№ 67
гр. Велики Преслав, 26.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, III СЪСТАВ, ГО, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Соня Анг. Стефанова
при участието на секретаря ГЕРГАНА ПЛ. САВОВА
като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело №
20223610100638 по описа за 2022 година
В производството по настоящото дело съдът е сезиран с депозиран от С. А. Х. срещу
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД отрицателен установителен иск с пр. осн. чл. 124
от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено между страните, че ищецът не
дължи на ответника сумата в размер на 647.30 лева, представляваща неустойка, дължима по
договор за потребителски кредит № 427064 от 02.08.2021г , сключен със „А.Т.Е.Г." АД,
“
вземанията по който са прехвърлени на „А.С.В.та ЕАД.
Ищецът излага, че е кредитополучател по договор за потребителски кредит № 427064 от
02.08.2021 год., сключен с „А.Т.Е.Г.“ АД. Сочи, че му бил отпуснат кредит в размер на 700
лева, била договорена възнаградителна лихва в размер на 136.81 лева и неустойка в размер
на 647.30 лева, при срок за погасяване на кредита от 10 месеца. Релевира, че на 21.11.2022
год. получил Покана за незабавно изпълнение от ответното дружество, с която бил
уведомен, че задължението му към кредитора по горецитирания договор, възлизащо на сума
в общ размер от 1787.50 лева, било цедирано на ответника. Поддържа, че не дължи сумата в
размер на 647,30 лева – неустойка, тъй като счита, че клаузата в чл. 8 от Договора за
паричен кредит, в която е договорена същата, е нищожна като противоречаща на добрите
нрави и неравноправна по смисъла на чл.143 от 33П. Допълва, че клаузата е неравноправна
и по смисъла на чл. 143. т. 5 ЗЗП, тъй като претендираната неустойка е необосновано
висока.
Акцентира, че кредиторът е задължен преди сключване на договор за кредит да извърши
оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже
сключването на такъв. Счита, че с уговорката в атакуваната клауза от процесния Договор за
1
паричен заем (че се дължи неустойка, при неосигуряване на обезпечения чрез
поръчителство/гарант, ипотека, банкова гаранци или др. в 3-дневен срок от датата на
сключване на договора) на практика се прехвърля риска от неизпълнение на задълженията
на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник, а това от своя страна води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. Счита, че така договорената
неустойка не притежава обезпечителна, обезщетителна и санционна функции, а цели
единствено постигането на неоснователно обогатяване, заобикаляйки нормата на чл. 33, ал.
1 от ЗПК, поради и което същата е нищожна, поради противоречие с добрите нрави.
Допълнително релевира, че с договорената неустойка се заобикаля и разпоредбата на чл.19,
ал.4 от ЗПК, тъй като не е включена в ГПР на договора. В тази връзка счита, че посочването
в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните,
представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.1 и ал.2, т.1 от
Закона за защита на потребителите.
Предвид всичко изложено, моли исковата му претенция да бъде уважена изцяло.
Претендира сторените съдебно деловодни разноски.
В съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява и не изпраща представител.
Преди съдебното заседание е депозирал становище по чл. 143 от ГПК, в което заявява, че
поддържа претенциите и моли същите да бъдат уважени. Прави възражение за прекомерност
на адвокатското, възнаграждение, претендирано от процесуалния представител на ответното
дружество.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, в който не
оспорва наличието на валидно облигационно правоотношение между ищеца и „А.Т.Е.Г.“
АД, по повод сключения от тях Договор за потребителски кредит № 427064 от 02.08.2021
год. със следните параметри: главница в размер на 700 лв., годишен процент на разходите:
49,00 %; фиксиран годишен лихвен процент: 40,56 %; брой ежеседмични вноски: 10. Не
оспорва и обстоятелството, че процесното вземане му е прехвърлено от кредитора
„А.Т.Е.Г.“ АД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
19.10.2022 г., като за извършената цесия ответникът е бил надлежно уведомен. Излага
становище за неоснователност на предявената искова претенция като счита, че договорената
неустойка не накърнява добрите нрави, а напротив същата е била уговорена с оглед
принципа на свобода на договаряне, като кредитополучателят е бил надлежно информиран
относно размера на дължимата неустойка, в случай, че не обезпечи кредита съгласно чл. 5.1.
и сл. от Договора. Счита, че договорената неустойка притежава присъщите й обезпечителна.
обезщетителна и санкционна функции, поради което не е налице нищожност на
неустоечната клауза на това основание. Поддържа, че е неоснователно твърдението на
ищеца за нищожност на неустойката на осн. чл. 143, т. 5 от Закона за защита на
потребителите. Излага, че договорената неустойка не е необосновано висока, а напротив –
възлизала на 2,13 лева на ден средно като не може да надвишава 1% от стойността на
главницата.
2
Допълва, че не е налице и твърдяното заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от
Закона за потребителския кредит. Счита, че доколкото уговорената неустойка е обезщетение
за неизпълнение на акцесорно задължение, то същата не попада в общите разходи и от там
не следва да се взема предвид при изчисляване на ГПР. ГПР в конкретния случай е
изчислен в размер на 49,00%, което не надхвърля законоустановения размер, предвид в чл.
19, ал. 4 от ЗПК.
Предвид изложените доводи, ответното дружество моли исковата претенция да бъде
отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира сторените съдебно-деловодни
разноски.
В съдебно заседание ответното дружество редовно призовано не изпраща представител.
Преди съдебното заседание е депозирано становище по чл. 143 от ГПК, в което поддържа
отговора на исковата молба и настоява за отхвърляне на исковата претенция.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
Страните не спорят, а и от представения договор за потребителски кредит № 427064 от
02.08.2021 год., сключен между „А.Т.Е.Г.“ АД, от една страна в качеството му на кредитор
и ищеца, от друга страна в качеството му на кредитополучател се установява, че кредиторът
е предоставил на ищеца кредит в размер на 700 лева (видно от Приложение № 1 към
договора). В договора е уговорен падеж на последната вноска 02.06.2022 год. (общо 10 броя
погасителни вноски), при размер на вноските с одобрено обезпечение от 83,66лева или
размер на вноската без одобрено обезпечение 148,39 лева. ГПР възлиза на 49%. Уговорено
е, че кредитът се олихвява с фиксиран лихвен процент, който към датата на сключване на
договора за кредит бил 40,56% годишно. Съгласно клаузите от раздел V на договора в срок
до края на следващия ден, считано от деня на предоставяне на кредита, кредитополучателят
е длъжен да учреди обезпечение – поръчителство на 2 физически лица или банкова гаранция
в размер на сбора на дължимата главница и лихва за ползване на кредита с валидност 30 дни
след крайния срок за погасяване на всички задължения по договора. В клаузите на чл. 5.3,
5.4 и 5.5 от договора подробно са посочени изискванията, на които следва да отговарят
поръчителите, в случай, че кредитополучателят обезпечи кредита чрез такива, респ. са
указани сроковете и размера на банковата гаранция, която кредитополучателят следва да
предостави. Клаузата на чл. 5.6 от договора гласи, че в случай, че кредитополучателят не
осигури и не представи в срок обезпечение по кредита съгласно сроковете и условията на
чл. 5.1-5.5 от договора или действието на обезпечението бъде прекратено,
кредитополучателят дължи на кредитора неустойка за всеки календарен ден, за който не е
предоставил обезпечение. В договора е посочено, че размерът на неустойката е
индивидуално определен за всеки кредитополучател и е изрично посочен в приложение № 1
към договора и погасителния план към кредита, като неустойката се начислява и погасява от
кредитополучателя заедно със съответната погасителна вноска.
От приложения погасителен план към договора се установява, че по отношение на
3
ищеца, в качеството му на кредитополучател, се е прилагал размер на погасителната вноска
в размер на 148,39 лева (последна вноска в размер на 148,40 лева), поради липса на
обезпечение. Неустойката в случай на непредоставяне на обезпечение възлиза на 647,30
лева.
Ответникът е представил и общите условия на кредитора „А.Т.Е.Г.“ АД, приложими към
договори за потребителски кредит, какъвто е настоящият.
По делото е представено извлечение от Таксите по кредити за текущо потребление на
банката, от което е видно по какъв начин и в какъв размер се таксуват предоставяните от
ищцовото дружество услуги.
По делото е представена покана за незабавно изпълнение, депозирана от ответника и
получена от ищеца, в която е отразено, че задължението на кредитополучателя възлиза на
1787,50 лева, в това число главница и лихва.
Няма разногласие между страните по въпроса, че кредиторът „А.Т.Е.Г.“ АД е
прехвърлил на ответното дружество „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД чрез договор
за продажба и прехвърляне на взимания (цесия) вземането, произтичащо от гореописания
договор за потребителски кредит.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предмет на настоящото съдебно производство е съдебно отричане дължимостта на
сумата от 647,30 лева, представляваща неустойка за непредставяне на обезпечение, съгласно
чл. 5.6, вр. чл. 5.1-5.5 от договор за потребителски кредит № 427064 от 02.08.2021 год., на
осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
Съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест по предявения
отрицателен установителен иск, в тежест на ответника е в условията на пълно и главно
доказване да: 1. установи наличието на валидна облигационна връзка между „А.Т.Е.Г.“ АД,
от една страна в качеството му на кредитор и ищеца, от друга, в качеството му на
кредитополучател; 2. наличие на валидно сключен договор за цесия и съобщаването на
длъжника за цесията; 3. изрично уговорена между страните по Договора за потребителски
кредит валидна клауза за неустойка; 4. кредиторът да е изпълнил задължението си или да е
бил готов да го изпълни; 5 длъжникът виновно да не е изпълнил договорното си задължение
или да го е изпълнил лошо, или със забава.
В настоящия случай страните не спорят, а и от ангажираните писмени доказателства се
установява, че между „А.Т.Е.Г.“ АД, от една страна в качеството му на кредитор и ищеца, от
друга, в качеството му на кредитополучател е сключен процесния договор за потребителски
кредит № 427064 от 02.08.2021 год., т.е. налице е валидна облигационна връзка, възникнала
по договор за предоставяне на кредит.
Няма разногласия между страните, че ответното дружество „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, в качеството на цесионер, е придобило вземането, произтичащо от
гореописания договор за потребителски кредит, от „А.Т.Е.Г.“ АД, в качеството му на
4
цедент, по силата на договор за продажба и прехвърляне на взимания (цесия).
Не е спорно, че кредиторът е изпълнил задължението си по договора, като договорената
главница в размер на 700 лева е усвоена от ищеца.
Видно от съдържанието на ангажирания договор за потребителски кредит страните са
предвидили наличието на клауза обезпечение на задължението по договора, а именно: 1.
Обезпечаване на кредита чрез поръчители, които следва да отговарят на следните условия:
Да са 2 физически лица (арг. чл. 5.2.1 от договора), като всяко едно от тях съгласно чл. 5.3
следва да е над 20-годишна възраст, да има нетен размер на осигурителен доход в размер на
1500 лева, да работи на безсрочен трудов договор, да има най-малко 5 години трудов и
осигурителен стаж, да не е кредитополучател или поръчител по друг договор за кредит, да
няма неплатени осигуровки за последните 2 години, да няма задължения към други кредитни
или финансови институции или ако има – кредитната история на поръчителя в ЦКР към БНБ
една година назад да е със статус не по-лош от „Дни просрочие 0-30“; 2. Предоставяне на
банкова гаранция в размер на сбора на дължимата главница и лихва за ползване на кредита с
валидност 30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения по договора.
Договорено е, че кредитополучателят е длъжен да осигури обезпечението в срок до края на
следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита.
В чл. 5.6 от договора е уговорена клауза за неустойка, която гласи, че в случай, че
кредитополучателят не осигури и не представи във въведения кратък срок (едва един ден
след предоставяне на сумата по кредита) обезпечение по кредита съгласно сроковете и
условията на чл. 5.1-5.5 от договора или действието на обезпечението бъде прекратено,
кредитополучателят дължи на кредитора неустойка за всеки календарен ден, за който не е
предоставил обезпечение. В договора е посочено, че размерът на неустойката е
индивидуално определен за всеки кредитополучател и е изрично посочен в приложение № 1
към договора и погасителния план към кредита, като неустойката се начислява и погасява от
кредитополучателя заедно със съответната погасителна вноска.
Както по-горе се посочи процесното вземане произтича от договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК. Следователно ищецът, в качеството му на
кредитополучател по процесния договор се ползва от регламентацията на потребителската
закрила, уредена в Закона за защита на потребителите – арг. чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 – 148
ЗЗП.
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства и нормите на закона, намира, че
така договорена клаузата за неустойка е неравноправна и като такава е нищожна. Освен това
тази клауза противоречи на добрите нрави и справедливостта по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр.
трето от ЗЗД, което влече също нейната нищожност, като съображенията на съда са
следните:
На първо място, видно от съдържанието на цитираните по-горе клаузи от договора,
кредиторът изисква от кредитополучателя да осигури банкова гаранция за цялата общо
дължима сума, включваща главница и договорна лихва или не един, а двама солидарни
длъжници, всеки от които трябва да отговоря на конкретни изисквания, които не са
5
съобразени с размера на отпуснатия заем. При това всяко едно от двата вида обезпечение
следва да бъдат осигурени за изключително и непосилно кратък срок, което противоречи на
принципа на добросъвестност и цели да създаде единствено и само предпоставка за
начисляване на неустойка, която да се включи към печалбата на търговеца заемодател и по
този начин да си осигури допълнителни доходи като икономически по –силна страна.
На второ място, на кредитополучателя е отпуснат кредит в размер на 700 лева, а
претендираната неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение
е в размер на 647,30 лева – почти колкото отпусната сума. Съпоставен с размера на
отпуснатия кредит, съдът намира, че размерът на претендираната неустойка е несъразмерно
висок и безспорно поставя в неравноправно положение потребителят, който очевидно е бил
във финансово затруднение. Освен това неустойката се начислява еднократно и за
неизпълнение на непарично задължение /компенсаторна неустойка/, което означава, че на
практика тя би се дължала и при редовно, точно и в срок изпълнение на задължението за
внасяне на договорените вноски. Основното задължение на длъжника по договора за
потребителски кредит е да върне предоставените му в заем парични средства, да заплати
уговореното възнаграждение за ползването им и съответно реалните разходи по събирането
на задължението, но с процесната неустойка възстановяване на тези вреди не се гарантира,
поради което с неустойката не се осъществява обезщетителната й функция.
Липсва и обезпечителният елемент, тъй като изначално не е ясно какви вреди на
кредитора би покрила неустойката. Като се направи внимателен анализ на клаузите, с които
е договорена процесната неустойка се достига до извода, че в конкретния случай
неустойката има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа
неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 от
ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга - да оцени сам платежоспособността на
потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените
гаранции. С така въведеното задължение за представяне на обезпечение следва, че
кредиторът не е извършил предварителна проверка за възможностите за изпълнение от
потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в тежест на последния
последиците от неизпълнението на това свое задължение, като по този начин нарушава
нормата на чл. 143, т. 3 от ЗЗП.
Не може да се приеме, че неустойката изпълнява и санкционна функция, тъй като, както
по-горе беше посочено, тя не се дължи в случай, че кредитополучателят не изпълни
задълженията си по договора за потребителски кредит, а произтича от неприсъщо за
договора за кредит задължение на длъжника, което не е свързано с изпълнение на основното
му задължение да върне в срок предоставената му парична сума, а възниква след
сключването му, в случай, че длъжникът не предостави обезпечение чрез осигуряване на
банкова гаранция или на двама солидарни длъжници.
Така уговорената неустойката противоречи и на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, който предвижда
забрана за уговаряне на клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Цитираната
6
разпоредба не прави разграничение относно вида на неустойката, а се акцентира върху
нейния необосновано висок размер, какъвто безспорно е настоящият случай. Процесната
неустойка не е нищо повече от възлагане на необосновани допълнителни финансови тежести
за потребителя.
Предвид гореизложеното, претендираната неустойка излиза извън присъщите й по закон
функции, освен това клаузата, с която тя е договорена е неравноправна, което я прави
нищожна. Не на последно място тази клауза противоречи и на добрите нрави по смисъла
на чл. 26, ал. 1 ЗЗД в каквато насока са и изложените по-горе съображения.
Абсолютно без никакво правно значение е дали кредитополучателят бил запознат със
задълженията си по договора и неустойките, които следвало да плати, защото това
обстоятелство не прави атакуваната клауза за неустойка равноправна.
Гореизложеното налага извода, че предявеният иск е основателен и следва да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника
сумата от 647,30 лева, представляваща неустойка за непредставяне на обезпечение, съгласно
чл. 5.6, вр. чл. 5.1-5.5 от договор за потребителски кредит № 427064 от 02.08.2021 год., на
осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК се полагат
сторените от него в настоящото производство разноски, съобразно представения списък на
разноските, в размер на 450 лева, от които 50 лева – заплатена държавна такса и 400 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът следва да заплати присъденото
адвокатско възнаграждение на адв. М. М., на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2, вр. чл. 36, ал. 2 от ЗАдв.,
вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения по посочената от последния в писмено становище вх. № 852/ 07.03.2023
год. банкова сметка.
Водим от горното, Районен съд – Велики Преслав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения отрицателен установителен иск, с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, че С. А. Х., ЕГН: **********, с
пост. адрес: с. Я., общ. С., обл. Ш., ул. „Пл. В.“ № 69, представляван по пълномощие от адв.
М. М., Адвокатска колегия – Пловдив НЕ ДЪЛЖИ на „А.С.В.“ ЕАД, ЕИК: ............, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д-р П.Д.“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4, представлявано по закон от Ю.Х.Ю.а – Изпълнителен директор, представлявано по
пълномощие от Н.К.Т. – ръководител отдел „Правно обслужване и нормативно
съответствие“ сума в размер на 647,30 лева, представляваща неустойка за непредоставяне
на обезпечение, съгласно чл. 5.6, вр. чл. 5.1-5.5 от договор за потребителски кредит №
427064 от 02.08.2021 год., сключен между „А.Т.Е.Г.“ АД, ЕИК: *********, от една страна в
качеството му на кредитор и С. А. Х., от друга страна в качеството му на кредитополучател,
7
вземането по който е прехвърлено от „А.Т.Е.Г.“ АД, в качеството му на цедент на ответното
дружество, в качеството му на цесионер, по силата на договор за продажба и прехвърляне на
взимания (цесия).
ОСЪЖДА „А.С.В.“ ЕАД, ЕИК: ............, представлявано по закон от Ю.Х.Ю.а –
Изпълнителен директор ДА ЗАПЛАТИ на С. А. Х., ЕГН: ********** сумата от 50 лева,
представляваща заплатена държавна такса в настоящото производство, на осн. чл. 78, ал. 1
от ГПК.
ОСЪЖДА „А.С.В.“ ЕАД, ЕИК: ............, представлявано по закон от Ю.Х.Ю.а –
Изпълнителен директор ДА ЗАПЛАТИ на адв. М. М., Адвокатска колегия – Пловдив
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2, вр. чл. 36, ал. 2 от
ЗАдв., вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Ш.ски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на страните.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
8