Р Е Ш Е Н И Е
№…………….
гр. Варна, 01.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – гр. Варна, пети състав в публично съдебно заседание проведено
на девети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Димитър МИХОВ
при секретаря Нина АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 469/2020 г. по описа на Административен съд – гр.Варна,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Т.И.Н., ЕГН: **********,***,
чрез адвокат С.П., срещу Принудителна административна мярка /ПАМ/ „Преместване
на ППС“, приложена с констативен протокол № 035223/31.01.2020г. от Р К –
инспектор „Репатриране“, на основание чл.171, т. 5, б.“а“ и „б“ от ЗДвП.
Видно от изложеното в жалбата, оспорващата счита обжалваната ПАМ за нищожна,
поради липса на персонална, материална и времева компетентност на лицето, което
я е приложило. Твърди се допуснато нарушение във формата на акта по смисъла на
чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Алтернативно се твърди, че тя е материално
незаконосъобразна и е извършена в
нарушение на административнопроцесуалните правила. По време на принудителното
репатриране на МПС л.а. „Пежо 206“ с рег. № **** на 31.01.2020 г. не била
налице нито една от визираните в Закона за движението по пътищата /ЗДвП/
материални предпоставки, предвидени от законодателя в чл.171, ал.1, т .5, б.
„б“ от приложимия материален закон. Иска се от съд да постанови решение, с
което да отмени наложената принудителна административна мярка. Претендира присъждане
на направените по делото разноски.
Ответникът – Р К – инспектор
„Репатриране“ в Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ при Община
Варна оспорва жалбата като сочи, че репатрирането на автомобила е извършено
законосъобразно. Моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана.
Административен съд–Варна в настоящия си
състав, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
На 31.01.2020 г., около 14,45 ч. служители
на Общинско предприятие /ОП/ „Общински паркинги и синя зона“ – Варна, звено „
Репатриране на излезли от употреба и неправилно паркирани МПС“ установили, че в
зона „Център“ на гр.Варна неправилно е паркиран върху тротоара на ул.
„Лаврентий“, срещу №27, лек автомобил „Пежо 206“, рег. № ****, цвят - зелен.
Автомобилът е репатриран от репатриращия екип на наказателен паркинг, находящ
се в ЮПЗ, под Аспарухов мост. За тези действия е съставен Констативен протокол
/КП/ № 035223 от същата дата – 31.01.2020 г. Същият е подписан от ответника Р.
К и от свидетелите И. И и Н. Н – членове на репатриращия екип. В КП били
вписани датата и часът, на която е установено нарушението, както и
индивидуализиращите автомобила белези – марка, цвят, регистрационен номер.
Вписано е фактическото основание за
пристъпване към репатриране на превозното средство - автомобилът е паркиран
върху тротоара, с което създава опасност за останалите участници в движението.
На място били направени снимки на лекия автомобил с цел да се установи, а в
последствие и да се докаже неговото местоположение и ситуацията. По-късно на същия
ден жалбоподателката Н. получила автомобила си от наказателния паркинг след
като заплатила дължимите за това суми (47,00 лв.) съобразно разпоредбите на Наредбата за принудително преместване на ППС с
техническо средство „паяк“ на територията на Община Варна, приета с Решение на
Общински съвет - Варна.
От доказателствата по делото /лист 9/ е
видно, че лек автомобил „Пежо 206“ с рег. № ****, цвят – „зелен металик“, е
собственост на оспорващата Т.И.Н. с ЕГН ********** и с постоянен адрес ***.
При така установените факти и с оглед
определения в чл.168 от АПК предмет на съдебната проверка за
законосъобразността на акта на всички основания по чл.146 от АПК, съдът приема
от правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок от лице, което има интерес от оспорването ѝ, поради което се явява
допустима за разглеждането й по същество.
С жалбата са наведени възражения за
нищожност на оспорената принудителна административна мярка, поради
некомпетентност на органа който я е приложил. Съдът намира направеното
възражение за неоснователно. Съгласно чл.168, ал.1 от ЗДвП определените от министъра
на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица,
определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да
преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство
на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на
неговия собственик или на упълномощения от него водач. Съгласно
приложената Заповед № 4957/26.11.2019г.,
издадена от Кмета на Община Варна, на ответника са възложени функциите и
правомощията, указани в чл.94, ал.3 и ал.4, чл.98, чл.143, ал.7 и ал.8; чл.167,
ал.2, т.1, т.2 и т.3; чл.168, ал.1; чл.171, т.5 от ЗДвП, Наредбата за
организация на движението на територията на Община Варна, Раздел, Наредбата за
принудително преместване на ППС с техническо средство „ паяк“ на територията на
Община Варна. Предвид това съдът счита, че обжалваната ПАМ не страда от порока некомпетентност, издадена е от
компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия, поради което
възражението на жалбоподателя за нищожност е неоснователно.
За да се прецени законосъобразността на
наложената принудителна административна мярка е необходимо да се изясни дали
същата покрива критериите за законосъобразност на конкретния вид ПАМ – дали
оспорените действия са извършени от компетентен орган при правилно приложение
на материалния закон и без да са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Следва да се съобрази също съответстват ли оспорените
действия на целта на закона.
Принудителните административни мерки могат
да бъдат прилагани в изрично изброени в закона случаи, по предвидения в
съответната норма ред и начин и в съответствие с целта на закона. Съдът намира,
че обжалвания акт е издаден при правилно приложение на материалния закон. С
представените по делото доказателства /констативен протокол №035223 от 31.01.2020г.,
съставен от ответника и снимков материал/ категорично се установява допуснатото
от жалбоподателката нарушение на правилата за движение, а именно че автомобила е
бил паркиран върху тротоар на ул. „Лаврентий“ срещу № 27 в гр.Варна. За пълнота
на изложението следва да се отбележи, че отговаря на истината изложеното в
жалбата, че в констативния протокол като основания за репатриране автомобила на
Н. са посочени две основания – б. „а“ и б. „б“ на т.5 от чл. 171 от ЗДвП. Това
обаче, не рефлектира негативно върху законосъобразността на ПАМ. Съдът
съобрази, че констативният протокол е във вид на предварително подготвена
/разпечатана/ бланка, върху която на място при установяване на неправилно
паркирано МПС се попълват само отделни реквизити като дата, име на служителя и
длъжността му, който извършва действията по налагане на ПАМ, кои са лицата, в
чието присъствие е репатриран автомобила, фактите относно времето и мястото, на
което е установен автомобила, чието репатриране е разпоредено, както и
индивидуализиращите автомобила белези – марка, регистрационен номер и др. С
оглед на това за действителните мотиви на ответника да извърши оспорените
фактически действия по репатриране на лекия автомобил на жалбоподателката следва
да се съди по описанието на фактите. В КП от 31.01.2020 г. е отразено следното
съдържание: „Установихме около 14,45 ч. в
гр. Варна на ул. „Лаврентий“ срещу № 27 е паркирал МПС „Пежо“, зелен, с рег. № ****,
върху тротоар, с което създава опасност за останалите участници в движението“.
Съгласно б. „б“ на т.5 от чл. 171 от ЗДвП ПАМ от рода на процесната се налага при
три хипотези - когато превозното средство е: 1/ паркирано в нарушение на
правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак,
предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство,
както и 2/ когато създава опасност или 3/ прави невъзможно преминаването на
другите участници в движението. От приложените към административната преписка 4
бр. снимки е видно, че автомобилът на жалбоподателката е заел почти с цялата си
площ тротоара на ул. „Лаврентий“ в близост до междублоково пространство, в
което се намира детска площадка. С разположението си автомобилът прави невъзможно
преминаването по тротоара. Налице е третата хипотеза на буква „б“ от
приложимата норма. Отделно от това липсата на възможност за придвижване по
тротоара е основание пешеходците да се движат в конкретния участък по пътното
платно, което при всички положения създава опасност за здравето и живота им.
Горното налага извода, че оспорената ПАМ е приложена законосъобразно при
наличието на материалните предпоставки за това.
От събраните по делото доказателства не се
установява допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени
правила при налагане на ПАМ, които да налагат нейната отмяна на това основание.
Предвид всичко, изложено по-горе, съдът
намира че подложената на съдебен контрол в настоящото производство принудителна
административна мярка съответства и на целта на закона. Жалбата е неоснователна и като такава следва
да се отхвърли.
Предвид гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Варна, пети състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.И.Н., ЕГН: **********,***
срещу Принудителна административна мярка /ПАМ/ „Преместване на ППС“ на
основание чл.171, т. 5, б.“а“ и „б“ от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: