Решение по дело №58121/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 13216
Дата: 21 ноември 2022 г.
Съдия: Деница Николаева Урумова
Дело: 20211110158121
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 13216
гр. с. 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря СТИЛИАНА В. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20211110158121 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от фирма АД, ЕИК номер, със седалище и адрес на управление гр.
адрес,, представлявано от имена, с който е поискало да бъде установено по отношение на
ответника фирма, ЕИК номер, с адрес гр. адрес представлявана от кмета име, че му дължи
сумата от 339,79 лв. /триста тридесет и девет лева и 79 стотинки /, представляваща регресно
вземане по изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“,
зстрахователна полица №93001910067020, със срок на валидност от 04.09.2019г. до
03.09.2020г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 02.07.2021 г. до окончателното
плащане на дължимото, и сумата от 19,69 лв. /деветнадесет лева и 69 стотинки/,
представляваща обезщетение за забава за периода от 11.12.2020г. до 01.07.2021 г.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 02.09.2020 г., около 12.45ч., в гр. с. движейки се по
ул. „имее“, с посока на движението от ул. „адрес, л.а. „БМВ“, с рег. № НОМЕР, управляван
от А. М., преминава през несигнализирана и необезопасена неравност /дупа/ на пътното
платно, като реализира ПТП с материални щети по автомобила. За станалото ПТП имало
съставен протокол за ПТП №1753589/02.09.2020 г.
Сочи се, че към момента на ПТП-то, автомобилът е имал сключена застраховка
„Каско на МПС“ при ищеца, полица №93001910067020, като е образувана щета № 5000-
1261-20-252290 и е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 339.79 лв.
Отговорността на ответника се аргументира с факта, че фирма е отговорна за
поддържането на пътя и не е изпълнила задълженията си.
Ищецът твърди, че е поканил ответника да му заплати процесната сума, но
последният не е сторил това,поради което претендира и обезщетение за забава.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи по основателността на предявения иск.
1
Ответникът оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение между
ищеца и увреденото лице, както и настъпването на застрахователно събитие по описания в
исковата молба начин. На следващо място излага съображения, че иззаплатеното от ищеца
обезщетение не отговаря на действителната стойност на вредите. Навеждат се доводи за
неспазване от страна на водача на автомобиа на задълженията му по чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Моли съда да отхвърли иска, като бъдат присъдени на ответника направените по
делото разноски, като в случай, че съда прецени иска за основателен, да намали размера на
обезщетението, като прекомерно завишено.
Ответника фирма, прави искане за привлечане на трети лица помагачи „фирма, ЕИК
номер, със седалище и адрес на управление гр. адрес и „фирма, ЕИК номер, със седалище и
адрес на управление гр. с. бул. „адрес №109, като предявява и обратен иск на основание чл.
219, ал. 3 ГПК. С Определение №4759/23.02.2022 г. дружествата са конституирани като
трето лице помагач на страната на ответника и е приет за съвместно разглеждане обратния
иск на ответника.
С предявения от фирма обратен иск срещу третите лица – помагачи фирма и
„фирма, се иска солидарното им осъждане, да заплатят сумата от 339,79 лв.,
представляваща стойността на нанесени щети на л.а. с рег. № НОМЕР, в резултат на ПТП,
настъпило на 02.09.2020г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба- 02.07.2021 г. до окончателното и изплащане и 19,69 лв.
/деветнадесет лева и 69 стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода от
11.12.2020г. до 01.07.2021 г.
Ответникът по обратния иск „фирма е депозирал писмен отговор, с който излага
съображения за неоснователност както на главния, така и на обратния иск.
Ответникът по обратния иск „фирма не е депозирал писмен отговор в срок.
В съдебно заседание ищеца се представлява от юрк. Г., която поддържа исковата
молба. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски, за което представя
списък.
Ответника се представлява от юрк. К., който поддържа писмения отговор и моли съда
да отхвърли иска. Поддържа обратния иск. Претендира разноски, за което представя списък.
Третото лице помагач „фирма се представлява от юрк. П., който оспорва исковете и
моли съда да ги отхвърли.
Третото лице помагач „фирма не изпраща представител.
По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е
съдебно-автотехническа експертиза.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 39116/2021 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение за сумите от 339,79 лв. /триста тридесет и девет лева и 79
стотинки /, представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско на МПС“, зстрахователна полица №93001910067020, със срок на
валидност от 04.09.2019г. до 03.09.2020г., ведно със законна лихва от 02.07.2021 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва от 11.12.2020г. до 01.07.2021 г. в размер на 19,69
лв. /деветнадесет лева и 69 стотинки/. С възражение от 28.07.2021 г. ответника е оспорил
вземането с мотив, че не дължи.
От представената като писмено доказателство застрахователна полица №
93001910067020/03.09.2019г., ведно с 3 бр. сметки за заплатена застрахователна премия, е
видно, че между ищцовото дружество и собственика на лек автомобил с рег.№ НОМЕР, е
сключен договор за застраховка „Каско“ на МПС, с валидност на полицата от 0.00 ч. на
2
04.09.2019 г. до 24.00 ч. на 03.09.2020 г.
Ищецът е представил заверено копие от Общи условия за застраховане на сухопътни
превозни средства, без релсови превозни средства, от които е видно видът на покритите
застрахователни рискове и изключенията от тях.
Видно от протокол за Протокол за ПТП №1753589на 02.09.2020 г. в 17.30 ч. в гр.с.
при движение по ул. „имее“, с посока на движението от ул. „адрес, до бл. 327, е настъпило
ПТП със застрахования автомобил, който е попаднал през дълбоки изкопи в покритието на
платното /ремонт/ по цялата ширина, несигнализиран и обезопасени.
Във връзка с настъпилите щети по автомобила, на 02.09.2020 г., собственика му е
подал до ищеца уведомление за настъпило застрахователно събитие. От страна на
застрахователното дружество са съставени опис- заключение №L0000114210/02.09.20г.,
Доклад по щета №5000-1261-20-252290/1, Експертиза по щета№5000-1261-20-
252290/17.09.2020г., сравнителна екпертиза по щета от 17.09.2020г. С платежно нареждане
от 15.10.2020г. на собственика н автомобила е изплатена сумта от 339,79 лв. по щета №5000-
1261-20-252290.
С писмо от 30.11.2020г. ищцовото дружество е предявило регресна претенция за
сумата от 339,79 лв. по щета №5000-1261-20-252290.
С писмо до ищеца от 10.12.2020г. от СО, последната е оспорила регресната
претенция за заплащане на сумата 339,79 лв.
Съгласно сключен между ответника и третите лица Договор от 23.07.2019г. фирма е
възложила на „фирма и „фирма дейностите по поддържане и текущ ремонт на уличната
мрежа и пътните съоръжения в райони „квартали“. Към договора са приложени фактура
№*********/08.10.2020г., двустранна сметка №117 за изплащане на извършени СМР,
протокол №407, количествена сметка, Акт за приключване на СМР, Протокол от
20.08.2020г., писмо изх. №СОА20-ВК08-7032-2/19.06.2020г. на СО, писмо до СО от
11.06.2020г., ведно с план за възлагане на дейности по текущ ремонт на пътна
инфраструктура.
По делото е допуснат и разпитан в качеството на свидетел А. М.,който посочва, че
управлявал процесния автомобил по успоредна улица на бул. „К.В.“, минал през дупка,
която била на цялото платно, с над метър големина и изкопана с остри върхове от всички
страни, с дълбочина минимум 4-5 см. Дупката била машинно изрязана. Гумата на
автомобила се деформирала. Случило се през деня. Движел се с много ниска скорост, защото
улицата била малка. Чакал кат КАТ около 6-7 часа. Дупката не била обезопасена, на улицата
нямало знаци.
От заключението по съдебно-автотехническата експертиза се установява, че
причинените вреди по л.а. „БМВ“, с рег. № НОМЕР, са вследствие на реализираното ПТП на
02.09.2020 г. Вещото лице е изчислило стойността на уврежданията по процесния автомобил
на 374,04 лв.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният главен иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за
предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК
заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че
ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е
предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално
допустим.
По основателността на иска, съдът намира следното:
Предявеният в настоящето производство главен иск е с правно основание чл. 410, ал.
1 КЗ . Това е иск на суброгирал се в правата на увредения, застраховател срещу прекия
причинител на вредата. За възникване на регресното право на застрахователя по
имуществена застраховка срещу отговорния за деликта, е необходимо да са налице следните
3
три групи юридически факти: от една страна, възникнало право на увредения срещу
причинителя на вредата на основание непозволено увреждане, вкл. в хипотезите на чл.47-49
ЗЗД, от друга страна, наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения
с период на покритие към датата на настъпване на вредите и на трето място - извършено
валидно плащане по него от застрахователя в обезщетение на настъпилите вреди.
От събраните в хода на производството писмени доказателства по безспорен начин се
установява наличието на договор между ищеца и увредения за имуществено застраховане
автомобил- застрахователна полица №93001910067020, покриващ датата на настъпване на
вредите.
Налице е и извършено плащане от страна на застрахователя към собственика на
увредения автомобил, който факт не е спорен между страните.
Ответникът възразява срещу обстоятелството, че настъпилото застрахователно
събитие е част от поетите от ищеца рискове. Това становище обаче не се възприема от
настоящия състав, тъй като видно от съдържанието на представените в заверено копие
Общи условия на ищцовото застрахователно дружество, обхватът на поетите
застрахователни рискове изрично включва щети по допълнителното оборудване и
принадлежности, трайно монтирани към МПС- т.6.1. от ОУ.
Възраженията на ответника относно механизма на настъпване на ПТП и причинно-
следствената връзка между него и причинените щети, също се явяват неоснователни, тъй
като се опровергават, както от събраните гласни доказателства, така и от заключението по
съдебната автотехническа експертиза. Механизмът на настъпване на ПТП, а именно чрез
попадане на автомобила в необозначена и необезопасена дупка се доказва и от приетия като
писмено доказателство протокол за ПТП № 1753589 /02.09.2020 г. Последният е съставен
след оглед на място от длъжностно лице - служител на МВР, в кръга на службата му и по
установените в закона ред и форма. Съобразно чл. 179, ал. 1 ГПК материалната
доказателствена сила на протокола обхваща лично възприетите от длъжностното лице
факти, като в случая протоколът е съставен от полицейски служител, след посещение на
място, като служителят е установил наличието на несигнализирана и необезопасена дупка
на пътното платно и същата е отразена в схемата на ПТП в съставения протокол.
Съставителят на протокола е удостоверил пряко възприетите от него факти при огледа,
относими за определяне на механизма на ПТП, като разположението на МПС, участник в
ПТП, характер и вид на нанесените щети, състояние на пътя, пътни знаци и маркировка на
мястото на произшествието и др. и представлява официален свидетелстващ документ
относно посочените обстоятелства.
Не могат да се възприемат и изложените в отговора на исковата молба доводи за
съпричиняване от страна на водача на увредения автомобил поради неспазване на
задълженията му по чл.20, ал.2 от ЗДвП, тъй като разпоредбата касае поведение при
наличие на препятствие на пътя. Дупките по пътното платно не могат да бъдат
квалифицирани като препятствие, още повече когато не са обезопасени и обозначени. В
същото време настоящият докладчик намира, че ответникът не може да черпи права от
своето противоправно бездействие. Именно като стопанин на пътя, на фирма е възложено да
го поддържа и при липсата на предприети мерки в тази насока, Общината не може да
обоснове съпричиняване от страна на водача на л.а.
С оглед на това, съдът приема, че за увредения е възникнало право срещу
причинителя на вредата на основание непозволено увреждане.
Изложеното по-горе е основание да се приеме, че в случая се установи наличието и
на трите предпоставки за уважаване на иска в установения от вещото лице размер от 374,04
лв. Но доколкото иска е предявен за сумата от 339,79 лв., то иска следва да бъде уважен до
този размер.
По иска за заплане на обезщетение за забава върху претендираната сума, съдът
намира следното: от приетото като писмено доказателство по делото писмо за заплащане на
регресни щети и отговор по него, входиран при ищеца на 11.12.2022г., е видно, че ищцовото
дружество е претендирало от ответника възстановяване на заплатеното застрахователно
обезщетение. С оглед на това претенцията на ищеца за обезщетение за забава, следва да
бъде уважена на основание чл. 409, вр. чл. 405, вр. чл. 108, ал. 1 КЗ, за периода от
11.12.2022 г. до 01.07.2021 г., която съобразно служебните изчсисления на съда, възлиза на
сумата от 19,15 лв. Или предявеният иск, следва да бъде за сумата от 19,15 лв., като за
разликата до пълния предявен размер от 19,69 лв., същият следва да бъде отхвърлен.
4
По обратния иск, съдът намира следното:
Предявеният обратен иск е неоснователен. Видно от приложения Договор
23.07.2019г. фирма е възложила на „фирма и „фирма, дейностите по поддържане и текущ
ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения в райони „квартали“, като с възлагателно
писмо изх. №СОА20-ВК08-7032-2/19.06.2020г. на СО, писмо от 11.06.2020г., ведно с план за
възлагане на дейности по текущ ремонт на пътна инфраструктура, на третите лица е
възложено извършване на ремонтни работи на пътни и тротоарни участъци в район
„Илинден“, вкл. и асфалтова настилка на ул. „имее“. Съгласно Акт за приключване на СМР
от 28.08.2020г. и Протокол №407/08.10.2020г. за установяване завършването и заплащането
на натурални видове СМР, е установено че към 28.08.2020г. са извършени и подлежат на
заплащане СМР- направа на асфалтова кръпка при машинно изрязване и машинно полагане
на плътен асфалтобетон, извършени по процесната ул. „имее“. Предвид това, следва да бъде
направен извод, че към тази дата- 28.08.2020г. третите лица са изпълнили задълженията си
по договора, СМР са приети от ответника фирма и по делото не може да бъда направен
извод, че третите лица носят отговорност, поради неизпълнение на договорните си
задължения на по-късен етап към процената дата – 02.09.2020г.
По разноските:
Предвид изхода на спора, ищеца има право на разноски. В съответствие с
възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето исково
производство да разпредели разноските и във воденото преди това заповедно такова.
Предвид това и данните по ч.гр.д.№ 39116/2021 г. по описа на СРС, по което се е развило
заповедното производство между страните, съдът намира, че ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски в общ размер на 449,32 лв. от които 100.00 лв., за
държавна такса, 200.00 лв., за депозит за експертизи, 100 лв. за депозит за свидетел и 49,32
лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции, ищеца следва да бъде осъден
да заплати на ответника сумата от 0,83 лв., представляваща направени по делото разноски.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на фирма, ЕИК номер, с адрес гр.
адрес представлявана от кмета име, че дължи на фирма АД, ЕИК номер, със седалище и
адрес на управление гр. с. бул. „АДРЕС” № 51Д , сумата от 339,79 лв. /триста тридесет и
девет лева и 79 стотинки /, представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско на МПС“, зстрахователна полица №93001910067020,
със срок на валидност от 04.09.2019г. до 03.09.2020г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 02.07.2021 г. /датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК пред
СРС, по което е образувано ч. гр. д. № 39116/2021 г. на СРС/ до окончателното й изплащане,
и сумата от 19,15 лв. /деветнадесет лева и 15 стотинки/, представляваща обезщетение за
забава за периода от 11.12.2020г. до 01.07.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за
забава за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 19,69 лв.,
ОТХВЪРЛЯ предявеният от фирма, ЕИК номер, с адрес гр. адрес представлявана от
кмета име, срещу „фирма, ЕИК номер, със седалище и адрес на управление гр. адрес и
„фирма, ЕИК номер, със седалище и адрес на управление гр. с. бул. „адрес №109, обратен
иск за заплащане на сумата от 339,79 лв., представляваща стойността на нанесени щети на
л.а. с рег. № НОМЕР, в резултат на ПТП, настъпило на 02.09.2020г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба- 02.07.2021 г. до
окончателното и изплащане и сумата от 19,69 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 11.12.2020г. до 01.07.2021 г.
ОСЪЖДА фирма, ЕИК номер, с адрес гр. адрес представлявана от кмета име, да
заплати на „фирма АД, ЕИК номер, със седалище и адрес на управление гр. с. бул.
„АДРЕС” № 51Д, сумата от 449,32 /четиристотин и четиридесет и девет лева и 32
5
стотинки/, представляваща направени от ищеца разноски по настоящето дело и по ч.гр.д.№
39116/2021 г. по описа на СРС, съобразно изхода по делата.
ОСЪЖДА фирма АД, ЕИК номер, със седалище и адрес на управление гр. с. бул.
„АДРЕС” № 51Д, да заплати на фирма, ЕИК номер, с адрес гр. адрес сумата от 0,83 лв.
/осемдесет и три стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
Решението е поставено при участието на третото лице помагач „фирма и „фирма,.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 39116/2021 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6