№ 50
гр. София, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Ралица Димитрова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20211000502760 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. ГПК.
С решение №165/14.07.2021г, постановено по гр.д.№ 9764/2020г по описа на СГС,
ГО, I-6 състав, са отхвърлени като неоснователни предявените от П. А. А. с ЕГН **********
срещу Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито
имущество обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.2а от ЗОДОВ
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 120 000 щатски долара /сто и
двадесет хиляди щатски долара/-обезщетение за претърпени имуществени вреди,
представляващи приноса на ищеца от общото имущество на „СВТ и Т“ ЕООД, гр.София,
което е било отнето, присвоено от бившата му съпруга с помощта на двама магистрати и
сумата от 20 000 лв. /двадесет хиляди лв./-обезщетение за неимуществени вреди,
представляващи умишлено създаване от страна на ответника поведение, уронващо
достойнството, пораждащо страх, недоверие в конституционните права на ищеца,
гарантирани безусловно, които вреди са настъпили в пряка причинна връзка с бездействия
от страна на ответника във връзка с подадените от ищеца сигнали вх. № ЦУ 01/С-
228/15.06.2018 г., вх. № С- 238/ 19.06.2018 г., допълнен със сигнал вх. № 7794/28.06.2018 г.
Осъден е на основание чл.10, ал.4 ЗОДОВ П. А. А. да заплати на Комисията за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество сумата от
450лв. за юрисконсултско възнаграждение.
1
Решението е обжалвано от П. А. А. с доводи, че съдът не е обсъдил доказателствата в
тяхната съвкупност, че е отказал да допусне поправка на съдебния протокол относно
свидетелските показания на свидетелката С.К., която е заявила, че не си спомня, а е
протоколиран отказ да отговори на въпроса:”с какви средства е закупена къщата”.
Възразява, че е осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение.
Поддържа, че ответникът не е изпълнил задълженията си да извърши проверка по
сигналите, а е отразил само хронологията на събитията, не са цитирани номера на
документи.
Претендира да се отмени обжалваното решение и да се уважат исковите претенции.
Ответната страна- Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/, представлявана от С.Ц., чрез
ст.юрисконсулт П. А., е оспорила жалбата като неоснователна.
Сочи, че не са налице условията за ангажиране на отговорността на Комисията, тъй
като е извършила необходимите проверки по сигналите на ищеца, че подателят единствено
сезира Комисията, без да става страна в административното производство. По възражението
във въззивната жалба, че не е следвало да се присъждат разноски в полза на Комисията,
излага доводи, че цитираната практика е неотносима.
Претендира да се остави без уважение въззивната жалба и да се потвърди
обжалваното решение.
Контролиращата страна-Прокуратурата на РБългария, е ангажирала становище, че
въззивната жалба е неоснователна.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, доказателствата по делото,
намира за установено следното:
Ищецът по делото-П. А. А. е предявил срещу КПКОНПИ иск за заплащане на сумата
от 120 000щатски долапа-обезщетение за претърпените имуществени вреди, представляващи
приноса му от общото имущество на „СВТ и Т” ЕООД-гр.София, което е било отнето,
присвоено от бившата му съпруга с помощта на двама магистрати и сумата от 20 000лв.-
обезщетение за неимуществени вреди, представляващи умишлено създаване от страна на
ответника на поведение, уронващо достойнството, пораждащо страх, недоверие в
конституционните права на ищеца, гарантирани безусловно, които вреди са настъпили в
пряка причинна връзка с бездействия от страна на ответника във връзка с подадените от
ищеца сигнали вх. № ЦУ 01/С-228/15.06.2018 г., вх. № С- 238/ 19.06.2018 г., допълнен със
сигнал вх. № 7794/28.06.2018г. Претендираните вреди твърди, че са вследствие на
незаконосъобразно бездействие на ответника във връзка с подадени от него сигнали по
писмо № 3275/08.06.2018 г., писмо № 2 3372/15.06.2018 г. и писмо № 3572/25.06.2018 г.
С тях ответникът бил сезиран за нарушение на конституционните права на ищеца от
страна на министър-председателя. Твърди, че с жалби в периода от м.09.-м.11.2016 г.
ищецът сезирал министър-председателя за съзнателно възпрепятстване на разследване от
страна на министъра на правосъдието Е.З., в качеството й на Председател на ВСС, срещу
2
двама магистрати и от страна на Р.Б., в качеството й на Министър на вътрешните работи,
срещу двама офицери от МВР.
Ответникът–КПКОНПИ е оспорил предявените искове по основание и размер, като е
изложил доводи, че не са налице незаконосъобразни бездействия от негова страна.
Контролиращата страна-Прокуратурата на РБългария, е ангажирала становище, че
исковите претенции са неоснователни.
С решението си първоинстанционният съд е отхвърлил исковите претенции като
неоснователни. Приел е, че не е доказано бездействие от страна на ответника-КПКОНПИ, че
са извършени проверки по подадените сигнали.
По подаден от ищеца сигнал вх.№ ЦУ 01/С-228/15.06.2018 г. в Дирекция
„Противодействие на корупцията“ при КПКОНПИ, ответната Комисия е регистрирала
същия и е възложила проверка по компетентност на посочената Дирекция. В сигнала е
посочено, че има качеството на ищец по административно дело, по което ответник е
министър-председателят на Република България, който покровителства организирана
престъпна група. Поддържал е също така, че делото е заведено във връзка с негови
предходни четири жалби срещу министрите Е. З., в качеството й на Председател на ВСС и
Р. Б.-министър на Министерството на вътрешните работи. Заявил е, че жалбите са подадени
срещу министрите, тъй като по подаден от ищеца сигнал срещу магистрати и полицаи, не са
разпоредени действия по извършване на проверка.
След извършена проверка ответната комисия е счела, че изложената от ищеца
информация не съдържа данни за конкретни противоправни деяния, осъществяващи
признаците на корупционни престъпления, извършени от лице, заемащо висша публична
длъжност по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗПКОНПИ и работата по подадения сигнал е
прекратена на основание чл.106, ал.2, т.3 от ЗПКОНПИ.
П. А. А. е подал и втори сигнал до Комисията с вх. № С- 238/ 19.06.2018 г., допълнен
със сигнал вх. № 7794/28.06.2018 г. По същите е извършена проверка, като са били снети
обяснения от ищеца А. на 31.07.2018 г. Резултатите от тези проверки са отразени от
ответника в доклади с рег.№ 4-498 от 19.02.2019 г. и рег.№ 4-499 от 19.02.2019 г. на
Директора на дирекция „Противодействие на корупцията“-КПКОНПИ.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката С. Б. К.,
която е дала показания, че с ищеца са бивши съпрузи, като гражданският им брак,
продължил повече от 14 години, е бил прекратен по взаимно съгласие. Заявила е, че къщата
в село *** е била закупена по време на брака между свидетелката и ищеца през месец август
2001 г., и това е къщата, в която живели до прекратяване на брака. След прекратяване на
брака, ищецът не се изнесъл от семейната къща, докато не извършил тежък побой. Дала е
показания, че не си спомня с какви средства е закупена къщата.
Въз основа на установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна
страна следното:
Съгласно чл. 2а от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани
3
от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органи и на длъжностни лица по
Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, извършени
при или по повод изпълнение на правомощията или службата им.
Правомощията и задълженията на Комисия за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/ са уредени в чл.82, ал.1
ЗПКОНПИ. Разпоредбата предвижда, че Комисията събира, анализира и проверява сведения
при и по повод информация за прояви на корупция на лица, заемащи висши публични
длъжности.
Представители на Комисията са извършили проверки по повод на подадените
сигнали, като са снели обяснения от ищеца. В същите той не е изложил конкретни данни за
корупция, не е посочил документи, които съдържат такава информация. Самият е заявил, че
няма преки данни за корупция.
Въз основа на посоченото от него следва извод, че същият е недоволен от изводите
във връзка с извършените проверки, както от действия на магистрати по дела, които са
водени между него и бившата му съпруга.
Извършените проверки от Комисията по подадените сигнали от ищеца са били
прекратени като е прието, че не са налице корупционни действия, извършени от министър-
председателя и министъра на Министерство на вътрешните работи.
Поради изложеното, че е извършена проверка от страна на Комисията по подадените
сигнали не се установява бездействие на нейните служители и неизпълнение на възложените
им функциии. Липсата на удовлетворяващ резултат от извършените проверки не може да се
определи като бездействие.
Исковите претенции по чл.2а ЗОДОВ се явяват неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени. Като е достигнал до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил
правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено на основание чл.271
ГПК.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 вр. с чл.78, ал.8 ГПК следва да
бъде осъден П. А. А. да заплати на Комисията за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобито имущество сумата от 450лв. за юрисконсултско
възнаграждение за пред въззивната инстанция. Възраженията, че ищецът не дължи разноски
за процесуално представителство е неоснователно, тъй като съгласно чл.10, ал.4 ЗОДОВ
съдът осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал
такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда
възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №165/14.07.2021г, постановено по гр.д. № 9764/2020г по
описа на СГС, ГО, I-6 състав, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от П.
А. А. с ЕГН ********** срещу Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане
на незаконно придобито имущество обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.2а от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 120 000
щатски долара /сто и двадесет хиляди щатски долара/-обезщетение за претърпени
имуществени вреди, представляващи приноса на ищеца от общото имущество на „СВТ и Т“
ЕООД, гр.София, което е било отнето, присвоено от бившата му съпруга с помощта на
двама магистрати и сумата от 20 000 лв. /двадесет хиляди лв./-обезщетение за
неимуществени вреди, представляващи умишлено създаване от страна на ответника
поведение, уронващо достойнството, пораждащо страх, недоверие в конституционните
права на ищеца, гарантирани безусловно, които вреди са настъпили в пряка причинна връзка
с бездействия от страна на ответника във връзка с подадените от ищеца сигнали сигнал вх.
№ ЦУ 01/С-228/15.06.2018 г., вх. № С- 238/ 19.06.2018 г., допълнен със сигнал вх. №
7794/28.06.2018 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК вр. с чл.78, ал.8 ГПК П. А. А. с ЕГН
********** да заплати на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобито имущество сумата от 450лв. за юрисконсултско възнаграждение за
пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5