РЕШЕНИЕ
№ 197
гр. Шумен, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Диана К. Георгиева
при участието на секретаря В.П.И.
като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Административно
наказателно дело № 20233630200723 по описа за 2023 година
Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 23-0001218 изд. на 24.11.2022г. от
Директор на Регионална дирекция„АА“ гр. Варна, с което на основание чл.96в, ал.15, т.3,
предл. второ от ЗАвт.П на Р. Д. Ю., ЕГН ********** от ******** е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 500 лева за нарушение на чл.34, §.6, буква
„б“ от Регламент /ЕС/ № 165/2014. В жалбата се твърди, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, постановено в нарушение на административно-процесуални разпоредби
и материално-правни норми. Изложени са подробни доводи за наличието на
обстоятелствата по чл.28 от ЗАНН, които не са отчетени от административно наказващия
орган. Моли съда на отмени изцяло наказателното постановление, като незаконосъобразно.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежно легитимирано за
целта лице, отговаря на изискванията чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.320 от НПК, поради
което се явява процесуално допустима.
В открито съдебно заседание жалбоподателят редовно призован – не се явява и не
изпраща упълномощен представител. В деловодството на ШРС е постъпило писмено
Становище от упълномощен процесуален представител, с което изцяло поддържа жалбата и
моли за отмяна на атакуваното НП и присъждане на разноски по Закона за адвокатурата.
Административно наказващият орган, редовно призован, не изпраща упълномощен
процесуален представител.
ШРС, след преценка на всички събрани доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази закона, намира жалбата за основателна, поради следните
1
съображения:
По делото е безспорно установено, че на 03.11.2022г. свидетелят Б. Г. И. – ст.
инспектор в РД «АА» гр. Варна спрял за проверка товарен автомобил «Мерцедес»,
категория N2 с рег. № РВ70 21ТХ. Товарният автомобил се движел по републикански път II-
73 и бил спрян на един километър от разклона за с. Ивански, в посока гр. Шумен. Товарният
автомобил бил собственост на превозвача „Нов шанс 2012“ЕООД, ЕИК *********, а водач
бил жалбоподателя Р. Д. Ю.. По време на проверката било констатирано, че при извършване
на превоз, попадащ в обхвата на Регламент /ЕО/ № 561/2006 с товарния автомобил с рег. №
РВ70 21ТХ, оборудван с аналогов тахограф, марка „SIMENS VDO“, тип 1324-710015420300
№ 01001383 на дата 29.10.2022г., водачът не е попълнил мястото на приключване на
използването на тахографския лист от дата 28.10.2022г. За констатираното нарушение свид.
Б. И. съставил акт за установяване на административно нарушение № 326066 от 03.11.2022г.
за нарушение на чл. 34, §. 6, б. "б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014.
Актът за установяване на административно нарушение бил съставен в
присъствието на жалбоподателя и подписан от него без възражение. Впоследствие
жалбоподателят не се е възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни
писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и
съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено
наказателно постановление № 23-0001218 от 24.11.2022г. на Директор на Регионална
дирекция “АА” гр. Варна, с което на Р. Д. Ю., ЕГН ********** от ********, ******** е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 лева на основание чл.93в,
ал.15, т.3, предл.2 от ЗАвт.П за нарушение на чл.34, §.6, буква „б“ от Регламент /ЕС/ №
165/2014, като възприел изцяло фактическите констатации в АУАН.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото
писмени и гласни доказателства - от разпита в съдебно заседание на актосъставителя, както
и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.
Предвид установената по-горе фактическа обстановка, съдът приема, че атакуваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган, но при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, както и на материалния закон, водещи до неговата
отмяна.
Съдът констатира, че нито в акта, нито в постановлението е посочено мястото на
извършване на нарушението, с което е опорочено императивното изискване на чл.42, т.3 от
ЗАНН, съответно чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Предвид вмененото нарушение и неговото
изпълнително деяние, то не може да бъде прието, че мястото на изпълнителното деяние е в
обл. Шумен, по Републикански път II-73. При положение, че става дума за попълване
мястото на приключване на използването на тахографски лист, то мястото на извършване на
същото изобщо не е мястото на извършване на проверката.
За пълнота, съдът приема, че дори и да е налице административно нарушение, то е
явно "маловажен случай" на административно нарушение по смисъла на разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН и във вр. с чл.93, т.9 от НК. Същия може да се уточни така - "маловажен
2
случай" е този, при които извършеното нарушение с оглед липсата или незначителността на
вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия
вид. Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни за всеки
конкретен случай - вид на нарушението, начин на извършването му, вида и стойността на
предмета му, вредоносните последици, степента на обществена опасност, личността на
нарушителя и т.н., при съобразяване с характера и целите на административно-
наказателната отговорност. Предвид посочените по-горе критерии, фактите установени по
делото сочат, че безспорно са налице предпоставките на чл.93, т.9 от НК във вр. с чл.11 от
ЗАНН за определяне на извършеното административно нарушение, като "маловажно".
Действително, нарушението, в което с АУАН е обвинен жалбоподателят е на формално
извършване – законодателят не изисква настъпването на каквито и да са съставомерни
последици. Негов субект може да бъде единствено "водач на превозно средство, оборудвано
с аналогов тахограф". Изпълнителното деяние се изразява в бездействие – липса на
попълване на мястото, където приключва използването на тахографския лист. В
конкретният случай са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, които обуславят
прилагането на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. На първо място – това е липсата на минали
нарушения /или поне на доказателства за такива/ на жалбоподателя по отношение
разпоредбите на ЗАвт.П и на Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на
Съвета. На следващо място – липсват каквито и да са обществено опасни последици от
извършеното деяние, били те и несъставомерни. Следва да се вземе предвид и това, че при
извършената от служителите на РД "АА" проверка на тахографските листи за 28-дневния
минал период, не са констатирани други подобни нарушения. От тази гледна точка и имайки
предвид всичко изложено дотук наложеното наказание се явява прекомерно тежко за
конкретно извършеното нарушение и би преминало границата на съотносимост между
нарушение и наказание.
Съдът намира, че е следвало да не се налага административно наказание, а
жалбоподателя да бъде предупреден, че при повторно нарушение от същия вид ще му бъде
наложено административно наказание - съгласно чл.28 от ЗАНН.
С оглед на изложеното по-горе съдът счита, че атакуваното НП е издадено в
нарушение на закона, същото страда от пороци, които го правят незаконосъобразно и като
такова следва да бъде отменено.
Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител на
жалбоподателя и на АНО за присъждане , съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл.
63д от ЗАНН /обн. ДВ, бр. 109/22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г./, в съдебните
производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. По делото е приложено пълномощно, от което е
видно, че е договорена безплатна адвокатска помощ по смисъла на чл.38, ал.1, т.2 от Закона
за адвокатурата. С оглед изхода на делото и на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата във връзка с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 за минималните адвокатски
3
възнаграждения, адвокатско възнаграждение в размер на 400 /четиристотин/ лева следва да
се присъди в тежест на административно наказващия орган – Регионална дирекция „АА“ гр.
Варна, която сума следва да се заплати от последния по сметка на адвокат Т.А.Б. – гр.
****************
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление № 23-0001218
издадено на 24.11.2022г от Директор на Регионална дирекция “АА” гр. Варна, с което на
основание чл.93в, ал.15, т.3, предл. 2 от ЗАвт.П на Р. Д. Ю., ЕГН ********** от ********,
******** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 лева за нарушение
на чл.34, §.6, буква „б“ от Регламент /ЕС/ № 165/2014.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „АА“ гр. Варна, да заплати по сметка на адвокат
Т.А.Б. – гр. ************* сумата в размер на 400 /четиристотин/ лева, представляваща
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен
съд по реда на Глава Дванадесета от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4