РЕШЕНИЕ
гр.София,
12.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
І ГО, 26-ти с-в, в открито заседание
на втори март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при
секретаря Кирилка Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2920 по описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е положителен установителен иск за
собственост с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК.
Предявени са обратни осъдителни искове с правно основание
чл.45 и чл.55 от ЗЗД.
Ищецът Л.И. *** твърди, че е
придобил собствеността върху недвижи имот в гр.София – апартамент *********, с
площ от 71,82 кв.м., ведно с мазе и правото на строеж върху ид.ч. от дворното
място. Имотът е придобил чрез
покупко-продажба от продавача „Е.-А.“ ООД, което пък го е придобило по силата
на постановление на ЧСИ след проведена публична продан. Тъй като ищецът искал
да продаде жилището, при снабдяването със схема на имота установил, че наред с
него, за собственик на имота е вписана и ответницата по силата на съдебно
решение. Разбрал, че ответницата е водила дело по реда на чл.19 ал.3 от ЗЗД
срещу „К.Т.Д.Б.Г.“ ООД, който бил уважен от съда. Посочва, че към момента на
вписване на исковата молба по чл.19 ал.3 от ЗЗД на ответницата в съда, ищецът
вече е бил собственик на имота, като нотариалния му акт е бил вписан в СВп. Вписването
на неговия документ за собственост е първо по ред и противопоставимо на
извършеното от ответницата вписване на съдебното решение. Отделно от това ,
посочва че е придобил имота и по давност, като се позовава на 5 годишна
придобивна давност. Моли съда да постанови решение, с което признае за
установено, че ищецът е изключителен собственик на процесния имот по силата на
нот.акт за собственост, евентуално по силата на давностно владение от
27.12.2013г. Претендира за разноските по делото.
Ответницата К.Н.И. *** оспорва иска
и твърдението на ищеца, че той е собственик
на имота. Сочи, че е сключила предварителен договор с „К.Т.Д.Б.Г.“ ООД за
продажбата на процесния имот и тъй като изпълнението
на договора се забавило, тя подала иск по чл.19 ал.3 от ЗЗД, който съдът обявил
за окончателен. Посочва, че въз основа на съдебното решение тя е станала
собственик на имота. Оспорва действителността на проведената публична продан на
имота и твърди, че ищецът не е станал собственик на имота. Моли съда да отхвърли
иска. В случай , че съдът уважи предявения срещу нея иск, ответницата предявява
обратен иск срещу „К.Т.Д.Б.Г.“ ООД за връщане на платената от нея цена за
недвижимия имот в размер на 38 500 евро, ведно със законната лихва от
депозиране на обратния иск. Претендира платените от нея нотариална такса за
вписване в размер на 490,98лв., такса за местни данъци и такси в размер на
1302,40лв. Претендира и разноските по делото.
Третото лице, помагач на
ответницата, „К.Т.Д.Б.Г.“ ООД, редовно призовано по реда на чл.50 ал.2 от ГПК,
не се явява представител, не заявява становище по основния иск и по обратния
иск.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, установи от фактическа страна следното:
С нот.акт № 70 т.ІІІ, рег.№ 17707,
дело № 949/2007г. на Нотариус В.Г., с район на действие СРС, в полза на „К.Т.Д.Б.Г.“
ООД е учредено безсрочно право на строеж върху дворно място в гр.София, р-н ******м.р.
за построяване на жилищна сграда на 8 жилищни етажа. Не се спори, че сградата е
изградена. В същата се намира процесния апартамент №32 на 6 етаж. Към 2013г.
този апартамент е бил в „груб строеж“.
Видно от приложеното изпълнително дело №
1403/18г. на ЧСИ Ч., и по-конкретно от изпълнителния лист, въз основа на който
това изпълнително дело е образувано, „К.Т.Д.Б.Г.“ ООД е било сключило
предварителен договор от 26.02.2008г. за изграждане и покупка на ап.32 с И.П.Т..
Договорът бил развален и „К.Т.Д.Б.Г.“ ООД осъдено да върне платената от
купувачът по предварителния договор цена. В хода на съдебното производство, в
полза на И.Т.е била вписана възбрана върху апартамент №32, вписана в Службата
по вписванията на 5.04.2011г. Видно от партидата на този апартамент /л.66 от
изп.дело/, върху имота е била вписана и още една възбрана от 28.07.2011г.
Заради задължения за извършени СМР, „К.Т.Д.Б.Г.“
ООД учредил в полза на „И.Г.“ ипотека върху процесния апартамент №32. Ипотеката
е вписана на 21.07.2010г.
На 24.11.2010г. „К.Т.Д.Б.Г.“ ООД сключило
предварителен договор с ответницата К.И. са продажбата на същия ап.32. Строителят
се задължил да изгради обекта до 25.12.2010г. , а купувачът да заплати сумата
38 500 евро. Ответницата И. заплатила 29 500 евро. Окончателен
договор не е бил сключен.
Междувременно, с договор за цесия от
6.12.2012г. „И.Г.“ ЕАД прехвърлило на „Е.А.“
ООД вземането си от „К.Т.Д.Б.Г.“ ООД в размер на 67 827,12лв., ведно с
обезпеченият, съществуващи за това вземане – договорна ипотека, учредена върху
процесния ап.32. Прехвърлянето на обезпечението в полза на „Е.А.“ ООД е вписано
по партидата на апартамента на 25.01.2013г.
На 22.04.2013г. И.Т.се снабдила с
изпълнителен иск срещу „К.Т.Д.Б.Г.“ ООД за връщане на платената от нея сума за
изграждане и закупуване на ап.32 в размер на 28 200 евро и инициирала
образуване на изпълнително дело срещу „К.Т.Д.Б.Г.“ ООД. Такова е образувано при
ЧСИ И.Ч.под № 210/13г. В това производство принудителното изпълнение е било
насочено върху процесния апартамент №32, който е бил възбранен за обезпечение
на предявения от И.Т.срещу „К.Т.Д.Б.Г.“ ООД иск. Апартаментът е бил обявен на
публична продан, която се е провела в периода 20.08.2013г. – 20.09.2013г. На
проданта се е явил един купувач, ипотекарния кредитор „Е.А.“ ООД, който бил
обявен за купувач на този имот за сумата 42 900лв. без ДДС. Във връзка с
оспорването на процедурата за проведената публична продан от ответницата, следва
да се добави, че решението „Е.А.“ ООД да участва на публичната продан на имота
е взето от тримата съдружници, като наддавателното предложение е подписано от
двама от съдружниците, които съгласно учредителния акт на дружеството заедно го
представляват. С Постановление на ЧСИ Ч. от 7.11.2013г. имотът е възложен на „Е.А.“
ООД. Постановлението е влязло в сила на 19.11.2013г. и е вписано в Службата по
вписванията на 4.12.2013г.
С протокол от 16.12.2013г. ЧСИ Ч. е
отнел принудително имота от длъжника и го е предал на купувача. В протокола е
посочено, че обектът се намира в жилищна сграда, изградена до степен „груб
строеж“ , в която и в момента на огледа се извършвали довършителни
дейности.
На 27.12.2013г. с нот.акт № 159 т.І,
рег.№ 1372, дело № 120/2013г. на Нотариус Д.Г., р-н на действие СРС, „Е.А.“ ООД
е продало на ищеца Л.И.И. процесния ап.32 за сумата 51 480лв. Нотариалният
акт е вписан в Службата по вписванията в същия ден.
На 14.03.2014г. ответницата К.И. е
подала иск по чл.19 ал.3 от ЗЗД срещу „К.Т.Д.Б.Г.“ ООД за обявяване на
сключения между тях предварителен договор за продажбата на ап.32 за
окончателен. Исковата молба е вписана на 7.07.2014г. С решение №
776/18.04.2016г. по в.гр.д.№ 4255/15г. на Апелативен съд София е обявен за
окончателен предварителния договор от 24.11.2010г., сключен между ответницата и
„К.Т.Д.Б.Г.“ ООД при условие, че купувачът К.И. заплати на „К.Т.Д.Б.Г.“ ООД сумата 8500 евро в 2
седмичен срок от влизане в сила на решението. К.И. е осъдена да заплати нотариалната
такса за прехвърляне на имота в размер на 490,98лв., както и местен данък в
полза на Столична община в размер на 1 302,04лв. Решението е влязло в сила
на 6.06.2016г. К.И. е изпълнила задължението си по решението и е заплатила
всички суми, указани в диспозитива на решението. Съдебното решение е вписано в
Службата по вписванията.
На 17.04.2015г. е проведено учредително
събрание на етажната собственост на сградата, в която се намира процесния
ап.32. Както на това събрание, така и на останалите такива, проведени на
29.09.2016г. и 7.06.2019г. ищецът се е явявал и участвал в качеството си на
собственик на ап.32.
Във връзка с твърденията на страните, че
всяка от тях е придобила имота по давност, съдът допусна и събра гласни
доказателства. Разпитани са по двама свидетели на всяка от страните.
Свидетели на ищеца:
Св.Велислава Кирилова, фактическа
съжителница на ищеца, твърди, че работи като адвокат и че тя лично е проверила
собствеността върху имота преди ищеца да го закупи. Ходили на място.
Установили, че имотът бил в груб строеж, нямало все още врати. През 2015г. се
учредила етажната собственост и собствениците на имоти в сградата започнали да
я довършват, събирали пари. Твърди, че ремонт в ап.32 е правен, мебелите били
по поръчка. Твърди, че с ищеца имат ключ за жилището и чипове за входната
врата. Свидетелката не познава ответницата. От управителя на етажната
собственост разбрала, че за техния апартамент се появила жена, която искала
чип. Твърди, че ответницата не е влизала в жилището и не го ползва.
Св.И.Щ., охрана на жилищната сграда от 8
години, в която е разположен ап.32, посочва, че познава и двете страни - ищеца като собственик , който разполага с чип
за входната врата и влиза с него в сградата, а ответницата няма чип, искала да
влиза в сградата, но свидетелят не я пускал. Видял я за първи път в началото на
2020г. Знае, че ап.32 все още не е довършен и в него не се живее. Не знае ответницата
да е правила ремонт в сградата, нито да е носила строителни материали.
Свидетели на ответницата:
Св. Д.В., познат на ответницата, твърди,
че е помагал на ответницата при ремонтните дейности на апартамента й в р-н
Люлин, на 6 етаж. С неговата кола превозвали плочки, ламинат, строителни
материали, извършвали замазки, заливки с бетон, ремонтни дейности. През 2011г.
сменили патрона на една от вратите в апартамента. Ходил в апартамента и през
2012, 2013 и през 2015г., и през 2019 и 2020г. Отначало имало друг охранител,
после охранител станал бай Иван, предходния свидетел. Той често пускал
свидетеля до апартамента, пускал и майсторите. Посочва, че през 2008г. е
построена жилищната сграда, като през 2011г. все още е имало работници на
строителя, които довършвали вратите. Твърди, че ответницата живее в жилището.
Св.Тангъров, строител, твърди, че през
2011г. с работници на своята фирма извършвали ремонтни дейности в апартамента
на ответницата - замазка на пода, полагане на ламинат, плочки. След това ответницата
не можела повече да плаща, и плочките останали неположени. Миналата година пак
ходил в апартамента да замазва, защото била паднала мазилка. През 2011г.
жилищната сграда била завършена, имало дограма, външна изолация, достъп до
асансьор нямало и всичко носили на ръка. Познава предходния свидетел, Д.В.,
който идвал да му отключва апартамента и който се оправял с портиера. След
2011г. не бил ходил в жилището до 2019г., когато майката на ответницата го
помолила да провери паднала мазилка.
Показанията на свидетелите са
противоречиви и взаимно изключващи се. Преценката за тяхната достоверност
следва да се прави с оглед на събраните писмени доказателства и с оглед на
тяхната заинтересованост от изхода на делото. С оглед на това съдът приема, че
ищецът е вписан като собственик и е учредител на етажната собственост на
сградата, плаща разноските по поддръжката на общите части, разполага и с чип за
достъп до сградата. Не обитава ап.32. В същото време ответницата не разполага с
чип за достъп до сградата, не участва в разноските по поддръжката на сградата, но
от 2011г. влиза в жилището и извършва спорадични ремонтни дейности в него.
При така установеното от фактическа
страна съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск
за собственост. В тежест на ответника е да установи , че той е придобил правото
на собственост върху процесния ап.32.
Прегледът на собствеността върху този
имот сочи, че първоначално той е бил собственост на строителя „К.Т.Д.Б.Г.“ ООД,
след което е придобит от спечелилия публичната продан „Е.А.“ ООД, след което е
придобит от ищеца. Ответницата не е станала нито в един момент собственик,
независимо от съдебното решение по чл.19 ал.3 от ЗЗД. Към момента на
постановяване на това решение „К.Т.Д.Б.Г.“ ООД не е било собственик на имота, поради което
решението по чл.19 ал.3 от ЗЗД не е имало вещно прехвърлително или конститутивно
действие. Не е имало противоречие в съдебната практика, че релевантният момент,
към който се изследва дали правото на собственост принадлежи на
обещателя е не датата на
сключване на предварителния договор , а момента на постановяване на
решението по чл. 19 ал.3 ЗЗД, респ. приключване на устните състезания в първа
инстанция. И към двата момента -16.02.2016г. , когато са приключили устните
състезания пред САС, който е събирал доказателства, и към 18.04.2016г. /датата
на съдебното решение/ ищецът вече е бил собственик на процесния апартамент,
придобит с нот. акт от 27.12.2013г. Исковата молба по чл.19 ал.3 от ЗЗД е
вписана на 7.07.2014г., след като ищецът е придобил собствеността върху
апартамента, респ. след вписване на нот.акт от 27.12.2013г. , с който той се
легитимира като собственик на апартамента.
Възраженията на ответницата за пороци в
изпълнителното производство и в частност в проведената публична продан, са
неоснователни. При преглед в изпълнителното производство съдът не установи
пороци, които да са довели до нищожност на публичната продан. Дължимата от
взискателя „Е.А.“ ООД, обявен за купувач на имота, цена във връзка с публичната
продан е изплатена съобразно разпоредбата на чл.495 от ГПК на 4.11.2013г.
–л.121 от изпълнителното дело. Ищецът е придобил
собствеността върху апартамента от собственик, като продавачът „Е.А.“ ООД е
представляван от двамата представляващи заедно дружеството управители.
Обстоятелството дали цената по нот.акт от 27.12.2013г. е платена от ищеца на
продавача „Е.А.“ ООД няма значение за придобиване правото на собственост.
Неплащането на цената може да бъде основание за разваляне на договора от
продавача, но не влияе върху вещно прехвърлителното действие на сделката.
Ищецът установи, че е станал собственик на процесния имот въз основа на
договора за покупка-продажба на имот № 159 от 27.12.2013г. Второто основание –
за собственост на имота по давност съдът няма да разглежда.
По възражението на ответницата, че е
придобила имота по давност.
Съгласно разпоредбата на чл.79 ал.1 от
ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години. Съгласно чл.79 ал.2 от ЗС ако
владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато
владение в продължение на 5 години. Едно владение е добросъвестно, когато е
придобито на правно основание, годно да прехвърли собственост. Владението въз
основа на предварителен договор не е добросъвестно. Законът му придава последиците
на добросъвестно владение само в хипотезата на чл.70 ал.3 от ЗС, но не и
правата по чл.78 и чл.79 от ЗС. Ответницата е недобросъвестен владелец на имота
и може да го придобие по давност с непрекъснато владение в продължение на 10
години. От събраните гласни доказателства се установи, че от 2011г. ответницата
е започнала да посещава имота, който към него момент е бил на етап груб строеж
и е започнала ремонтни дейности. До 2013г. тя е упражнявала необезпокоявано
владение. През 2013г. върху имота е започнато принудително изпълнение – имало е
залепено обявление за публична продан, на 16.12.2013г. ЧСИ Ч. е извършил
принудително отнемане и предаване на имота и е описал състоянието му в
съставения протокол, л.136 от изп.дело. През 2014г. ответницата е установила наличието
на претенции на „Е.-А.“ ООД по отношение на имота, за което е уведомила съда по
воденото от нея производство по чл.19 ал.3 от ЗЗД /л.31 от гр.д.№ 3935/14г. на
СГС/, не е получила т.н. чип за входната врата на сградата и е упражнявала
скрито владение върху имота. Установителният иск за собственост срещу нея е
предявен на 9.03.2020г. Предварителният договор за жилището е сключен на
24.11.2010г. Дори и да се приеме, че въз основа на договора ответницата е
придобила владението върху имота /въпреки че няма данни към 2010г. сградата да
е била изградена в груб строеж/, до предявяване на установителния иск за
собственост от ищеца по настоящото дело не са изминали 10 години. Ответницата
не е станала собственик на апартамента по давност. Възражението й е
неоснователно.
Предявеният от ищеца иск за собственост
следва да се уважи.
При уважаване на предявения основен иск,
съдът следва да се произнесе по обратния иск.
Обратният иск на ответницата К.И. към
третото лице помагач, строителя на процесния апартамент е основателен.
Платената от ответницата цена на апартамента е платена на неосъществено
основание. „К.Т.Д.Б.Г.“ ООД не е прехвърлил на ответницата собствеността върху
апартамента. На основание чл.55 ал.1 пр.2 от ЗЗД „К.Т.Д.Б.Г.“ ООД дължи връщане
на получената от него сума в размер на 38 500 евро – платена по
предварителния договор /29 500 евро/ и по съдебното решение по в.гр.д.№
4255/15г. на САС /8 500 евро/. На основание чл.86 ал.2 от ЗЗД ответникът по
обратния иск дължи и законната лихва за
закъсняло плащане от датата на поискването - подаването на обратния иск на
4.09.2020г.
Ответницата претендира от третото лице
помагач и платените от нея такси по прехвърляне на имота - 490,98лв. нотариална такса и 1302,04лв.
местен данък. Тази претенция намира правното си основание в чл.45 от ЗЗД.
Ответникът по този иск носи деликтна отговорност за нарушаване задължението му
да не вреди другиму. В чл.6 от предварителния договор , сключен на
24.11.2010г., продавачът „К.Т.Д.Б.Г.“ ООД изрично е декларирал, че към датата
на подписване на този договор имота не е обременен с вещни тежести, не е
ипотекиран и за него няма висящи съдебни спорове. Това не е било вярно, тъй
като към 24.11.2010г. върху апартамента е имало вписана ипотека в полза на „И.Г.“
от 21.07.2010г., за имота е имало съдебен спор с И.Т., която е претендирала да
й бъде върнато платеното от нея възнаграждение за изграждане на същия този
апартамент и към 24.11.2010г. „К.Т.Д.Б.Г.“ ООД е било осъдено да върне
29 200 евро на Т.ведно с лихва и разноски /вж. изп.лист от 22.04.2013г. на
л.2 от изп.дело/. Продавачът „К.Т.Д.Б.Г.“
ООД е имал недобросъвестно търговско поведение, като е въвлякъл купувача К.И. в
заблуждение, че върху имота няма тежести. От това недобросъвестно поведение, за
купувача И. са настъпили имуществени вреди – направила е разходи по прехвърляне
собствеността на имота, която заради тежестите, не е придобила. Направените разходи за нотариални такси и местен
данък са в размер на общо 1 793,38лв.
Продавачът „К.Т.Д.Б.Г.“ ООД следва да бъде осъден да й заплати
обезщетение за причинените имуществени вреди в установения размер.
По разноските:
Ищецът претендира разноски. Не представя
списък. Видно от представените по делото доказателства ищецът е направил
разноски – 1200лв. платено адвокатско възнаграждение и 463,46лв. платена
държавна такса.
Ответницата претендира разноски по
списък в размер на 1920лв. платено адвокатско възнаграждение. Същата е направила
разноски по предявения обратен иск в размер на 3012,56лв.
С оглед основателността на предявения
иск за собственост, на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответницата И. дължи на
ищеца И. направените от него разноски по делото в размер на 1663,46лв.
С оглед основателността на обратния иск,
ответникът по същия „К.Т.Д.Б.Г.“ ООД дължи на ищцата по този иск К.И. на
основание чл.78 ал.1 от ГПК направените от нея разноски в размер на 4932,56лв.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
за
установено по отношение на К.Н.И., ЕГН **********,***, че Л.И.И., ЕГН **********,
с постоянен адрес:*** е едноличен собственик на АПАРТАМЕНТ № 32, находящ се в
София, Столична община, район Люлин, в ж.к.“********с площ от 71,82 кв.м,
състоящ се от две стаи, хол, кухненски бокс, баня, тоалетна и тераса, при
граници: апартамент № 31, вътрешен двор, апартамент № 33 и коридор, ведно с
мазе № 34 с площ от 1,24 кв.м, при граници - коридор, мазе № 33, подземен гараж
№ 37 и подземна улица, заедно с 1,87% идеални части от общите части на сградата
и от правото на строеж върху УПИ XI-1173 от кв.19 по плана на град София, м.Люлин
- 6-и микрорайон, с площ от 1 309 кв.м, който апартамент е с идентификатор
68134.4360.367.1.53, съгласно схема № 15-174769- 20.02.2020 на самостоятелен
обект в сграда по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
заповед РД-18-14/06.03.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК при съседни
самостоятелни обекти в сградата - на същия етаж 68134.4360.367.1.54, под обекта
68134.4360.367.1.45, над обекта 68134.4360.367.1.60, 68134.4360.367.1.61 по
силата на покупко-продажба, извършена с нотариален акт под № 159, том I рег.№
1372 по н.д.№ 120 от 2013 г. на нотариус Д.Г. с рег.№ 048, вписан в регистъра
на Нотариалната камара с район на действие Софийски районен съд, който акт е
вписан в Службата по вписвания с вх рег.№ 67150 от 27.12.2013 г. акт № 194, том
CLXV под № 53071 от 2013 г, имотна партида 114503.
ОСЪЖДА
К.Н.И., ЕГН ********** да заплати на Л.И.И., ЕГН ********** разноски по делото
в размер на 1663,46лв.
ОСЪЖДА
„К.Т.Д.Б.Г.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище ***, и адрес на управление:*** да
заплати на К.Н.И., ЕГН **********,*** на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД сумата
38 500 евро, ведно със законната лихва от 4.09.2020г. до окончателното
изплащане, представляваща платено възнаграждение по предварителен договор от
24.11.2010г. за изграждане и покупка на следния недвижим имот: Апартамент № 32,
на шести жилищен етаж, който ще бъде изграден в гр. София, СО - район „Люлин”,
квартал „Обеля-3” /трета част/, съставляващо по нотариален акт имот
планоснимачен номер 1173 /хиляда сто седемдесет и три/, а по сега действаща
регулация съставляващ УПИ парцел XI-1173 /единадесет за имот планоснимачен
номер хиляда сто седемдесет и три/ от квартал 19 /деветнадесет/ по плана на
град София, местността „******м.р.” /шести микрорайон/, одобрен със заповед №
РД-09-50-301 от 21.03.2005г., с площ от 1309 /хиляда триста и девет/ кв.м., при
съседи по скица: от две страни улици, УПИ парцел III-1033 /трети за имот
планоснимачен номер хиляда тридесет и три/ и УПИ парцел Х-1330 /десети за имот
планоснимачен номер хиляда триста и тридесет/, със застроена площ от 82.08
кв.м. заедно със съответните идеални части, който апартамент се състои от три
спални, хол с кухненски бокс, баня с тоалетна и тераса, при съседи: апартамент
№ 31, вътрешен двор, апартамент № 33 и коридор, и мазе № 34 на сутерен, със
застроена площ от 1,24 кв.м. заедно със съответните идеални части от общите
части и от правото на строеж върху описаното по- горе място, при съседи:
коридор, мазе №33, подземен гараж №37 и подземна улица.
ОСЪЖДА
„К.Т.Д.Б.Г.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище ***, и адрес на управление:*** да
заплати на К.Н.И., ЕГН **********,*** на основание чл.45 от ЗЗД сумата 1 793,38лв.,
обезщетение за извършени разходи по прехвърляне собствеността върху описания
имот, и на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата 4932,56лв., разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в 2 седмичен срок от връчването му на
страните и на третото лице помагач.
Съдия: