О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ / .10.2019 год.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-ри състав, в разпоредително съдебно заседание, проведено
на 07.10.2019 година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ирена ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
Наталия НЕДЕЛЧЕВА
Иван
СТОЙНОВ – мл.с. като разгледа докладваното от съдията Н. Неделчева
въззивно гражданско дело №1835 по описа за 2019 година,
произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 258 ГПК, образувано е по въззивна
жалба на Ж.Т.Н. срещу решение №3375/19.07.2019г., с което е отхвърлен
предявеният от нея срещу ответниците Ж.А.А. ЕГН ********** и А.А.А.
ЕГН ********** положителен установителен
иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за приемане за установено, че ищцата е
собственик на 1/2 ид. част от АПАРТАМЕНТ №69, находящ се в гр.Варна, ул.„Кракра“, №5, вх.5, ет.5, ап.69, целият с
площ от 91.35 кв. м., и
са уважени предявените насрещни искове, като е прието за установено по
отношение на ищцата, че А.А.А. ЕГН ********** е собственик на 1/2 идеална част, придобити с покупко-продажба, обективирана в НА №220, том 2, рег.№5028,
д.№362/19.06.2019г. и на 1/4 идеална част, придобита по наследяване от
Стефка Димитрова Т. ЕГН **********, починала на 18.01.2016г., а Ж.А.А. ЕГН **********, е собственик по
наследяване от Стефка Димитрова Т. ЕГН **********, починала на 18.01.2016г., на
1/4 идеална част от жилище - апартамент № 69. Според жалбоподателката решението е неправилно и необосновано,
поради което моли да бъде отменено. Оспорва извода на първоинстанционния
съд, че със завещанието си, Тодор Тодоров не учредява само право
на ползване / завет за плодоползване /на съпругата си
- Стефка Т., а прехвърля правото на собственост върху притежаваните от него -
идеални части от апартамента. Счита, че извличайки смисъла на изразената от него воля, следва да се приеме, че той е учредил само
право на ползване на своята идеална част от имота в полза на
съпругата си до нейната смърт, а след това тази идеална част ще бъде
прехвърлена на дъщеря му, но не чрез
конкретно действие от съпругата му, която вече ще е починала, и няма как да го
извърши, нито чрез друго лице, както приема съдът, а автоматично, по силата
на самото
завещание. На следващо
място счита, че съдът неправилно
е определил и размера на идеалните части, които Тодор Тодоров е притежавал,
респективно - учредил право на ползване на съпругата си, със завещанието, а именно,
че завещателят е притежавал само 28.18
% ид. части от имота, тъй като останалите 21.82 % ид. части са били лична собственост на съпругата му. Счита, че
след смъртта на съпруга, СИО се
превръща в обикновена съсобственост като законовата презумпция за равенство би
могла да бъде оборена по надлежния ред. След като това
право не е упражнено от съпруга, който има интерес, то тогава важи презумпцията за съвместен принос и
равенството на квотите в придобиването на имота, т.е. квотите на съсобствеността на жилището между
съпрузите са равни, тъй като тази презумпция не е оборена. Ето защо, счита, че
съдът неправилно е определил идеалната
част, върху която бащата на жалбоподателката е учредил валидно право на ползване на преживялата
съпруга. В тази връзка жалбоподателката
твърди, че е поискала от съда издаването на съдебни удостоверения, чрез които да се снабди с данни от НОИ дали
съпрузите са получавали пенсия, в какъв размер и от колко време, като по този
начин би се изяснило, кой и с какви средства е изплатил отпуснатия банков
кредит, с който е заплатена по-голямата част от придобития имот. Тези искания
не били уважени от първ. съд, което според жалбоподателката
представлява нарушение на
процесуалния закон, тъй като съдът е отказал събиране на доказателства, които
биха допринесли за правилното решаване на делото и това е довело до погрешни
правни изводи. Предвид това, на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК моли да бъде допуснато
събирането на тези доказателства във въззивното
производство. На следващо място счита, че съдът неправилно
е тълкувал смисъла на изразената от
завещателя воля, като е приел, че е налице фидеикомисарна субституция, каквато не е налице. Ако е имало такава, то завещателят би следвало да посочи,
кой и как да извърши въпросното прехвърляне, съгласно разпоредбата на чл. 21,
ал. 2 от ЗНасл., а такова липсва. Твърди, че волята на завещателя е била след смъртта на съпругата му Ст. Т.,
дъщеря му- Ж.Т. да придобие изцяло собствеността върху неговите идеални
части, тъй като учреденото право на ползване на съпругата му ще бъде погасено със смъртта ѝ, и не е необходимо някой да извършва някакви конкретни действия по
прехвърляне на собствеността, тъй като, това става автоматично, по силата на
самото завещание; т. е., след смъртта на Стефка Т., правото ѝ на ползване ще премине върху Ж.Т., както е посочено
в текста на завещанието, и тя ще стане пълноправен собственик на съответната
идеална част от имота. В подкрепа на тази теза е
поискала изслушване на един
свидетел, който да установи, че волята на Тодор Тодоров, е била именно такава,
като сам е споделял това приживе с майката на жалбоподателката. Това искане обаче съдът също не е уважил, което според нея е неправилно,
и моли на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК
да бъде допуснато това
доказателство при разглеждане на делото пред въззивната
инстанция. На следващо място счита, че решението
се явява освен неправилно-поради
неправилно прилагане на материалния и процесуалния закон, и необосновано, тъй
като изобщо не са обсъдени изложените от жалбоподателката доводи, а се преповтарят само тези, изложени от процесуалния
представител на ответниците. По
изложените съображения, моли обжалваното решение да бъде отменено, а на
негово място да бъде постановено друго, с което да бъде уважен предявеният от
нея иск, като бъдат осъдени ответниците да ѝ
заплатят направените по делото разноски.
Срещу
въззивната жалба е постъпил писмен отговор, в която
насрещните страни излагат съображения за нейната неоснователност. Считат, че
решението е правилно и законосъобразно, като първоинстанционният
съд всестранно е обсъдил всички събрани по делото доказателства –писмени и
гласни в тяхната съвкупност. Считат, че фактите по делото, имащи значение за
правния спор са точно установени, като от тях са изведени правилни фактически и правни изводи за неоснователност на
предявения от ищцата иск. Изразяват становище за недопустимост на доказателствените
искания, като молят същите да бъдат оставени без уважение. Твърдят, че първоинстанционният съд не е допуснал твърдяните
процесуални нарушения. В заключение се моли жалбата да бъде оставена без
уважение, а първоинстанционното решение - потвърдено
като правилно, законосъобразно и обосновано.
Жалбата
е депозирана от лице, имащо право на обжалване, в предвидения от закона срок.
Изпълнени са и останалите, установени в разпоредбата на чл. 260 и сл. от ГПК
изисквания, предвид което жалбата е допустима при съответното прилагане на чл.
262 вр. чл. 267 ГПК и производството следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Настоящият
състав намира, че искането за издаване на съдебни удостоверения, по силата на
които жалбоподателката да се снабди от НОИ с други такива с информация дали съпрузите са получавали пенсия, в какъв размер
и от колко време, като по този начин би се изяснило, кой и с какви средства е
изплатил отпуснатия банков кредит, с който е заплатена по-голямата част от
придобития имот, следва да бъде оставено без уважение, тъй като тези обстоятелства са ирелевантни за настоящия спор. Евентуалното изплащане на
заем, вложен в придобиването на имот, с лични средства само на единия съпруг не
променя възникналото в СИО вещно право, а е основание за възникване на
облигационни отношения между двамата съпрузи. В този смисъл първ.
съд не е извършил процесуално нарушение, като не е допуснал събирането на тези
доказателства, нито са налице основания за допускане на тяхното събиране пред
настоящата инстанция.
Искането за
разпит на един свидетел, с чиито показания
да се установява действителна воля на наследодателя следва да бъде
оставено без уважение като недопустимо, тъй като съгласно разпоредбата на чл.
25, ал. 1 ЗН, саморъчното завещание се изготвя в писмена форма от самия
завещател, т.е. ръкописната форма е такава за действителност, а според
разпоредбата на чл. 164, ал. 6 ГПК е недопустимо опровергаване на неговото
съдържание.
Воден от горното, и на осн. чл. 266, ал.3 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в
открито с.з. въззивна жалба вх. №60587/20.08.2019г.
на Ж.Т.Н. срещу решение
№3375/19.07.2019г., постановено по гр. дело №8217/2018г. по описа на
ВРС, 33-ти състав.
На осн. чл. 266, ал.1 ГПК
ОСТАВЯ без уважение искането на въззивницата за
издаване на съдебни удостоверения и за допускане до разпит на 1 свидетел, който да установи каква е била действителната
воля на Тодор Тодоров при
изготвяне на саморъчното завещание.
НАСРОЧВА
производството по делото в о.с.з. на 30.10.2019г. от 10:00 часа, за която дата и час да се уведомят
страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.