Определение по дело №1835/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2924
Дата: 8 октомври 2019 г.
Съдия: Наталия Панайотова Неделчева
Дело: 20193100501835
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                  /        .10.2019 год.,

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-ри състав,  в разпоредително съдебно заседание, проведено на 07.10.2019 година в следния състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирена ПЕТКОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: Наталия НЕДЕЛЧЕВА

                                                                                              Иван СТОЙНОВ – мл.с. като разгледа докладваното от съдията Н. Неделчева

въззивно гражданско дело №1835 по описа за 2019 година,

произнесе, съобрази следното:

            Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано е по въззивна жалба на Ж.Т.Н. срещу решение №3375/19.07.2019г., с което е отхвърлен предявеният от нея срещу ответниците Ж.А.А. ЕГН ********** и А.А.А. ЕГН ********** положителен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за приемане за установено, че ищцата е собственик на  1/2 ид. част от АПАРТАМЕНТ №69, находящ се в гр.Варна, ул.„Кракра“, №5, вх.5, ет.5, ап.69, целият с площ от 91.35 кв. м., и са уважени предявените насрещни искове, като е прието за установено по отношение на ищцата, че А.А.А. ЕГН **********  е собственик на 1/2 идеална част, придобити с покупко-продажба, обективирана в НА №220, том 2, рег.№5028, д.№362/19.06.2019г. и на 1/4 идеална част, придобита по наследяване от Стефка Димитрова Т. ЕГН **********, починала на 18.01.2016г., а Ж.А.А. ЕГН **********, е собственик по наследяване от Стефка Димитрова Т. ЕГН **********, починала на 18.01.2016г., на 1/4 идеална част от жилище - апартамент 69. Според жалбоподателката решението е неправилно и необосновано, поради което моли да бъде отменено. Оспорва извода на първоинстанционния съд, че със завещанието си, Тодор Тодоров не учредява  само право на ползване / завет за плодоползване /на съпругата си - Стефка Т., а прехвърля правото на собственост върху притежаваните от него - идеални части от апартамента. Счита, че извличайки смисъла на изразената от него воля, следва да се приеме, че той е учредил само право на ползване на своята идеална част от имота в полза на съпругата си до нейната смърт, а след това тази идеална част ще бъде прехвърлена на дъщеря му, но не чрез конкретно действие от съпругата му, която вече ще е починала, и няма как да го извърши, нито чрез друго лице, както приема съдът, а автоматично, по силата на самото завещание. На следващо място счита, че съдът неправилно е определил и размера на идеалните части, които Тодор Тодоров е притежавал, респективно - учредил право на ползване на съпругата си, със завещанието, а именно, че завещателят е притежавал само 28.18 % ид. части от имота, тъй като останалите 21.82 % ид. части са били лична собственост на съпругата му. Счита, че след смъртта на съпруга, СИО се превръща в обикновена съсобственост като законовата презумпция за равенство би могла да бъде оборена по надлежния ред. След като това право не е упражнено от съпруга, който има интерес, то тогава важи презумпцията за съвместен принос и равенството на квотите в придобиването на имота, т.е. квотите на съсобствеността на жилището между съпрузите са равни, тъй като тази презумпция не е оборена. Ето защо, счита, че съдът неправилно е определил идеалната част, върху която бащата на жалбоподателката е учредил валидно право на ползване на преживялата съпруга. В тази връзка жалбоподателката твърди, че е поискала от съда издаването на съдебни удостоверения, чрез които да се снабди с данни от НОИ дали съпрузите са получавали пенсия, в какъв размер и от колко време, като по този начин би се изяснило, кой и с какви средства е изплатил отпуснатия банков кредит, с който е заплатена по-голямата част от придобития имот. Тези искания не били уважени от първ. съд, което според жалбоподателката представлява нарушение на процесуалния закон, тъй като съдът е отказал събиране на доказателства, които биха допринесли за правилното решаване на делото и това е довело до погрешни правни изводи. Предвид това, на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК моли да бъде допуснато събирането на тези доказателства във въззивното производство. На следващо място счита, че съдът неправилно е тълкувал смисъла на изразената от завещателя воля, като е приел, че е налице фидеикомисарна субституция, каквато не е налице. Ако е имало такава, то завещателят би следвало да посочи, кой и как да извърши въпросното прехвърляне, съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗНасл., а такова липсва. Твърди, че волята на завещателя е била след смъртта на съпругата му Ст. Т., дъщеря му- Ж.Т. да придобие изцяло собствеността върху неговите идеални части, тъй като учреденото право на ползване на съпругата му ще бъде погасено със смъртта ѝ, и не е необходимо някой да извършва някакви конкретни действия по прехвърляне на собствеността, тъй като, това става автоматично, по силата на самото завещание; т. е., след смъртта на Стефка Т., правото ѝ на ползване ще премине върху Ж.Т., както е посочено в текста на завещанието, и тя ще стане пълноправен собственик на съответната идеална част от имота. В подкрепа на тази теза е поискала изслушване на един свидетел, който да установи, че волята на Тодор Тодоров, е била именно такава, като сам е споделял това приживе с майката на жалбоподателката. Това искане обаче съдът също не е уважил, което според нея е неправилно, и моли на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК да бъде допуснато това доказателство при разглеждане на делото пред въззивната инстанция. На следващо място счита, че решението се явява освен неправилно-поради неправилно прилагане на материалния и процесуалния закон, и необосновано, тъй като изобщо не са обсъдени изложените от жалбоподателката доводи, а се преповтарят само тези, изложени от процесуалния представител на  ответниците. По изложените съображения, моли обжалваното решение да бъде отменено, а на негово място да бъде постановено друго, с което да бъде уважен предявеният от нея иск, като бъдат осъдени ответниците да ѝ заплатят направените по делото разноски.

            Срещу въззивната жалба е постъпил писмен отговор, в която насрещните страни излагат съображения за нейната неоснователност. Считат, че решението е правилно и законосъобразно, като първоинстанционният съд всестранно е обсъдил всички събрани по делото доказателства –писмени и гласни в тяхната съвкупност. Считат, че фактите по делото, имащи значение за правния спор са точно установени, като от тях са  изведени правилни фактически  и правни изводи за неоснователност на предявения от ищцата иск. Изразяват становище за недопустимост на доказателствените  искания, като молят същите да бъдат оставени без уважение. Твърдят, че първоинстанционният съд не е допуснал твърдяните процесуални нарушения. В заключение се моли жалбата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение - потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано.

            Жалбата е депозирана от лице, имащо право на обжалване, в предвидения от закона срок. Изпълнени са и останалите, установени в разпоредбата на чл. 260 и сл. от ГПК изисквания, предвид което жалбата е допустима при съответното прилагане на чл. 262 вр. чл. 267 ГПК и производството следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

            Настоящият състав намира, че искането за издаване на съдебни удостоверения, по силата на които жалбоподателката да се снабди от НОИ  с други такива с информация дали съпрузите са получавали пенсия, в какъв размер и от колко време, като по този начин би се изяснило, кой и с какви средства е изплатил отпуснатия банков кредит, с който е заплатена по-голямата част от придобития имот, следва да бъде оставено без уважение, тъй като тези обстоятелства са ирелевантни за настоящия спор. Евентуалното изплащане на заем, вложен в придобиването на имот, с лични средства само на единия съпруг не променя възникналото в СИО вещно право, а е основание за възникване на облигационни отношения между двамата съпрузи. В този смисъл първ. съд не е извършил процесуално нарушение, като не е допуснал събирането на тези доказателства, нито са налице основания за допускане на тяхното събиране пред настоящата инстанция.

Искането за разпит на един свидетел, с чиито показания  да се установява действителна воля на наследодателя следва да бъде оставено без уважение като недопустимо, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗН, саморъчното завещание се изготвя в писмена форма от самия завещател, т.е. ръкописната форма е такава за действителност, а според разпоредбата на чл. 164, ал. 6 ГПК е недопустимо опровергаване на неговото съдържание.

            Воден от горното, и на осн. чл. 266, ал.3 ГПК, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба вх. №60587/20.08.2019г. на Ж.Т.Н. срещу решение №3375/19.07.2019г., постановено по гр. дело №8217/2018г. по описа на ВРС, 33-ти състав.

На осн. чл. 266, ал.1 ГПК ОСТАВЯ без уважение искането на въззивницата за издаване на съдебни удостоверения и за допускане до разпит на 1 свидетел, който да установи каква е била действителната воля на Тодор Тодоров при изготвяне на саморъчното завещание.

НАСРОЧВА производството по делото в о.с.з. на 30.10.2019г.  от  10:00  часа, за която дата и час да се уведомят страните.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                                 2.