О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………../……….11.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание проведено на тринадесети ноември две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ТОНИ КРЪСТЕВ
като
разгледа докладваното от съдията
т.д. № 939/2019 г., по
описа на ВОС, ТО,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е първоинстанционно,
образувано по искова молба вх. № 141423/31.10.2018 г. на СГС, подадена от Ана А.К.
чрез адв. П.Н. от ВАК, срещу „Райфайзенбан
(България)“ ЕАД, гр. София, с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Препис от исковата молба е връчен на
ответника, който е подал отговор, в който възразява срещу допустимостта и
основателността на иска. Допълнителна искова молба не е постъпила в срока по
чл. 372 от ГПК, с оглед на което размяната на книжа е приключила.
Съгласно чл. 374, ал. 1 от ГПК преди
произнасяне по предварителните въпроси и по допускане на доказателствата, съдът
е длъжен отново да извърши служебна проверка относно допустимостта на
предявения иск.
Ищцата твърди в исковата молба, че на
27.07.2007 г., на осн. чл.237, б. „В" вр. чл. 242 от ГПК (отм.), по ч.гр.д. № 4198/2007 г. на
Районен съд – Варна е бил издаден изпълнителен лист, по силата на който Даниел Красенов Димитров бил осъден да заплати на „Райфайзенбанк
(България)" ЕАД сумата от 38 000 лева – главница по договор за кредит
от 19.04.2006 г. ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
молбата – 14.05.2007 г., сумата от 188.65 лв. – просрочена лихва, сумата от
7 177,72 лв. – наказателна лихва за забава, както и съдебно-деловодни
разноски. Вземането по договора за кредит било обезпечено с договорна ипотека,
учредена от ищцата Ана К., сестра й Кеуи К. и майка й
Паранцин К. върху техен съсобствен
недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Възраждане“ бл. 67,
вх.1, ет.1. Твърди се, че през 2012 г. било образувано изпълнително дело № 26/2012
г. по описана ЧСИ Люба Тодорова, като на 28.06.2012 г. била наложена възбрана
на посочения апартамент, след което били извършени и други изпълнителни
действия върху имущество на длъжника Даниел Димитров. На 10.05.2017 г. била
насрочена публична продан на ипотекирания от ищцата недвижим имот, като на
03.07.2017 г. било издадено постановление за възлагане на същия. Според ищцата
между датата на договор за кредит от 19.04.2006г. и датата на първото
изпълнително действие, извършено по изп.д. № 26/2012
г. били изминали повече от пет години, което във връзка с чл.110 от ЗЗД било
основание вземането да се счита за погасено по давност. Отправя към съда искане
да установи по отношение на Ана А.К., че не дължи на „Райфайзенбанк
(България)" ЕАД, сумите по издадения изпълнителен лист.
Съдът намира предявения от Ана А.К. иск
за недопустими поради липса на правен интерес. Съображенията за това са
следните:
Видно от изложените от ищцата
твърдения, същата не е лично задължена към кредитора на основание договора за
банков кредит, а има качеството на трето лице, приело да отговаря за чужд дълг със
собствена недвижима вещ в качеството си на ипотекарен
длъжник. Доколкото ищцата не е лично задължена, същата не е била страна в
производството по издаване на изпълнителен лист, съответно не е осъдена като
длъжник по договора за кредит.
Съгласно чл. 429, ал. 3 от ГПК
изпълнителният лист срещу длъжника има сила и срещу третото лице, дало своя вещ
в залог или ипотека за обезпечение на дълга, когато взискателят насочва
изпълнението върху тази вещ.
Съгласно чл. 151 от ЗЗД, ако ипотеката
обезпечава чуждо задължение, собственикът на ипотекирания имот може да
противопостави на кредитора всички възражения, с които разполага длъжникът.
Следователно, ищцата има право да противопостави
лично възражение на длъжника, респ. да
предяви установителен иск за погасяване на вземането по давност. Такъв иск, ако
е предявен след издаване на изпълнителния лист по реда на чл.237, б. „В" вр. чл.242 от ГПК (отм.), би намерил правното си основание
в разпоредбата на чл. 439 от ГПК.
Видно от твърденията в исковата молба,
обаче, взискателят не само е насочил изпълнението върху ипотекираната вещ, но
принудителното изпълнение вече е приключило с влязло в сила постановление за
възлагане на ипотекирания имот. Това се потвърждава и от извършената служебна
справка в Служба по вписванията – Варна – Имотен регистър.
Възражението за погасителна давност може
да бъде упражнено само в рамките на висящ процес – исков или изпълнителен. След
като ипотекираният имот е продаден на публична продан, за ищцата, в качеството й
на ипотекарен длъжник спрямо който изпълнителният
лист разпростира действието си, но само докато изпълнението е насочено върху
ипотекирания имот, липсва правен интерес и не е легитимирана да предяви иск за
погасяване на вземането по давност.
Мотивиран от изложеното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА искова молба вх. номер вх. № 141423/31.10.2018
г. на СГС, по която е образувано т. дело № 939/2019
г. по описа на ВОС и ПРЕКРАТЯВА
производството по т. дело № 939/2019
г. по описа на ВОС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна
жалба пред Апелативен съд – Варна в едноседмичен срок от получаване на
съобщението от страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН
СЪД: