РЕШЕНИЕ
гр.
София, 15.01.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-25 състав,
в публично заседание на единадесети юли две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: АЛЕКСАНДЪР А.
при секретаря В. Баева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 3635 по описа за 2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 226,
ал. 1 КЗ (отм.).
Ищцата М.Х. твърди, че на 18.06.2014 г. в гр.
Айтос е настъпило ПТП, причинено от водача на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № *******,
който блъска ищцата и нейната дъщеряМ.А., които
заради паркирани на тротоара автомобили се движели по уличното платно в
непосредствена близост до бордюра. Вследствие на това ПТП на ищцата са
причинени телесни увреждания, подробно описани в исковата молба, които са
довели и до отрицателно отражение върху емоционалното състояние на ищцата и
върху начина ѝ на живот. Ищцата твърди, че е направила и разходи във
връзка с лечението си в размер на 2 270,45 лв. Твърди също, че гражданската
отговорност на водача на автомобила към момента на процесното ПТП е
застрахована при ответника, който изплатил обезщетение за причинените на дъщеря
ѝ вреди във връзка със сключено споразумение. Поради това претендира
заплащане на сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди, както и на сумата от 2 270,45 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, заедно със законната лихва
върху посочените суми от 18.06.2014 г. до окончателното им изплащане.
Претендира разноски по делото.
Ответникът „Д.з.“ ЕАД оспорва исковете. Не оспорва
обстоятелството, че гражданската отговорност на водача, причинил процесното
ПТП, е застрахована при ответника към момента на ПТП. Оспорва, че ищцата е
пострадала при процесното събитие, като счита, че липсва причинна връзка между
уврежданията на ищцата и процесното ПТП. При условията на евентуалност прави
възражение, че поведението на ищцата е допринесло за настъпването на вредите,
тъй като ищцата е излязла внезапно на пътното платно и то на нерегламентирано
за това място. Оспорва размера на неимуществените вреди. Прави възражение за
частично погасяване по давност на претендираната лихва за забава. Претендира
разноски.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира
следното:
По делото е безспорно, като това
се установява и от представения протокол за ПТП от 21.06.2014 г. и от
свидетелските показания, че на 18.06.2014 г. в гр. Айтос е настъпило ПТП,
причинено от водача на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № *******. Безспорно е и
това, че от процесното ПТП е пострадалаМ.А.,
която е дъщеря на ищцата М.Х. – последното обстоятелство не само не се оспорва
от ответника, но и във връзка с изплащане на застрахователно обезщетение наМ.А. за претърпените от нея вреди от процесното ПТП е
сключено представеното по делото споразумение от 19.12.2014 г. между нея,
представлявана от майка ѝ (ищцата в настоящото производство) и ответника.
В тази връзка безспорно е и обстоятелството, че гражданската отговорност на
водача на автомобила към момента на процесното събитие е застрахована при
ответника. Спорен е въпросът дали ищцата също е пострадала в резултат на
процесното събитие, т.е. в резултат от действията на водача на автомобила при
управлението му.
На първо място следва да се
посочи, че получаването на телесни увреждания от ищцата е отразено в протокола
за ПТП, където е вписано, че тя е получила фрактура на горен крайник от
процесното събитие. Следва да се има предвид обаче, че това обстоятелство не е
установено от съставителя на протокола при настъпване на самото събитие. Макар
в протокола да е отразено, че събитието е посетено от съставителя на място, в
него също така е посочено, че преписката, в рамките на която е съставен и
протоколът за ПТП, е от следващия ден – от 19.06.2014 г., когато ищцата се е
явила в РУП – гр. Айтос и е заявила, че е пострадала от процесното ПТП от
18.06.2014 г. Поради това следва да се приеме, че дори и съставителят на
протокола да е посетил местопроизшествието, той не е установил непосредствено
наличието на увреждания на ищцата. Освен това самият протокол за ПТП не се
ползва с обвързваща съда (материална) доказателствена сила по отношение на наличието
на причинна връзка между установените увреждания и удостоверението в него ПТП,
най-малкото поради това, че ПТП и съответно настъпилите от него вреди не са
възникнали пред длъжностното лице, което го е съставило, което е изискването на
чл. 179, ал. 1 ГПК, за да е налице обвързващо съда удостоверяване на
съответните факти.
На следващо място следва да се
съобрази, че в представения по делото лист за преглед на пациент от 18.06.2014
г. от „МБАЛ – Бургас“ АД е поставена диагноза на ищцата счупване на дясна лакътна кост (както е разяснено и от медицинската
експертиза по делото). В листа за преглед е посочено също така, че ищцата е
постъпила в болницата в 11,40 ч., а процесното ПТП е настъпило в 11,00 ч.
според отразеното в протокола за ПТП. След като непосредствено след процесното
събитие е установено счупване на ръката на ищцата, може да се предположи, че
това счупване е получено в резултат на ПТП. В този смисъл е и заключението на
медицинската експертиза по делото, като вещото лице посочва в заключението, че
подобно счупване е често срещано при падане на пешеходец върху пътната настилка
след удар от МПС.
Същевременно обаче трябва да се
има предвид и това, че вещото лице по медицинската експертиза посочва в
заключението си, че счупване като това, получено от ищцата, се среща и при
спонтанно падане на пешеходеца върху пътната настилка. В разпита си при
приемането на медицинската експертиза вещото лице разяснява и че липсват данни
за директен удар между автомобила и ищцата (тъй като по тялото ѝ няма
охлузвания), поради което следва да се приеме, че счупването е именно в
резултат от падането на ищцата върху пътната настилка.
В заключението на комплексната
съдебномедицинска и автотехническа експертиза по делото, както и при разпита на
вещите лица в съдебно заседание, още по-категорично се изключва наличието на
пряк удар между автомобила и ищцата като причина за счупването на ръката на
ищцата или за падането ѝ. Според вещите лица се очертават два варианта за
начина, по който може да е получено счупването – ако ищцата е държала за ръка
дъщеря си, която е ударена от автомобила, при удара е възможно детето да е
повлякло майка си и така тя да е паднала на пътя и да е счупила ръката си. Втората
възможност е майката сама да е паднала на пътната настилка, като се е опитвала
да достигне до детето си, непосредствено преди или след настъпване на удара
между детето и автомобила. В заключението на вещите лица вторият вариант е
посочен като по-вероятен, но същевременно те заявяват и че доказателствата, въз
основа на които е изготвено заключението, са противоречиви поради което не може
да има категоричност в изводите им.
Единствените преки доказателства
за начина, по който се е осъществило процесното ПТП, са показанията на тримата
разпитани по делото свидетели очевидци. Между тези показания обаче също са
налице съществени противоречия.
Според показанията на свидетеля Х.И.
ищцата и детето ѝ са се движели по тротоара от лявата страна на улицата
по посоката на движението на автомобила, причинил процесното ПТП. По-долу при
използване на указанията за ляво и дясно също ще се има предвид посоката на
движение на лекия автомобил „Фолксваген Голф“. Свидетелят посочва, че детето е
излязло на уличното платно, като е минало пред паркирания също от лявата страна
успоредно на тротоара микробус, управляван от свидетеля. Така детето се е
ударило от лявата страна (от страната на шофьора) в преминаващия по улицата
л.а. „Фолксваген Голф“, като след удара е паднало на улицата. Следва да се
отбележи и че в протокола за ПТП е отбелязана сходна ситуация на скицата, при
която детето (и майката) пресичат улицата от ляво надясно, преминавайки пред
паркиран автомобил (микробусът, управляван от свидетеля, според показанията
му). В протокола обаче е отразен удар в предната част на автомобила.
Според свидетелката М.М. детето е изскочило на улицата (излязло е тичешком) между
паркираните автомобили, като се е ударило в дясната колонка и дясното странично
огледало на лекия автомобил, т.е. от дясната му страна. След удара детето не е
паднало на земята, като свидетелката посочва, че ударът е бил лек, тъй като
автомобилът се е движел много бавно. Според свидетелката ударът е настъпил в
лявата лента за движение, тъй като в дясната лента на улицата е имало паркирани
автомобили. Следва да се отбележи и че свидетелката посочва, че ПТП е настъпило
на ул. „Стара планина“, докато в протокола за ПТП е отразено, че това е станало
на ул. „В. Левски“.
В показанията си свидетелката Р.А.
посочва, че непосредствено преди настъпване на процесното събитие ищцата и
детето ѝ са вървели по уличното платно от дясната страна до тротоара,
като са искали да пресекат. Свидетелката посочва и че детето се е намирало
по-навътре от ищцата по широчината на уличното платно, тъй като е било от
лявата страна на ищцата. Тогава според свидетелката изведнъж на улицата е
излязъл автомобил, който е ударил детето, като ударът е настъпил в предната
част на автомобила.
Макар предмет на настоящото
производство да не е участието на детето на ищцата в процесното събитие,
изясняването на това участие е необходимо с оглед изясняване на начина, по
който е настъпило събитието и съответно на връзката на причинените на ищцата
увреждания с поведението на водача на л.а. „Фолксваген Голф“, застрахован при
ответника. Както се посочи, тримата свидетели дават три различни варианта за
положението на участниците при настъпване на събитието – детето е било на
тротоара от ляво спрямо движението на автомобила и е изскочило на улицата,
минавайки пред паркирал също от ляво микробус; детето е било на тротоара от
дясно, като е изскочило тичайки на улицата, минавайки между паркиралите от
дясно автомобили и детето е било на пътното платно от дясната страна. При
подобно пълно противоречие в показанията на свидетелите и липса на други данни
по делото (напр. липсват данни за увреждания по автомобила, за да се провери от
коя страна е настъпил ударът – това е посочено и в заключението на комплексната
експертиза) е невъзможно да се определи с категоричност начинът, по който е настъпило
процесното събитие и положението на участниците при него. Следва да се има
предвид и че протоколът за ПТП в частта му, в която съставителят му посочва
начина на настъпване на ПТП и положението и движението на участниците при него,
не само не обвързва съда (тъй като не отразява извършени пред съставителя му
действия – чл. 179, ал. 1 ГПК), но и не би могъл да бъде пряко доказателство за
тези обстоятелства, тъй като протоколът е съставен въз основа на данни от
участниците в ПТП и евентуално от свидетели.
В този смисъл невъзможно е от
показанията на свидетелите да се определи и връзката между получените от ищцата
увреждания – счупване на ръката ѝ – и поведението на водача на
автомобила. Според свидетелите Х.И. и М.М. ищцата е
била на известно разстояние (между 1,3 м и 3 м) зад детето си на тротоара, като
тези свидетели не дават показания за това да са забелязали ищцата да е наранена
при събитието или изобщо да е паднала. Според свидетелката Р.А. ищцата е била
непосредствено до детето си, като са се държали за ръка и тя е паднала,
повлечена от дъщеря си, след като дъщеря ѝ е била ударена от автомобила, а
след това е имала болки в дясната ръка (това е и един от разглежданите от
комплексната експертиза варианти). Разминаването между показанията не може да
бъде преодоляно нито чрез другите доказателства по делото, които като цяло по
отношение на начина на осъществяване на процесното ПТП са производни (съдебните
експертизи и протокола за ПТП), нито от данните за начина, по който е
пострадала дъщерята на ищцата, тъй като и те са твърде противоречиви.
От показанията и на тримата
свидетели обаче, както и от заключенията на двете експертизи, може да се приеме
за категорично установено по делото, че не е осъществено пряко съприкосновение
между ищцата и автомобила, т.е. ищцата не е ударена от автомобила. При това
положение, доколкото няма категорични данни за това ищцата да е държала дъщеря
си за ръката при настъпване на процесното събитие, не може да се приеме и че
нараняванията на ищцата от евентуално нейно падане на пътната настилка са
вследствие от издърпването ѝ за ръката от детето ѝ, което от своя
страна е ударено от автомобила.
В подкрепа на горния извод могат
да се посочат и още някои съображения. Първо, като се има предвид, че според
показанията и на двамата свидетели И. и М., независимо от разминаването им по
въпроса за местоположението на ищцата и дъщеря ѝ, се установява, че от
страната на улицата, от която детето е навлязло на пътното платно и от която е
настъпил ударът с автомобила, е имало паркирани автомобили, зад един от които е
изляло детето (това вероятно е бил микробусът, управляван от свидетеля И.). При
това положение, според заключението на вещите лица по комплексната експертиза
(т. ІІІ.2 от експертизата), свидетелката А., която се е намирала на 15-20 м зад
ищцата и дъщеря ѝ (както сочи в показанията си), не е можела да има
видимост към самото произшествие в момента, в който е настъпил ударът между
автомобила и детето. Това заключение обаче се основава на заявеното от другите
двама свидетели за това, че ищцата и дъщеря ѝ са вървели по тротоара,
докато свидетелката А. посочва, че са се намирали върху пътното платно. Поради
това е трудно да се направи извод за вероятна недостоверност на показанията на
свидетелката А. само въз основа на посочените обстоятелства.
Второто съображение при
преценката на свидетелските показания може да се извлече отново от заключението
на комплексната експертиза (т. ІІІ.1 от нея). Според вещите лица при движение
на детето и майката при пресичане към удрящата повърхност на автомобила, детето
би следвало да политне към майка си и да я блъсне, а не да я повлече след себе
си, както сочи свидетелката А.. Също така, доколкото липсват мекотъканни травми на предмишницата
на ищцата, вещите лица посочват, че много малко вероятно е детето да е
политнало напред, повличайки ищцата. Действително при това си заключение вещите
лица говорят за движение на пешеходците от ляво надясно (вероятно приемайки
варианта от показанията на свидетеля И., който е отразен и в протокола за ПТП),
но всъщност това обстоятелство е без значение, тъй като те приемат че ударът е
настъпил от същата страна, от която посока е било и движението на детето
(според свидетеля И. това е лявата страна на автомобила). Така заключението
следва да бъде идентично и ако детето и ищцата са пресичали от дясно наляво и
ударът е настъпил от дясната страна на автомобила (огледално на посоченото в
заключението), за какъвто начин на осъществяване на ПТП сочат свидетелите М. и А..
Следователно с посоченото заключение вещите лица в значителна степен
опровергават възможността ищцата да е пострадала поради това, че е повлечена от
дъщеря си, когато последната е ударена от автомобила. Вариант, който вещите
лица сочат като много малко вероятен.
На трето място, при наличната
неяснота за точния начин на настъпване на събитието и за начина, по който
ищцата е получила уврежданията си, не може да не се обърне внимание и на
твърдението, изложено за това в исковата молба. Там ищцата заявява, че
автомобилът е блъснал дъщеря ѝ и нея самата, като ищцата не променя това
си твърдение през цялото производство. Така ищцата, която би следвало най-добре
да е наясно с начина, по който е счупила ръката си, заявява, че това е станало
след удар от автомобила, което обстоятелство се опровергава от всички посочени
доказателства по делото във връзка с събитието (отново следва да се посочи, че
протоколът за ПТП не може да бъде годно доказателство сам по себе си за
установяване на начина на осъществяване на ПТП и на връзката на нараняванията
на ищцата с него).
Следователно доказателствата по
делото опровергават начина на осъществяване на ПТП, посочен от ищцата.
Съществуват и съмнения относно достоверността на показанията на свидетелката А.
относно сочения от нея начин на осъществяване на процесното събитие. При това
положение, като се съобрази и посоченото по-горе заключение на комплексната
експертиза и показанията на другите двама свидетели очевидци, следва да се
приеме, че не е установен с категоричност начинът, по който ищцата е счупила
ръката си, а съответно и връзката на счупването с поведението на водача на
автомобила.
За най-вероятно може да се приеме
това, че ищцата се е намирала на разстояние от детето си, когато то е било
ударено от автомобила. След удара тя се е запътила или затичала към него, при
което е паднала (вероятно като се е спънала или по друга причина), ударила е
ръката си в уличната настилка и така е получила счупване. Това падане обаче не
е в пряка връзка с поведението на застрахования при ответника водач, такава
връзка по делото не се установява. Следователно липсва и пряка връзка между
получените от ищцата увреждания и процесното ПТП, въпреки че те са настъпили по
едно и също време и на едно място.
В заключение следва да се посочи,
че в представената по делото спогодба от 19.12.2014 г., сключена между дъщерята
на ищцата, представлявана от ищцата като нейна майка, и ответника, действително
е посочено в т. І.1, че при процесното събитие автомобилът е блъснал и ищцата.
Това изявление обаче на първо място следва да се тълкува с оглед целта на
спогодбата, която е да уреди спора между страните по отношение на вредите,
причинени на дъщерята на ищцата. Поради това общото описание на събитието с
посочването, че и ищцата, заедно с дъщеря си, е ударена от автомобила, не може
да се разглежда като признание на това обстоятелство от ответника, тъй като
целта на договора не е да уреди отношенията между ищцата и ответника и
съответно в него не се споменават получени от ищцата увреждания. Освен това,
както се посочи, събраните по делото доказателства – не само показанията на
свидетелите, но също и съдебните експертизи – опровергават верността на това
изявление.
След като не се установя
наличието на причинна връзка между нараняванията на ищцата и процесното ПТП,
предявените от нея искове следва да се отхвърлят, като не е необходимо да се
обсъждат останалите доказателства по делото, свързани с установяване на
претърпените от ищцата вреди и определяне на обезщетение за тях.
По разноските:
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноските по делото, които възлизат
общо на 660 лв. На ответника не следва да се присъждат разноски от 120 лв. за
депозит за разпит на един от свидетелите при призоваване в гр. София, тъй като
този свидетел е разпитан по делегация, за което е внесен отделен депозит, а
посочената сума може да бъде възстановена при искане от ответника.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на М.А.Х., ЕГН **********, адрес *** срещу „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление *** с правно основание чл.
226, ал. 1 КЗ (отм.) за заплащане на сумите 30 000 лв. – обезщетение
за неимуществени вреди и 2 270,45 лв.
– обезщетение за имуществени вреди, причинени на ищцата от ПТП, настъпило на
18.06.2014 г. в гр. Айтос от поведението на водача на л.а. „Фолксваген Голф“ с
рег. № *******.
ОСЪЖДА М.А.Х., ЕГН **********, адрес *** да заплати на „ДЗИ – О.З.“ ЕАД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** сумата 660 лв. (шестстотин и шестдесет лева) – разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: