РЕШЕНИЕ
№ 2154
гр. София, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Б. ЛЮБЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно
наказателно дело № 20231110202349 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Т. К. И., с ЕГН ********** срещу наказателно
постановление №22-4332-011611/24.06.2022 г. на Началника на група в СДВР
отдел Пътна полиция-СДВР, с което на основание чл.177 ал.1 т.1 ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл.150А ал.1 ЗДвП, както
и глоба в размер на 2 000 лв., лишаване от право да управлява МПС за 24
месеца и са отнети 12 контролни точки по Наредба №1з-2539 от 17.12.2012 г.
на МВР на основание чл.174 ал.3 пр.1 ЗДвП за нарушение на чл.174 ал.3
ЗДвП.
С жалбата /бланкетна/ се иска отмяна на наказателното постановление
като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание процесуалният
представител на жалбоподателя - адв. П В. поддържа изцяло депозираната
жалба. Излага доводи, е при съставяне на АУАН, респ. НП, тъй като
свидетелят Д. И. Х не може да бъде свидетел при установяване на
нарушението, тъй като същият е участвал в проверката на водача и установил
нарушението. Действията на Христов правят НП незаконосъобразно и в тази
насока се цитира Решение №14657/03.12.2009 г. на ВАС по адм.дело
№3378/2009 г./. Пледира за отмяна на наказателното постановление.
1
Претендира разноски.
Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представинел в
съдебно заседание.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата,
приема за установено следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в
преклузивния срок. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
На дата 09.06.2022 г. свидетелят Д. И. Х – полицейски служител в 05
РУ-СДВР, при обход на маршрута, около 01:40 часа в гр. София, кв.
„Кремиковци” по ал. „Ален мак” до бл.28, с посока на движение от
ул.”Радивоя” към ул. „Горски път”, спрял жалбоподателя, който управлявал
л.а. „Мерцедес” с рег.№ собственост на Т Г П. При проверката на водача била
направена справка в ОДЧ и установено, че същият е лишен от право да
управяла МПС по съдебен ред. При проверката, у свидетеля Х възникнали
съмнения, че водачът е употребил алкохол, поради което се обадил на ОДЧ за
изпращане на екип на ОПП-СДВР.
Свидетелката Е. В. Симова, заемаща длъжността мл. автоконтрольор в
отдел Пътна полиция-СДВР, поканила жалбоподателя да бъде изпробван с
техническо средство Алкотест Дрегер 7510+ с №ARPM 0398 за установяване
употреба на алкохол, като същият категорично отказал. На водача бил
издаден талон за медицинско изследване с №107422/09.06.2022 г., като са му
връчени 7 бр. холограмни стикери с номер А047564 за МБАЛ "Света Анна".
Свалени били регистрационните табели на автомобила управлян от
жалбоподателя и иззето свидетелството за регистрация. Симова също приела,
че жалбоподателят е лишен от право да управлява МПС и за двете
установени самостоятелни нарушения на ЗДвП, тя съставила и връчила
надлежно на жалбоподателя АУАН № GA671376/ 09.06.2022 г., без
възражения от негова страна.
Няма данни по делото жалбоподателят да е посетил МБАЛ "Света
Анна" за даване на кръвна проба.
Няма данни по делото жалбоподателят да се е възползвал от
възможността, предоставена му по чл.44 ал.1 ЗАНН.
На база на така съставения АУАН е издадено процесното наказателно
2
постановление.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
приложените по делото писмени доказателства – докладна записка от
09.06.2022 г., талон за медицинско изследване с №107422/09.06.2022 г.,
справка картон на водача, справка за съдимост на жалбоподателя от БС при
РС-Враца, заповеди за компетентност, събраните гласни доказателства -
показанията на свидетелите Д. И. Х и Е. В. С, които съдът кредитира в цялост
като логични, последователни, вътрешно безпротиворечиви и съответни на
приобщените по делото писмени доказателства.
Неоснователни са възраженията на процесуалния представител на
жалбоподателя, че свидетелят Д. И. Х не може да бъде свидетел при
установяване на нарушението, тъй като същият е участвал в проверката на
водача и установил нарушението, респ. не може да бъде посочен в АУАН.
Цитира се в тази насока Решение № 14657 от 3.12.2009 г. на ВАС по адм. д.
№3378/2009 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова. Последното обаче
разглежда съвсем различна хипотеза и това става ясно при прочит на Решение
№41/14.01.2008 г. на АдмС - Бургас по адм. д. №1153/2008 г., което е било
предмет на контрол пред ВАС. Свидетелят Христов изпълнявайки
задълженията си патрулиране и обход е спрял за проверка жалбоподателя,
като при справка в ОДЧ установил, че същият е с отнето СУМПС по съдебен
ред. Това обстоятелство се потвърждава от данните от изисканата от съда
справка за съдимост на И., от която е видно, че същият е осъждан по НОХД
№1642/2022 г. по описа на СРС, НО, 11 състав, по одобрено споразумение от
08.02.2022 г. за престъпление по чл.343б ал.1 НК, като освен наложените
наказания лишане от свобода пир условията на чл.66 НК и глоба, е лишен от
право да управлява МПС за срок от 12 месеца. Видно от дататата на
проверката - 09.06.2022 г. съпоставена с датата на влизане на посоченото по-
горе споразумение- 08.02.2022 г. – жалбоподателят кагегорично е управлявал
МПС в срока за лишаване от това право по съдебен ред. Освен, че свидетелят
Х е установил това нарушение, на собствено основание го е установила и
самата актосъставителка Симова, тъй като е съставила АУАН на И. и за
нарушение по чл.150А ал.1 ЗДвП. От друга страна, свидетел на отказа да бъде
изпробван за употреба на алкохол с техническо средство от страна на
актосъставителя Е. В. Симова, няма пречка да бъде отново свидетеля
Христов, като ЗАНН не поставя някакво ограничение в тази насока, след като
свидетел-очевидец, респ. такъв при установяване на нарушението, е
възможно да бъде и обиковен гражданин.
В обобщение, съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните двама
полицейски служители, тъй като същите са еднопосочни, непротиворечиви,
кореспондират по между си и взаимно се допълват. Няма никакви
противоречия в разпитите на същите, а освен това техните думи показания
съотвества и на приложения по делото писмен доказателствен материал, сред
3
който е и издаденият талон за медицинско изследване, който също
потвърждава отказа на жалбоподателя.
Въз основа на всичко изложено до тук, съдът прие за категорично
доказана описаната по-горе фактическа обстановка.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка, намира
следното от правна страна:
При съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. АУАН и
НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН
реквизити – описани са нарушенията и обстоятелствата, при които те са
извършени, посочени са дата и място на извършване на деянията, както и
нарушените законови разпоредби и нормите, въз основа на които са
определени санкциите. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН за съставяне
на акта и издаване на НП. В случая не са налице формални предпоставки за
отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
накърняват правото му на защита до степен, даваща основание на съда да
отмени оспореното НП само на това основание, без да разглежда спора по
същество.
По нарушението по чл. 150а ал. 1 ЗДвП:
Съгласно разпоредбата на чл. 150а ал. 1 ЗДвП, за да управлява моторно
превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно
превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно
средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за
управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.
171 т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а НПК и да не е обявено за невалидно, тъй
като е изгубено, откраднато или повредено.
От обективна страна категорично се доказа, че на 09.06.2022 г. около
4
01:40 часа в гр. София, кв. „Кремиковци” по ал. „Ален мак” до бл.28, с
посока на движение от ул.”Радивоя” към ул. „Горски път”, жалбоподателя е
управлявал л.а. „Мерцедес” с рег.№, в срока, в който същия е лишен от право
да управяла МПС по съдебен ред, а именно одобрено споразумение от
08.02.2022 г. по НОХД №1642/2022 г. по описа на СРС, НО, 11 състав, по
силата на което е бил лишен от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
От субективна страна жалбоподателят е действал виновно и то с пряк
умисъл, тъй като е съзнавал, че не е имал право да управлява не само
собствения си автомобил, но и което и да е друго МПС.
Глобата за това нарушение е наложена на основание чл. 177 ал. 1 т. 1
ЗДвП, гласящ, че се наказва с глоба от 100 до 300 лв., който управлява
моторно превозно средство, след като е лишен от това право по съдебен или
административен ред, като наложената му максимална глоба от 300 лв. съдът
намира, че е съобразена в пълнота с критериите за индивидуализация,
предвидени в чл. 27 ЗАНН, имайки предвид, че И. е бил наказван по съдебен
ред и това предполага по-голяма доза критичност нарушенията на ЗДвП, след
наказването му по НОХД №1642/2022 г. по описа на СРС, НО.
По нарушението по чл. 174 ал. 3 ЗДвП:
С оглед изложените фактически констатации правилно е прието, че
жалбоподателят на посочената по-горе дата и място, е управлявал същия
автомобил, като след покана да бъде изпробван с техническо средство за
употреба на алкохол, същият е отказал. По този начин той е осъществил
състава на нарушението по чл. 174 ал. 3 ЗДвП.
Нарушението е осъществено и от субективна страна, тъй като
жалбоподателят съвсем съзнателно е отказал да даде проба. ОпредЕ.та от
актосъставителя и наказващия орган квалификация е правилна и
законосъобразна.
По отношение размера на наложените наказания следва да се отчете, че
същият е точно фиксиран в разпоредбата на чл. 174 ал. 3 ЗДвП – глоба в
размер на 2 000 лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 2
години, поради което не може да бъде изменян от настоящата инстанция.
5
Правилно и в съотвествие с Наредба №1з-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са
отнети и 12 контролни точки.
Няма противоречия и неяснота в издаденото НП. Нарушението е точно и
ясно описано, поради което не може да се говори за наличието на неяснота,
довела до съществено ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Самото нарушение е било довършено в момента на отказа на жалбоподателя
да бъде изпробван за употреба на алкохол и именно след този момент са били
налице основанията за ангажиране на отговорността му.
Предвид сериозната обществена опасност на извършените две
нарушения, съдът намира, че не може да бъде приложена разпоредбата на чл.
28 ЗАНН и случаят да се третира като маловажен, като НП като правилно и
законосъобразно - следва да бъде потвърдено изцяло.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №22-4332-
011611/24.06.2022 г. на Началника на група в СДВР отдел Пътна полиция-
СДВР, с което на Т. К. И., с ЕГН **********, на основание чл.177 ал.1 т.1
ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл.150А ал.1
ЗДвП, както и глоба в размер на 2 000 лв., лишаване от право да управлява
МПС за 24 месеца и са отнети 12 контролни точки по Наредба №1з-2539 от
17.12.2012 г. на МВР на основание чл.174 ал.3 пр.1 ЗДвП за нарушение на
чл.174 ал.3 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6