Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 09.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на единадесети август две хиляди и двадесета година, в следния състав
СЪДИЯ : М. БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 155
по описа за 2019 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази
следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 266, ал. 1 вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът “Д.И С.” ЕООД, ЕИК ***, твърди, че с договор № 101 от 01.08.2013 г., сключен между него, като изпълнител, и ответника “Г.У.С.И В.” ЕАД, ЕИК ***, като възложител, ответникът му е възложил следната услуга: охрана на недвижим имот, съоръжения, техника и други в казармен район с. Бузовград, община Казанлък, с трима охранители. Твърди, че договореното месечно възнаграждение по базова месечна цена на един охранител е в размер на 360 лева без ДДС и за трима охранители възлиза на сумата от 1 080 лева без ДДС или 1 296 лева с ДДС. Твърди, че месечното възнаграждение е дължимо до 20-то число на всеки месец, следващ месеца на предоставянето на услугата, срещу представянето от страна на изпълнителя до 15-то число на същия месец на счетоводна фактура и подписан от двете страни констативен протокол.
Ищецът твърди, че срокът на договора е продължаван с анекс от
08.07.2014 г., анекс от 30.07.2015 г., анекс от 20.07.2016 г. и анекс от
07.08.2017 г. Твърди, че с писмено уведомление на “ГУСВ” ЕАД, получено
от ищеца на 01.08.2018 г., договорът е прекратен, считано от 01.08.2018 г.
Твърди, че е изпълнявал своите задължения по договора за извършване на договорената охранителна услуга от сключване на договора до прекратяването му на 01.08.2018 г., което се установява от подписаните от двете страни ежемесечни констативни протоколи. Твърди, че за периода от 01.07.2015 г. до прекратяването на договора ответникът не е изпълнил задължението си да заплати на ищеца дължимите 37 месечни възнаграждения от по 1 296 лева с ДДС всяко, до 20-то число на съответния месец. Твърди, че поради това ответникът е изпаднал в забава и дължи законна лихва върху всяко едно от просрочените месечни възнаграждения, считано от деня, следващ падежа на съответното месечно възнаграждение, до неговото окончателно плащане. Ищецът твърди, че с писмено заявление от 31.07.2018 г. ответното дружество е потвърдило своите парични задължения към ищеца по 36 фактури в общ размер на 46656 лева с ДДС – дължими неплатени месечни възнаграждения по договора за периода от 01.07.2015 г. до 30.06.2018 г., както следва: по фактури №№ 1227/07.08.2015 г., 1228/08.09.2015 г., 1229/02.10.2015 г., 1231/05.11.2015 г., 1232/01.12.2015 г., 1233/07.01.2016 г., 1235/05.02.2016 г., 1238/07.03.2016 г., 1240/06.04.2016 г., 1241/04.05.2016 г., 1242/01.06.2016 г., 1243/05.07.2016 г., 1244/08.08.2016 г., 1245/07.09.2016 г., 1246/07.10.2016 г., 1247/01.11.2016 г., 1248/05.12.2016 г., 1249/06.01.2017 г., 1250/06.02.2017 г., 1251/06.03.2017 г., 1252/06.04.2017 г., 1253/05.05.2017 г., 1254/10.06.2017 г., 212/18.07.2017 г., 221/07.08.2017 г., 224/07.09.2017 г., 236/06.10.2017 г., 248/07.11.2017 г., 257/06.12.2017г., 273/05.01.2018 г., 293/07.02.2018 г., 305/06.03.2018 г., 315/05.04.2018 г., 334/04.05.2018 г., 355/05.06.2018 г., 366/06.07.2018 г. и 371/01.08.2018г.
Ищецът претендира да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 47 952 лева, представляваща сбор от 37 неплатени месечни възнаграждения от по 1 296 лева всяка за периода от месец юли, 2015 г. до месец юли, 2018 г. включително, за извършени услуги въз основа на договор № 101 от 01.08.2013 г., сключен между ответника като възложител и ищеца като изпълнител, по фактури №№ 1227/07.08.2015 г., 1228/08.09.2015 г., 1229/02.10.2015 г., 1231/05.11.2015 г., 1232/01.12.2015 г., 1233/07.01.2016 г., 1235/05.02.2016 г., 1238/07.03.2016 г., 1240/06.04.2016 г., 1241/04.05.2016 г., 1242/01.06.2016 г., 1243/05.07.2016 г., 1244/08.08.2016 г., 1245/07.09.2016 г., 1246/07.10.2016 г., 1247/01.11.2016 г., 1248/05.12.2016 г., 1249/06.01.2017 г., 1250/06.02.2017 г., 1251/06.03.2017 г., 1252/06.04.2017 г., 1253/05.05.2017 г., 1254/10.06.2017 г., 212/18.07.2017 г., 221/07.08.2017 г., 224/07.09.2017 г., 236/06.10.2017 г., 248/07.11.2017 г., 257/06.12.2017г., 273/05.01.2018 г., 293/07.02.2018 г., 305/06.03.2018 г., 315/05.04.2018 г., 334/04.05.2018 г., 355/05.06.2018 г., 366/06.07.2018 г. и 371/01.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главниците от общо 47 952 лева от датата на подаване на исковата молба (22.08.2018 г.) до плащането им, както и сумата от 7 294,99 лева, представляваща законна лихва за забава върху съответното месечно възнаграждение от датата на забавата по съответната фактура до 20.08.2018 г.
Ищецът претендира направените по делото разноски.
Ответникът “ГУСВ” ЕАД подава отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Доводите на ответника за недопустимост на исковете касаят материално-правната легитимация на ответника – липса на представителна власт на лицето, посочено като представител на ответното дружество. Тези доводи са относими към основателността, а не допустимостта на претенцията, поради което ще бъдат разгледани от съда по съществото на спора.
Ответникът оспорва твърдението, че “ГУСВ” ЕАД е осчетоводило процесните фактури и е ползвало данъчен кредит по тях. Сочи, че нито фактурите, нито приложените към тях констативни протоколи са подписани от представител на ответното дружество. Сочи, че С.Б.не представлява и никога не е представлявала “ГУСВ” ЕАД. Излага доводи, че представените фактури и приложените към тях констативни протоколи не били известни на “ГУСВ” ЕАД преди получаването на исковата молба.
Ответникът прави възражение за нищожност на сключения между страните договор № 101 от 01.08.2013 г. на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, поради противоречие с императивната разпоредба на чл. 2, ал. 2, т. 1 от Закона за частната охранителна дейност (отм.), предвиждащ, че частна охранителна дейност може да се извършва само от лица, които притежават лценз, издаден по предвидения в закона ред. Сочи, че ищцовото дружество не притежавало такъв лиценз, поради което не можело да осъществява охранителна дейност.
Ответникът оспорва твърдението, че ищцовото дружество е изпълнявало задълженията си по сключения договор, а имотите – предмет на договора, били в изключително лошо състояние (без врати, прозорци, обект на непрекъснати посегателства).
Ответникът сочи, че ако се приеме, че договорът е действителен и ищецът е изпълнил задълженията си по него, то уговореното възнаграждение не е изискуемо, тъй като не били представени изискуемите по чл. 4 от договора документи (проформа фактура, подписан от страните констативен протокол и справка за извършените проверки на охраняваните обекти).
Ответникът оспорва претенцията за лихва, тъй като поради неоснователността на главния иск, то и акцесорната претенция също била неоснователна.
В допълнителната искова молба ищецът поддържа предявените искове и въведените твърдения, както и оспорва възраженията на ответника. Ищецът оспорва доводите на ответника, че представените фактури и приложените към тях констативни протоколи не са подписани от представител на “ГУСВ” ЕАД; че С.Б.не представлява и никога не е представлявала “ГУСВ” ЕАД; че представените фактури и приложените към тях констативни протоколи не били известни на “ГУСВ” ЕАД преди получаването на исковата молба. Излага доводи, че в структурата на “ГУСВ” ЕАД съществува обособено поделение на територията на област Стара Загора – “Строителен клон Стара Заговра”, който се управлява от управител на трудов договор, упълномощен да представлява “ГУСВ” ЕАД на територията на тази област пред всички физически и юридически лица във връзка с дейността на дружеството. Твърди, че от началото на месец февруари, 2015 г. това е Светла Бочева, която е изрично упълномощена от прокуриста и изпълнителния директор на “ГУСВ” ЕАД. Сочи, че приложените към исковата молба документи са известни на ответника и лично на изпълнителния директор Петко Петков, който на 03.08.2018 г. е изпратил по електронна поща писмо с прикачен файл, съдържащ проект на договор между страните за опрощаване на задължение от 30.07.2018 г. във връзка с 11 броя фактури.
Ищецът оспорва възражението за нищожност на договора, като сочи, че липсата на лиценз не се отразява върху действителността на договорното правоотношение по аргумент от разпоредбата на чл. 42 от ЗЧОД, съгласно която лице, което упражнява дейност без лиценз, извършва административно нарушение.
Сочи, че изпълнението на договора от негова страна се установява от констативните протоколи, подписани от С.Б.като представител на ответника. Сочи, че изпълнението на договора е изрично прието, признато и потвърдено от “ГУСВ” ЕАД с приемането и осчетоводяването на процесните фактури. Сочи, че месечните възнаграждения за изпълнените от ищеца услуги са изискуеми.
В допълнителния отговор ответникът поддържа направените оспорвания и възражения срещу предявените искове.
Поради откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ответното дружество с решение № 1229/04.07.2019 г. по търговско дело № 6789/2013 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-7 състав, с определение от 07.08.2019 г. производството по настоящото дело е спряно на основание чл. 637, ал.1 от ТЗ.
С определение от 22.06.2020 г. на основание чл. 637, ал. 3, т. 2 от ТЗ е възобновено производството по настоящото дело и е конституиран синдикът на “Г.У.С.И В.” ЕАД - М.Г.Ш.. В дадения срок синдикът изразява становище за неоснователност на предявените искове.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
От представените по делото писмени доказателства се установява, че между ответника “Г.У.С.И В.” ЕАД като възложител и ищеца “Д.И С.” ЕООД като изпълнител е сключен договор за охрана № 101 от 01.08.2013 г.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от договора, възложителят възлага, а изпълнителят приема да организира и осъществява на свой риск със свои служители и технически средства охрана на недвижим имот, съоръжения, техника и други, управлявани от “ГУСВ” ЕАД в КР Бузовград, гр. Казанлък, с трима охранители.
Съгласно чл. 2 от договора, същият се сключва за срок от 01.08.2013 г. до 01.08.2014 г., освен ако възложителят не продължи действието му по реда на чл. 23.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора, срещу предоставянето на услугата “ГУСВ” ЕАД се задължава да заплаща на изпълнителя възнаграждение по базова месечна цена на един охранител в размер на 360 лева без ДДС.
Съгласно чл. 4 от договора, възнаграждение се заплаща до 20-то число на всеки месец, следваш месеца на предоставянето на услугата по договора, срещу предоставени от изпълнителя до 15-то число на същия месец документи: проформа фактура, подипсан от страните констативен протокол и справка за извършените проверки на охраняемите обекти.
Представени са и приложения към договора за охрана – списък на охраняваните обекти на “ГУСВ” ЕАД.
Представен е от ищеца Анекс от 08.07.2014 г. към процесния договор, с който страните променят срока на договора до 01.08.2015 г.
Представен е Анекс от 30.07.2015 г. към процесния договор, с който страните променят срока на договора до 01.08.2016 г.
С Анекс от 20.07.2016 г. към процесния договор страните променят срока на договора до 01.08.2017 г.
С Анекс от 07.08.2017 г. към процесния договор страните променят срока на договора до 01.08.2018 г. В чл. 2 от анекса е уговорено, че договорът се подновява автоматично за същия срок, след изтичането на срока, за който е сключен, освен ако двете страни не са направили писмени възражения.
Представени са от ищеца фактури №№ 1227/07.08.2015 г., 1228/08.09.2015
г., 1229/02.10.2015 г., 1231/05.11.2015 г., 1232/01.12.2015 г., 1233/07.01.2016
г., 1235/05.02.2016 г., 1238/07.03.2016 г., 1240/06.04.2016 г., 1241/04.05.2016
г., 1242/01.06.2016 г., 1243/05.07.2016 г., 1244/08.08.2016 г., 1245/07.09.2016
г., 1246/07.10.2016 г., 1247/01.11.2016 г., 1248/05.12.2016 г., 1249/06.01.2017
г., 1250/06.02.2017 г., 1251/06.03.2017 г., 1252/06.04.2017 г., 1253/05.05.2017
г., 1254/10.06.2017 г., **********/18.07.2017 г., **********/07.08.2017 г., **********/
07.09.2017 г., **********/06.10.2017 г., **********/07.11.2017 г., **********/ 06.12.2017г.,
**********/05.01.2018 г., **********/07.02.2018 г., **********/ 06.03.2018 г., **********/05.04.2018
г., **********/04.05.2018 г., **********/ 05.06.2018 г., **********/06.07.2018
г. и **********/01.08.2018 г., издадени от ищеца на ответника, и констативни
протоколи към съответните фактури.
Представено е от ищеца писмо за потвърждение на разчети.
Представено е от ищеца и уведомление, изпратено от “ГУСВ” ЕАД и връчено на ищцовото дружество на 01.08.2018 г., че “ГУСВ” ЕАД прекратява процесния договор от 01.08.2018 г.
Представена е от ответника
Заповед № 354/23.05.2008 г. на Областния управител на област Стара Загора за
продажба на “Д.И С.” ЕООД на поземлен имот №
000668, находящ се в землището на гр. Казанлък, местност “Ормана”, заедно с построените в него “М” склад със засторена площ от 218 кв.м.
и “М” склад със засторена площ от 218 кв.м.
Представен е от ответника Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан под акт № 195, том 18, с вх. рег. № 5753/24.07.2015 г. на Служба по писванията – Казанлък, по силата на който “ГУСВ” ЕАД продава на “Д.И С.” ЕООД на поземлен имот № 000669, находящ се в землището на гр. Казанлък, местност “Ормана”, заедно с построените в него сгради – канцелария към бетонов център със застроена площ от 36 кв.м. и приемна сграда със застроена площ от 36 кв.м.
Представен е от ответника Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан под акт № 11, том 28, с вх. рег. № 8541/27.12.2012 г. на Служба по писванията – Казанлък, по силата на който “ГУСВ” ЕАД продава на “Д.И С.” ЕООД на поземлен имот № 000667, находящ се в землището на гр. Казанлък, местност “Ормана”, заедно с построените в него сгради – административна сграда със застроена площ от 115 кв.м. и разгърната застроена площ от 230 кв.м. и лечебница със застроена площ от 196 кв.м.
Представено е от ищеца допълнително споразумение към ИТД № 1116/20.12.2002 г., сключено на 30.01.2015 г. между “ГУСВ” ЕАД като работодател и С.И.Б.като работник – на длъжност управител на строителен клон Стара Загора.
Представени са и пълномощни, с които “ГУСВ” ЕАД упълномощава С.И.Б.да представлява дружеството на територията на област Стара Загора.
Представена е от ищеца кореспонденция по електронна поща между
страните.
В указания срок ответникът не е представил, както е бил задължен на основание чл. 190, ал. 1 от ГПК, преписи от следните документи: извлечение от изходящия регистър на “ГУСВ” ЕАД - гр. София от 04.02.2015 г. с информация за съдържанието на документ изх. № 110 от 04.02.2015 г.; документ, изведен в изходящия регистър на “ГУСВ” ЕАД - гр. София с изх. № 110 от 04.02.2015 г.; пълномощно изх.№ 110 от 04.02.2015 г., издадено от прокуриста на “ГУСВ” ЕАД - гр. София в полза на Светла Иванова Бочева; пълномощно, издадено от изпълнителния директор на “ГУСВ” ЕАД - гр. София в полза на Светла Иванова Бочева, с рег.№ 13179 от 14.09.2017 г. на нотариус Р. *** НК. Непредставянето на документите съдът преценява с оглед всички събрани по делото доказателства съгласно чл. 161 от ГПК.
По делото е изискан служебно препис от заявление за предявяване на вземания с вх. № 98509/01.08.2019 г., подадено от “Д.И С.” ЕООД по търговско дело № 6789/2013 г. по описа на Софийски градски съд, от което е видно, че процесните вземания са предявени от настоящия ищец като кредитор в производството по несъстоятелност на длъжника и настоящ ответник “ГУСВ” ЕАД. Видно от служебно извършена справка в Търговския регистър по партидата на “ГУСВ” ЕАД, вземанията на “Д.И С.” ЕООД са включени като приети под № 12 в списъка на приетите вземания на кредиторите на “ГУСВ” ЕАД, изготвен на основание чл. 685, ал. 1 вр. с чл.686, ал. 1 от ТЗ. Изискани са служебно преписи от възражение с вх. № 108961/03.09.2019 г., подадено от длъжника “ГУСВ” ЕАД, както и определение № 1802/28.04.2020 г. по търговско дело № 6789/2013 г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставено без уважение възражението на длъжника срещу предявените и приети вземания на кредитора и настоящ ищец “Д.И С.” ЕООД.
По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Р.Г.. Вещото лице дава заключение, че от представената от ответника аналитична оборотна ведомост на сметка 401 “Доставчици” район Стара Загора към датата на изготвяне на експертизата са отразени процесните фактури на обща стойност от 47 952 лева.
Вещото лице дава заключение, че ответникът е включил в дневниците за покупки по ЗДДС и в справките-декларации по ЗДДС начислените суми за ДДС по процесните 37 броя фактури. Включването на ДДС счетоводно е отразено по дебита на сметка 4531/4 “Начислен данък при покупки”.
Вещото лице дава заключение, че ответникът е ползвал правото на приспадане на данъчен кредит и на възстановяване на ДДС по процесните 37 броя фактури.
Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
По делото не се оспорва и се установява от събраните доказателства и
справка в Търговския регистър по партидата на ответника
“Г.У.С.И В.” ЕАД, че на 08.07.2019 г. в Търговския регистър е
обявено обстоятелството, че е открито производството по несъстоятелност на
ответника “Г.У.С.И В.” ЕАД с решение № 1229/04.07.2019 г. по търговско
дело № 6789/2013 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-7 състав.
След служебно извършена справка по партидата в Търговския регистър на
ответника “Г.У.С.И В.” ЕАД и от
изисканите документи от търговско дело № 6789/2013 г. по описа на Софийски
градски съд, Търговско отделение, VІ-7 състав, се установява, че вземанията на
ищеца “Д.И С.” ЕООД, произтичащи от процесния
договор и фактури – предмет на настоящото дело, са предявени в производството
по несъстоятелност на длъжника “Г.У.С.И В.” ЕАД и са включени под т.
12 в списъка на приетите вземания, изготвен на основание чл. 685, ал.1 от ТЗ.
Срещу вземанията на “Д.И С.” ЕООД е подадено възражение от длъжника и настоящ ответник “Г.У.С.И В.” ЕАД с вх. № 108961/03.09.2019 г. С определение № 1802/28.04.2020 г. по търговско дело № 6789/2013 г. по описа на Софийски градски съд, обявено в Търговския регистър на 04.05.2020 г., е оставено без уважение възражението на длъжника срещу списъка на приетите от синдика вземания относно приетото вземане на “Д.И С.” ЕООД, включено под т. 12.
При така установеното производството по настоящото дело е възобновено
на основание чл. 637, ал. 3, т. 2 от ТЗ, като по делото е конституиран и синдикът
на ответното дружество (така в Решение №
195/09.01.2020 г. по т.д. № 3135/2018 г. по описа на ВКС, Т.К., ІІ Т.О.;
Определение № 72/11.01.2017 г. по гр.д. № 5877/2016 г. по описа на Софийски
апелативен съд).
С оглед на изложеното съдът намира, че предявените искове се явяват допустими.
По същество:
Въз основа на сключения между ответника като възложител и ищеца
като изпълнител договор за охрана
№ 101 от 01.08.2013 г., е възникнало валидно търговско отношение по договор
за услуга, като разновидност на договора за изработка по смисъла на чл. 258 и сл.
от ЗЗД. Изпълнението на
възложената работа и нейното предаване на възложителя обуславят правото на ищеца
да претендира съответното договорено възнаграждение съгласно чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, която норма предвижда, че поръчващият
трябва да заплати възнаграждение на изпълнителя за приетата работа.
В случая ищецът се е
задължил да изпълни възложената му охранителна дейност, а основното задължение на
ответника е било да заплаща договореното възнаграждение съгласно отчетената
работа съгласно чл. 3 и 4 от процесния договор.
Съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение за нищожност на сключения между страните договор за охрана, на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, поради противоречие с императивната разпоредба на чл. 2, ал. 2, т.1 от Закона за частната охранителна дейност (отм.). Посочената разпоредба на ЗЧОД (отм.) предвижда, че частна охранителна дейност се извършва въз основа на писмен договор от търговци, регистрирани по реда на Търговския закон или по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, които са получили лиценз по реда на този закон. Не се представят от ищеца доказателства да притежава лиценз по ЗЧОД (отм.). Това би могло да бъде основание за носене на административна отговорност по чл. 42 от ЗЧОД (отм.), но не се отразява на действителността на сключения между страните договор, който поражда действие между тях.
Неоснователни са възраженията на ответника, че С.Б.не представлява и никога не е представлявала “ГУСВ” ЕАД. В случая действа презумпцията на чл. 301 от ТЗ, че когато лице, което действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването им. Ответникът не поиска и не представя по делото доказателства за оборване на презумпцията по чл. 301 от ТЗ. При проведеното от ищеца насрещно доказване - от представените от ищеца пълномощни и изисканата по реда на чл. 192, ал. 1 от ГПК извадка от регистъра на Нотариус Р. Рашева, се установява, че С.И.Б.е служител на ответното дружество съгласно трудов договор № 1116/20.12.2002 г. и пълномощник на ответното дружество съгласно пълномощно от 04.02.2015 г. и пълномощно от 14.09.2017 г. Също така от изслушаното, неоспорено от страните и прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че процесните фактури са осчетоводени от ответника и включени от него в дневниците за покупки по ЗДДС, както и че ответникът е ползвал правото на приспадане на данъчен кредит и на възстановяване на ДДС по процесните фактури. Осчетоводяването на издадените фактури от получателя (ответника по делото), включването им в справките-декларации на ответника по ЗДДС и в дневниците на покупките на ответника по ЗДДС, и съответно ползването на данъчен кредит, имат правната характеристика на извънсъдебно признание, както относно задължението във вида, в който е материализирано във фактурите, така и за съществуването му (така в Решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. по описа на ВКС, Т.К., ІІ Т.О., Решение № 67 от 31.07.2015 г. по т.д. № 631/2014 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О.).
От
представените от ищеца фактури и констативни протоколи към съответната фактура
се установява извършването от ищеца и приемането от ответника на извършената
работа. От приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява
и че фактурите са приети и осчетоводени от ответника, включени в дневниците за
покупки по ЗДДС, което както е посочено по-горе, представлява извънсъдебно
признание за съществуването и вида на задължението по фактурите. С оглед на горното
за ищеца е възникнало правото да претендира уговореното възнаграждение по
договора за извършената и приета работа.
Ответникът,
който носи доказателствена тежест за това, не
установява да е платил претендираните от ищеца
вземания по процесните фактури.
Ирелевантно за предмета на спора е възражението на ответника, че ищецът бил охранявал
и свои обекти. Дали в същия район ищцовото дружество
има и собствени обекти е без значение за спора, а за предмета на спора е
релевантно само обстоятелството дали ищецът е изпълнил възложената му работа за
охрана на обектите на ответника, което се установява от приетите по делото
констативни протоколи към фактурите, двустранно подписани от представители на
страните, както и от осчетоводяването на процесните
фактури при ответника.
По изложените съображения съдът намира, че искът с правно основание чл. 266, ал. 1 вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД за общата сума от 47 952 лева, представляваща незаплатени суми по процесните 37 броя фактури, е основателен и следва да бъде уважен.
Поради уважаването на главния иск, следва да бъде уважена и претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на законна лихва върху главницата от 47 952 лева за периода от датата на подаване на исковата молба (22.08.2018 г.) до окончателното й плащане.
Ищецът претендира и общата сума от 7 294,99 лева, представляваща сбора от законната лихва върху съответните месечни възнаграждения от датата на забавата по съответната фактура до 20.08.2018 г. Съгласно чл. 4 от договора за охрана, възнаграждението се заплаща от възложителя до 20-то число на всеки месец, следваш месеца на предоставянето на услугата по договора, срещу предоставени на съответните документи. От 21-во число на месеца възложителят ответник изпада в забава за съответната месечна дължима сума по фактурата. С оглед изчисляването на законната лихва за периода от началната дата на забавата по съответната фактура до датата на подаване на исковата молба, с калкулатор, достъпен в интернет, съдът намира, че искът в претендирания размер е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ищецът претендира разноски в настоящото производство в общ размер на 5 709,88 лева, от които 2 209,88 лева – държавна такса, 500 лева – депозит за вещо лице и 3 000 лева – адвокатско възнаграждение, което в представения договор за правна защита и съдействие е посочено като платено в брой, поради което същият следва да се приеме за достатъчно доказателство за получаването на адвокатското възнаграждение, съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед изхода на спора, на ищеца следва да бъдат присъдени претендираните по делото разноски в общ размер на 5 709,88 лева.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА “Г.У.С.И В.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “Д.И С.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 266, ал. 1 вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 47 952 лева (четиридесет и седем хиляди деветстотин петдесет и два лева), представляваща сбора от неплатени месечни възнаграждения за периода от месец юли,2015 г. до месец юли, 2018 г. включително, за извършени услуги въз основа на договор № 101 от 01.08.2013 г., сключен между “Г.У.С.И В.” ЕАД като възложител и “Д.И С.” ЕООД като изпълнител, по фактури №№ 1227/07.08.2015 г., 1228/08.09.2015 г., 1229/02.10.2015 г., 1231/05.11.2015 г., 1232/01.12.2015 г., 1233/07.01.2016 г., 1235/05.02.2016 г., 1238/07.03.2016 г., 1240/06.04.2016 г., 1241/04.05.2016 г., 1242/01.06.2016 г., 1243/05.07.2016 г., 1244/08.08.2016 г., 1245/07.09.2016 г., 1246/07.10.2016 г., 1247/01.11.2016 г., 1248/05.12.2016 г., 1249/06.01.2017 г., 1250/06.02.2017 г., 1251/06.03.2017 г., 1252/06.04.2017 г., 1253/05.05.2017 г., 1254/10.06.2017 г., 212/18.07.2017 г., 221/07.08.2017 г., 224/07.09.2017 г., 236/06.10.2017 г., 248/07.11.2017 г., 257/06.12.2017г., 273/05.01.2018 г., 293/07.02.2018 г., 305/06.03.2018 г., 315/05.04.2018 г., 334/04.05.2018 г., 355/05.06.2018 г., 366/06.07.2018 г. и 371/01.08.2018 г., издадени от “Д.И С.” ЕООД на “Г.У.С.И В.” ЕАД, ведно със законната лихва върху главниците в общ размер на 47 952 лева 22.08.2018 г. до окончателното им плащане, и сумата от 7 294,99 лева (седем хиляди двеста деветдесет и четири лева и деветдесет и девет стотинки), представляваща сбора от дължимата законна лихва върху съответните месечни възнаграждения за период от датата на забавата по съответната фактура до 20.08.2018 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “Г.У.С.И В.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “Д.И С.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 5 709,88 лева (пет хиляди седемстотин и девет лева и осемдесет и осем стотинки), представляваща разноски в производството пред СГС.
Решението е постановено с участието на синдика на “Г.У.С.И В.” ЕАД и на основание чл. 637, ал. 4 от ТЗ има установително действие по отношение на всички
лица в производството по несъстоятелност на “Г.У.С.И В.”
ЕАД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :