№ 290
гр. София , 16.06.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито заседание
на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Руси Алексиев
Членове:Анелия Щерева
Константина Христова
като разгледа докладваното от Константина Христова Въззивно частно
наказателно дело № 20211100602283 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХII от НПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 21033780/07.06.2021 г. на СРС, подадена от адв.
Х. – служебен защитник на подсъдимата ПЛ. ИВ. К., срещу протоколно определение от
04.06.2021 г., постановено по н.о.х.д. № 10635/2020 г. по описа на Софийски районен съд,
НО, 11-ти състав, с което е оставено без уважение искането на защитата на подсъдимата за
изменение на мярката й за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека.
В частната жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното определение. Сочи се, че спрямо подс. К. е повдигнато обвинение за
извършено престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и вече повече от седем месеца се
изпълнява мярка за неотклонение „задържане под стража“, въпреки че подсъдимата е
неосъждана, не е привлечена към отговорност за извършване на престъпление повторно или
при условията на опасен рецидив и има постоянен адрес на територията на България.
Отправя се искане за отмяна на атакувания съдебен акт и изменение на наложената на
подсъдимата мярка за неотклонение „задържане под стажа“ в по–лека такава – „подписка“.
Препис от частната жалба е връчен на СРП, като по делото не е постъпил отговор на
същата.
Софийски градски съд, след като се запозна с доводите, изложени в частната
жалба, и с доказателствата по делото, намира за установено от фактическа страна
следното:
С постановление за привличане на обвиняем и определяне мярка за неотклонение от
12.11.2019 г. по ДП № 2063/2019 г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр. пр. № 46285/2019 г. на
СРП, е привлечена в качеството на обвиняем ПЛ. ИВ. К. за престъпление по чл. 129, ал. 2,
вр. ал. 1 от НК, като й е определена мярка за неотклонение „подписка“. Указано й е, че
същата се задължава да съобщава за всяка промяна на местоживеенето си, което е било
посочено да е на адрес в гр. София, жк „Хаджи Димитър“ ****, на органите на
разследването и на съда, да се явява при призоваване, като при неизпълнение на тези
задължения й се определя по-тежка мярка за неотклонение.
На 10.02.2020 г. на обв. К. й е била връчена лично призовка за явяване в качеството й
на обвиняем по ДП № 2063/2019 г. по описа на 04 РУ-СДВР на датата 02.03.2020 г. в 14:00
1
часа в сградата на 04 РУ-СДВР за извършване на процесуално следственото действие –
привличане и разпит в качеството на обвиняем. Въпреки така извършеното й уведомяване,
от представена на ДП справка за пътуване на лице – български гражданин, издадена за ПЛ.
ИВ. К., се установява, че на 11.02.2020 г. в 22:09 часа за същата е регистрирано излизане от
РБ през ГКПП Кап. АНДРЕЕВО ШОСЕ. На 29.06.2020 г. с постановление за предоставяне
на правна помощ такава е била предоставена на обв. К. и на основание чл. 94, ал. 1 т. 8 й е
бил назначен служебен защитник, като на 30.06.2020 г. последният е взел участие в
процесуално-следствените действия по ДП № 2063/2019 г. по описа на 04 РУ-СДВР, а
именно предявяване на постановление за привличане в качеството на обвиняем на ПЛ. ИВ.
К. /без нейното участие/ и предявяване на материалите по разследването.
С обвинителен акт, внесен в Софийски районен съд на 10.08.2020 г., Софийска
районна прокуратура е повдигнала на подсъдимата ПЛ. ИВ. К. обвинение за извършено
престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Въз основа на внесения обвинителен акт е образувано по н.о.х.д. № 10635/2020 г. по
описа на Софийски районен съд, НО, 11-ти състав.
В хода на първоинстанционното производство до момента са проведени общо седем
открити съдебни заседания на 02.10.2020 г., на 27.11.2020 г., на 26.02.2021 г., на 26.03.2021
г., на 09.04.2021 г., на 20.05.2021 г. и на 04.06.2021 г.
В първото по делото открито съдебно заседание на 02.10.2020 г. подсъдимата К. е била
нередовно призован, не се е явила, като е била представлявана от служебно назначен
защитник, а разглеждането на делото е отложено за друга дата за провеждане на
разпоредително заседание. С протоколно определение от тази дата и на основание чл. 66, ал.
1 от НПК, Софийски районен съд е изменил мярката за неотклонение на подсъдимата от
„подписка“ в „задържане под стража“, като видно от мотивната част на определението
същият е счел, че е налице недобросъвестно процесуално поведение на П.К. – на основание
чл. 269, ал. 1 от НПК участието й в съдебното производство е задължително, в отклонение
на взетата й мярка „подписка“ е променила адреса си на местоживеене и по този начин
препятствала успешната процедура по призоваването й за съдебното заседание и е станала
единствена причина за отлагане на делото. Въз основа на така постановеното определение,
подсъдимата е била обявена за национално издирване и са били изискани служебно от съда
съответни справки за установяване на нейното местонахождение.
С протоколно определение, поставено в проведеното пред СРС открито съдебно
заседание на 27.11.2020 г., съдът е обявил подсъдимата за международно издирване чрез
вписване на бюлетин в страните, прилагащи Споразумението от Шенген, с въвеждане на
сигнал в ШИС по чл. 34, б. „б“ от Решение 2007/533/ПВР на СЕС, като е била издадена и
ЕЗА.
От представена в първоинстанционното производство справка с вх. №
21011704/22.02.2021 г. на СРС от Министерство на вътрешните работи – Дирекция
международно оперативно сътрудничество, се установява, че съгласно постановление на
ВКП с рег. № 16954/2020 – 04 от 08.02.2021 г., на 14.02.2021 г. е било осъществено
предаването на П.К. от шведските на българските власти, въз основана на издадена от СРС
ЕЗА. На 17.02.2021 г. подсъдимата е била приведена от ареста на бул. „Д-р Г. М. Димитров“
№ 42 в Затвора – гр. Сливен.
В проведеното на 04.06.2021 г. открито съдебно заседание по делото пред районния
съд е разгледано направеното искане за изменение на взетата спрямо подсъдимата мярка за
неотклонение „задържане под стража“ в по-лека, което е оставено без уважение с
обжалваното понастоящем определение. За да постанови атакувания съдебен акт районният
съд е приел, че е налице обосновано предположение за съпричастност на П.К. към
инкриминираното деяние, както и че е налице опасност от укриването й, доколкото след
вземането по отношение на същата на мярка за неотклонение „подписка“ на досъдебното
производство, тя не просто е напуснала адреса си, но и пределите на страната. С оглед
2
изложеното СРС е счел, че наложената мярка за неотклонение „задържане под стража“ е
единствената, която може да обезпечи разглеждането на делото в разумен срок, а и предстои
експертна работа във връзка с назначената от съда по искане на защитата КСППЕ,
предполагаща ангажирането лично на подсъдимата в заведение, различно от това, от което
тя се оплаква.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира от правна страна
следното:
Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 342,
ал. 1 от НПК, в надлежна писмена форма, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
въззивният състав я намира за допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна
по следните съображения:
Въпросът за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия може да се поставя
по всяко време на съдебното производство, но съгласно чл. 270, ал. 1 от НПК това искане е
основателно при промяна на обстоятелствата, която промяна обосновава извод за отпадане
на опасностите от укриване или извършване на престъпление, послужили за вземане на най-
тежката мярка за неотклонение, или при наличие на други, нови обстоятелства, обуславящи
нейното изменение, в това число при разколебаване преценката за наличието на обосновано
предположение за съпричастност на подсъдимия към престъплението, за което му е
повдигнато обвинение. В процесния случай, доколкото съдебното производство е още в
началото си, контролиращият съд следва да изгради една прелиминарна преценка дали
обвинението е подкрепено от достатъчно доказателствата, събрани в хода на процеса. В този
смисъл към момента не се разколебава преценката на съда за наличие на съпричастност на
подсъдимата К. в извършване на инкриминираното деяния. До този извод съдът достигна
като съобрази събраните гласни и писмени доказателства и доказателствени средства и
другите приложени по делото книжа. Налични по делото са показания на свидетели, които
на този етап на развитие на производството са достатъчни да формират у съда обосновано
предположение за съпричастността на подсъдимата в извършване на инкриминираното от
прокуратурата деяния. Предвид фазата, в която се намира наказателния процес, предстои
попълването на доказателствената маса. В допълнение следва да се посочи, че след
последното разглеждане на въпроса за мярката за неотклонение не са събрани доказателства,
които да разколебават обоснованото предположение за съпричастността на подсъдимата към
деянието, за което й е повдигнато обвинение. Необходимо е да се уточни, че подозрението и
съответно формалното и категорично установяване на вината на лицето не следва да се
третират като идентични понятия, поради което наличието на обосновано предположение не
може и не следва да се отъждествява с безспорното установяване на авторството на
деянието и неговата обективна и субективна съставомерност. В този смисъл настоящият
състав, с оглед събраните до момента доказателства, намира, че е налице обосновано
предположение за съпричастност на подсъдимата К. в извършване на престъплението, за
което й е повдигнато обвинение.
Контролираната инстанция правилно е преценила, че с оглед процесуалното поведение
на подсъдимата е налице опасност същата да се укрие. ПЛ. ИВ. К. е предадена на съд за
извършено престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, което се явява тежко умишлено
такова по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, тъй като за него е предвидено наказание „лишаване
от свобода“ до шест години. Същото обуславя задължителното присъствие на подсъдимата в
съдебните заседания съгласно чл. 269, ал. 1 от НПК, респективно неявяването й без
наличието на уважителна причина или напускането на адреса, без да уведоми съдебните
органи за това, би могло да бъде санкционирано от съда чрез вземане на мярка за
неотклонение или изменените на взетата с по-тежка такава. Така посоченото процесуално
задължение за П.К., а именно да съобщава на съответния орган за всяка промяна на
местоживеенето си, е било разяснено на последната още с постановлението за привличането
й в качеството на обвиняем от 12.11.2019 г. по ДП № 2063/2019 г. по описа на 04 РУ-СДВР,
пр. пр. № 46285/2019 г. на СРП, с което й е била и определена мярка за неотклонение
„подписка“. Съответно, при констатираната от СРС невъзможност подс. К. да бъде открит и
призована на известния за нея по делото адреса за участие в съдебната фаза на
3
производството, с протоколно определение от 02.10.2020 г. същият на основание чл. 66, ал.
1 от НПК е изменил мярката й за неотклонение от „подписка“ в „задържане под стража“. С
протоколно определение, поставено в проведеното пред СРС открито съдебно заседание на
27.11.2020 г., последният е обявил подсъдимата за международно издирване чрез вписване
на бюлетин в страните, прилагащи Споразумението от Шенген, с въвеждане на сигнал в
ШИС по чл. 34, б. „б“ от Решение 2007/533/ПВР на СЕС, като е била издаден и ЕЗА. На
14.02.2021 г. е било осъществено предаването на П.К. от шведските на българските власти,
въз основана на издадена от СРС ЕЗА. На 17.02.2021 г. подсъдимата е била приведена от
ареста на бул. „Д-р Г. М. Димитров“ № 42 в Затвора – гр. Сливен.
При така установените по делото факти, а именно, че подсъдимата с пребиваването си
извън пределите на страната безспорно е напуснал адреса си, знаейки, че срещу нея се води
наказателно производство, за което е привлечена в процесуалното качество на обвиняема,
както и при липсата на други известни адреси, за призоваване в страната или чужбина,
единствената процесуална възможност пред първоинстанционния съд е била издаване на
Европейска заповед за арест /ЕЗА/, съответно изпълнението й, с оглед стартиране на
производството по делото. Поради което, настоящият съдебен състав подкрепя становището
на Софийския районен съд, че към момента при определяне на по-лека мярка за
неотклонение от „задържане под стража“ по настоящото производство, е налице реална
опасност подсъдимата да се укрие, тъй като същата се е поставила в невъзможност да бъде
призована за целите на настоящото производство - както на територията на страната, така и
извън нея. Нещо повече, макар по делото да са налице сведения за наличието на регистриран
постоянен адрес за П.К., а именно в гр. София, жк „Хаджи Димитър“ ****, то липсват
каквито и да било данни за това същата реално някога да е пребивавала на него, но напротив
– налице е информация за това подсъдимата да е живеела под наем в апартамента на
пострадалата.
Ето защо, при констатираната опасност от откриване на подсъдимата и обоснованата
съпричастност към деянието, за което й е повдигнато обвинение, е без значение
акцентираното от защитата й чисто съдебно минало. Отделно, СГС намира за необходимо да
отбележи, че макар изтеклият срок на фактическо задържане да е ново обстоятелство по
смисъла на чл. 270, ал. 1, изр. 2 от НПК, то в процесния случай неговата продължителност
не обуславя необходимост от изменение на наложената на П.К. мярка за неотклонение
„задържане под стража“. От момента на ефективното изпълнение на взетата мярката за
неотклонение на подсъдимата - 12.02.2021 г., до датата на постановяване на обжалваното
определение - 04.06.2021 г., както и съотнесено към датата, за която е насрочено следващото
заседание по делото - 24.06.2021 г., е изтекъл срок, който не се явява неразумен с оглед
тежестта на престъплението, за което е привлечена наказателната й отговорност и
предвиденото в санкционната част на нормата наказание, както и с оглед процесуалното
поведение на СРС, което е динамично и насочено към приключване на делото в разумен
срок.
С оглед изложените съображения въззивният съд намира, че към момента не са налице
предпоставки за изменение на взетата спрямо П.К. мярка за неотклонение в по-лека, тъй
като задържането под стража се явява законосъобразна и пропорционална намеса в правата
й.
По посочените мотиви, СГС намира подадената частна жалба за неоснователна, а
определението на районния съд, с което направеното от защитата на подсъдимата К. искане
за изменение на мярката й за неотклонение е оставено без уважение – за правилно и
законосъобразно. Ето защо, обжалваният в настоящото производство съдебен акт следва да
бъде потвърден.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
ОПРЕДЕЛИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 04.06.2021 г., постановено по н.о.х.д. №
10635/2020 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 11-ти състав, с което е оставено без
уважение искането на защитата на подсъдимата ПЛ. ИВ. К. за изменение на мярката й за
неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5