВКС, III г.о., решение №3/04.02.2022 г. по гр.д. №1722/2021 г.
на ВКС, IV г.о. и други.
След посоченото разграничение между давност и перемпция,
направено в практиката на ВКС, следва да се съобразят и фактите в
настоящият случай.
Основателни са доводите във въззивната жалба, че вземането на
дружеството не е погасено по давност, тъй като кредиторът не е бездействал –
налице е активно поведение от негова страна. Налице е и плащане от
длъжника, което също прекъсва давността.
Настоящият състав не възприема съображенията на състава на
районния съд, че извършените плащания на 30.11.2016 г. и на 25.01.2017 г. не
представляват признание на вземането. Изпълнителният лист е издаден въз
основа на влязъл в сила съдебен акт, като, както вече се посочи в цитираната
съдебна практика, същият е задължителен за страните. Налице е извършено
плащане от длъжника, действие, което съгласно изложеното, е годно да
прекъсне давността.
По изложените съображения въззивната жалба е основателна, а
искът е неоснователен. Като е достигнал до друг краен резултат, състава на
районния съд е постановил незаконосъобразен акт, който следва да се отмени
и да се постанови ново решение, с което искът да се отхвърли.
Разноски са поискани от страните, но, с оглед изхода на делото –
уважаване на жалбата, следва да се присъдят само на въззивника. В
приложения списък на разноските е посочено, че се претендира
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Не е направено
възражение от насрещната страна, като следва да се присъди посочената
10
сума. Следва да се присъдят и разноски за юрисконсултско възнаграждение
на страната за първата инстанция съгласно приложения списък на разноските
(л.38 от първоинстанционното дело) в размер на 300 лв.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, ХIV
граждански състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение №2803/21.07.2022 г., постановено по
гражданско дело № 5669/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХІ
граждански състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. С. М., ЕГН **********, от гр.
*****, против „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление гр. *****, Бизнес център „*****“, иск с
правно основание чл.439 от ГПК - за признаване за установено в отношенията
на страните, че И. С. М., ЕГН **********, не дължи на ответника „Кредит
Инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *****, поради изтекла давност по
изпълнително дело №41/2015 г. на ЧСИ К. П., рег. № *****, сумата от общо
1511.29 (хиляда петстотин и единадесет лева и двадесет и девет стотинки)
лева по изпълнителен лист от 09.12.2014 г., издаден по частно гражданско
дело №15075/2014 г. на ПдРС, XVI граждански състав, от която: главница –
719.84 лева, представляваща неплатено задължение по договор за
потребителски заем в размер на 800 лева № ***** от 27.02.2013 г.,
възнаградителна лихва в размер на 364.16 лева за периода 09.04.2013 г. -
20.08.2013 г., мораторна лихва в размер на 102.29 лева за периода от
30.04.2013 г. до 26.09.2014 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението - 21.10.2014 г. до изплащане на вземането, както и разноските
по делото в общ размер на 325 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА И. С. М., ЕГН **********, от гр. *****, да заплати на
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр. *****, Бизнес център „*****“, сумата от 300 (триста) лева
разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция, както
и 300 (триста) лева разноски за юрисконсултско възнаграждение за
производството пред първата инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
11
2._______________________
12