РЕШЕНИЕ
№ 525
гр. Благоевград, 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20211210101397 по
описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК и е във фазата по допускане на
съдебната делба.
Образувано е по искова молба, подадена от Ф. Б. Ш., ЕГН **********, от гр. ****, ул.
„**** против Е. Х. К., ЕГН **********, от гр. ***** и Г. Х. Д., ЕГН **********, от гр.
****, ул. „****.
В хода на съдебното производство като ищци са били конституирани и Б. Н. Ш., ЕГН
**********, от гр. ****, ул. „****" № **** и Е. Н. Ш., ЕГН **********, от гр. ***, ул.
„******, които са деца на първоначалната ищца Ф. Ш..
С исковата молба са предявени следните искове, както следва: искове за нищожност на
дарение, извършено от Е. И. **** и Б. *** полза на Е. Х. К. и Г. Х. Д. от 13.02.2006 г.
поради невъзможен предмет и искове за допускане до делба на следните недвижими имоти:
1. Двуетажна къща в парцел V, пл. № 1371, кв.113, описана в нотариален акт № 157, т. I,
нотариално дело № 327/1981 г. по плана на гр. ****, одобрен със заповед № 2717/1967 г.,
която представлява сграда 2МЖ в УПИ VIII, пл. № 1965, кв. 89 по плана на гр. ****,
одобрен със заповед № 19- 0051/1990 г., която представлява сграда с идентификатор
61813.758.277.1 в ПИ 61813.758.277 по кадастралната карта на гр. ****, одобрена със
заповед № РД-18- 33/15.05.2006 г. на АФКК- гр. ***; 2. Дворно място от 514 кв.м.,
представляващо УПИ /урегулиран поземлен имот/ VIII с пл. № 1965 в кв.89 по ПУП на г.
****, обл. Благоевград с площ за целия имот от 620 кв.м. графически изчислен, което дворно
място представлява ПИ с идентификатор № 61813.758.277; 3. „ГАРАЖ" - постройка, с
идентификатор 61813.758.277.2, със застроена площ от 17,0 кв.м. и 4. ПРОХОД, или
ТУНЕЛ, с идентификатор 61813.758.277.3, със застроена площ от 24,0 кв.м., при следните
квоти и между следните съделители: 4/12 идеални части от първи етаж на двуфамилната
сграда, ведно с прилежащите идеални части от общите части на сградата, включително и от
зимничните и тавански помещения за Ф. Б. Ш.; 1/12 идеални части от първи етаж на
двуфамилната сграда, ведно с прилежащите идеални части от общите части на сградата,
включително и от зимничните и тавански помещения за Б. Н. Ш.; 1/12 идеални части от
първи етаж на двуфамилната сграда, ведно с прилежащите идеални части от общите части
на сградата, включително и от зимничните и тавански помещения за Е. Н. Ш.; 3/12 идеални
части от втори етаж на двуфамилната сграда, ведно с прилежащите идеални части от общите
части на сградата, включително и от зимничните и тавански помещения за Е. Х. К.; 3/12
1
идеални части от втори етаж на двуфамилната сграда, ведно с прилежащите идеални части
от общите части на сградата, включително и от зимничните и тавански помещения за Г. Х.
Д.; 1/2 идеална част от дворното място за Ф. Б. Ш.; 1/4 идеална част от дворното място за Е.
Х. К.; 1/4 идеална част от дворното място за Г. Х. Д.; „ГАРАЖ" - постройка, с
идентификатор 61813.758.277.2, със застроена площ от 17,0 кв.м. да остане собственост на Г.
Д. и Е. К. и ПРОХОД, или ТУНЕЛ, с идентификатор 61813.758.277.3, със застроена площ от
24,0 кв.м. да остане собственост на Ф., Б. и Е. Ш.и.
Ищците твърдят, че общият наследодател на страните Б. ****, б.ж. на гр. ****, починал на
10.11.2015 г. е оставил за свои наследници: Е. И. **** - преживяла съпруга, починала на
13.07.2018 г., Ф. Б. Ш. - дъщеря и **** - син, починал на 25.07.1989 г. и оставил за свои
наследници двете си дъщери: Е. Х. К. и Г. Х. Д.. Сочат, че с договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт от 10.01.1961 г., изповядан при разложки народен съдия ***,
общият наследодател Б. *** е закупил от **** дворно място, представляващо парцел IV,
планоснимачен № 1034 в квартал 18 по плана на гр. ****, като в нотариалния акт не била
посочена площта на закупеното дворно място. Поясняват, че с нотариален акт №
157/08.06.1981 г., е изповядана покупко-продажба между родителите Б. и Е. ***и в
качеството им на продавачи и дъщеря им Ф. и нейния съпруг **** Ш.и в качеството им на
купувачи, като продали първи етаж от построената от тях по време на брака си двуетажна
къща в парцел V, планоснимачен номер № 1371 в квартал 113 по плана на гр. ****, със
застроена площ от 106 кв.м. за сумата от 3000 лева, получена напълно и в брой, с условието
продавачите да си запазят пожизнено правото да обитават северозападната стая от етажа,
предмет на продажбата. В нотариалния акт липсвало посочване на размера на площта на
дворното място. Заявяват, че договор за дарение на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт от 13.02.2006 г., общият наследодател и неговата съпруга - Б. и Е. ***и в
качеството им на дарители са дарили на двете си внучки - Г. К. и Е. Д., деца на техния
починал син **** ***, съответно: дворното място, представляващо УПИ VIII с пл. № 1965 в
кв. 89 по ПУП на гр. ****, с площ за целия имот от 620 кв.м., графически изчислен, ведно с
целия избен етаж (мазе) и целия таван със съответните идеални части от общите части на
сградата. Поддържат, че след осъщественото дарение от общия наследодател и неговата
съпруга настъпили конфликти между децата на починалия син и семейството на ищцата Ф.
Б. Ш.. През 2006 г. ответницата Г. Д. изпратила нотариална покана до съпруга на ищцата Ф.
Ш., касаеща достъпа до имота на семейството, което живее на първи етаж, като в
ултимативен тон се указвало на семейството да възстанови предишното положение, като
трябвало да ползват североизточната част на имота, а не северозападната. Разясняват, че
отношенията между двете семейства се смразили и особено силно това се проявило след
смъртта на съпругата на общия наследодател през 2018 г. Излагат, че към настоящия момент
семейството на ищцата Ф. Ш. няма и не ползвало нито изба, нито таван, а съхранявало
зимнината си в гараж, както нямало право и на достъп в дворното място, защото цялото
било дарено на децата на починалия син на общия наследодател. Навеждат, че от издадени
удостоверения с изходящи номера № 640 и 641, двете издадени на 05.06.2019 г. от Община
****, се установявало, че двуетажна къща в парцел V, пл. № 1371, кв. 113, описана в
нотариален акт № 157, т. I, нотариално дело № 327/1981 г. по плана на гр. ****, одобрен със
заповед № 2717/1967 г., представлява сграда 2МЖ в УПИ VIII, пл. № 1965, кв. 89 по плана
на гр. ****, одобрен със заповед № 19-0051/1990 г., която представлява сграда с
идентификатор 61813.758.277.1 в ПИ 61813.758.277 по кадастралната карта на гр. ****,
одобрена със заповед № РД-18- 33/15.05.2006 г. на АФКК- г.***, както и в Община **** не
се съхраняват архитектурни проекти и строителни книжа за двуетажната къща. Заявяват, че
в един и същи ден с удостоверение за приемане на проект за изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри с № 25-172640/22.07.2019 г. и със заповед № 18-
7562/22.07.2019 г. на Началника на СГКК - гр. Благоевград, е било одобрено изменение в
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ****, касаеща ЕКАТТЕ 61813,
одобрена със заповед № РД- 18- 33/15.05.2006 г., като е бил о****ен идентификационен
номер 61813.758.277.1.1 в сграда с идентификатор 61813.758.277.1, която се намира на
първи етаж от процесната сграда и собственост на ищците по делото. В тази връзка била
2
издадената схема № 15-662665/22.07.2019 г. на самостоятелен обект в сграда, която
потвърждавала изцяло съдържанието на издадените документи по-горе и от която ставало
ясно, че площта на този първи етаж е 106 кв.м. и идентификаторът е 61813.758.277.1.1.
Поддържат, че при построяването на къщата били спазени всички изисквания на ЗТСУ
(действал до 31.12. 1999 г.), поради което къщата била законно построена, респективно
узаконена, а зимничните и тавански помещения, представлявали прилежащи части към
всеки един от построените два етажа, всеки от който с площ от по 106 кв.м. Според ищците
извършеното дарение през 2006 г. от съпругата на общия наследодател, с което дарява на
двете си внучки, деца на нейния син, целия приземен етаж, включващ зимничните
помещения, целия тавански етаж, включващ таванските помещения и цялото дворно място,
е нищожно. По отношение дворното място с площ от 620 кв.м., според ищците 106 кв.м.
представлява застроена площ, което означава, че дворът е с площ от 514 кв. м., достатъчно
пространство същият да бъде поделен между семействата на двамата наследници. Смятат, че
наследодателката Е. И. **** не е имала законовото право да дарява в повече, отколкото и се
полага по закон, както и не е законосъобразно да се даряват прилежащи части към общи
части, тъй като същите по закон вървят заедно, а зимничните и тавански помещения нямат
статут на самостоятелни обекти.
Ответниците оспорват предявените искове. От тяхна страна е направено възражение за
изтекла придобивна давност. Оспорва се твърдението за невъзможен предмет на дарението.
Сочат, че по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД договорът е нищожен поради невъзможен предмет,
ако към момента на сключването му вещта, предмет на разпореждане, не съществува
фактически или не отговаря на установените в действащия устройствен закон изисквания за
самостоятелен обект, т.е. с оглед тези изисквания не представлява годен за извършване на
разпоредителни сделки самостоятелен обект, като преценката следва да бъде извършена с
оглед състоянието на вещта към момента на извършване на разпореждането, като следва да
бъде взето предвид и дали към този момент обособяването на вещта като самостоятелна е
възможно, както и дали подобно обособяване реално е извършено. Твърдят, че в приземния
етаж, предмет на дарението, били обособени жилищни помещения и санитарен възел, както
и складово помещение и същият се използва за живеене. Приземният етаж е съобразен с
действащите норми за жилище към релевантния преходен момент на изграждането му, които
са действали тогава, поради което исковата претенция е неоснователна. Оспорват и исковете
за делба. В тази връзка заявяват, че на 10.03.1975 г., Б. **** и Е. И. ****, са дарили на сина
си (баща на ответниците) **** втори етаж и съразмерна част от общите части от
двуетажната къща, построена на парцел пети, планоснимачен номер № 1371, в квартал 113
по плана на гр. ****, при съседи: ***** и улица- Нотариален акт за дарение № 193, том II,
дело № 673/1975 г., вписан в СП при PC ****, вх. pen № 439/ 10.03.1975 г., том 56, парт.
книга- стр. 309. Сочат, че първи и втори жилищен етаж от процесната къща представляват
самостоятелни обекти, знае се кои са собствениците им и за ищците липсва интерес от
тяхната делба. Оспорват и исковете за делба на дворното място. Твърдят, че самостоятелни
обекти (първи и втори етажи) в сградата са прехвърлени отделно от земята. По отношение
на тавана се твърди, че на него има изградено помещение още от бащата на ответниците,
който бил фотограф и там упражнявал професията си, поради което не следва да се дели.
Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на разглеждане в настоящото производство са следните искови претенции:
- чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД – относно исковете за прогласяване за нищожно на дарение,
извършено от Е. И. **** и Б. *** полза на Е. Х. К. и Г. Х. Д. от 13.02.2006 г., с което
дарителите са дарили на дарените дворното място, представляващо УПИ VIII с пл. № 1965 в
кв. 89 по ПУП на гр. ****, с площ за целия имот от 620 кв.м., графически изчислен, ведно с
целия избен етаж (мазе) и целия таван със съответните идеални части от общите части на
сградата, поради невъзможен предмет.
- чл. 34, ал. 1 ЗС - относно предявения от ищците срещу ответниците искове за делба на
процесните недвижими имоти.
Относно установителния иск по чл. 26, ал. 2, предл. ЗЗД.
3
Уважаването на този иск е предпоставено от установяване, че процесният договор за
дарение от 13.02.2006г. е с правно или фактически невъзможен предмет.
Под предмет се разбира обектът на правоотношението, към което е насочено поведението
на страните по сделката. Предмет на сделката са вещи, действия, бездействия, нематериални
правни и имуществени блага. Предмет трябва да има всяка сделка. За да е налице сделка,
страните трябва да са постигнали съгласие по нейния предмет. Ако към момента на постигне
на съгласието, предметът е фактически или правно невъзможен, сделката е нищожна поради
невъзможен предмет.
Предметът може да бъде невъзможен, т.е. неосъществим, по обективни или субективни
причини. При всички положения е необходимо невъзможността да е начална, т.е. да е
налице при сключване на сделката. Необходимо е да налице пълна невъзможност на
предмета, за да има нищожност на сделката.
Фактическата невъзможност на предмета означава, че той не съществува в реалната
действителност при сключване на сделката и не може да възникне според природните
закони и с оглед нивото на развитие на науката, техниката и технологиите към момента на
сделката, както и ако предметът е индивидуално опредЕ. вещ и тя е погинала преди
постигане на съгласието. Налице е начална невъзможност на предмета.
Правната невъзможност на предмета означава, че за неговото възникване или за
разпореждането с него съществува непреодолима правна пречка. Правната пречка може да
се изразява в нормативно уредени забрани за извършване на сделката или ограничения за
обособяването на обекта.
Необходимо е да се изтъкне, че при възникнал спор за валидност на договора поради
невъзможен предмет, на доказване подлежи опорочаващият факт, че към момента на
постигнатото съгласие предметът вече е невъзможен, тъй като е погинал или е правно
невъзможно да възникне като самостоятелен обект на право на собственост. В тежест на
страната, която претендира нищожността, е да докаже осъществяването на опорочаващия
факт - че към момента на постигнатото съгласие съществува непреодолима правна пречка
предметът да възникне - да бъде осъществено обособяването по какъвто и да било начин.
Опорочаващият факт може да бъде доказан с всички допустими доказателствени средства,
включително със заключение на вещо лице.
В настоящия случай е налице правно невъзможен предмет. В тази връзка следва да се има
предвид следното:
Видно е от приетото по делото удостоверение за наследници изх. № 816/21.04.2021г.,
издадено от длъжностно лице при Община ****, че ищцата Ф. Б. Ш. и ответниците Е. Х. К.
и Г. Х. Ш. по делото са наследници по закон на общия им наследодател Б. ****, б.ж. на гр.
****, починал на 10.11.2015г. Ищцата Ф. Ш. е негова дъщеря, а ответниците Е. Х. К. и Г. Х.
Ш. са негови внучки. Става ясно от това удостоверение за наследници, че наследници на
наследодателя Б. **** са били и Е. И. **** - преживяла съпруга, починала на 13.07.2018 г. и
**** - син, починал на 25.07.1989 г., който е оставил за свои наследници двете си дъщери:
ответниците Е. Х. К. и Г. Х. Д..
От приобщеното по делото копие от нотариален акт за покупко-продажба, вписан с вх.рег.
№12/10.01.1961 г. от НС - ****, става ясно, че наследодателят Б. **** е бил закупил от ****
процесното дворно място, представляващо парцел IV, пл.№ 1034, кв. 18 по плана на гр.****,
което дворно място сега е заснето като ПИ с идентификатор 61813.758.277 по кадастралната
карта на гр. ****. Следователно наследодателят Б. **** е станал собственик на дворно
място, което сега е заснето като ПИ с идентификатор 61813.758.277.
От събрания по делото доказателствен материал се установява, че в това дворно място е
била изградена от Б. **** и неговата съпруга Е. И. **** процесната двуетажна жилищна
сграда.
От приетия по делото препис от нотариален акт за дарение на недвижим имот, вписан с
вх.рег.№439/10.03.1975г. от PC – **** се установява, че Б. **** и Е. И. **** дарили на сина
си **** втория етаж и съразмерната част от общите части от процесната двуетажна къща,
построена ПИ с идентификатор 61813.758.277. Следователно на 10.03.1975г. **** Б.ов *** е
станал едноличен собственик на втория етаж от процесната двуетажна жилищна сграда, а
4
след неговата смърт на 25.07.1989 г. собственици на втория етаж са станали при равни квоти
от по 1/2 ид.ч. дъщерите му ответниците Е. К. и Г. Д..
От приетото копие от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан с
вх.рег.№279/08.06.1981г. от PC - **** става ясно, че Б. **** и Е. И. **** продали на дъщеря
си Ф. Б. Ш. и нейния съпруг **** Петров Ш. първия етаж от процесната двуетажна
жилищна къща, който етаж е със застроена площ от 106 кв.м. и се състои от три стаи, хол и
кухня. Следователно на 08.06.1981г. ищцата Ф. Ш. и нейният съпруг **** Ш. са били
придобили при режим на съпружеска имуществена общност и са станали еднолични
собственици на първия етаж от процесната двуетажна жилищна сграда. От приложеното
копие от удостоверение за наследници изх. № 1293/10.08.2022г., издадено от длъжностно
лице при Община **** се установява, че **** Ш. е бил починал на 17.02.2022г., като е
оставил за свои наследници преживялата си съпруга ищцата Ф. Ш. и децата си ищците Е. Ш.
и Б. Ш.. При това положение собственици на първия етаж са само и единствено ищците Ф.
Ш., Е. Ш. и Б. Ш..
Съгласно Удостоверение № 640/05.06.2019г. на Общинска администрация ****,
двуетажната къща в парцел V, пл.№1371, кв.113 по плана на гр.****, описана в нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан с вх.рег.№279/08.06.1981г. от PC - ****,
представлява сграда 2МЖ в УПИ VIII, пл.№1965, кв.89 по плана на гр.****, одобрен със
Заповед №19-0051/1990г., която сграда е нанесена в КККР с идентификатор 61813.758.277.1
в ПИ с идентификатор 61813.758.277.
Съгласно Удостоверение №641/05.06.2019г. на Общинска администрация ****, в архивите
на община **** не се съхраняват архитектурни проекти и строителни книжа за двуетажната
къща в парцел V, пл.№1371, кв.113 по плана на гр.****, описана в нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот, вписан с вх.рег.№279/08.06.1981г. от PC-****,
представлява сграда 2МЖв УПИ VIII, пл.№1965, кв.89 по плана на гр.****, одобрен със
Заповед №19-0051/1990г., която сграда е нанесена в КККР с идентификатор 61813.758.277.1
в ПИ с идентификатор 61813.758.277.
От приетата административна преписка към заповед за одобряване на изменение в
Кадастралната карта и Кадастралните регистри на град **** № 18-3996/14.04.2022 година
става ясно, че ответниците Г. Д. и Е. К., както и тяхната майка **** (трето лице,
неучастващо по делото) са образували производство по чл. 54, ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2
ЗКИР. В резултат на това производство е било одобрено изменение на Кадастралната карта
и Кадастралните регистри на град ****, състоящо се в допълване на втория етаж от
процесната жилищна сграда, на който му е бил даден идентификатор 61813.758.277.1.2, с
площ от 100 кв.м.
Съгласно Удостоверение №818/08.11.2021г. на Общинска администрация ****, в
архивите на община **** не са открити архитектурни проекти и строителни книжа за
преустройство на сграда с идентификатор 61813.758.277.1, находяща се в ПИ с идент.
61813.758.277 по КККР на гр.****.
От приетия по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот, вписан с вх.рег.
№613/13.02.2006г. от PC – ****, се установява, че Б. **** и Е. И. **** дарили на внучките
си ответниците Е. Х. К. и Г. Х. Д. процесното дворно място, представляващо ПИ с
идентификатор 61813.758.277, ведно с целия избен етаж /мазе/ и целия таван със
съответните идеални части от общите части на сградата, от построената в имота двуетажна
масивна жилищна сграда.
От приетите по делото писмени материали, както и от изслушаните и приетите основно и
допълнително заключение по основна и допълнителна съдебно-технически експертизи се
установява, че в процесния поземлен имот има изградени общо 3 сгради: 1. Двуетажна
масивна жилищна сграда, с мазе и таван, разположена в централната северозападна част на
имота, на уличната регулационна линия; 2. Едноетажна сграда „гараж“, свързано
застрояване с двуетажната жилищна сграда, разположена от североизток на същата, на
уличната регулационна линия, която е нанесена в кадастралната карта с идентификатор
61813.758.277.2, със застроена площ от 17,0 кв.м. и 3. Едноетажна сграда „селскостопанска
сграда“, свързано застрояване с двуетажната жилищна сграда, разположена от югозапад на
5
същата, която е нанесена в кадастралната карта с идентификатор 61813.758.277.3, със
застроена площ от 24,0 кв.м. Вещото лице е категорично, че двуетажната жилищна сграда се
състои от мазе, два жилищни етажа и таван. Първият етаж е на височина от около 0,90 м. от
нивото на двора и достъпът до него се осъществява посредством външно масивно стълбище,
разположено на югоизточната фасада. Външното стълбище осигурява достъп до външна
площадка, на която е разположена входната врата към първия етаж. Архитектурното
раз****ение на първия етаж е, както следва: Дневна, от която се подхожда към две спални и
коридор, от който пък се осигурява достъп до кухня, трета спалня и баня с тоалетна. Става
ясно, че първият етаж е обособен като самостоятелно жилище с изпълнени ВиК,
електрическа и локална отоплителна инсталации, и изпълнени довършителни работи, като
към момента на огледа от вещото лице този първи етаж се ползва за жилищни нужди.
Вещото лице е установило, че достъпът до втория етаж се осъществява от площадка на
вътрешно стълбище, разположено в североизточната част на сградата, което стълбище
обслужва сграда по височина - от мазето до тавана, без първия етаж, тъй като на площадката
на първото ниво не е осигурен достъп до жилищната част. На втория етаж е разположено
самостоятелно жилище, с изпълнени ВиК, електрическа и локална отоплителна инсталации,
и изпълнени довършителни работи, като към момента на огледа от вещото лице и този втори
етаж също се ползва за жилищни нужди.
Установява се, че покривната конструкция на сградата е дървена /дървени колонки, греди,
столици и ребра/, четирискатна, покрита с керемиди. Таванът представлява подпокривно
пространство с изградена електрическа инсталация, без изпълнени довършителни работи.
Височината на оградния надзид е 0,75м., а в централната част на тавана, височината до
хоризонталните дървени греди е 2,20 м. В централната част на тавана е обособена зона,
ползвана за работилница, посредством шперплатови плоскости и дървени рафтове,
разположен е и бойлер за топла вода, захранващ втория етаж.
По отношение на мазето става ясно, че същото е разположено на кота -1,10 м. спрямо
нивото на терена и към него са организирани два достъпа — посредством вътрешното
стълбище, разположено в североизточната част на сградата и посредством външно
стълбище, разположено на югозападната фасада на сградата. От външното стълбище,
състоящо се от шест стъпала и площадка се осигурява достъп до едно помещение в мазето
със светли размери в план 2,60м./4,15м. и светла височина от 2,0м. Помещението е с
монтирана врата на югозападната фасада и прозорец на северозападната фасада, с
изпълнена електрическа инсталация, без довършителни работи. В помещението е
разположен котел, осигуряващ отоплението на първия етаж. От вътрешното стълбище се
осигурява достъп до останалата част на мазето, което се състои от раз****ителен коридор,
три помещения и санитарен възел. В тази част са изпълнени електрическа и ВиК
инсталации, и довършителни работи — подови настилки, стенно и таванно покритие,
монтирани вътрешни врати, прозорци и на трите помещения. Светлата височина на мазето е
2,10 м. Едноетажната сграда, нанесена в КККР като „гараж“, в източната част на имота
представлява стоманобетонов навес, с монтирана врата от северозапад и без оградна стена
от югоизток. Едноетажната сграда, нанесена в КККР като „селскостапанска сграда“, в
западната част на имота представлява стоманобетонов навес, с оградни стени от югоизток и
югозапад, без монтирани врати.
Вещото лице е стигнало до категоричен извод, че първият и вторият жилищен етаж
представляват самостоятелно обособени обекти с жилищно предназначение, като към
момента на огледа същите са ползвани по предназначението си и отговарящи на
изискванията за това.
Става ясно от заключенията на вещото лице, че мазето в полуподземния етаж е разделено
условно на две части, предвид подходите към тях — източна и западна. Тези две части са
наречени условно от вещото лице „Мазе № 1“ и „Мазе № 2“. „Мазе“ № 1 е с монтирана
врата на югозападната фасада и прозорец на северозападната фасада, с изпълнена
6
електрическа инсталация, без довършителни работи. В помещението е разположен котел,
осигуряващ отоплението на първия етаж. От вътрешното стълбище се осигурява достъп до
останалата част на мазето, обозначена като „Мазе № 2“, което се състои от раз****ителен
коридор, от който се подхожда към три помещения и санитарен възел, и четвърто преходно
помещение, за което се подхожда от централното южно помещение. Раз****ението на „Мазе
№ 2 е , както следва: № 2.1 - коридор с изпълнени подови, стенни и таванни покрития, и
електрическа инсталация; № 2.2 - котелно помещение с изпълнени подови, стенни и таванни
покрития, и електрическа инсталация, монтирани врата и прозорец; № 2.3 - кухня с
изпълнени подови, стенни и таванни покрития, електрическа и ВиК инсталации, монтирани
врата и прозорец; № 2.4 - складово помещение с изпълнени подови, стенни и таванни
покрития, и електрическа инсталация, монтиран прозорец; № 2.5 - складово помещение без
изпълнени довършителни работи, монтирани врата и прозорец; № 2.6 - тоалетна с изпълнени
подови, стенни и таванни покрития, електрическа и ВиК инсталации, монтирано санитарно
оборудване, монтирани врата и прозорец. Ищците ползват „Мазе № 1“, а ответниците „Мазе
№ 2“.
Вещото лице е категорично, че изградените помещения в полуподземния етаж (мазето) не
отговарят на изискванията за жилищни помещения към момента на изграждането им, тъй
като съгласно разпоредбите на НАРЕДБА № 5 за правила и норми по териториално и
селищно устройство към ЗТСУ, действала след 1977г., светлата височина на жилищата е
най-малко 2,50м. /чл.49, ал.1/. В този смисъл не се изпълняват изискванията за минимална
осветеност на помещенията, съгласно чл.51, ал. 3 ЗТСУ, а западната част не отговаря и на
изискването за минимален брой и вид помещения за обособяване на жилище. Съгласно
НАРЕДБА № 7 ОТ 22 ДЕКЕМВРИ 2003 Г. ЗА ПРАВИЛА И НОРМАТИВИ ЗА
УСТРОЙСТВО НА ОТДЕЛНИТЕ ВИДОВЕ ТЕРИТОРИИ И УСТРОЙСТВЕНИ ЗОНИ към
ЗУТ, светлата височина на жилищата е най-малко 2,60м. /чл.72, ал.3/, като в случая не се
изпълняват изискванията за минимална осветеност на помещенията, не се изпълняват
изискванията за разполагане на прозорците на първи жилищен етаж във височина /чл.101,
ал.2/, а западната част не отговаря и на изискването за минимален брой и вид помещения за
обособяване на жилище.
Става ясно от заключенията на вещото лице, че таванското помещение представлява
подпокривно пространство, като същото не отговаря на изискванията за жилищно
предназначение съгласно разпоредбите на НАРЕДБА № 5 за правила и норми по
териториално и селищно устройство към ЗТСУ, а и на разпоредбите на Наредба №7 за
правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони към
ЗУТ, по отношение на височина, осветеност и др.
Вещото лице е стигнало до категоричен извод, че съобразно действащите нормативни
изисквания, помещенията, разположени в полуподземния етаж и тавана представляват
мазета и таван. Установява се, че същите не притежават характеристиките на самостоятелно
обособени обекти, както и не са попълнени в кадастралната карта на гр.**** като такива.
Става ясно, че мазето и таванът имат характеристиките на етажи за разполагане на
помещения за индивидуални складови дейности, принадлежащи към самостоятелните
обекти с жилищно предназначение. На тавана няма трайно обособени отделни тавански
помещения, а в полуподземния етаж /мазето/ са обособени трайно условно наречените
„Мазе № 1“ и „Мазе № 2“.
От показанията на разпитаните по делото свидетели *** ****в ****, **** ****в *** и ***
И. *** става ясно, че първият жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда се ползва от
ищците, а вторият жилищен етаж от ответниците.
С оглед приетия по делото доказателствен материал се налага изводът, че процесните
полуподземен етаж /мазето/ и таванът от двуетажната жилищна сграда са общи части на
тази сграда. Това е така, защото сградата, в която се намира процесните полуподземен етаж
/мазето/ и таван, представлява етажна собственост, тъй като отделните етажи са собственост
на различни лица. Както стана ясно от изложението по-горе ищците са собственици на
първия етаж, а именно самостоятелен обект в сграда с 61813.758.277.1.1. Ответниците са
7
собственици на втория етаж - самостоятелен обект в сграда с 61813.758.277.1.2. Съгласно
чл.38, ал.1 ЗС, зимникът и таванът представляват общи части на сградата и следват главната
вещ. Още от самото си първоначално построяване жилищната сграда е била двуетажна, с
мазе и таван, като впоследствие наследодателят Б. **** и неговата съпруга Е. И. **** са
дарили през 1975г. втория етаж на сина си **** заедно със съразмерната част от общите
части от сградата, а през 1981г. са продали втория етаж на дъщеря си ищцата Ф. Б. Ш. и
нейния съпруг **** Ш.. В действителност в нотариалния акт от 1981г. не е посочено
изрично прехвърлянето на общите части от двуетажната сграда. Независимо от това
съгласно чл. 38, ал. 1 ЗС, зимникът и таванът представляват общи части на сградата и
следват главната вещ. В този смисъл е и практиката на ВС и ВКС - решение № 154 от
01.12.1964г. на ОСГК на ВС; решение № 138 от 04.05.2010г. по гр.д.№265/2009г. на ВКС, І
ГО. Оттук при възникналата етажна собственост припадащите се към отделните етажи
идеални части от общите части на сградата са били по 1/2 ид.ч.
По отношение на дворното място може да се обоснове също извод, че то е обща част на
сградите. Съгласно цитирания по-горе чл. 38, ал.1 ЗС земята е обща част в случаите, когато
отделни обекти в една сграда са собственост на различни лица и урегулираният поземлен
имот е бил предназначен за строежа на тази сграда (вж. в този смисъл решение № 293 от
12.12.2011 година на ВКС по гр. дело №265/2011 година II ГО). От представените по делото
доказателства е видно, че собственици на обособените обекти в самостоятелна сграда №
61813.758.277.1, а именно № 61813.758.277.1.1, 61813.758.277.1.2, са различни лица –
съответно Ф. Б. Ш., Б. Н. Ш., и Е. Н. Ш. и Е. Х. К., и Г. Х. Д., с оглед на което съдът приема,
че е налице формирана етажна собственост съгласно чл. 37 ЗС. В процесното дворно място
Поземлен имот с идентификатор № 61813.758.277, освен двуетажната жилищна сграда с
идентификатор, са изградени още две сгради с идентификатори - № 61813.758.277.2 и №
61813.758.277.3, от които сграда с идентификатор № 61813.758.277.2 е на ответниците, а
сграда с идентификатор № 61813.758.277.3 се ползва от ищците.
Съдът счита, че е налице хоризонтална етажна собственост, като процесното дворно място
представлява обща част съгласно чл.38, ал.1 ЗС.
Общите части не са самостоятелен обект на правото на собственост, а следват режима на
собствеността върху главния обект.
Следователно сключеният през 2006г. година договор за дарение, с който на ответниците
са били прехвърлени дворното място, мазето и тавана е нищожен поради правно
невъзможен предмет. Това е така, защото същите представляват общи части, които не мога
да бъдат годни самостоятелни обекти на прехвърлителни сделки.
Неоснователно се явява възражението на ответниците, че са придобили дворното място,
мазето и тавана по давност. Това е така, защото не може да се придобие по давност обща
част в сграда в режим на етажна собственост ако не е обособена по надлежен ред в
самостоятелен обект с надлежни строителни книжа и въз основа на съгласие на
собствениците. Ако законът не допуска придобиване чрез присъединяване или чрез сделка,
то е недопустимо придобиване и по давност. За общите части по естеството си, тъй като са
необходими за нормалното функциониране на сградата и за нормалното ползване на
отделните обекти на собственост, придобиването им по давност е невъзможно. За общите
части по предназначение, ако етажните собственици не са се противопоставили на
установеното владение от етажен собственик и от това може да се направи извод за
недвусмислено изразено тяхно съгласие, както и кумулативно ако придобиването по
давност не би противоречало на строителните правила и норми, а и на императивните норми
на ЗУТ, обща част по предназначение може да се придобие по давност. В конкретния случай
с оглед приетите заключения по съдебно-техническите експертизи се налага изводът, че
придобиването по давност на процесните общи части би противоречало на строителните
правила и норми и на нормативните актове.
В контекста на изложеното се налага обобщаващият извод, че разглежданите искове по чл.
26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД следва да се уважат като основателни.
Относно исковете по чл. 34, ал. 1 ЗС.
Разпоредбата на чл. 38, ал. 3 ЗС не допуска делба на общите части между съсобствениците
8
на отделните обекти в етажната собственост.
Според ППВС №2/1982 година, т.1, б.”д” е недопустима делбата на съсобствен парцел, в
който има две или повече самостоятелни сгради, които са изключени от съсобствеността и
принадлежат на отделни собственици. Недопустима е и делбата в парцели, в които е
изградена етажна собственост. Възприето е, че поземленият имот притежава обслужващо
значение спрямо сградите. Хипотезата се приравнява на отношенията в етажната
собственост, каквато безспорно е налице в настоящия казус, а именно – собствениците на
отделни самостоятелни обекти в сградата са съсобственици на общите части на сградата, но
съсобствеността върху тях не може да бъде дЕ..
Съдът счита, че е налице хоризонтална етажна собственост, като процесното дворно място
представлява обща част съгласно чл.38, ал.1 ЗС, поради което и по аргумент от чл.38, ал.3
ЗС, делбата на същото е недопустима (вж. в този смисъл Решение №816 от 07.07.2011 г. на
ВКС по гр. дело №2028/2009 година, I Г.О., ГК).
Не следва да се допуска делбата и на изградените в двора три сгради. В тази връзка по
делото се установи, че първият етаж от изградената в дворното място двуетажна жилищна
сграда е единствено и само на ищците. От своя страна ответниците са еднолични
собственици на втория етаж. Мазето и таванът са общи части на двуетажната жилищна
сграда, поради което също не подлежат на делба по аргумент от чл. 38, ал. 3 ЗС.
Ето защо предявените искове за делба следва да се отхвърлят като неоснователни.
Относно разноските:
При този изход от делото и двете страни имат право на разноски. Искане за присъждане на
разноски е направено и от двете страни. На ищците следва на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да
се присъдят разноски в размер на 400 лв. (съобразно уважената част от исковете). На
ответниците следва на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да се присъдят разноски в размер на 1800
лв. (съобразно отхвърлената част от исковете).
Ищците на основание чл. 9 от Тарифата за държавните такси, които се събират по ГПК,
следва да заплатят държавна такса в размер на 100 лв. по сметката на РС – Благоевград.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение, Шести състав
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА , на основание чл. 26, ал. 2, предл. първо ЗЗД -
поради невъзможен предмет на договор за дарение от 13.02.2006 г., обективиран в
нотариален акт за дарение на недвижим имот, вписан с вх.рег.№613/13.02.2006г. от PC –
****, извършено от дарителите Е. И. **** и Б. *** полза на дарените Е. Х. К. и Г. Х. Д., с
което дарителите са дарили на дарените дворното място, представляващо УПИ VIII с пл. №
1965 в кв. 89 по ПУП на гр. ****, с площ за целия имот от 620 кв.м., графически изчислен,
което дворно място представлява ПИ с идентификатор № 61813.758.277, ведно с целия
избен етаж (мазе) и целия таван със съответните идеални части от общите части на сграда с
идентификатор № 61813.758.277.1, изградена в ПИ с идентификатор № 61813.758.277.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ф. Б. Ш., ЕГН **********, от гр. ****, ул. „****, Б. Н. Ш.,
ЕГН **********, от гр. ****, ул. „****" № 39 и Е. Н. Ш., ЕГН **********, от гр. ***, ул.
„**** против Е. Х. К., ЕГН **********, от гр. ***** и Г. Х. Д., ЕГН **********, от гр.
****, ул. „****, искове за делба на следните недвижими имоти: 1. Двуетажна къща в
парцел V, пл. № 1371, кв.113, описана в нотариален акт № 157, т. I, нотариално дело №
327/1981 г. по плана на гр. ****, одобрен със заповед № 2717/1967 г., която представлява
сграда 2МЖ в УПИ VIII, пл. № 1965, кв. 89 по плана на гр. ****, одобрен със заповед № 19-
0051/1990 г., която представлява сграда с идентификатор 61813.758.277.1 в ПИ
61813.758.277 по кадастралната карта на гр. ****, одобрена със заповед № РД-18-
33/15.05.2006 г. на АФКК- гр. ***; 2. Дворно място от 514 кв.м., ПИ с идентификатор №
61813.758.277, представляващо УПИ /урегулиран поземлен имот/ VIII с пл. № 1965 в кв.89
по ПУП на г. ****, обл. Благоевград с площ за целия имот от 620 кв.м. графически изчислен;
9
3. „ГАРАЖ" - постройка, с идентификатор 61813.758.277.2, със застроена площ от 17,0
кв.м. и 4. ПРОХОД, или ТУНЕЛ, с идентификатор 61813.758.277.3, със застроена площ от
24,0 кв.м.
ОСЪЖДА, Е. Х. К., ЕГН **********, от гр. ***** и Г. Х. Д., ЕГН **********, от гр.
****, ул. „****, да заплатят на Ф. Б. Ш., ЕГН **********, от гр. ****, ул. „****, Б. Н. Ш.,
ЕГН **********, от гр. ****, ул. „****" № *** и Е. Н. Ш., ЕГН **********, от гр. ***, ул.
****, разноски в производството в размер на 400 лв. /четиристотин лев/, съобразно
уважената част на предявените искове.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Ф. Б. Ш., ЕГН **********, от гр. ****, ул.
„****, Б. Н. Ш., ЕГН **********, от гр. ****, ул. „****" № 39 и Е. Н. Ш., ЕГН **********,
от гр. ***, ул. „***** да заплатят на Е. Х. К., ЕГН **********, от гр. ***** и Г. Х. Д., ЕГН
**********, от гр. ****, ул. „**** сумата от 1800 лв. /хиляда и осемстотин лева/,
представляваща общ размер на дължимите разноски, съобразно отхвърлената част от
предявените искове.
ОСЪЖДА Ф. Б. Ш., ЕГН **********, от гр. ****, ул. „****, Б. Н. Ш., ЕГН **********, от
гр. ****, ул. „****" № 39 и Е. Н. Ш., ЕГН **********, от гр. ***, ул. „**** да заплатят по
сметката на РС – Благоевград сумата от 100 лв. /сто лева/ държавна такса за отхвърлените
искове за делба.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок, считано от връчването на
препис на страните по делото, пред Окръжен съд – гр. Благоевград. Като жалбата се подава
чрез Районен съд – гр. Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
10