РЕШЕНИЕ
№ 318
гр. Пловдив, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Велина Бр. Дублекова
при участието на секретаря Розалия Н. Тодорова
като разгледа докладваното от Велина Бр. Дублекова Гражданско дело №
20225300102134 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД вр.
чл.22 ЗПК.
Ищецът И. Д. Х., ЕГН **********, ****, моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците „Кей
Би Си Банк България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Никола Вапцаров“ № 55, „Мад Карго“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул.
„Цариградско шосе“ № 24, и Д. А. К., ЕГН **********, от гр. *****, че
договор за срочен банков кредит № ***** и анекс № ****, са недействителни
по отношение на ищцата.
Исковата претенция се основава на твърденията, че на 19.06.2018г. е
подписан договор за срочен банков кредит № ****между ответниците
„Райфайзенбанк България“ ЕАД (със сегашно наименование „Кей Би Си Банк
България“ ЕАД), в качеството на заемодател, и „Мад Карго“ ЕООД, в
качеството на заемополучател, по силата на който на търговското дружество е
предоставен кредит в размер на 53 000 евро за закупуване на два броя
влекачи, втора употреба. Договорено е погасяване на главницата по кредита
1
чрез изплащането на 59 равни месечни вноски, всяка в размер на 884 евро, за
периода 05.08.2018г. – 05.07.2023г. Уговорена е възнаградителна лихва с
променлив размер, който се определя от аритметичния сбор от едномесечния
EURIBOR плюс 6,5 пункта надбавка годишна, но не по- малко от 6,5 %
съвкупна годишна лихва, като лихвата се начислява от датата на усвояване на
сумата по кредита на база 360 дни годишно за реалния брой дни на ползване
на сума по кредита. Договорено е и заплащане на две комисионни-
комисионна за управление в размер на 3 % от размера на кредита, платима
при подписването на договора, и комисионна за ангажимент в размер на 0,75
% годишно върху разрешената и неусвоена част от кредита. Ищцата и
ответника Д. К. се задължили по договора за кредит в качеството на
солидарни длъжници. Сключен е анекс № ****/****г., съгласно който е
констатирано, че към датата на неговото подписване редовната главница е в
размер на 32 602 евро, а текущо начислената редовна лихва за пориода от
05.11.2020г. до датата на подписване на анекса е в размер на 70,64 евро, като е
уговорено описаните суми да бъдат погасени с изплащането на 53 равни
вноски по главницата, всяка в размер на 604 евро, дължима на пето число на
съответния месец, считано от 05.09.2021г. до 05.02.2026г.
Ищцата твърди, че договорът за кредит е потребителски договор по смисъла
на чл.9 от ЗПК, че ищцата, независимо, че е подписала договора в качеството
на солидарен длъжник, има качеството на потребител и се ползва със
защитата, предвидена в ЗЗП. Твърди, че договорът е сключен в нарушение на
чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.10, т.11 и т.20 и ал.2 от ЗПК , с оглед на което
договорът и подписаният към него анекс са недействителни.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва иска като неоснователен. Ответникът не оспорва, че между
него, ищцата и ответниците е сключен на 19.06.2018г. договор за банков
кредит, по силата който ответникът „Мад Карго“ е кредитополучател, а
ищцата и ответника Д. А. са се задължили в качеството на солидарни
длъжници. Твърди, че към договора са подписани два анекс – този , на който
се позовава ищцата, и Анекс № ******* г. Твърди, че към договора за кредит
са приложими и Общите условия на банката за кредитиране на малки и
средни предприятия клиенти. Твърди, че тези общи условия са подписани от
кредитополучателя и солидарните длъжници, в това число и ищцата на датата
2
на сключване на договора аз кредит. Впоследствие в Общите условия банката
е направила промени, като променените Общи условия също са подписани от
останалите страни по кредита, в това число и от ищцата на 17.11.2020г.
Твърди, че договорът за кредит, анексите и Общите условия са подписани на
всяка страница от ищцата. Оспорва твърдението на ищцата, че процесният
договор за кредит е потребителски, като в тази връзка развива аргументи, че
договорът за кредит е с търговско предназначение (сключен с търговско
дружество, във връзка с осъществяваната от него търговска дейност), което
не се променя от това, че ищцата като солидарен длъжник по договора е
физическо лице. Твърди, че в чл.4 от договора за кредит, чл.3 от анекс № 1,
чл.1.1 от анекс № 2 са посочени съответните погасителни планове по
главницата на кредита. Относно правото на отказ сочи, че такова в договора
не е включено, но тъй като кредитът е предоставен на търговско дружество за
извършвана от него дейност, право на отказ не е основателно да се
предвижда. Оспорва твърдението на ищцата за наличие на две
правоотношения с обща цена от 83672,64 евро, като в тази връзка мотивира,
че правоотношението е едно и то произтича от договора за кредит, по силата
на който банката е предоставила кредит в размер на 53 000 евро, както и че
сумата по анекс № 2 представлява текущият към онзи момент размер на
кредита, а не предоставен допълнителен кредит. В условията на евентуалност
развива аргументи, в случай че се приеме, че спрямо ищцата се прилага ЗПК,
и съответно договорът за кредит е недействителен поради неспазване на
норми на ЗПК, то ищцата остава задължена за връщането на чистата стойност
на кредита на основание чл.23 ЗПК.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответника „Мад Карго“ ЕООД и от ответника Д. А. К..
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства, както и доводите на страните намери за установено следното:
По допустимостта на иска.
Предявеният иск е допустим и следва да се разгледа по същество.
По основателността на иска.
Установя се от събраните по делото писмени доказателства, че между
ответниците „Райфайзенбанк България“ ЕАД (със сегашно наименование
3
„Кей Би Си Банк България“ ЕАД), в качеството на заемодател, и „Мад Карго“
ЕООД, в качеството на заемополучател, на 19.06.2018г. е подписан договор за
срочен банков кредит № *****, по който договор ищцата и ответникът Д. К.
са се задължили като солидарни длъжници. Съгласно чл.1 от договора на
търговското дружество се предоставя кредит в размер на 53 000 евро за
закупуване на два броя влекачи, втора употреба. Договорено е погасяване на
главницата по кредита чрез изплащането на 59 равни месечни вноски, всяка в
размер на 884 евро, за периода 05.08.2018г. – 05.07.2023г. (чл.4). Уговорена е
възнаградителна лихва с променлив размер, който се определя от
аритметичния сбор от едномесечния EURIBOR плюс 6,5 пункта надбавка
годишна, но не по- малко от 6,5 % съвкупна годишна лихва, като лихвата се
начислява от датата на усвояване на сумата по кредита на база 360 дни
годишно за реалния брой дни на ползване на сума по кредита. Договорено е и
заплащане на две комисионни- комисионна за управление в размер на 3 % от
размера на кредита, платима при подписването на договора, и комисионна за
ангажимент в размер на 0,75 % годишно върху разрешената и неусвоена част
от кредита. Установя се, че приложими към сключения договор са Общите
условия на банката за кредитиране на МСП клиенти. Установява се че както
самият договор, така и приложимите към него общи условия са подписани от
страните- кредитополучател и солидарните длъжници, в това число от
ищцата, на всяка страница, като по отношение на Общите условия се
установява, че са подписани както актуалните към датата на подписване на
договора за кредит общи условия, така и впоследствие променените.
Установява се, че за обезпечение на всички вземания на банката по сключения
договор за банков кредит, в полза на банката е учреден първи по ред особен
залог върху влекачите, за закупуването на които се предоставя кредита.
Установява се, че между страните са сключени два анекса № ****г. и Анекс
№ ****г. Установява се, че със сключването на анекс № ****г. страните
констатират, че към датата на сключването му непогасената част от кредита е
в размер на 51500 евро, като се предоговаря погасителния план. Съгласно
уговореното кредитополучателят се задължава да погаси непогасената
главница на 59 равни погасителни вноски, всяка в размер на 859 евро,
считано от 05.08.2018г. до 05.06.2023г. и последна изравнителна вноска,
дължима на 05.07.2023г., в размер на 819 евро. Установява се, че съгласно
анекс № ****г. страните констатират, че към датата на неговото подписване
4
вземанията на банката към кредитополучателя се в размер на 32642.64 евро,
от които редовната главница е в размер на 32 602 евро, а текущо начислената
редовна лихва за периода от 05.11.2020г. до датата на подписване на анекса е
в размер на 70,64 евро. С анекса от 17.11.2020г. се предоговаря погасителния
план, като е уговорено следното: през първите три месеца, считано от датата
на подписване на анекса до 05.02.2021г. включително кредитополучателят не
заплаща главница и лихва по кредита, начислената лихва през този период се
заплаща на шест вноски, считано от 05.09.2025г. до 05.02.2026г.; за периода
05.03.2021г. до 05.08.2021г. кредитополучателят ще ползва гратисен период и
ще заплаща само вноски по лихва; за останалия период кредитът ще бъде
погасен на 53 равни вноски по главницата, всяка в размер на 604 евро,
дължима на пето число на съответния месец, считано от 05.09.2021г. до
05.02.2026г. и една последна изравнителна вноска по главницата в размер на
590 евро, дължима на 05.02.2026г.
По делото е прието заключение по СТЕ, съгласно което шрифтът на
договора и анексите към него е по- малък от 12.
При така установените фактически обстоятелства, съдът направи
следните изводи от правна страна:
Спорният по делото въпрос е дали сключеният договор за банков
кредит е потребителски договор до смисъла на чл.9 от ЗПК, във връзка с
направените от ищцата възражения за недействителност на договора поради
неспазване на изискванията на разпоредби от ЗПК относно формата и
съдържанието на договора. На този въпрос съдът счита, че следва да се
отговори отрицателно, от което следва, че спорът не попада в приложното
поле на ЗПК и съответно към сключването, формата и съдържанието на
процесния договор не са приложими разпоредбите на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1,
т.10, т.11 и т.20 и ал.2 от ЗПК.
Процесният договор не е потребителски по смисъла на чл.9 ЗПК, тъй
като кредитополучателят е юридическо лице – търговец, като кредитът се
предоставя за търговски цели, във връзка с осъществяваната от
кредитополучателя търговска дейност. Обстоятелството, че ищцата се е
задължила като солидарен длъжник, като същата е физическо лице и не е
свързана с търговската дейност на кредитополучателя, не променя характера
на сключения договор, той си остава договор за кредит с търговско
5
предназначение и не може да бъде разглеждан като договор за потребителски
кредит. В тази връзка следва да се посочи, че не би могло процесният договор
да се разглежда с двояка природа – по отношение на кредитополучателя да е
търговски договор за кредит с търговско предназначение, при което
положение за неговата действителност не се прилагат изискванията на чл.10,
чл.11 и чл.12 от ЗПК, но по отношение на солидарния длъжник – физическо
лице, което отговаря на дефиницията за потребител по § 13, т.1 от ЗЗП,
договорът да се третира като договор за потребителски кредит и при неговото
сключване да следва да се съблюдават изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1,
т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.1-9 от ЗПК, в противен случай същият би бил
недействителен. Изложеното не изключва, че ищцата има качеството на
потребител по смисъла на §13, т.1 от ЗЗП и може да се ползва от защитата на
ЗЗП, която хипотеза обаче касае възможността ищцата да се полза със
защита, установена в глава шеста от ЗЗП. Именно в този смисъл е трайно
установената практика на ВКС, обективирана в Решение № 84/ 20.07.2017г.,
търг.дело № 1934/ 200158г., І т.о; Решение № 38/ 23.06.2017г., търг. дело №
2754/ 20015г., І т.о. и Решение № 308/ 29.01.2019г., търг. дело № 2931/ 2017г.,
ІІ т.о., която практика се основава на постановени от СЕС решения по
преюдициални запитвания относно приложението на Директива 93/13/ЕИО на
Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договор.
Съгласно цитираната съдебна практика е прието, че физическо лице –
съдлъжник по договор за банков кредит или обезпечаващ такъв, по който
кредитополучателят е търговец, може да има качеството на потребител по
ЗЗП и да се позовава на неравноправност на клаузи в договора за кредит, ако
действа за цели извън рамките на неговата търговска или професионална
дейност. В настоящия случай обаче ищцата не се позовава на неравноправна
клауза, а иска признаване на договора за недействителен поради неспазването
на нормативно установените в ЗПК изисквания относно формата и
съдържанието на договор за потребителски кредит, чието неспазване води до
недействителност на договора за потребителски кредит, с правната последица
обаче, че потребителят – кредитополучател има задължението да върне само
чистата стойност на кредита – това, което е получил, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. Процесният договор не е потребителски по
смисъла на чл.9 ЗПК, по изложените по- горе съображения, и следователно по
отношение на неговата действителност не се прилагат разпоредбите на ЗПК, в
6
частност чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.1-9 от ЗПК.
С оглед на изложеното предявеният иск се явява неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
В частта по разноските.
С оглед изхода от спора – неоснователност на предявения иск,
своевременно заявената претенция за присъждане на разноски и
представените доказателства за тяхната направа, на основание чл.78, ал.8 от
ГПК, на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 150 лв. за
юристконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от И. Д. Х., ЕГН
**********, от гр. ****, против „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Никола
Вапцаров“ № 55, „Мад Карго“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Пловдив, бул. „Цариградско шосе“ № 24, и Д. А. К., ЕГН
**********, от гр. *****, за признаване за установено по отношение на
ответниците, че договор за срочен банков кредит № ******г. и анекс №
*****г., са недействителни по отношение на ищцата.
ОСЪЖДА И. Д. Х., ЕГН **********, от гр. ******, да заплати на „Кей
Би Си Банк България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Никола Вапцаров“ № 55, сумата от 150 лв. /сто
и петдесет лева/, представляваща разноски за производството по гр. дело №
2134/ 2022г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр.
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
7