Р Е Ш Е Н И Е №
7
Гр. Сливен, 26.03.2021год.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско
отделение в
публичното заседание на петнадесети март……………………..
през две хиляди двадесет и първа година
Председател: СНЕЖАНА
БАКАЛОВА
при секретаря………Кина Иванова ……………….…………и с участието на
прокурора……………………………..като разгледа докладваното от ………съдията Бакалова………. т. .дело
№ 24 по описа за 2020 год. , за да се
произнесе, съобрази:
Предявеният главен иск намира
правното си основание в чл. 422 от ГПК, а този предявен в условията на
евентуалност – в чл. 79 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „Юробанк България” ЕАД, твърди в исковата си молба, че сключил с
ответника „Мега Транс” ЕООД договор за банков кредит № Д 0250/12.07.2007 г. по
силата на който е предоставил сумата 50 000 лв. за посрещане на краткосрочни
оборотни нужди на ответника. Договорът бил сключен с „ДЗИ Банк” АД, която
впоследствие, след преобразуване, към настоящия момент е с фирмено наименование
„Юробанк България” ЕАД. Кредитополучателят се задължил да върне кредита с
дължимите лихви в срок от 240 месеца считано, от датата на откриване на
заемната сметка на 16.07.2007 г. Била уговорена лихва в чл.3 и чл.4 от договора
за кредит, която при просрочие се увеличава автоматично с наказателна надбавка
в размер на 10 пункта. Кредитополучателят дължал и такси за обслужването на
кредита. Впоследствие между страните били сключени 4 бр. анекси, с които
страните са предоговорили отношенията си. На 12.07.2007 бил сключен договор за
поръчителство с ответника Т.А.Г. и ответника Т.П.И., при условията на чл.138 от ЗЗД. Твърди, че първоначално длъжниците погасявали задълженията си по договора,
но впоследствие преустановили плащанията, считано от м.август
На 17.12.2013 г. между страните било сключено споразумение, в което
длъжниците признали размера на дълга. Твърди, че същите са подали възражение
срещу заповедта за незабавно изпълнение, което обуславя правния му интерес да
предяви настоящия иск. Моли съда да постанови решение, с което признае за
установено по отношение на ответниците, че същите му дължат солидарно по
описания договор за кредит и издадения изпълнителен лист главница в размер на
33 536,50 лв., ведно със законната лихва за забава от 28.11.2013 г., договорна
лихва в размер на 8 042,24 лв., за периода от 21.08.2012 г. до 26.12.2013
г. и сумата 60 лв. такси. Претендира и направените разноски в настоящото и в
заповедното производство.
В условията на евентуалност, в случай че бъде отхвърлен установителния
иск, моли съда да постанови решение, с което осъди ответниците да му заплатят
описаните по-горе суми, представляващи неизпълнено задължение по договора за
заем. Претендира разноски.
Ответниците са депозирали в срок писмен отговор, в който оспорват изцяло
предявените искове като не оспорват сключването на договора и анексите, както и
договора за поръчителство, не оспорват датата на просрочие 21.08.2012 г. , не
оспорват получаването на нотариалните покани, не оспорват, че ищеца е подал
заявление за заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, не оспорват
включеното споразумение от 17.12.2013 г.
Твърдят, че е образувано
изпълнително производство и са предприети изпълнителни действия на 15.08.2019
г., когато заповедта е връчена на Т.И. на 3.11.2019 г. и на „Мега Транс” и Т.Г.
на 11.11.2019 г. Твърдят, че са извършвали допълнителни плащания по договора,
които не са отчетени. Възразяват, че исковото вземане е погасено с изтичане на
5-годишна давност, считано от издаване на заповедта за изпълнение или
евентуално считано от датата на споразумението 17.12.2013 г. Молят исковете да
бъдат отхвърлени изцяло и претендират разноски.
В допълнителната искова молба ищецът е развил съображения във връзка с
депозирания отговор, в отговора на допълнителната молба са коментирани
възраженията в допълнителната искова молба.
Съдът е конституирал трето лице помагач, във връзка с искането на ищеца,
който е заявил с молба, че след предявяване на процесните искове е сключен на
27.03.2020 г. договор за прехвърляне на вземания между които и процесното
вземане на третото-лице помагач „Колект БГ” ЕАД.
Третото лице-помагач не е изразило становище по основателността на
исковете.
В открито
с.з. ищецът, чрез писмено становище, поддържа иска и моли да бъде уважен.
Претендира разноски по представен списък. В представената писмена защита е изразил становище, че не са били налице
условията да се обяви кредита за предсрочно изискуем, тъй като съобщението не е
връчено на длъжниците редовно и същия се дължи поради изтичане на срока на
договора за кредит. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответниците.
Ответниците,
чрез писмено становище молят да бъдат отхвърлени предявените искове, като
неоснователни, както и да бъде обезсилена заповедта за изпълнение и
изпълнителния лист по ч гр.д. № 4634/13 на СлРС Претендират разноски.
Третото
лице – помагач, редовно призовано не изпраща представител и не изразява
становище по основателността на исковете.
От
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
„Юробанк България „ АД е правоприемник на
„ДЗИ Банк“ АД, която е преобразувана чрез вливането й в „Българска пощенска
банка“ АД, а последната е променила наименованието си на „Юробанк България „
АД.
На 12.07.2007 год. между „ДЗИ БАНК" АД (сегашно
наименование „Юробанк България" АД), като кредитор и „Мега транс"
ООД, с*********, като кредитополучател е сключен Договор за банков кредит,
Продукт „Бизнес револвираща линия - плюс" № Д0250. По силата на договора,
кредитодателят предоставя на кредитополучателя, кредит във формата на кредитна
линия в размер на 50 000 лв., за посрещане на краткосрочни оборотни нужди.
Съгласно
чл. 3 от договора, за усвоения кредит, кредитополучателят дължи на банката
годишна лихва в размер равен на сбора на действащият Базовият лихвен процент -
малки фирми /БЛПМФ/ за лева, обявен от Банката плюс договорна лихвена надбавка
в размер на 3,5%. Към 12.07.2007 год. - датата на сключване на договора, БЛПМФ
на „Българска пощенска банка" АД е в размер на 10 %.
Съгласно
чл. 3, ал. 3 от Договора, действащият БЛПМФ не подлежи на договаряне и
промените в него стават задължителни за страните, считано от първото 21-во
число след промяната.
Дължимата
лихва се начислява ежемесечно и е платима на 21-во число на всеки месец, след
месеца на откриване на заемната сметка.
При
просрочие на дължимите погасителни вноски по кредита, както и при предсрочна
изискуемост на кредита, кредитополучателите дължат лихва в размер равен на
сбора от лихвата по редовната главница плюс наказателна надбавка от 10%.
По
силата на Договора за банков кредит № Д0250/12.07.2007 год.,
кредитополучателите дължат на банката още:
Еднократна
такса одобрение в размер на 1% върху размера на разрешения кредит, но не
по-малко от 200лв.;
В
началото на всяка следваща година, считано от откриването на заемната сметка
еднократно такса подновяване в размер на 1,0% върху размера на подновеният
кредит.
Комисионна
за ангажимент в размер на 1,0% годишно върху неусвоената част от предоставеният
кредит.
Кредитополучателят
се задължава да върне кредита, включително и дължимите лихви към него в срок от
240 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка по кредита.
Съгласно
Приложение към Договора за банков кредит, Продукт „Бизнес револвираща линия -
плюс" № Д0250 от 12.07.2007 год., страните удостоверяват, че датата на
откриване на заемната сметка е 16.07.2008 год.
По
силата на чл. 25 от договора за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия
-плюс" № Д0250 от 12.07.2007 год. при неиздължаване на поетите от
кредитополучателя задължения по чл. 24, като не е внесъл дължима вноска по
главница и/или лихви, изцяло или частично, целият остатък по кредита се
превръща в предсрочно и изцяло изискуем.
Кредитополучателят
има право да погасява изцяло или частично задълженията си по главницата, както
и да ползва отново средства от кредита до максималния разрешен от Банката
размер в рамките на срока по чл. 1, ал.2.
Видно от заключението на вещото лице разрешената сума от
50 000лв. кредит е усвоена изцяло за периода от 16.07.2007г. до 20.12.2007г.
На 12.07.2007г. между „ДЗИ Банк“ АД и ответниците Т.А.Г. и Т.П.И.
е сключен договор за поръчителство, по силата на който поръчителите се
задължават да отговарят за задължението на кредитополучателя при условията на
договора солидарно с „Мега- транс“ ООД до погасяване на цялото задължение.
На 16.08.2008 год. между „Юробанк И Еф Джи България" АД и „Мега
транс" ООД е сключен Анекс № 1 към Договора за
банков кредит, с който се добавя нов чл.7а, в раздел IV. „Специални условия по
кредита от договора за банков кредит № Д0250/12.07.2017 год." с който се
прекратява понататъшното усвояване по кредита, като погасяването ще се извърши
на равни месечни вноски по главницата за срок от 60 (шестдесет) месеца. Добавя
се чл.5, ал.5 в която се уговаря, че кредитополучателят ще заплаща на банката такса
в размер на 1 % върху първоначалният размер на кредита. Всички останали клаузи
по договора остават непроменени.
На 21.07.2009 год. между „Юробанк
И Еф Джи България" АД, и „Мега транс" ООД е сключен Анекс
№ 2 към Договора за банков кредит, с който страните се
съгласяват да предоговорят остатъчният дълг по кредита към дата на сключване на
същия, по реда и при спазване на условията в него, както и за въвеждане на облекчен
режим на погасяване на дълга за период от 12 месеца. През периода на облекчено
погасяване на кредита, кредитополучателят се задължава ежемесечно, да заплаща
сума в размер на 800 лв. В случай, че сумата на договорената месечна
погасителна вноска през периода на облекчено погасяване е в размер по-малък от
сумата на начислената за съответния период лихва, то банката и
кредитополучателят се съгласяват, че непогасените части от лихвата по кредита,
продължават да бъдат дължими, но заплащането им се отлага до датата на изтичане
на периода на облекчено погасяване на кредита. В случай на неплащането им в
уговорените срокове и в пълен размер, банката има право да преоформи цялата
натрупана сума, чрез прибавянето и към редовната главница по кредита.
След изтичане на периода на
облекчено погасяване на кредита, кредитополучателят погасява остатъка по
редовната главница на равни месечни погасителни вноски, заедно с дължимите
лихви, за срок до 16.07.2013 год. като размера на вноските се определя в нов
погасителен план, неразделна част от Анекс 2.
На 19.08.2010 год. между „Юробанк
И Еф Джи България" АД и „Мега транс" ООД, като кредитополучател е
сключен Анекс № 3 , с който страните се съгласяват кредита да
се погасява на равни месечни вноски по главницата в срок до 21.07.2020 год.,
съгласно погасителен план неразделна част от този анекс. За обезпечаване на
вземанията по кредита, кредитополучателя издава в полза на Банката нов запис на
заповед за размера на кредита, ведно с начислената върху тази сума лихва в
размер на лихвата по кредита, със срок на предявяване, съобразен с крайният
срок за погасяване на кредита, изрично удължен от издателя, платим без разноски
и протест и авалиран от Т.А.Г. и Т.П.И..
На 05.04.2013 год. е сключен Анекс
№ 4 с който се предоговарят остатъчният дълг по кредита, към
дата на сключването му. Страните се договарят още за въвеждане на облекчен
режим на погасяване на съществуващите задължения за период от 12 месеца, като
през този период кредитополучателят ще заплаща на банката погасителна вноска,
равняваща се на дължимото плащане по лихви за съответният месец. След изтичане
на периода на облекчено погасяване, кредитополучателят погасява остатъка по
редовната главница, заедно с дължимите лихви, на равни месечни погасителни
вноски, за срок до 21.07.2020 год. съгласно
погасителен план, неразделна част от Анекс 4.
С подписване на Анекс 4, кредиторът е преоформил сумата
на съществуващите задължения, чрез натрупването им към усвоената редовна
главница по кредита, и след изтичане на периодите на облекчено погасяване,
върху дълга се натрупва начислената, но непогасена през този период лихва. Така,
съобразно заключението на съдебно-икономическата експертиза, върху усвоената по
договора сума в размер на 50 000 лева е натрупана още сумата от 3 125,50 лева. В
резултат на извършеното преструктуриране е формирано едно ново по размер
задължение, като главницата от 50 000 лв. е нараснала на 53 125,50 лв.
Видно от заключението,, изготвено
от в.л. Т.Й., общо усвоените и начислени задължения към договора от 12.07.2007
год. до 28.11.2013 год. -
датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение, са в размер на 94 284,43 лв., в т.ч.:
Главница - 53 125,50 лв.;
Общо начислени договорни лихви -
41 018,93 лв.;
Общо начислени такси- 140 лв.
Кредитополучателят
е погасил общо сумата от 52 645,69
лв., представляваща:
Погасена
главница-19 589 лв.;
Погасени
договорни лихви - 32 976,69 лв.;
Погасени
такси - 80 лв.
Последната дата на която
кредитополучателят е платил задължение по договора е 15.11.2012 год., с което са погасени договорни лихви в
размер на 492 лева, с падеж от 21.07.2012г. Последното плащане по главница е от
06.04.2012 год. - платена главница в размер на 1 216,44 лв., по погасителни
вноски с падежи 21.12.2011 г., 21.01.2012 г., 21.02.2012г. и 21.03.2012 г.
Първата просрочена вноска е от 21.08.2012 год. в размер 491,87 лв. - договорни лихви.
До длъжника и поръчителите е била
отправена нотариална покана от ищеца, с която ги уведомява, че поради
неизпълнение на договорните задължения обявява кредита за изцяло предсрочно
изискуем преди крайния срок на погасяване и ги поканва да заплатят сумите: просрочена
главница - 33 536,50 лв.; просрочена договорна лихва за периода от 21.08.2012
год. до 14.10.2013 г. – 7 322,71лв. и такси - 60 лв.
Тъй като не са намерени на
известните си адреси по реда на чл. 47 от ГПК са залепени уведомления до
длъжниците, съответно на 06.11.2013г. до „Мега-Транс“ ЕООД и Т.Г. и на
25.10.2013г. да длъжника Т.П.И., което е удостоверено от нотариуса.
Към 28.11.2013 год. - датата на
подаване на Заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение, непогасените вноски по договора са 16 броя, считано от
21.08.2012 год.
Към същата
дата непогасените задължения са в размер на 41
638,74 лв., в т.ч.:
Просрочена главница - 33 536,50
лв.
Просрочена договорна лихва за
периода от 21.08.2012 год. до 26.11.2013 г. - 8 042,24 лв.
Такси - 60 лв..
Ищецът
подал Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.
417 от ГПК пред Районен съд Сливен, по което е образувано ч. гр. д. № 4634/2013 г. на СлРС и
на 29.11.2013 год. са издадени Заповед № 2963 за незабавно изпълнение на
парично задължение и Изпълнителен лист за: сумата от 33 536,50 лв.,
представляваща главница по договора за банков кредит, ведно със законната
лихва, считано от 28.11.2013 год.; сумата от 8 042,24 лв., представляваща
договорна лихва по договора за периода от 21.08.2012 год. до 26.11.2013 год.;
сумата 60 лв., представляваща дължими такси по договора за периода от
10.07.2012 г. до 26.11.2013 год., както и сумата от 1 877,93 лв.,
представляваща разноски по изпълнителното производство.
По издадения изпълнителен лист е
образувано изпълнително дело № 1364/19 по описа на ЧСИ Павел Г.,*** действие
СлОС. Поканата за доброволно изпълнение е била връчена на длъжника „Мега-транс“
ЕООД на 11.11.2019г. Поканата за доброволно изпълнение е била връчена на
длъжника Т.А.Г. на 11.11.2019г. Поканата за доброволно изпълнение е била
връчена на длъжника Т.П.И. на 03.11.2019г. Всички длъжници са подали възражение
в срок.
СлРС е изпратил съобщение до
ищеца за подадените възражения, което е получено от ищеца на 06.01.2020г.
Исковата молба по настоящото дело предявена на 04.02.2020г.
На 17.12.2013г. между страните по
договора за кредит е подписано споразумение, с което ответниците признават
размера на дълга по процесния договор за кредит, като се задължават да заплащат
сумата от 1 000лв. месечно, като ищецът си запазва правото при
неизпълнение на задълженията по споразумението да поднови действията по
принудително събиране на същото.
Вещото лице е депозирало
допълнително заключение, в което е посочило, че след преобразуването на „ДЗИ
Банк“ АД , процесният договор за кредит при ищцовата банка е индивидуализиран с
№ 9123412, а не Д0250. Ответниците са имали и друг договор за кредит по същото
време с ищеца с № 578278.
Ответниците са представили с
допълнителната искова молба писмени доказателства за извършени плащания по
задължението след 28.11.2013г. Същите са за извършени плащания за периода от
28.11.2013г. до 20.10.2014г., общо за сумата 16 100 лв. Видно същите те са
с посочени вносители лицата – С.Т.Г. и Г.Т.Г. Георгиева, а записаните основания
за плащане са „вноска по кредит на Мега-Транс ЕООД“. С оглед допълнителното
заключение на вещото лице, от което е видно, че част от общата сума от 16 100лв.
е отишла за погасяване на задължения на ответниците по друг договор за кредит,
се установява че след тази дата е допълнително платена от ответниците сумата
13 002,04лв., която е намалила задължението и то в настоящия момент възлиза
на 32 536,50лв. главница и 60лв. такси, като са погасени всички дължими
лихви и 1 000лв. от главницата.
На 08.12.2014г. е подадена до ищеца молба вх. №
523-245/08.12.2014г. от Г.Т.Г., за която е записано, че е пълномощник на
„Мега-Транс“ ЕООД, с която се иска да бъде удължено извънсъдебното споразумение
по кредитни сделки 9123412 и 578278, като се плаща месечно сумата 1 000лв.
Не е представено пълномощно.
Видно от представените от ищеца
доказателства, след завеждането на делото, на 27.03.2020г. задължението на
ответниците към ищеца е цедирано на третото лице – помагач „Колект БГ“ ЕАД (с предишно наименование „Св.
Георги груп“ ЕАД, ведно с всички привилегии, принадлежности и лихви. Производството по делото е
продължило между първоначалните страни, поради липса на съгласие за замяна на
ищеца.
Горните фактически констатации
съдът прие за доказани въз основа на събраните по делото писмени доказателства и
като кредитира изцяло заключението на изслушаната по делото първоначална и
допълнителна икономическа експертиза. Ответниците са направили възражение, че
вещото лице не е следвало да дава допълнително заключение въз основа на
допълнително представената „Справка-погашения“ от страна на ищеца, с която те
не са запознати. Съдът намира възражението за неоснователно, доколкото на
вещото лице е било указано да изготви заключението си въз основа на справки в
счетоводството на ищеца (каквото е и оспорената справка) и доколкото вещото
лице е обяснило в допълнителното си заключение разминаването поради различните
номера на договора за кредит при първоначалната банка и при правоприемника й.
На
базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните прави
изводи:
По
предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК:
Искът е
допустим, предявен в преклузивния срок по чл. 415 ал.4 от ГПК. Разгледан по
съществото си същият е неоснователен.
Между
страните по делото е сключен в писмена форма договор за банков кредит. Ищецът е
изпълнил задължението си по договора, като е представил уговорената сума на
длъжника. Договорът е бил изменян с няколко анекса, които също са сключени в
необходимата форма за валидност. Сключен е и писмен договор за поръчителство с
ответниците Т.Г. и Т.И., които са се задължили да отговарят солидарно с
длъжника и при същите условия, съобразно чл. 138 от ЗЗД.
Длъжникът
„Мега-транс“ ЕООД е преустановил изпълнението по договора на 15.11.2012г.,
поради което кредиторът е упражнил правото си да обяви кредита за изцяло
предсрочно изискуем, за което е уведомил длъжника и поръчителите с нотариални
покани. Поканите са връчени при условията на чл. 47 от ГПК, като са били
залепени уведомления на посочените адреси на лицата. В писмената си защита, ищецът твърди, че не
са били налице условията да бъде обявена предсрочна изискуемост, тъй като
длъжниците не са били надлежно уведомени и са налице нарушения по връчването по
реда на чл. 47 от ГПК. Уведомяването на длъжника и поръчителите е редовно.
Самият ищец се е позовал на него, като е поискал издавеното на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист за целия остатък от задължението от
СлРС и ответниците не оспорват факта на връчване на нотариалните покани. Ищецът
не може да се позовава на нередовно уведомяване за предсрочната изискуемост,
тъй като черпи права от нея. Остатъкът от задължението, който не е бил платен,
лихвите и дължимата такса са станали предсрочно изискуеми. Давността за
погасяване на задължението на ответниците е започнала да тече от датата на
издавеното на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист –
29.11.2013г.
Теченето
на давността е било прекъснато на 17.12.2013г. с подписването между страните на
споразумение за разсрочено плащане, с което ответниците са признали своето
задължение. Неоснователно е възражението на ответниците, че споразумението не
прекъсва давността, тъй като него не е посочен конкретния размер на
задължението. Въпреки че не е посочен
конкретен размер на дълга, същият е достатъчно индивидуализиран, като
задължение по Договор за банков кредит „Бизнес револвираща линия -плюс" №
Д0250 от 12.07.2007 год. и е ясна волята на страните кое задължение признават.
Петгодишният
давностен срок е изтекъл съответно на 17.12.2018г.
Ищецът
е предприел действия по принудително събиране на вземането чрез образуването на
изпълнително дело след тази дата - на
15.08.2019г. и пращане на покана за доброволно изпълнение съответно на 06. и
11.11.2019г., които действия не се приемат за същински изпълнителни действия,
които прекъсват теченето на давността, а доказателства за действия по
реализирането на принудителното изпълнение не са представени. Не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността по см. на чл. 116 б. в от ЗЗД, образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение (Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, т. 10).
Ищецът
твърди, че давността е прекъсната с подаване на молба вх. № 523-245/08.12.2014г. от Г.Т.Г.,
за която е записано, че е пълномощник на „Мега-Транс“ ЕООД, с която се иска да
бъде удължено извънсъдебното споразумение по кредитни сделки 9123412 и 578278,
като се плаща месечно сумата 1 000лв. Не са представени доказателства, че
това лице представлява длъжника т.е. не може да се приеме, че е налице признаване на задължението от страна
на длъжника.
Факта, че в периода от 28.11.2013г. до 20.10.2014г. са
извършвани частични плащания по дълга не може да се счете като признаване на
целия размер на задължението, каквато е константната практика на ВКС, още
повече че те са извършвани от различни от длъжниците лица.
По изложените съображения следва
да бъде отхвърлен предявения иск, като неоснователен, тъй като част от
задължението е погасено чрез плащане със сумата 13 002,04лв., а до пълния
предявен размер е погасено по давност.
В условията на евентуалност е
предявен осъдителен иск с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД.
Тъй като главният иск ще бъде
отхвърлен, следва да се разгледа и основателността на евентуалния иск. Неговото
съединяване при условията на чл. 210 от ГПК е допустимо с оглед
разрешението дадено в т. 11б от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК.
Искът с посоченото правно
основание е неоснователен и недоказан по вече изложените съображения, тъй като
претендираното вземане е погасено чрез плащане и по давност. Осъдителният иск
също е предявен на основание настъпила и обявена предсрочна изискуемост на
вземането и дължимост на цялото вземане преди падежа му, като се твърди, че
вземането следва да се счита за предсрочно изискуемо, като исковата молба се
счита за уведомление на ответниците.
Събраха се доказателства, че
вземането е било обявено за предсрочно изискуемо и това е съобщено на
ответниците през м. 11.2013г.
Ответниците
са поискали да бъдат обезсилени издадената заповед и изпълнителен лист.
Искането не следва да бъде уважавано, тъй като при отхвърляне на иска по чл.
422 от ГПК те не подлежат на обезсилване (т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК), а намира приложение
разпоредбата на чл. 422 ал.3 от ГПК.
Съдът дължи произнасяне за разноските
в заповедното и в настоящото производство. При този изход на производството на ответниците
се дължат направените разноски. Ответникът „Мега – транс“ ЕООД претендира
присъждането на сумата 1 182,75лв. адвокатско възнаграждение в
производството по чл. 414 от ГПК – за подаване на възражение; сумата
1 182,75лв. адвокатско възнаграждение в производството по чл. 420 от ГПК –
за искането за спиране на изпълнението и
сумата 1 835,50лв. адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
Ищцовата страна е направила възражение да бъде намалено адвокатското
възнаграждение до минималния размер. В
производството по ч. гр.д. № 4634/13 на СлРС се дължи възнаграждение за един
адвокат, определено в размерите по чл.7 ал.7 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения във вр. ал. 2 т.4 на същата. Не се дължи
възнаграждение отделно за подаване на възражение и отделно за искането за
спиране на производството. Общо заплатеното от този ответник адвокатско
възнаграждение в заповедното производство е в размер на 2 365,50лв. и
следва да бъде намелено до минималния размер, изчислен съобразно описаните
разпоредби – 890лв. Платеното адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция
се дължи изцяло, тъй като е в минимален размер. Общо на този ответник се дължат
разноски в размер на 2 725,50лв.
На всеки от ответниците Т.Г. и Т.И. е
оказана безплатна адвокатска защита на основание чл. 38 ал. 1 т.2 от ЗА, както
в заповедното производство, така и в исковото. Следва възнаграждение в
минимален размер за заповедното производство – 890лв. и в исковото производство
– 1 780лв. да бъде присъдено, като бъде осъден ищеца да го заплати за всеки от
ответниците на адвокат Д.З.Д., оказала безплатната адвокатска помощ.
На ищеца
не се дължат разноски.
Ръководен от
изложените съображения
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ***************, със седалище и
адрес на управление гр.**********************, чрез пълномощник адвокат Г.Р.Д.,
със съдебен адрес *** срещу „МЕГА – ТРАНС“ ЕООД, *******************, със
седалище и адрес на управление гр.****************, Т.А.Г. ЕГН ********** *** и
Т.П.И. ЕГН ********** ***, всички със съдебен адрес ***-Б, чрез адв. Д.Д. иск с
правно основание чл. 422 от ГПК за признаване за установено по отношение на
ответниците, че същите му дължат солидарно по договор за кредит от 12.07.2007г.
главница в размер на 33 536,50 лв., ведно със законната лихва за забава от
28.11.2013 г., договорна лихва в размер на 8 042,24 лв. за периода от
21.08.2012 г. до 26.12.2013 г. и сумата 60 лв. такси, за които е издадена
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр.д. № 4634/13 по
описа на районен съд – Сливен като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ***************, със седалище и
адрес на управление гр****************, чрез пълномощник адвокат Г.Р.Д., със
съдебен адрес *** срещу „МЕГА – ТРАНС“ ЕООД, ***************, със седалище и
адрес на управление гр.****************, Т.А.Г. ЕГН ********** *** и Т.П.И. ЕГН
********** ***, всички със съдебен адрес ***-Б, чрез адв. Д.Д. в условията на
евентуалност иск с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят солидарно по
договор за кредит от 12.072007г. главница в размер на 33 536,50 лв., ведно
със законната лихва за забава от 28.11.2013 г., договорна лихва в размер на
8 042,24 лв. за периода от 21.08.2012 г. до 26.12.2013 г. и сумата 60 лв.
такси като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението е постановено при
участието на трето лице –помагач на ищеца – „Колект – БГ“ АД , ***************,
със седалище и адрес на управление гр. ***************
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД*****************, със седалище и адрес на управление гр.*******************,
да заплати на „МЕГА – ТРАНС“ ЕООД, **************, със седалище и адрес на
управление гр. ********************направените разноски в размер на 890 лв. в
заповедното производство и 1 835,50лв. в настоящото производство.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, **************, със седалище и адрес на управление гр.********************,
да заплати на адвокат Д.З.Д. ***-Б на основание чл. 38 ал.1 т. 2 от
ЗА сумата 890лв., представляваща възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
защита на Т.А.Г. по ч. гр.д.№ 4634/18 на СлРС и сумата 1 780лв. по т.д.№ 24/20 по описа на СлОС.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД***************, със седалище и адрес на управление гр*********************,
да заплати на адвокат Д.З.Д. ***-Б на основание чл. 38 ал.1 т. 2 от
ЗА сумата 890лв., представляваща възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
защита на Т.П.И. по ч. гр.д.№ 4634/18 на СлРС и сумата 1780лв. по т. д.№ 24/20 по описа на СлОС.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – Бургас.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: