МОТИВИ
по НОХД № 30 331/09 г. по описа на МРС
Подсъдимият Й. А. Г. е обвинен в това, че на 25.04.2009 г.
на път 10123 в района на километър 7 на пътната отсечка между с. Вирове, област
Монтана и с. Габровница, област Монтана управлявал моторно превозно средство -
лек автомобил марка “Пежо 205” с ДК № xxxxxx с концентрация на алкохол в кръвта
си над 1.2 на хиляда - 1.86 промила, установено по надлежния ред чрез
физико – химическа експертиза, обективирана в Протокол №1688/28.04.2009 г. на
НТЛ при ОД на МВР Монтана – престъпление по чл.343б, ал.1 НК.
Подсъдимият Й. А. Г. е обвинен и в това, че на 25.04.2009
г. на път 10123 в района на километър 7 на пътната отсечка между с. Вирове,
област Монтана и с. Габровница, област Монтана като водач на превозно средство
– л. а. марка “Пежо 205” с ДК № xxxxxx, след превозна злополука, в която имал
участие блъскайки велосипедиста И. Ц. П. xxx, не оказал необходимата помощ на
пострадалото лице П., която е могъл да му даде без опасност за себе си или за
другиго – престъпление по чл.140 от НК.
Прокурора поддържа обвинението и пледира конкретни по вид и
размер наказания.
Подс. Г. не се признава за виновен, дава обяснения заявявайки,
че св. И. С. П. е управлявал л. а. на процесната дата, моли съда да го
оправдае.
Защитата излага доводи за недоказаност на обвиненията
и пледира оправдателна присъда.
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства в тяхната взаимна връзка и единство и като взе предвид доводите и
становищата на страните, приема за установено следното:
Подс. Й. А. Г. е правоспособен водач на МПС за
категории – “А”, “В” и “М”. Видно от справката за съдимост подс. Г. е
неосъждан.
От служебно приложената по досъдебното производство /
ДП/ справка от сектор “ПП” при ОД на МВР Монтана е видно, че подсъдимия като
водач не е допускал нарушения на ЗДвП.
На 25.04.2009 г. подсъдимия Г. отишъл посредством
управлението на собствения си л. а. “Пежо 205” с ДК № xxxxxx – червен на цвят,
в заведение, намиращо се в с. Вирове, област Монтана. Преди това през деня с
помощта на св. И. С. П. на канал намиращ се в близост до имота на ПК
”Спестовност” с. Габровница, област Монтана / бившото ТКЗС в с. Габровница/,
бил ремонтиран л. а. “Пежо”. Този ден на смяна в кооперацията бил св. И. Д. Г.,
колега на подсъдимия, който макар и пенсионер работи също като пазач в
кооперацията. Отивайки в заведението в с. Вирове Г. употребил алкохол – водка с
етър, както обикновено, като по това време на работа била св. С. И. А. и лице
на име Е. П.. Въпреки употребения алкохол подс. Г. излязъл от заведението в
период от време – 18.30 – 19.00 часа, седнал в л. а. “Пежо” и тръгнал в посока
за с. Габровница. На път 10123 в района на километър 7 на пътната отсечка между
с. Вирове, област Монтана и с. Габровница, област Монтана се движил
велосипедиста св. И. Ц. П.. Последния видял приближаващия зад него л. а. и
започнал да се обръща назад защото поведението на водача било обезпокояващо –
л. а. се движил бавно и по средата на пътя. При разминаване с управлявания от
св. П. велосипед, управлявания от подс. Г. л. а. блъснал лявата ръчка на
кормилото на велосипеда и полуоската на спирачката му, при което велосипеда
паднал на пътното платно, а св. П. изхвърчал встрани удряйки си главата, лявата
ръка и долен крайник в областта на таза. Въпреки удара и първоначалния стрес,
пораждан от подобни произшествия, св. П. ясно видял, че л. а. се управлява от
подс. Г., че последния като водач е сам в л. а. и успял да запамети първите
цифри на регистрационния номер на л. а..Въпреки случилото се подс. Г. не спрял
на мястото и не оказал помощ на пострадалия от превозната злополука – св. П..
За случилото се св. П. алармирал органите на РУ на МВР Монтана, като на място били
изпратени св. Н. Т. К. – мл. автоконтрольор при РУ на МВР Монтана и св. Н. Й.
Х. xxx. След проведен разговор със св. П. и добивайки информация за избягалия
от мястото водач подс. Г., св. П. бил насочен за преглед в ЦСМП Монтана, а св.
К. и св. Х. xxx с цел издирване на подсъдимия. Пристигайки в селото още в
центъра на селото двамата свидетели получили информация, къде живее Г..
Отивайки на адреса Г. бил установен, бил установен и управлявания преди това от
него л. а., който се намирал в гараж. По л. а. ясно личали следите от
съприкосновението с велосипеда на св. П. – имало драскотина по дясна част на л.
а. вследствие на сблъсъка с кормилото на велосипеда на св. П. и по точно две
последователни драскотини – драскотина по преден десен калник, охлузване по страничното
огледало на л. а. и драскотина по заден десен калник на л. а. “Пежо”.
Първоначално Г. не споменал да е участвал в ПТП, но след това чувайки от св. К.
и св. Х., че св. П. е пострадал леко, признал, че той е бил водача и, че усетил
нещо по пътя което казало “туп”. Заради горното Г. бил помолен за съдействие, а
именно да се качи в автопатрулния л. а. при св. К. и св. Х. и да бъде проверен
за употребата на алкохол. Подсъдимия указал съдействие и бил проверен чрез
техническо средство “Алкотест Дрегер” с фабричен № 0087.Уреда отчел наличие на
алкохол в издишания въздух от подсъдимия в размер на 1.65 на хиляда. С оглед
установеното на подс. Г. бил издаден и талон за медицинско изследване, при
което подсъдимия дал кръвна проба в ЦСПМ, чийто физико - химически анализ в НТЛ
при ОДП Монтана отчел наличие на 1.86 промила редуциращи вещества, изчислени
като етилов алкохол. Резултата от анализа бил отразен в Протокол №
1688/28.04.2009 г. за физико – химическа експертиза. Талона за медицинско
изследване бил издаден от св. К. xxx, до където бил откаран подсъдимия от
полицейските служители за даване на кръвна проба. Впоследствие в сградата на
РУМВР Монтана бил съставен и акт за нарушение № 2002/130035/25.04.2009 г.
спрямо Г. изземвайки СУМПС и контролния талон от същия. При среща в сградата на
РУМВР Монтана между св. П. и подс. Xxxxxxxxxx, последния казал на св. П. –
“извинявай, не те видях”.
Налице са условията на чл.303, ал.2 НПК и съдът
намира, че обвинението и по двата пункта е доказано по несъмнен начин.
Съдът констатира, че наличието на алкохол е
констатирано по реда на Наредба №30/01 г. за реда за установяване употребата на
алкохол или друго силно упойващо вещество – чрез техническо средство “ Алкотест
Дрегер” с фабричен № 0087 за отчитане концентрация на алкохол, допустимо за
извършване на проверка съгласно цитираната наредба и чрез медицинско
лабораторно изследване на дадената кръвна проба от подсъдимия. Меродавно за
установената концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия е проведеното
изследване на кръвната проба, което е установило 1.86 промила алкохол на хиляда
в кръвта на Г..
Съдът изцяло не споделя наведената защитна позиция от
подсъдимия и от защитата му. Показанията на св. И. С. П. и св. В. Б. К. са
необективни, повлияни от приятелските отношения помежду подс. Г. и тези
свидетели. Св. И. Д. Г. е колега на подс. Г. и в същото време не е пряк
свидетел, респ. не дава показания които да са в подкрепа на защитната теза, че
водач на л. а. “Пежо” по време на сблъсъка с велосипеда на св. П. е бил св. И.
С. П., а не подсъдимия. Същото се отнася и до св. П. и св. К., с допълнението,
че тези свидетели явно лъжесвидетелстват, защото показанията им не
кореспондират както с писмените доказателства по делото, така и с показанията
на свидетелите – Н. Т. К., Н. Й. Х. и И. Ц. П.. Съдът изцяло споделя
показанията на св. К. и св. Х. защото те са обективни и ясни, за разлика от
показанията на св. П., св. Г. и св. К.. Обективни са показанията и на св. И. Ц.
П., който макар и пострадал от действията на подс. Г., няма качеството на
страна по делото, респ. поведението му не е заинтересовано както в процеса на
делото, така и преди това – видно е от данните по делото, че св. П. не е търсил
контакт след случилото се с подсъдимия, респ. не е желаел да бъде обезщетен за
претърпените страдания от злополуката. В случая обвинението не е за
престъпление по транспорта по смисъла на чл.343, ал.1 и сл. от НК, за да е било
наложително да се изготвя протокол за оглед на местопроизшествието и съответно
автотехническа или/и др. подобна експертиза, които да установяват причините за
ПТП и това дали следите по л. а. управляван от подсъдимия са били оставени от
сблъсъка с велосипеда на св. П.. Както обвинението по чл.343б, ал.1 НК, така и
това по чл.140 от НК, не изискват извършването на подобни процесуално
следствени действия. Деянието по чл.140 от НК е осъществено от подсъдимия
защото след превозната злополука, в която е имал участие и за която водача Г. е
бил основен виновник, не е оказал необходимата помощ на пострадалото лице – св.
П., въпреки, че е могъл да я му даде без опасност за себе си или за другиго.
Деянието по чл.140 от НК касае именно процесния казус, защото последиците му не
са били свързани с настъпване на последици по смисъла на чл.343, ал.1 и сл. от НК, па макар и да има превозна злополука и пострадало лице от същата в лицето
на св. П.. Имайки предвид горния анализ на събраните по делото доказателства,
съдът приема за доказано, че водач на л. а. “Пежо” с ДК № xxxxxx на 25.04.2009
г. при участието в превозната злополука е бил подс. Г., а не св. П..
Като се има предвид горното съдът намери, че
подсъдимия Й. А. Г. е осъществил от обективна и субективна страна
съставите на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК и по чл.140 от НК:
- на 25.04.2009 г. на път 10123 в района на километър 7 на пътната
отсечка между с. Вирове, област Монтана и с. Габровница, област Монтана
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка “Пежо 205” с ДК №
xxxxxx с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1.86
на хиляда, установено по надлежния ред чрез медицинско лабораторно изследване
на кръвна проба, обективирано в Протокол №1688/28.04.2009 г. на НТЛ при ОД на
МВР Монтана за физико – химическа експертиза.
- на 25.04.2009 г. на път 10123 в района на километър 7 на
пътната отсечка между с. Вирове, област Монтана и с. Габровница, област Монтана
като водач на превозно средство – л. а. марка “Пежо 205” с ДК № xxxxxx, след
превозна злополука, в която имал участие блъскайки велосипедиста И. Ц. П. xxx,
не оказал необходимата помощ на пострадалото лице П., която е могъл да му даде
без опасност за себе си или за другиго.
От субективна страна и двете деяния са извършени с
пряк умисъл – подсъдимият е осъзнавал, че управлението на МПС след употреба на
алкохол е опасно за самия него и за останалите участници в движението по
пътищата и въпреки това е управлявал автомобила, а след превозната злополука в
която е имал участие, не е оказал необходимата помощ на пострадалото лице,
която помощ е могъл да даде без опасност за себе си или за другиго.
Имайки предвид изложеното съдът призна за виновен подс. Г. за извършените и доказани деяния по чл.343б,
ал.1 от НК и по чл.140 от НК.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.78а,
ал.1, б. ”а” – б. ”в” от НК спрямо деянието по чл.140 от НК, като подс. Г.
следва да бъде ОСВОБОДЕН ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ за това деяние, като му се
наложи АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в размер на 500 лева.
Признавайки подс. Г. за виновен и по обвинението за
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, съдът му наложи съответно наказание при
условията на чл.54, ал.1 и ал.2 от НК - ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
като на основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на наказанието
за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на
настоящата присъда.
Съдът приложи чл.66, ал.1 от НК защото са налице условията за
това – до настоящия момент подсъдимия не е осъждан, наложеното наказание
лишаване от свобода е под три години и не на последно място с оглед постигане
целите на наказанието и най – вече за поправяне на подсъдимия, не е наложително
Г. да изтърпява ефективно това наказание. Наказанието по чл.343б, ал.1 от НК бе
определено при условията на чл.54, ал.1 и ал.2 от НК при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало, липса на данни за извършени
други престъпни прояви в т. ч. и такива свързани с нарушаване правилата по
ЗДвП, възрастта на подсъдимия – пенсионер. Съдът не приложи чл.55 от НК и не
замени наказанието лишаване от свобода с пробация, защото не намери да са
налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Въпреки забраната по чл.78а, ал.6 от НК относно
“множество престъпления”, съдът приложи чл.78а от НК спрямо деянието по чл.140
от НК защото са налице условията за това – в особената част на НК са предвидени
наказания за престъплението по чл.140 от НК - до една година лишаване от
свобода или пробация, подс. Г. е неосъждан, досега видно от справката за
съдимост по отношение на подсъдимия не е прилагано освобождаване от наказателна
отговорност, а имуществени вреди от престъплението по чл.140 от НК не са
причинени. Когато съда намери, че дадено деяние е престъпление осъществяващо
конкретен състав от НК, следва налагайки наказание за това престъпление да го
индивидуализира спазвайки общите принципи визирани в чл.35, ал.1 и сл., респ.
чл.54 и сл. от НК. Вярно е, че съгласно чл.78а, ал.6 от НК разпоредбите на
чл.78а, ал.1 – ал.5 НК не се прилагат при множество престъпления, от която част
е и т. нар. съвкупност – реална и идеална, но забраната по чл.78а, ал.6 НК е
въведена и има предвид множество престъпления в т. ч. и извършени в съвкупност
по смисъла на чл.23, ал.1 от НК, за които поотделно за всяко едно от включените
престъпления в съвкупността, спазвайки принципите за индивидуализация и
съответност на наказанието, не са приложими нормите на чл.78а, ал.1 – ал.5 от НК. В случая това не е така, защото за едно от деянията – това по чл.140 от НК
е приложима нормата на чл.78а, ал.1, б. ”а” – б. ”в” от НК, независимо, че е
извършено в идеална съвкупност с това по чл.343б, ал.1 от НК. В този смисъл е
присъда и мотиви по НОХД №51/2008 г. на МРС, потвърдена с Решение на МОС от
07.10.2008 г. по ВНОХД №154/2008 г..
При определяне размера на глобата по чл.78а НК, съдът
съгласно чл.27, ал.2 ЗАНН съобрази личността, семейното и имотно състояние на
подс. Г. съобразно данните по делото, като наложи най - ниския размер на глоба
предвиден в чл.78а, ал.1 от НК.
Съдът изхождайки от Решение №480/2001 г. – второ
наказателно отделение при ВКС намира, че след като са налице предпоставките за
приложението на чл.78а НК, то той е длъжен да приложи тази разпоредба.
При определяне на наказанието по чл.343б, ал.1 от НК
съдът не приложи чл.78а НК, имайки предвид нормата на чл.78а, ал.6 НК.
На основание чл.343г вр. с чл.343б, ал.1 вр. с чл.37,
ал.1, т.7 НК съдът ЛИШАВА подсъдимия Г. и ОТ ПРАВОТО ДА
УПРАВЛЯВА МПС ЗА СРОК от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от 25.04.2009 г. до влизане в сила на настоящата присъда и привеждането
й в изпълнение. Съдът определи това наказание индивидуализирайки го съобразно
принципите в НК в контекста на данните по делото, като взе предвид количеството
алкохол установено в кръвта на подс. Г. – не малко над определения минимум 1.2
на хиляда, а именно 1.86 промила на хиляда, високата степен обществена опасност
на извършеното деяние и съобразявайки установената съдебна практика в тази
насока в съдебен окръг Монтана. Съдът не наложи по – голям размер наказание,
считайки, че наложеното като размер ще изпълни целите на чл.36 от НК.
При определяне вида и размера на наложените наказания по чл.343б,
ал.1 от НК, съдът намира, че са съобразени с целите по чл.36 НК при отчитане
разбира се степента обществена опасност на извършеното деяние и степента
обществена опасност на подсъдимия, като ги намира и за съответни по смисъла на
чл.35, ал.3 от НК.
Наложеното при условията на чл.78а от НК административно
наказание – глоба в размер на 500 / петстотин/ лева, следва да се изтърпи
отделно от подсъдимия Г. защото не съществува правна възможност административно
наказание да се групира с друго по вид наказание, съответно подлежи на отделно
изпълнение. Принципите на чл.23, ал.1 от НК не касаят случаите на наложени
едновременно наказания по НК и административни такива, па макар и по чл.78а НК.
Съгласно чл.18 от ЗАНН административните наказания се изпълняват поотделно.
При
този изход на делото съдът ОСЪЖДА подсъдимия Й. А. Г. да заплати по сметка xxx
– наложеното административно наказание по чл.78а НК – глоба в размер на 500 /
петстотин / лева и 5 / пет / лева държавна такса при служебно издаване на
изпълнителен лист за събиране на наложеното наказание - глоба.
При така изложените мотиви съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: