Решение по дело №1433/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба от Р. И. Р., [ЕГН], чрез адв. П. М. от АК – София, против заповед № 23-0769-000717 от 15.07.2024 г. на началник група, сектор „Пътна полиция“, ОД МВР Бургас, за прилагане на принудителна административна мярка на основание чл.171, т.2А, б.Б от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от една година, считано от 14.07.2024 г.

Жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява процесуален представител, който поддържа жалбата. Сочи незаконосъобразност на обжалвания акт, иска неговата отмяна и претендира разноски.

Ответникът – началник група, сектор ПП, ОД МВР Бургас, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. Представя административната преписка по издаване на заповедта. Не ангажира допълнителни доказателства.

Факти

На 14.07.2024 г. на жалбоподателя е съставен АУАН № 24-0769-М000143, за това, че на посочената дата, около 16 ч. в [населено място], по път I-6, на пътен възел „Ветрен“, в посока автомагистрала Тракия, управлява собствения си лек автомобил [Марка], рег. № [рег. номер], след употреба на алкохол със съдържание 1,92 промила в издишания въздух, установено с техническо средство дрегер „Алкотест“ с фабр. № ARPM-0786. На водача бил издаден талон за медицинско изследване № 0183762 (л.39). Жалбоподателят отказал да даде кръвна проба за анализ. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП (л.37).

Било образувано БП № 434 ЗМ-502/2023 г. по описа на второ Районно Управление – Бургас, поради което административнонаказателното производство било прекратено с мотивирана резолюция (л.36).

Жалбоподателят е признат за виновен за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 7 месеца, отложено за срок от 3 години.

Правни изводи

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, от лице с правен интерес, поради което е допустима.

Заповед № 23-0769-000717 от 15.07.2024 г. е издадена от компетентен орган, съобразно правилото на чл.172, ал.1 от ЗДвП; заповед № 251з-5636 от 10.10.2023 г. на директора на ОД МВР Бургас за оправомощаване на длъжностни лица от МВР за издаване на заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, сред които изрично по т.1.4 са посочени началниците на групи в сектор „Пътна полиция“, какъвто е издателят на процесния административен акт (л.50) и заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи (л.51).

Заповедта е издадена в предвидена от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК. Същата е мотивирана, включително и чрез съдържанието на съставения на водача АУАН. Описаните в АУАН фактически обстоятелства за административни нарушения по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл.59, т.4 от АПК.

В производството по издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват нейната отмяна и е съобразена с целта на закона – осигуряване безопасността на движението по пътищата.

Относно приложението на материалния закон

Съгласно чл.171, т.2А, б.Б от ЗДвП, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.

Не се спори, че жалбоподателят е управлявал ППС. В процесния случай, определящата стойност на концентрацията на алкохол е тази, установена с техническото средство дрегер „Алкотест“ с фабр. № ARPM-0786 – 1,92 промила, което е над 0,5 на хиляда. Жалбоподателят не оспорва, че е извършил вмененото му нарушение.

Фактическите основания за прилагането на ПАМ изцяло съответстват на правното основание за издаване на заповедта – чл.171, т.2А, б.Б от ЗДвП. Касае се за административна принуда, предвидена в специалния закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е приложил мярката. ПАМ нямат санкционен характер. Те се прилагат без оглед на вината, чрез тях се реализира диспозицията на правната норма. За да приложи ПАМ за компетентния орган е достатъчен съставеният надлежно АУАН с констатирано от компетентните лица нарушение, което при условията на обвързана компетентност го задължава да приложи посочената мярка.

Неоснователно е възражението, че влязлата в сила присъда изключва възможността от налагане на ПАМ. ПАМ е с превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като същата не е административно наказание, по арг. от чл.12 и чл.13 от ЗАНН. В случая се касае за отделни производства – по налагане на ПАМ и по ангажиране отговорността на водач на МПС за шофиране след употреба на алкохол. Ангажирането на административнонаказателната отговорност на водача за допуснатото нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, респ. наказателната му отговорност по чл.343б, ал.3 от НК е неотносимо към издаване на заповед по чл.171, т.2А, б.Б от ЗДвП.

Заповедта за прилагане на предвидената от закона ПАМ е вид административна принуда без санкционни последици. С налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност, а цели обезпечаване изпълнението на конкретно правно задължение. По своето правно естество заповедта за налагане на ПАМ е утежняващ индивидуален административен акт, налага се въз основа на предвидените в закона предпоставки и се регулира от нормите на АПК. Целта на тази мярка има превантивен характер – да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не е административно наказание. Именно затова тя се прилага незaвисимо от реализиране на административнонаказателната или наказателната отговорност на дееца.

Неоснователни са възраженията, че е прекратена регистрацията на МПС, което не е собственост на жалбоподателя, като същевременно се твърди, че МПС е съпружеска имуществена собственост. По делото не са представени доказателства в този смисъл, а съгласно чл.18, ал.1 от Семейния кодекс режимите на имуществените отношения между съпрузите са: 1. законов режим на общност; 2. законов режим на разделност; 3. договорен режим, а ал.3 от същата разпоредба предвижда, че режимът на имуществените отношения се регистрира по реда на чл.19 от СК. Оспорващият не е представил доказателства – справка от регистъра на имуществените отношения, за да докаже че спрямо него е приложим институтът на СИО. Дори при наличие на СИО липсва законова пречка на всеки от съсобствениците да бъде налагана ПАМ при наличие на изискуемите предпоставки.

При наличието на предвидените в закона материалноправни предпоставки, административният орган няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание, т.е. той действа в условията на обвързана компетентност.

Предвид изложеното оспорената заповед е законосъобразен индивидуален административен акт, а жалбата срещу него е неоснователна и следва да се отхвърли.

По тези съображения и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Бургас, II-ри състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. И. Р., [ЕГН], против заповед № 23-0769-000717 от 15.07.2024г. на началник група, сектор „Пътна полиция“, ОД МВР Бургас.

На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП, решението не подлежи на обжалване