Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
06.11.2017 |
Град |
Кърджали |
|||||||||||||||
В
ИМЕТО НА НАРОДА
|
||||||||||||||||||||
|
Кърджалийски
районен |
Съд |
|
състав |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
На |
09.10. |
Година |
2017 |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
В
публично заседание и следния състав: |
||||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Председател |
АНГЕЛ
МОМЧИЛОВ |
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Членове |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Съдебни
заседатели |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Секретар |
Анелия
Янчева |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Прокурор |
|
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
като
разгледа докладваното от |
Съдията |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Гр. |
дело номер |
1
251 |
по
описа за |
2016 |
година. |
|||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
Предявени са искове с
правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба Ф.Р.Ю. ***, сочи обстоятелството, че
до 30.01.2014 г. е била в трудови правоотношения с ответника „Меаца"ЕООД-гр.Кърджали, където заемала длъжността
„технически сътрудник".
Твърди, че независимо от
обстоятелството, че добросъвестно изпълнявала трудовите си задължения,
работодателят не и заплатил полагащото й се трудово възнаграждение за следните
периоди: за периода от 04.05.2010 г.- 04.05.2011 г., неизплатените нетни
трудови възнаграждения за положен труд се отнасяли за следните 7 месеца, а
именно за месец май 2010 г. в размер на 276,88 лв., месец октомври 2010 г. в
размер на 276,88 лв., месец ноември 2010 г. в размер на 276,88 лв., месец
декември, 2010 г. в размер на 276.88 лв., месец януари 2011 г. в размер на 274.36 лв., Февруари 2011 г.
в размер на 274,36 лв., месец март 2011 г. в размер на 254,01 лв. и месец април
2011г. в размер на 81,00 лв.
Сочи обстоятелството, че за месец
април 2010 г. и била начислена непълна заплата, поради молба за неплатен
отпуск, чийто подпис оспорва, тъй като не бил положен от Ф.Р.Ю.; За втората
календарна година от началото на трудовия договор, а именно за периода от
04.05.2011 г. до 04.05.2012 година неизплатените й нетни трудови възнаграждения
за положен труд се отнасяли за 4 месеца в общ размер на 1 104, 00 лв., както
следва: за месец юни 2011 г. в размер на 276,00 лв., месец юли 2011 г. до
276,00 лв., месец ноември 2011 г. в размер на 276,00 лв. и месец декември
2011 г. в размер на 276,02 лв.; За третата календарна година от началото на
трудовия договор, а именно за периода
от 04.05.2012 г. до 04.05.2013 г. неизплатените нетни трудови възнаграждения за
положен труд се отнасяли за 2 месеца в общ размер на 555,32 лв., от които за
месец август 2012 г. в размер на 277,66 лв. и за месец ноември 2012 г. в размер на 277,66 лв.; За четвъртата
календарна година от началото на трудовия договор, а именно за периода от
04.05.201З г. до 31.01.2014 г. неизплатените нетни трудови възнаграждения за
положен труд се отнасяли за следните 3 месеца в общ размер на 837, 89 лв., а
именно за месец юли 2013 г. в размер
на 279,30 лв., месец август 2013 г. в размер на 279,29 лв. и месец октомври
2013 г. в размер на 279,30 лв.
Твърди, че с оглед забавеното изпълнение на парично задължение ответникът й дължал лихва за забава върху всяко едно забавено трудово възнаграждение в общ размер на 2 037.02 лв., както следва: 180.41 лв. обезщетение за забавеното изпълнение на парично задължение в размер на 276,88 лв., представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец май 2010 г., за периода от 01.06.2010 г. до 12.10.2016 г., 168,44 лв.,представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в размер на 276,88 лв., представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец октомври 2010 г., за периода от 01.2010 г. до 12.10.2016 г.; 166,09 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в размер на 276,88 лв., представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец ноември 2010 г., за периода от 01.2010 г. до 12.10.2016 г.; 163,66 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в размер на 276,88 лв., представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец декември 2010 г., за периода от 01.01.2011 г. до 12.10.2016 г.; 159,04 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в размер на 274,36 лв., представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец февруари 2011 г., за периода от 01.03.2011 г. до 12.10.2016 г.; 143,68 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в размер на 254,01 лв., представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец март 2011 г., за периода от 01.04.2011 г. до 12.10.2016 г. 148,98 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в размер на 276,00 лв., представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец юни 2011 г., за периода от 01.07.2011 г. до 12.10.2016 г.; 146,56 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в размер на 276,00 лв., представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец юли 2011 г., за периода от 01.08. до 12.10.2016 г.; 137,03 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в размер на 276,00 лв., представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец ноември 2011 г., за периода от 01.12.2011 г. до 12.10.2016 г.; 134,60 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в размер на 276,00 лв., представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец декември 2011 г., за периода от 01.01.2012 г. до 12.10.2016 г.; 116,29 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в размер на 277,66 лв., представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец август 2012 г., за периода от 01.09. до 12.10.2016 г.; 109,16 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в размер на 277,66 лв., представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец ноември 2012 г., за периода от 01.12.2012 г. до 12.10.2016 г.; 90,88лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в размер на 279,30 лв., представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец юли 2013 г., за периода от 01.08.2013 г. до 12.10.2016 г.; 88,47 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в размер на 279,29 лв., представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец август 2013 г., за периода от 01.09.2013 г. до 12.10.2016 г. и 83,73 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в размер на 279,30 лв., представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец октомври 2013 г., за периода от 01.11.2013 г. до 12.10.2016 г.
Претендира заплащането на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г. в размер на 1 400 лв. Моли съда да постанови решение, с което да осъди „Меаца“ ООД гр.Кърджали да й заплати общо сумата в размер на 7 925.48 лв., произтичаща от дължими трудови възнаграждения в размер на 4 488.76 лв., мораторна лихва върху всяко едно забавено трудово възнаграждение в общ размер на 2 037.02 лв. и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 1 400 лв. Претендира деловодни разноски.
В
съдебно заседание не се явява, чрез процесуалните си представител поддържа
предявените искове, по изложените в исковата молба съображения.
В преклузивният
срок по чл.131 от ГПК ответникът чрез адв.М. депозира
писмен отговор на исковата молба, в който изцяло оспорва исковете като
неоснователни.
Излага съображения, че ищцата
действително е била в трудови правоотношения с „Меаца"ЕООД
за периода от 03.05.2010 г. до 29.01.2014 г. с основно месечно възнаграждение в
размер на 350 лв.
Твърди, че ответникът е изплащал
изцяло и в срок договореното между страните трудово възнаграждение за процесния период. С оглед оспорването на основателността на
главния иск оспорва и искането за заплащане на лихва за забава като
неоснователно и неоснователно.
Сочи възражения относно твърдение, че ищцата не е използвала платения си годишен отпуск за посочените в исковата молба години. В тази връзка сочи, че неизползваните дни платен годишен отпуск от Ф.Р. за периода на действие на трудовия договор са в размер на 21 дни, за което работодателят и е изплатил обезщетение със Заповед № 00000342/29.01.2014 г.
Релевира възражение за изтекла
погасителна давност по смисъла на чл. 111 от ЗЗД, като излага доводи, че
исковата претенция касае период, който се явява над допустимия тригодишен срок
преди предявяване на исковата претенция.
В
съдебно заседание чрез адв.М. поддържа представения
писмен отговор и моли за решение, с което се отхвърлят предявените искове като
неоснователни и неоказани.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа правна страна следното:
От
приетите писмени доказателства: Сигнал
(жалба) от Ф.Р.Ю. ***, извлечение от трудова книжка на Ф.Р.Ю., Копие от личното
трудово досие на Ф.Р.Ю. и платежни ведомости при „Меаца“
ЕООД гр.Кърджали, се установява, че Ф.Р.Ю. *** и ответникът „Меаца“ЕООД-Кърджали са били в трудови правоотношения за
периода от 04.05.2010 г. до 30.01.2014 г., прекратени със Заповед №
342/29.01.2014 г.
Видно от заключението на
вещото лице В. Генев по назначената съдебно – почеркова
експертиза и разпита му в съдебно заседание, положените в разчетно
- платежни ведомостите за заплати за месеците ноември 2012 г. и август 2013 г.
вероятно са положени от Ф.Р.Ю.;
подписите в разчетно – платежни ведомости за
заплати за месеците октомври май, октомври, ноември и декември 2010 г., месец
януари, февруари, март, април, юни, юли, ноември и декември 2011 г.; месец
август 2012 г. и месец юли 2013 г. вероятно не са положени от Ф.Р.Ю.; Не може
да се отговори дали положеният в молба за отпуск с дата 11.04.2011 г. за 13
работни дни, считано от 11.04. до 29.04.2011г. с титуляр лицето Ф.Р.Ю., е
изпълнен от Ф.Р.Ю., поради лошото качеството на изображението на ползваното
фотоелектрическо копие на подпис.
От заключението на
вещото лице Г.Д. по назначената съдебно-счетоводна експертиза и разпита и в
съдебно заседание, се установява, че: От представените документи по делото, а
именно ведомости за заплати и извършена проверка на място в счетоводството на „Меаца” ЕООД вещото лице е констатирало обстоятелството, че
за всеки един от месеците има положен подпис срещу получил сумата, респ.
експертизата не е констатирала неизплатени нетни трудови възнаграждения за
периода от 04.05.2010 г. до 31.01.2014 г.; За посочения период ищцата е имала
право на 76 дни платен годишен отпуск; На основание подадени молби от Ф.Р. и
заповед на управителя на дружеството за процесния
период са били начислени по ведомост 40 работни дни платен годишен отпуск; По
ведомост са били начислени с възнаграждение още 29 работни дни платен отпуск,
от които 19 дни без подадена молба и заповед и 10 дни със Заповед №
86/15.08.2011 г., но без подадена молба от ищцата; През месец януари, след
прекратяване на трудовия договор на Ф.Р. е било начислено обезщетение по чл.
224 от КТ в размер на 393.81 лв. за 21 дни неизползван годишен отпуск, като във
ведомостта за заплати е положен подпис за получил сумата; В счетоводството на „Меаца“ЕООД ползвала единствено оригинални документи; На
стр. 4 в заключението за 2013 г. било посочено, че са ползвани с молба и
заповед 22 дни платен годишен отпуск, а на стр. 5 е отразила 6 дни за 2013 г.,
които са начислени, но без подадена молба. Уточнява, че за 2013 г. на ищцата се
полагали 20 дни платен годишен отпуск, като общо ( с молба, подадена от ищцата
и заповед, издадена от управителя на дружеството) са ползвани 22 дни, като в
тях най-вероятно са били включени и неизползвани дни отпуск от предходна
година. По ведомост са били начислени 22 дни., за които имало молба и/или
заповед, като били начислени и още 10 дни във ведомостта за заплати, но без подадена
молба и без заповед от управителя за 2013 г. По ведомост за заплати имало
начислени общо 32 дни. Принципно, когато се ползвали повече дни през една
календарна година, те обхващали неизползвани дни от предходна година.
В
показанията си свидетелите А.С. и А.К. – служители на “Меаца“
ЕООД, твърдят, че в дружеството заплатите се изплащали и съответно получавали в
брой срещу подпис във ведомост и РКО. Работодателят бил редовен в
изплащането на трудовите възнаграждения,
като нямало случаи на закъснение или определен служител да не си получи
възнаграждението. Понякога, ако даден служител е бил възпрепятстван да получи
заплатата лично, св.К. я предавала на друг служител. Срещу полученото
възнаграждение се полагали подписи. Имало случаи, когато лицето било
възпрепятствано, друг да полага подписа във ведомостта.
Съдът, след като прецени
всички релевантни по делото доказателства намира предявените искове с правно
основание чл. 128, т. 2 от КТ, чл. 86 , ал. 1 от ЗЗД и чл.
224, ал. 1 от КТ за частично
основателни.
Съображенията за това са следните:
По смисъла на чл. 270, ал. 3 КТ изпълнението на произтичащото от писмения трудов договор парично задължение за изплащане
на дължимото трудово възнаграждение се удостоверява с подписа на работника
или посочено от него лице
в разчетно-платежната ведомост, в разписка,
както и в документ за банков превод
по влог на
работника. В конкретния случай ответникът релевира
доводи, че дължимите трудови възнаграждения на ищцата за процесния
период са изплатени, за което представя ведомости за заплати за съответните
месеци, посочени в исковата молба, за които Ф. О. претендира дължими и
неизплатени трудови възнаграждения. Ищцата оспорва положените във съответната
ведомост, поради което и на основание чл. 193 от ГПК е открито производство по
оспорване истинността на документите/ведомости за заплати/. Ответникът не е
изпълнил задължението си да представи по делото оригиналите на ведомостите,
като твърди, че не разполага с оригиналите на представените в копия
доказателства. С оглед това и на основание чл. 183, изр. последно от ГПК
представените ведомости за заплати на „Меаца“ЕООД-Кърджали
за месеците май, октомври, ноември и декември 2010 г.; месец
януари, февруари, март, април, юни,
юли, ноември и декември 2011 г.; месец август и ноември 2012 г.; месец
юли и август 2013 г. Ответникът не
представя други доказателства в подкрепа на твърдението си за извършено плащане
– напр. разписки, РКО или нареждане за банкови преводи, поради което и с оглед
разпределението на доказателствената тежест съдът
приема, че процеса ответникът не е провел пълно и главно доказване на доводите
си за извършено плащане на дължимите трудови възнаграждения на ищцата за процесния период. С други думи съдът намира за установено
по делото, че Меаца“ЕООД-Кърджали не изплатил дължимите на Ф.Р.Ю. /О./
трудови възнаграждения за месеците май,
октомври, ноември и декември 2010 г.; януари, февруари, март, април, юни, юли,
ноември и декември 2011 г.; август
и ноември 2012 г.; юли, август
и
октомври 2013 г.
Съгласно чл. 358, ал.1,
т. 2 от КТ исковете по трудови спорове, извън тези по спорове за ограничена
имуществена отговорност, отмяна на дисциплинарно наказание „забележка“, за
отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, изменение на
мястото и характера на работата и прекратяване на трудовото правоотношение, се
предявяват в тригодишен срок, който съгласно чл. 358, ал. 2, т. 2 от КТ започва
да тече от деня, в който правото, предмет на иска, е станало изискуемо или е
могло да бъде упражнено. При парични вземания изискуемостта се смята настъпила
в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред.
Използваните в цитираната разпоредба изрази "от денят, в който правото предмет на иска е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено" следва да се тълкуват в смисъла на чл. 114 ЗЗД. Разпоредбата на чл. 358, ал. 2, т. 2 от Кодекса на труда
е категорична, че при парични вземания изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред. В този смисъл изискуемостта на дължимото на Ф.Р. О. месечно трудово възнаграждение е обусловена от наличието на уговорката за заплащането на трудовото възнаграждение в Трудов договор № 98/03.05.2010 г., а именно работодателят „Меаца“ ЕООД и ищцата са се договорили възнагражденията да се изплащат до 10 – то число на следващия месец. В този смисъл съдът намира, че изискуемостта на всяко едно претендирано месечно трудово възнаграждение е настъпила след 10 – то число на месеца, следващ този, за който възнаграждението се дължи. Предвид това съдът намира, че по отношение на всички претендирани месечни трудови възнаграждения, с изключение на претендираното възнаграждение за месец октомври 2013 г. в размер на 279.30 лв., е настъпила предвидената в чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ тригодишна давност, като искът по чл. 128, т. 2 от КТ в частта му относно претендираните трудови възнаграждения за месеците май, октомври, ноември и декември 2010 г.; януари, февруари, март, април, юни, юли, ноември и декември 2011 г.; август и ноември 2012 г.; юли и август 2013 г., е погасен по давност към датата на предявяването на исковата молба в съда – 13.10.2016 г.Предвид горното, то частично основателен се
явява и искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в частта му относно претендираната
лихва за забава в размер на 82.95 лв. върху главницата в размер на 279.30 лв.,
за периода от 11.11.2013 г. до 12.10.2016 г., в
останалата си част искът се явява погасен по давност и неоснователен в частта
за периода от 01.11.2013 г. до 11.11.2013 г., тъй
като за тези дни още не е било настъпило задължението за ответника да изплати
дължимото възнаграждение за месец октомври 2013 г.
Съгласно чл. 173, ал. 1 от КТ платеният годишен отпуск се ползва
от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя, което
предполага подадена молба от работника или служителя, с която уведомява
работодателя, че желае да ползва платен годишен отпуск за определен период.
Изключение от правило е визирано в текста на чл. 173, ал. 4 от КТ - работодателят има право да предостави
платения годишен отпуск на работника
или служителя и без негово съгласие
по време на престой повече
от 5 работни дни, при ползване
на отпуска едновременно от всички работници и служители, както и в случаите, когато работникът или служителят след покана от работодателя
не е поискал отпуска си до
края на календарната
година, за която се полага.
В конкретния случай съгласно заключението на вещото лице Д., прието по делото
без възражения от страните, за процесния период
ищцата е имала право на 76 дни платен годишен отпуск, като вещото лице е
открило данни в счетоводството на ответника за ползвани 40 дни платен отпуск с
молба и последваща заповед от работодателя, както и
29 дни платен отпуск, от които 19 дни, за които липсва подадена молба от ищцата
и заповед от управителя на дружеството и 10 дни по Заповед № 86/15.08.2011 г.
на представляващия работодателя, но без подадена молба от Ф.Р.. По изложените
по-горе съображения съдът намира, че цитираните 29 дни платен годишен отпуск не
са надлежно използвани от ищцата, респ. работодателят (ответникът) не представя
надлежни доказателства и не установява твърденията си, че посочените дни са
реално използвани от работника, поради което дължи обезщетение по чл. 224 от КТ
след прекратяване на трудовия договор. С други думи съдът намира, че от полагащите
се за ползване 76 дни платен годишен отпуск за периода на съществуване на
трудовото правоотношение между страните, ответникът установява ползвани 40 дни
платен годишен отпуск от страна на Ф. Р., респ. работодателят дължи обезщетение
по чл. 224 от КТ за 36 дни неизползван платен годишен отпуск. Молбата за
ползване на отпуск в размер на 13 работни дни за периода от 11.04.2011 г. до
29.04.2011 г., носеща дата 11.04.2011 г. с титуляр Ф.Р.Ю., която молба е
изключена от доказателствата по делото е без значение, доколкото касае неплатен
отпуск и видно от заключението на вещото лице е отчетено във ведомостта за
заплати за месец април 2011 г .като неплатен отпуск. В конкретния случай
липсват основания за приложението на чл. 176а от КТ, като в тази насока не са релевирани възражения от ответника. От така определените 36
дни неизползван платен годишен отпуск, съдът приема, че ответникът доказва
заплащането на обезщетение в размер на 21 дни, което се установява от заключението
на вещото лице, неоспорено от представителя на ищеца. С други думи „Меаца“
ЕООД дължи на Ф.Р. обезщетение за 16 дни неизползван платен годишен отпуск,
което изчислено съобразно заключението по назначената съдебно-счетоводна
експертиза възлиза на сумата в размер на 299.87 лв.
Обезщетението по чл. 224
КТ предпоставя правомерно
уволнение на работника или служителя,
респективно прекратяване на трудовото правоотношение, след което за
работодателят възниква задължението да обезщетени е на работника илил служителя за неизползван платен годишен отпуск. Искът по чл. 224, ал. 1 КТ е самостоятелен и за него са приложими
общите правила за погасителната давност, респ. тези по чл. 358, ал. 2, т. 2 КТ. Правопораждащият
факт или началният момент на вземането е връчване заповедта за уволнението, защото след този
момент съгласно чл. 335 КТ трудовото правоотношение се прекратява. От този момент трудовият
договор престава да действа за
в бъдеще и да обвързва двете страни - работодателя и работника или служителя.
От този момент
започва да се изчислява срокът за
времето, за което се дължи
заплащане на обезщетение по
чл. 224 от КТ. По изложените съображения, съдът приема, че давността за
предявяването на иска с правно основание чл. 224, ал.1 от КТ започва да тече,
считано от датата на прекратяването на трудовото правоотношение, която в случая
е 30.01.2014 г., поради което към датата на внасяне на исковата молба в съда –
13.10.2016 г. не е изтекла тригодишната давност по чл. 358, ал. 1 , т. 2 от КТ,
респ. съдът намира за неоснователен довода на процесуалния представител на
ответника, че искът за заплащане на обезщетение е погасен по давност.
С оглед обстоятелството, че доказателствата, по отношение на които е
открито производство по оспорване на истинността по реда на чл. 193 от ГПК, са
изключени от доказателствата по делото с определение от съдебно заседание на
09.10.2017 г., то съдът не следва да се произнася по този въпрос с решението.
С оглед
разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК следва на ищеца да бъдат присъдени
деловодни разноски в размер на 37 лв. съобразно уважената част на предявените
искове, като на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва Ф.Р. да бъде осъдена да
заплати на ответника деловодни разноски в размер на 870 лв., произтичащи от
заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно с отхвърлената част на
предявените искове. В тази връзка следва да се отбележи, че производството по
искове, произтичащи от трудови правоотношения е безплатно за работниците и
служителите, респ. те не дължат внасянето на разноски по сметка на съда. При
неблагоприятен за тях изход на делото обаче, те дължат на насрещната страна
разноските, които тя е направила за такси по делото, разноски за
производството, както и изплатеното възнаграждение за един адвокат.
Следва на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „Меаца“ ЕООД гр. Кърджали
да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд – Кърджали сумата в размер на 176.77 лв., представляващи разноски
по делото (държавна такса и възнаграждение на вещи лица), съобразно уважената
част на исковете.
По изложените
горе съображения, съдът
ОСЪЖДА „МЕАЦА” ЕООД
със седалище и адрес на управление ***, ЕИК
***, представлявано от Ф.Ф.И., със съдебен адрес:***,
да заплати на Ф.Р.Ю. ***, с ЕГН **********, , сумата в размер на 662.19 лв., от които 279.30 лв., представляващи неизплатено
трудово възнаграждение за месец октомври 2013 г., лихва за забава в размер на 82.95 лв. върху главницата в размер
на 279.30 лв., за периода от 11.11.2013 г. до
12.10.2016 г. и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 16 дни в
размер на 299.87 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 279.30 лв.,
считано от 13.10.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, както и
деловодни разноски в размер на 37 лв., като ОТХВЪРЛЯ всеки един от предявените
искове по чл. 128, т. 2 от КТ, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 224, ал. 1 от КТ за
разликата до предявения му размер, като неоснователен и недоказан.