Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    №    499  

 

гр.Сливен, 14   май   2018  год.

 

В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

     Сливенският районен съд,  гражданско отделение - ІІ-ри     граждански състав   в публично съдебно заседание на   двадесет и четвърти април  две хиляди и осемнадесета  година  в  състав :

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ПЕТЯ МАНОВА

 

при секретаря Наталия ЕГОВА , като разгледа докладваното от  р. съдия гр. дело № 5935/2017  г. на СлРС , за да се произнесе,  съобрази следното:

 

Предявен е иск  с  правното си основание  чл  422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 124,чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. чл.415, ал. 1 от ГПК.   

            В Исковата молба на  „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”  ЕООД се твърди,  че вземането им произтича от обстоятелството, че 11 януари 2012 г.  бил сключен Договор за револвиращ заем № ********** между  „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”  ЕООД и ДЕЧКО ВЪРБАНОВ ПАНАЙОТОВ.       

Договорът е сключен при посочени от ответника параметри, посочени от същия в раздел V . Съгласно  т. 2 от ОУ искането от клиент за отпускане на заем до размера на посочения от  него или до по-нисък размер, одобрен от  кредитора.

Общото задължение по договора  било в размер на 6 178.32 лева, включващо:

-          Сума на заема -  2 000 лева;

-          Срок на заема – 48 месеца;

-          Размер на месечната вноска – 127 лева;

-          Дата на погасяване на вноската – 1-во число на месеца;

-           Годишен процент на разходите – 94.63;

-           Годишен лихвен процент  - 71.54;

-           Лихвен процент на ден – 0.20.

„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”  ЕООД  изпълнява точно и в срок задълженията си по Договора и превежда на 11 януари 2012 г.   парична сумата в размер на 2 000 лева по посочената от длъжника  банкова сметка.

***е да погасява предоставеният заем с  равни месечни вноски в размер и срокове, според погасителния план  -   48 погасителни вноски в размер на по 127 лева с падежна дата – всяко 1 число от месеца.  Последната  вноска се явява изравнителна и е в размер на 209.32 лева.

Договорът е подписан при ОУ, които са неразделна част от него, предадени на клиента при подписването им и той е декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема.

Длъжникът не е изпълнявал поетите договорни задължения като е направил само три пълни погасителни вноски и една непълна като последната  е от 29 март 2012 г.,   видно от Извлечение по сметка  към ДРЗ № **********.

На дружеството става известен факта, че ДЕЧКО ВЪРБАНОВ ПАНАЙОТОВ е  починал на 16 април 2012 г.  и предприема действия да уведоми наследниците му за вземането.

На  наследниците М.С.П., Н. ДЕЧЕВА В. и В.Д. КИРОВА са изпратени   Покани за доброволно плащане, възникнало по силата на сключения от техния наследодател ДЕЧКО ВЪРБАНОВ ПАНАЙОТОВ  договор.  С писмо те са уведомени за оставащата дължима сума за плащане. Поради техническа грешка като общо дължима сума по кредита и оставащо неизплатено задължение  била посочена една сума.  Към момента на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение дружеството посочва коректна сума, към която има претенция за неизплатено парично задължение по дадения договор.

На лицата е даден 14-дневен срок  да се свържат с  дружеството, за да се уговори удобен и за двете страни доброволен начин за уреждане на задължението по договора.

Не изпълнението на Договора обуславяло интерес на кредитора да предприеме съдебни действия спрямо М.С.П., Н. ДЕЧЕВА В. и В.Д. КИРОВА  на 24 август 2017 г. и към   момента на подаване на Заявлението  погасителния план е изтекъл изцяло като последната падежна вноска е с дата 1 февруари 2016 г.

Според чл. 60 от ЗН  наследниците  отговарят за наследството на своя наследодател, съобразно дяловете, които получават от него.  Наследниците по между си  се явяват длъжници, отговарящи разделно, съобразно наследствения си дял по сключен от наследодателя ДЕЧКО ВЪРБАНОВ ПАНАЙОТОВ  Договор за револвиращ заем № **********.

Към момента плащанията от страна на длъжника по ДРЗ № ********** били в общ размер на 390 лева. С която сума са погасени 3 цели вноски по Погасителен план и част от четвърта.

С оглед изложеното  молят съда да постанови решение с което да установи  със силата на присъдено нещо съществуването на вземане в полза на  „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”  ЕООД  срещу наследниците на длъжника ДЕЧКО ВЪРБАНОВ ПАНАЙОТОВ  -  М.С.П., Н. ДЕЧЕВА В. и В.Д. КИРОВА, възникнало  на основание неизпълнение на ДРЗ  № **********,   поради  неизплатено  парично задължение   в  размер  на  5 7832 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на Заявлението  до изплащане на вземането.

Претендират  направените по делото разноски. 

В дадения едномесечен срок е постъпил Отговор от  ответниците   М.С.П., Н. ДЕЧЕВА В. и В.Д. КИРОВА  чрез  адв.  Ст. Р. ***    прави възражение по давност на вземането на ищцовото дружество, тъй като  съгласно чл. 10.3.1 от ОУ главното вземане на ищеца е станало изцяло изискуемо без покана при просрочие на 30 календарни дни.   В случая  наследодателя на ответниците - ДЕЧКО ВЪРБАНОВ ПАНАЙОТОВ  е починал на 16 април 2012 г.,  а ищцовото дружество повече от 5 години не е предприело никакви действия по събиране на вземането си, поради което счита, че на основание чл. 110 от ЗЗД е погасено по давност  главното вземане, алтернативно на основание чл. 111 от ЗЗД и вземането за лихви и неустойки.

Освен това прави възражение за нищожност на договорните  клаузи за неустойка поради противоречие с добрите нрави  - тълкувателно Решение № 1 от 15 юни 2010 г. по т.д. І 1/2009 г. ОСТК на ВКС, Общото събрание на търговската колегия към ВКС еднозначно приема, е нищожна  поради накърняване на добрите нрави е всяка клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна,  обезщетителна и санкционна функции.

В конкретния случай процесната неустойка, уговорена в чл. 3, ал. 4 от Договора излиза извън присъщата й обезщетителна  функция  по следните съображения:

- веднъж обезщетението за забава се покрива от нормативно регламентираната и дължаща се и без изрична уговорка мораторна лихва за забава;

  -  втори път обезщетението за забава се покрива от договорната неустойка;

 -  самата неустойка е уговорена в размер далеч надвишаващ нормативно определената лихва за забава.

 Ответното дружество било заинтересовано  длъжниците му да изпаднат в забава за определен период от време  повече отколкото да изпълнят коректно и в срок задълженията си.   Подобна неустоечна клауза е не просто прекомерна, а в пълно противоречие със   закона и добрите нрави, съгласно Тълувателната практика на ВКС – Решение № 74 от 21 юни 2011 г. на ВКС по гр. дело № 541/2010 г., Решение № 776 от 5.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 969/2009 г., което ги прави нищожни по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Извън казаното по-горе при условията на евентуалност в случай, че  съда приеме, че договорената и претендираната от ищеца неустойка е дължима, а договорната клауза за неустойка не е нищожна, то прави възражение за прекомерност на неустойката по смисъла на чл. 92 от ЗЗД.

Предвид изложеното моли да бъдат отхвърлени предявените искове от  „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”  ЕООД.

Претендират направените по делото разноски за които представя Списък по чл. 80 от ГПК.  

В с.з.  ищцовото дружество, редовно призовано  не се представлява, но с  Молба  с вх. № 8112 от 23 април 2018 г. от юриск. Р.И. - пълномощник на ищеца моли  делото да се гледа в нейно отсъствие, поради обективна невъзможност да присъства в съдебно заседание. Заявява, че поддържа молбата на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, моли да се приемат представените с нея писмени доказателства и заявява, че дружеството не желае да сключи споразумение или съдебна спогодба с ответниците по делото освен при пълно признаване на исковете от тяхна страна. Няма възражение по изготвения проекто доклад по делото.

Във връзка с изложените твърдения в Отговора на ИМ заявява, че  оспорва като неоснователно твърдението на ответника, че е изтекла 5-годишната погасителна давност на задължението  и моли да бъде отхвърлено като неоснователно и недоказано.  Оспорва като неоснователно твърдението на ответника, че договорните клаузи за неустойка са нищожни, поради противоречие с добрите нрави.  Излага подробни съображения във връзка с  направените оспорвания.

Счита спора за изяснен от фактическа страна  моли  след като съдът се увери в основателността и доказаността на исковата им претенция да постанови решение по силата на което да установи, че ответниците  дължа на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД  неизплатено задължение в размер на 5 788.32 лева – вземане по Договор за револвиращ заем като всяка от страните дължи по 1/3  от общото задължение в размер на 1 929.44 лева.

Претендират разноски   по заповедното  и исковото производството.  

Ответниците  М.С.П., Н. ДЕЧЕВА В. и В.Д. КИРОВА, редовно призовани не се явяват,    представлява се от адв. С. Р., който  в с.з.   поддържа Отговора на ИМ.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

   На 11 януари 2012 г.  бил сключен Договор за револвиращ заем № ********** между  „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”  ЕООД и ДЕЧКО ВЪРБАНОВ ПАНАЙОТОВ  за отпускане на заем до размера на посочения от  него или до по-нисък размер, одобрен от  кредитора.

Общото задължение по договора  било в размер на 6 178.32 лева, включващо:

-          Сума на заема -  2 000 лева;

-          Срок на заема – 48 месеца;

-          Размер на месечната вноска – 127 лева;

-          Дата на погасяване на вноската – 1-во число на месеца;

-           Годишен процент на разходите – 94.63;

-           Годишен лихвен процент  - 71.54;

-           Лихвен процент на ден – 0.20.

Длъжникът не е изпълнявал поетите договорни задължения като е направил само три пълни погасителни вноски и една непълна като последната  е от 29 март 2012 г.,   видно от Извлечение по сметка  към ДРЗ № **********.

  На дружеството става известен факта, че ДЕЧКО ВЪРБАНОВ ПАНАЙОТОВ е  починал на 16 април 2012 г.  и предприема действия да уведоми наследниците му за вземането.

  На  наследниците М.С.П., Н. ДЕЧЕВА В. и В.Д. КИРОВА са изпратени   Покани за доброволно плащане, възникнало по силата на сключения от техния наследодател ДЕЧКО ВЪРБАНОВ ПАНАЙОТОВ  договор.  С Писмо те са уведомени за оставащата дължима сума за плащане. Поради техническа грешка като общо дължима сума по кредита и оставащо неизплатено задължение  била посочена една сума.  Към момента на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение дружеството посочва коректна сума, към която има претенция за неизплатено парично задължение по дадения договор.

Видно от приложените към ИМ  Известия за доставяне  Писмата са получени  от Марийка С.   и  от В. Радкова  на 29 юни 2017 г.,  а за Н.В.  получено на 26 юни 2017 г. от свекърва  Снежана Светозарова. 

На  ответниците  е даден 14-дневен срок  да се свържат с  дружеството, за да се уговори удобен и за двете страни доброволен начин за уреждане на задължението по договора.

На 12 септември 2017 г.  „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”  ЕООД входира Заявление за  издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,  образувано ч.гр.д. №  4316/2017 г.    по описа на СлРС и издадена Заповед № 2778 от 13 септември 2016 г.   с която е разпоредено  М.С.П. с ЕГН ********** ***, Н. ДЕЧЕВА В. с ЕГН ********** ***.Св. Кирил и Методий № 41 и В.Д. КИРОВА с ЕГН ********** *** като наследници на Дечко Върбанов Панайотов с ЕГН **********, починал на 17.04.2012 г. в . Сотиря, Общ. Сливен ДА ЗАПЛАТЯТ на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с БУЛСТРАТ ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България 49, бл. 53Е, вх. В СУМАТА 5 788.32 лева – главница, представляваща неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит от 11 януари 2012 г., законна лихва от датата на завеждане на заявлението в съда – 12.09.2017 г. до окончателното изплащане на сумите, както и направените по делото разноски в размер на 115.77 лева внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

По делото са събрани гласни доказателства  като свидетеля  КИРОВ - съпруг на ответницата В. Кирова, заявява, че бащата на съпругата му починал през 2012 г. на 16 април. Починал внезапно от инфаркт.  Кредита бил теглен от „Профи кредит”, разбрали за него около месец и половина след смъртта му. Звъннал  служител от офиса да каже, че има просрочено задължение. Звъннали на съпругата му.  Останали малко изненадани защото не знаели за този кредит. Той отишъл в офиса на „Профи кредит” ,   който се намирал на ул. Лъженска, номера незнае искал да разговаря  със служителя,   който е дал кредита.    След като разгледали условията на кредита останал малко шокиран от лихвата, която е начислена. Видял, че е теглил 2 000 лева, а трябва да върне 6 200 лева.  Питал  дали има застраховка „Живот”  казали,  че няма и,  че не е задължително да се прави.  Тогава им казал, че този кредит не е по силите им и искат да  не го плащат.    Те вече знаели, че е починал и за това попитал дали кредита има застраховка „Живот”.  От тогава  5 години и нещо не били ги търсили за задължението.    

 В законноустановения срок  ответникът  Н. ДЕЧЕВА В. е депозирала възражение  поради което е предявен и настоящия иск за установяване вземането на кредитора по издадената заповед за изпълнение. 

В законноустановения срок  ответниците   М.С.П. и В.Д. КИРОВА   са депозирали възражение  в което заявяват, че не дължат изпълнение на вземането по издадената Заповед за изпълнение,  поради което е предявен и настоящия иск за установяване вземането на кредитора по издадената заповед за изпълнение.                 

     Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени   ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и обстоятелства.   

     Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

     Предявеният иск за установяване вземането на ищцовото дружество  срещу ответника е основателен и доказан и като такъв следва да се уважи.

     Предмет на иска с пр. осн. чл. 422 от ГПК във вр. чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. чл. 415, ал.1 от ГПК е установяване вземането на кредитора, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. По този иск кредиторът - ищец следва да докаже факта от който произтича вземането му и неговия размер. Тъй като е подадено възражение в производството за издаване на заповед за изпълнение и ищцовото дружество не разполага с изпълнителен лист за вземането си, то следва да проведе успешен установителен иск срещу ответника. В негова тежест е да докаже фактите, пораждащи претендираното и оспорено право.

Безспорно се установи в производството, че между Дечко Върбанов Панайотов  и ищцовото дружество е сключен договор за револвиращ заем № ********** съгласно който „БНП „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”  ЕООД е отпуснало  на наследодателя на ответниците- Дечко Върбанов Панайотов заем в размер  на 2 000 лева. 

За кредотополучателят е възникнало задължението да погаси заема на 48 месечни вноски всяка по 127 лева, които вноски съставлявали изплащане на главница по заема и добавка, представляваща печалба на   „„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”  ЕООД. Приложен е по делото погасителен план в който са посочени размерите на главници и лихви. Кредитополучателят  е заплатил три вноски по 127 лева и една 9 лева.

 Дечко Върбанов Панайотов е починал  16.04.2012 г. , поради което и искът е предявен срещу наследниците му. Безспорно се установи, че ответниците имат качеството на наследници по закон на кредитополучателя,  всеки от които на основание чл. 5, ал.1 от ЗН отговаря за по 1/3 от задълженията, с които наследството е обременено. В настоящия случай наследниците - ответници не са оспорили факта на приемане на наследството, поради което не е в тежест на ищеца да доказва този факт.

Процесуалният представител на ответниците с отговора на исковата молба прави възражение за погасяване на задължението по кредита  поради изтичане на давностния срок, тъй като съгласно чл. 10.3.1 от Общите условия, главното вземане станало изцяло изискуемо без покана при просрочие на 30 календарни дни.

Действително съгл. чл. 10.3.1 от ОУ  при просрочие на месечна вноска с повече от 30 календарни дни настъпва автоматично прекратяване на ДРЗ без да е необходимо да се изпраща уведомление или покана.

Договорът за револвиращ заем е сключен между ищеца и наследодателят на ответниците, които не са запознати с клаузите му, поради което кредиторът  следва да уведоми наследниците за настъпването на предсрочна изискуемост на заема или прекратяването му на друго основание, което е сторил с покани  за доброволно плащане, връчени на наследниците- ответници в производството, съответно на 26.06.2017 г. и 29.06.2017 г. Отправено е от кредитора предложение за доброволно уреждане на отношенията, тъй като съгласно ОУ на цитирания в поканата договор, при смърт на длъжника , договорът се прекратява и остатъчното задължение става предсрочно изискуемо.

Съгласно т.18 от ТР № 4/18.06.2014 година. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 година,явяващо се задължителна за съда практика на ВКС, предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако кредиторът изрично не е заявил, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника.

Безспорно по делото се прие за установено че такова волеизявление и надлежно уведомяване на всеки от ответнициите, като наследници на кредотиполучятеля от страна на кредитора е извършвано.

Ответниците правят възражение за погасяване на вземането по давност. Съдът намира същото за неоснователно.

Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 от ЗЗД, ако денят на задължението е определен и ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, наследниците му изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата.  ДРЗ е сключен на  11.01.2012 г. със срок 48 месеца, т.е изтекъл е на 11.01.2016 г. В настоящия случай поканите до ответниците в качеството им на наследници на починалия кредитополучател са получени от всеки от тях най – късно на 29.06.2017 г., поради което не е изтекъл петгодишния давностен срок по чл. 114, ал.1 от ЗЗД.  

В заявлението по чл. 410 от ГПК, заповедта за изпълнение, както и в настоящата искова молба, ищецът константно поддържа искането си за установяване дължимостта на вземане, представляващо дължима главница по процесния ДРЗ в размер на  5 788.32 лева. Никъде не е претендирана възнаградителна или друг вид лихва. С оглед диспозитивното начало без никакво значение са останалите дължими суми по заема, доколкото същите не са претендирани.

Видно от представения по делото погасителен план,  наречен от ищцовата страна извлечение по сметка се установява, че по същество платената главница към датата на  подаване на заявлението пред РС Сливен,  въз основа на което е образувано ч.гр.д. 4316/2017 г. е в размер на 30.17  лв. Следователно, сумата на неплатената главница по договора  след изваждане на платената такава е в размер на 1969.83 лв.

            В рамките на претенцията съдът намира за установено по делото, че от ответната страна е дължим остатък от главницата в размер общо на  1969.83 лв. А остатъкът от дължимия годишен лихвен процент е ирелевантен и извън предмета на делото.

Ето защо претенцията за главница ще се уважи до посочената по-горе сума, като за разликата до пълния предявен размер на иска от 3818.49 лв., ще се отхвърли като неоснователна.

Съдът следва да признае за установено по отношение на ответниците, че всеки един от тях дължи на ищцовото дружество по 656.61 лева, ведно със  законната лихва от датата на подаване на заявлението – 12.09.2017 г. до окончателното изплащане.

Съдът не следва да се произнася по останалите възражения на ответниците за нищожност на договорните клаузи за неустойка, доколкото такава не е претендирана, както и възражение за прекомерност на същата.

     На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на  „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”  ЕООД  направените разноски в производството, съразмерно с уважената част от иска  в размер на по 13.13 лева заплатена държавна такса и юристконсултско възнаграждение в размер на по 40 лева., както и да заплатят разноски в заповедното производство в размер на по 13.13 лева д.т. и юриск. възнаграждение  по 20 лева.

     Ищецът на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК следва да бъде осъден да заплати на ответниците разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на  по 527.50 лева  за всеки един от тях , представляващи адвокатско възнаграждение.

            Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р        Е        Ш       И   :

 

 ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на  М.С.П. с ЕГН ********** ***, Н. ДЕЧЕВА В. с ЕГН ********** ***.Св. Кирил и Методий № 41 и В.Д. КИРОВА с ЕГН ********** *** като наследници на Дечко Върбанов Панайотов с ЕГН **********, починал на 17.04.2012 г. в . Сотиря, Общ. Сливен, ЧЕ ДЪЛЖАТ  на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”  ЕООД  с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София,  бул. България  № 49, бл. 53Е, вх. В  всеки един от тях   по 656.61 лева – главница по Договор за потребителски кредит от 11 януари 2012 г., законна лихва от датата на завеждане на заявлението в съда – 12.09.2017 г. до окончателното изплащане на сумите, за които суми е  издадена Заповед за изпълнение № 2778/13.09.2017 г. по ч.гр.д. № 4316/2017 г. на СлРС.

 

ОТХВЪРЛЯ предявените искове до пълните им размери като НЕОСОНВАТЕЛНИ  и НЕДОКАЗАНИ.

 

 

ОСЪЖДА  М.С.П. с ЕГН ********** ***, Н. ДЕЧЕВА В. с ЕГН ********** ***.Св. Кирил и Методий № 41 и В.Д. КИРОВА с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТят   на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”  ЕООД  с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София,  бул. България  № 49, бл. 53Е, вх. В,  ВСЕКИ ЕДИН ОТ ТЯХ разноски  по  53 лв. в исковото  и по 33.13 лв. в производството по ч.гр.д. № 4316/2017 г. на СлРС.

 

  ОСЪЖДА ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”  ЕООД  с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София,  бул. България  № 49, бл. 53Е, вх. В, да заплати на  М.С.П. с ЕГН ********** ***, Н. ДЕЧЕВА В. с ЕГН ********** ***.Св. Кирил и Методий № 41 и В.Д. КИРОВА с ЕГН ********** *** по 527.52 лева на всеки един от тях, представляващи разноски в производството.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в  двуседмичен  срок от връчването на страните

 

 

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ: