Решение по дело №220/2020 на Районен съд - Своге

Номер на акта: 260026
Дата: 3 септември 2021 г. (в сила от 19 ноември 2021 г.)
Съдия: Румен Атанасов Стойнов
Дело: 20201880200220
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Своге, 03.09.2021 г.

 

В    И  М  Е  Т  О   Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

         

          Свогенският районен съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

          Председател : Румен Стойнов

 

при секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Стойнов нак.адм.хар.дело № 220/2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 189, ал. 14 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по жалба подадена от Б.М.С. ***, ЕГН **********, против Наказателно постановление № 20-0353-000644 от 15.12.2020 г., издадено от началника на РУ Своге към ОДМВР София, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания по чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП - глоба в размер на 2000 лева и двадесет и четири месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство.

Жалбоподателят, чрез пълномощници, излага подробни съображения, че наказателното постановление е незаконосъобразно, като навежда доводи и за съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство.

         Административнонаказващият орган не изразява становище по редовността, допустимостта и основателността на жалбата. Не се явява и не се представлява в откритото съдебно заседание.

          Към делото е приобщена административната преписка по обжалваното наказателно постановление, приети са писмени доказателства и са разпитани петима свидетели.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна :

На 21.10.2020 г., около 23,00 часа, в полицейското управление в гр. Своге бил подаден сигнал за пияно лице, което управлява автомобил в кв. Джиджовица. На място били изпратени свидетелите – очевидци : С.Б. и Я.Б.,***. Те спрели полицейската кола на улица „Победа”, изчакали малко и след кратък период от време се появил автомобил марка „Субару”. Полицаите го последвали и на улица „Липа” успели да спрат въпросния автомобил, като констатирали, че същият се управлява от лицето Б.М.С., който бил сам. За извършване на проба на водача на мястото пристигнали и свидетелите В.Т. и П.И. – …. Проверката започнала около 23,25 ч., като жалбоподателят отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол в кръвта. Издаден му бил талон за медицинско изследване с направление Филиала за спешна медицинска (ФСМП) в гр. Своге, чието предписание той не е изпълнил и не е дал кръв.

На място бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) съдържащ всички реквизити посочени в чл. 42 ЗАНН и при спазване на изискванията на чл. 40 и чл. 41 ЗАНН. Актът е подписан от актосъставителя и свидетелите при установяване на нарушението, като е връчен на жалбоподателя при отказ, което е удостоверено от свидетел. По същият начин е връчен и талона за медицинско изследване. На 15.12.2020 г. е издадено обжалваното наказателно постановление (НП), което съдържа всички необходими елементи по чл. 57 ЗАНН. То е връчено на 24.12.2020 г., а жалбата е подадена в РУ – Своге на 29.12.2020 г.

Въз основа на установеното по делото съдът приема, че актът и наказателното постановление са съставени, съгласно изискванията на ЗАНН. Фактическите констатации, отразени в тях не се опровергават от събраните и относими доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетелите полицейски служители. Те са безпротиворечиви, логически издържани и кореспондират с другите доказателства и установени по делото факти. Редовно съставените актове по Закона за движението по пътищата имат доказателствена сила до доказване на противното – чл. 189, ал. 2 ЗДвП. По делото не беше установено друго, тъй като съдът не кредитира показанията на свидетеля П. С.. Съображенията, за да не приема за достоверни показанията на последния, се състоят в това, че той е … на жалбоподателя и това обстоятелство го прави заинтересован от изхода на производството, за разлика от другите свидетели – полицейски служители. Присъствието на свидетеля П. С. на местопроизшествието не може да се установи по категоричен начин, тъй като липсват всякакви други данни, освен неговите показания, които биха могли да докажат това негово твърдение. Полицейските служители са последвали автомобила и са го спряли, т.е. не е възможно свидетелят да се отдалечи без да бъде видян. С оглед изложеното съдът приема неговите показания за защитна версия, създадена с оглед на настоящото производство.

Неточността в посочване на часа на извършеното нарушение, съдът намира в конкретния случай за несъществена, тъй като не е налице каквото и да било съмнение за кое конкретно административно нарушение е санкционирано лицето. Несъществено е и поради тази особеност на случая, че посоченият час е в рамките на времевите граници от извършване до констатиране на нарушението, респективно съставяне на АУАН. В талона за изследване е посочено, че проверката е започнала в 23,25 ч. на 21.10.2020 г., а в 00,15 ч. на 22.10.2020 г. е констатиран отказът на водача да подпише и приеме талона. В АУАН и в НП за час на извършване на нарушението е посочен 00,13 ч. на 22.10.2020 г., като очевидно се касае за несъществена техническа грешка пренасяща часа на приключване на проверката като час на извършване на нарушението.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи :

Подадената жалба е редовна и допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

По делото безспорно се установи, че водачът на моторно превозно средство Б.С. е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не е изпълнил предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му.

Следователно административният орган е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 и чл. 53, ал. 1 ЗАНН, доказал е извършването на административното нарушение от страна на жалбоподателя по ЗДвП, осъществен е фактическият състав на чл. 6 и чл. 7, ал. 1 ЗАНН. Правилно е ангажирана административно наказателната отговорност на С.. Наложеното административно наказание е предвиденото за това нарушение, съобразно със закона, като е взето предвид, че то се характеризира с висока степен на опасност за установения ред на държавно управление и засяга съществено важните обществени отношения предмет на регулиране от ЗДвП. Не би могло да се приеме, че извършеното от жалбоподателя, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона нарушение, поради своята малозначителност е с явно незначителна степен на обществена опасност.

В наказателното постановление и в акта не е налице непълнота, която да е съществена и да прави неясна волята на наказващия орган. Жалбоподателят е бил напълно наясно за какво е наказан по административен ред. Нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно, така, че да не възниква съмнение относно неговото съдържание. Всички елементи от състава му са изброени във фактическото описание, поради което правото на защита на жалбоподателя е гарантирано. Посочени са и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. Нарушаването на срока по чл. 52 ЗАНН не погасява правото да се наложи санкция, а сроковете по чл. 34, ал. 1 ЗАНН са спазени. Както наказателното постановление, така и предпоставилият го АУАН, са издадени от компетентни органи (видно от приложената към делото заповед на министъра на вътрешните работи), спазени са формата и реда при издаването им, респ. съставянето им, като същите съдържат минимално изискуемите реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лева. При тази правна уредба настоящият съдебен състав приема, че се касае до едно нарушение, при което изпълнителното деяние на същото е отказ да бъде извършена проверка за употреба на алкохол. Този отказ може да бъде в една от двете посочени форми, или в двете едновременно, както е в случая. Хипотезите на отказ са посочени алтернативно и поради това съдът приема, че в разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП се съдържа състав на едно административно нарушение с две форми на изпълнителното му деяние, при което е неприложима разпоредбата на чл. 18 ЗАНН.

В заключение, в производството пред административния орган не са допуснати нарушения опорочаващи издаденото наказателно постановление. Административнонаказващият орган осъществявайки правомощията си в рамките на своята компетеност е установил обективно всички факти и обстоятелства, отнасящи се до правата, задълженията и отговорностите на нарушителя. Въз основа на приетите за установени факти законът е приложен правилно. От гореизложеното съдът счита, че Б.С. е осъществил от обективна и субективна страна нарушението за което е санкциониран административно. От субективна страна деянието е извършени виновно.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

Потвърждава Наказателно постановление № 20-0353-000644 от 15.12.2020 г., издадено от началника на РУ Своге към ОДМВР София, с което на Б.М.С. ***, ЕГН **********, са наложени административни наказания - глоба в размер на 2000 лева и двадесет и четири месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез РС Своге.

       

 

 

 

      РАЙОНЕН СЪДИЯ :