№ 19749
гр. С, 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20211110138071 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост -
МСБЦ на адрес: гр. С, бул. „АМ“ № 51, вх. 1 и 2, код по БУЛСТАТ ******, представлявани
от председателя на Управителния съвет Д. К. Р., наричани за краткост – ЕС, са предявили
субективно съединени осъдителни искове против И. С. С., ЕГН ********** и „Ю-И“ ЕООД,
ЕИК ****** за осъждането на ответниците да заплатят в условията на солидарна
отговорност сума в размер на 485,69 лв., представляваща сума за управление и поддръжка
на ЕС, начислена за офис № А18, дължима за м.05.2021 г., ведно със законната лихва
върху тази сума от 30.06.2021 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до
окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се посочва, че ответникът И. С. е собственик на офис № А18,
находящ се в гр. С, ж.к. „М 3“, бул. „АМ“ № 51, вх. 1, ет. 8, а другият ответник - „Ю-И“
ЕООД, е ползвател на същия самостоятелен обект, намиращ се в процесната етажна
собственост, като към офис № А18 са прилежащи идеални части от общите части на
сградата в обем от 37.63 кв. м. Претендира се солидарната отговорност между ответниците
въз основа на разпоредбата на чл. 70 от Правилника за вътрешния ред на Етажна
собственост МСБЦ. Твърди, че в чл. 61 и чл. 62 от Правилника е посочено какво включват
месечните разходи за управление и поддръжка, както и в какво се състоят постоянните
разходи в бюджета. Сочи, че с решение № 8.4 от 10.02.2020 г. на ОС на ЕС е взето решение
месечният бюджет за постоянни разходи на ЕС от 01.01.2021 г. да е в размер на 6543,31 лв.
без ДДС. Твърди, че за офис № А18 не е платена месечната сума за управление и поддръжка
1
на общите части за периода от 01.05.2021 г. до 31.05.2021 г., въпреки че била издадена
фактура № 501161/05.05.2021 г. на „Ю-И“ ЕООД на обща стойност от 404,74 лв. без ДДС
или 485,69 лв. с ДДС. Посочва, че падежът за плащане на сумата е настъпил на 13.05.2021 г.,
както и че на 04.05.2021 г. било изпратено до ответниците електронно съобщение за
разпределението на разходите за управление и поддръжка на общите части за м.05.2021 г.
Поддържа, че с електронно съобщение от 14.06.2021 г. на ответниците е предоставен
допълнителен срок за плащане до 18.06.2021 г., но изпълнение не последвало. Моли за
уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответниците, с който
предявените искове се оспорват по основание и по размер. Твърдят, че решенията на общото
събрание, взети на 10.02.2020 г., на които ищецът основава правата си, са незаконосъобразни
и нищожни. Поради това считат, че не е налице процесуална легитимация на Д. Р. за
предявяване на процесните искове. Сочат, че не са представени доказателства, от които да се
установява каква е формата на управление ЕС, както и кои са органите на управление.
Оспорват да е уговорена солидарна отговорност на ответниците. Поддържат, че е липсвал
кворум за приемане на решенията по т. 8.4 и т. 8.5 на общото събрание от 10.02.2020 г.
Оспорват дължимостта на сумата, начислена за жива охрана, доколкото цялата сграда се
охранявала от СОТ. Твърдят, че ответникът И. С. многократно е искал от ищеца да му бъде
предоставена разбивка на начислените му в отделни фактури „постоянни разходи“, но
такава не му била представена, поради което считат, че процесните задължения не са
заплатени по вина на ищеца и ответниците не са дали повод за завеждане на настоящото
гражданско дело. Поддържат, че не е доказано основанието, на което се дължат по-високи
такси за поддръжка на асансьорите. Оспорват претенцията за присъждане на законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане като
неоснователно. Твърдят, че не е ясно как е определена началната дата на изпадане в забава
на ответниците. Оспорват начина на определяне на месечните такси за управление и
поддръжка на общите части, като считат, че претендираната от ищеца сума не отговаря на
действително притежаваните от ответника И. С. идеални части от общите части на сградата,
а на следващо място твърдят, че не се доказва действителното извършване на разходи на ЕС
в посочените размери за м.05.2020 г. Поддържат, че не се дължат разноски на ищеца за
заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса в настоящото производството, тъй
като в таксите за управление и поддръжка на ЕС се включва и плащане по договор за
юридически услуги, както и за платени разноски по образуваните дела. Оспорват да са
получавали достъп до „клауд“, в който са записани договори за управление и поддръжка на
общите части. Молят за отхвърляне на иска. Претендират разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически
и правни изводи:
Предявени са осъдителни искове по чл. 51, ал. 1 ЗУЕС вр. с чл. 11, ал. 1, т. 5 и чл. 6, ал.
1, т. 10 и ал. 3 ЗУЕС.
Съгласно чл. 48, ал. 8 ЗУЕС за поддържане на общите части на ЕС собствениците,
ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти правят ежемесечни вноски в размер,
2
определен в правилника за вътрешния ред или с решение на общото събрание, като съгласно
чл. 11, ал. 1, т. 5 ЗУЕС в правомощията на общото събрание е да определя размера на
паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на
сградата. Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС разходите за управление и
поддържане на общите части на ЕС се разпределят поравно според броя на собствениците,
ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на
който живеят. Съгласно чл. 6, ал. 1, т.10 ЗУЕС собствениците са длъжни да заплащат за
управлението и поддържането на общите части на сградата, а съгласно ал. 3 /акт. Ред към
процесния период - Изм. и доп. - ДВ, бр. 26 от 2016 г./ - обитателите на сграда в режим на
етажна собственост имат задълженията по ал. 1, с изключение на тези по ал. 1, т. 9.
Следователно за основателността на предявените искове ищците следва да установят
при условията на пълно и главно доказване, че за процесния период ответникът И. С. е
собственик на самостоятелен обект в сграда, в режим на етажна собственост, размера и вида
на вноските за покрИ.е на разходи за управление и за поддържане на общите части на ЕС
/конкретно с оглед твърденията им – установен с решение на ОС и правилник за вътрешния
ред/ и припадащата се част от същите, дължима от ответниците, вкл. наличието на
основание за солидарна отговорност на ответниците
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са
погасили претендираните вземания, както и останалите си възражения, направени с отговора
на исковата молба.
Видно от чл. 61 от представения от ищците правилник за вътрешния ред в процесната
етажна собственост месечните разходи за управление и поддръжка включват: постоянните
разходи в одобрен финансов размер на ОС, електрическа електроенергия при средна
стойност 1030,00 лв. без ДДС, инцидентни разходи, фонд допълнителни парични средства в
размер на 500,00 лева без ДДС, разходи за правни услуги свързани с управление и
поддръжка на общите части, банкови такси. Съгласно чл. 63 консумираната електрическа
енергия всеки месец е с една и съща стойност, като включва изразходваната електрическа
енергия, изчислена като средна стойност от изразходваната електроенергия от последните 12
месеца. Според чл. 65 фонд допълнителни резервни средства е сума в размер на 500,00 лв.
без ДДС, която може да се използва от УС за заплащане на услуги за управление и
поддръжка на общите части на Бизнес центъра. На страница последна от правилника е
посочено, че е приет с решение № 8 на ОС на Бизнес център на 14.03.2018 г. и изменен с
решения на ОС, последното от които от 10.02.2020 г.
Видно от представения Протокол от Общото събрание на собствениците на
самостоятелни обекти в Етажна собственост МСБЦ бул. АМ № 51, вх. 1 и 2 същият
удостоверява, че на 10.02.2020 г. е проведено ОС на ЕС, на което е взето решение по т. 8.4
месечният бюджет за постоянни разходи на ЕС от 01.01.2021 г. да е в размер на 6543,31 лв.
без ДДС.
В случая е установено, че всички решения на Общото събрание на етажните
собственици от 10.02.2020 г. са атакувани по реда на чл.40 ЗУЕС от етажни собственици,
като производството по гр.д.№ 14337/2020 г. на СРС, 142 състав е образувано по искова
3
молба от ХД, ВС, ИК и ЛТ срещу ЕС с искане за отмяна на всички решения на Общото
събрание на етажните собственици от 10.02.2020 г. и делото е висящо. С определение №6118
от 17.05.2023 г по в.ч.гр.д. № 3772/2023 г.. СГС е отменил определение №16377/13.01.2023 г.
за спиране на производството по настоящото дело до приключване с влязъл в сила акт на
производството по исковете за отмяна на решенията. В мотивите на въззивната инстанция
изрично е прието, че задължението по чл.51 ал.1, вр. с чл.11 ал.1 ЗУЕС за плащане на
припадащата се част от консумативните разходи за текущо поддържане на общите части е
дължимо от етажен собственик, респ. обитател на сградата, независимо от това дали е взето
решение от общото събрание на ЕС, а липсата на валидно взето решение от ОС на ЕС не е
основание за недължимост на сумите, поради което е прието, че изходът на спора по гр.дело
N 14337/2020 г. на СРС, 142 с-в, по което са предявени искове по чл.40 ал.1 ЗУЕС за отмяна
на решенията на ОС на ЕС от 10.02.2020 г., няма значение за правилното решаване на спора
по гр.дело N 38071/21 г. Съобразно задължителните разяснения на въззивната инстанция,
решенията на Общото събрание на ЕС подлежат на изпълнение, независимо от уредената в
чл. 40 ал. 1 ЗУЕС възможност за бъде искана отмяната им, а предявеният иск за отмяна не
спира изпълнението на атакуваните решения, освен ако съдът постанови друго - чл. 40 ал. 3
ЗУЕС, като в случая евентуалната отмяна на решенията на ОС на ЕС от 10.02.2020 г. ще
доведе до отпадане занапред на правните последици на решението на ОС на ЕС и няма да
рефлектира върху процесното вземане за м.май 2021 г.
Предвид посоченото настоящият състав, макар да не споделя горните изводи, е
обвързан да приеме, че до отмяната на решението от 10.02.2020 г. на ОС същото поражда
действие и задълженията на етажните собственици, определени със същото, са дължими.
Съдът, от друга страна, не би могъл да обсъжда наведените от ответниците в отговора
възражения за незаконосъобразност на взетите решения в рамките на настоящото
производство по предявените искове за изпълнението им, тъй като проверката за
законосъобразността на решения на общото събрание следва да се извърши по иск за
отмяната им по реда на чл. 40, ал. 1 ЗУЕС в рамките на установения преклузивен срок / в
този смисъл Определение № 99 от 29.05.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 20/2019 г., II г. о., ГК ,
Решение № 39 от 19.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 657/2012 г., I г. о., ГК и Определение №
482 от 17.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 11/2017 г., I г. о., ГК/.
Следва да се посочи, че в случая претенцията на ищците е основана на месечния
бюджет за постоянни разходи по смисъла на чл. 61 от Правилника, определен с решението
от 10.02.2020 г. в размер на 6543,31 лева без ДДС, на средната стойност на електрическа
енергия в размер на 1030 лева без ДДС съгласно чл. 61 от Правилника и на сума за фонд
допълнителни резервни средства в размер на 500 лева без ДДС по чл. 65 вр. чл. 61 от
Правилника за вътрешния ред на ЕС. Следователно се касае за предварително определени
вноски в размер, определен по решение на ОС и с правилника съгласно чл. 48, ал. 8 и чл.
51,ал. 1 ЗУЕС, а не за разпределение на конкретно сторени разходи по управлението и
поддръжката на общите части. Видно от исковата молба последните не са наведени като
конкретни твърдени размери, извън определеното с решението и правилника, поради което и
съдът не обсъжда представените с молба от 22.04.2024 г. от ищците разходни документи и
4
възраженията на ответниците, че тези разходи не са реално сторени. По същите съображения
не следва да се обсъждат и възраженията на ответниците за липса на изразено от тях
съгласие за охрана на сградата, тъй като по този въпрос, обхванат от размера на разходите с
постоянен характер към процесния месец май 2021 г., съгласно указанията на въззивната
инстанция, следва да се приеме, че е налице решение на ОС, чието действие не е спряно.
По повод възраженията на ответниците срещу размера на идеалните части от общите
части на сградата , следва да се посочи, че същите се установяват от представения с молба от
22.04.2024 г. Протокол от учредително събрание на ЕС на собствениците в самостоятелни
обекти /офиси/ на административен адрес: гр. С, бул. АМ № 51 ,вх. 1 и вх. 2, от който е
видно, че припадащите се ид. ч. на офис А18 са 4,01 % или 37,63 кв.м. при общо за сградата
937,65 кв.м. Доколко начинът на разпределение на разходите на кв.м. от общите части, така
както е предвиден в чл. 58 от правилника, съответства на разпоредбата на чл. 51, ал. 1
ЗУЕС, съдът също не би могъл да обсъжда предвид липсата на възражения в тази насока
срещу правилата на чл. 58 от правилника, установен с неотменено решение на ОС.
Неоспорени от ответниците са и припадащите се общи части на незаетите офиси – 243,96
кв.м. съгласно приложената към молбата от 22.04.2024 г. таблица за „Консумативни разходи
на имоти за месец май 2021 г.“, поради което и изчисленията се явяват извършени на
основание и в съответствие с чл. 58 от правилника и приетите постоянни разходи по
решението от 10.02.2020 г.
Предвид изложеното съдът намира, че в полза на ищците е валидно възникнало
процесното вземане за сумата 485, 69 лева – дължима месечна вноска за май 2021 г.,
представляваща припадащата се за офис 18 част от разходите за управление и поддържка на
общите части на сградата, определени съгласно решението на ОС от 10.02.2020 г., чл. 61 и
чл. 65 от Правилника на ЕС и законовите разпоредби на чл. 6, ал. 1, т. 10 и ал. 3 ЗУЕС и чл.
48, ал. 8 ЗУЕС. Вземането е изискуемо, като падежът е настъпил преди депозиране на
исковата молба съгласно чл. 58 от Правилника, а именно – 10-то число на текущия месец.
Отговорността на ответника физическо лице произтича от чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС като
собственик на имота в процесния период, какъвто не се оспорва, че е, но се и установява от
представения от ищците с молба от 22.04.2024 г. документ, част от книга на собствениците,
касаещ самостоятелен обект - офис А18, в който изрично е посочено, че И. С. е собственик.
Ответното дружество е материалноправно легитимирано да отговаря за процесните
задължения като обитател на обекта по смисъла на пар. 1, т. 5 от ДР на ЗУЕС, какъвто в
производството не се оспорва да е, но се и установява от книгата на собствениците, в която
ЮИ ЕООД е обитател на обекта от 07.2019 г. и има задължения за „сумите по управление и
поддържане, одобрени от собственик“. Солидарната отговорност между ответниците не е
предвидена в закона, но е уговорена с Правилника за вътрешния ред на ЕС и обвързва
собственика в лицето на ответника, а за ответното дружество като обитател не създава
повече задължения, от колкото има съгласно чл. 48, ал. 8 ЗУЕС, доколкото самите
задължения са предвидени в Правилника и решението на ЕС, поради което липсата на
изразена воля от ответника за солидарно задължаване е ирелевантно.
По изложените мотиви съдът намира за установено по основание и размер
5
претендираното вземане, като същото не се твърди и не се установява да е погасено, поради
което и предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора ищците имат право на разноските, които са направили в
производството в размер на 50 лева за държавна такса
Воден от горното, Софийският районен съд, 118 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. С. С., ЕГН ********** и „Ю-И“ ЕООД, ЕИК ******, двамата с адрес:
гр. С, бул. „АМ“ № 51, вх. А, ет. 8, офис А18, да заплатят солидарно на собствениците на
самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост -МСБЦ на адрес: гр. С, бул.
„АМ“ № 51, вх. 1 и 2, код по БУЛСТАТ ******, на основание чл. 51, ал. 1 ЗУЕС вр. с чл. 11,
ал. 1 и ч. 6, ал. 1 и ал. 3 ЗУЕС сума в размер на 485,69 лв., представляваща вноска за
м.05.2021 г. за припадащата се за офис № А18 част от разходите за управление и поддръжка
на общите части на ЕС, ведно със законната лихва върху тази сума от 30.06.2021 г. – датата
на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. С. С., ЕГН ********** и „Ю-И“ ЕООД,
ЕИК ******, двамата с адрес: гр. С, бул. „АМ“ № 51, вх. А, ет. 8, офис А18, да заплатят на
Собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост -МСБЦ на
адрес: гр. С, бул. „АМ“ № 51, вх. 1 и 2, код по БУЛСТАТ ****** сумата 50 лева – разноски
за производството.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6