№ 11037
гр. София, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110132416 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „****” ЕАД срещу Р. Н.
К. и С. Е. К..
Ищецът „****” ЕАД е предявил против Р. Н. К. и С. Е. К. обективно кумулативно
съединяване искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Твърди, че по силата на съществуващи облигационни отношения с ответниците
/последните в качеството им на собственици на процесния имот, всеки от тях притежаващ
по 1/2 ид.ч./ в периода от 01.10.2018г. до 30.04.2020г. доставял ТЕ в имот - апартамент № 72,
находящ се в гр. ****, абонатен № ***, която не била заплатена. В този период услугата
дялово разпределение била извършвана от „***”ЕООД.
Претендира, че неизплатени били следните суми, дължими съответно от всеки от
ответниците, а именно:
-от ответника Р. Н. К.: сумата от 107,18 лева, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.10.2018г. до 30.04.2020г., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 16.06.2022г. до
окончателното изплащане на сумата; сумата от 19,18 лева - мораторна лихва за забава от
15.09.2019г. до 18.05.2022г.; сумата от 7,42 лева - главница за дялово разпределение за
периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г. ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда - 16.06.2022г. до окончателното изплащане на сумата;
сумата от 1,71 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
от 01.07.2019г. до 18.05.2022г.
-от ответника С. Е. К. сумата от 107,18 лева, представляваща стойност на
1
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.10.2018г. до 30.04.2020г., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 16.06.2022г. до
окончателното изплащане на сумата; сумата от 19,18 лева - мораторна лихва за забава от
15.09.2019г. до 18.05.2022г.; сумата от 7,42 лева - главница за дялово разпределение за
периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г. ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда - 16.06.2022г. до окончателното изплащане на сумата;
сумата от 1,71 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
от 01.07.2019г. до 18.05.2022г.
Моли ответниците да бъдат осъдени да заплатят посочените суми. Моли да му бъдат
присъдени разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците не са представили отговор на исковата молба.
Извън срока за отговор по делото е постъпила молба от двамата ответници, в която същите
признават иска. Допълнително от ответниците по делото е представено и платежно
нареждане от 21.12.2022г., с което по сметка на ищеца е заплатена сумата от 286,96 лева във
връзка с претенциите по настоящото дело.
Третото лице помагач – „***“ ЕООД редовно призовано, изразява становище за
основателност на предявените искове.
Ищецът е потвърдил извършеното плащане в посочения размер. Твърди, че
непогасена останала сумата от 51,34 лева – главница за ТЕ.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по
делото доказателства намира следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ - всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, респективно са
задължени лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ.
В конкретният случай ответниците не оспорват обстоятелството, че са собственици
на процесния имот при така посочените от ищеца квоти, като това обстоятелство се
установява и от приобщените по делото и представени от ищеца и неоспорени от ответника
писмени доказателства: договор за продажба на държавен недвижим имот /л. 91 от делото/.
Видно от последния, на 01.07.1970г. ответниците С. Е. К. и Р. Н. К. са придобили
собствеността върху процесния недвижим имот – апартамент № 72, находящ се в гр. ****.
Предвид цитирания по-горе законов текст ответниците като собственик на
топлоснабдения имот, били обвързани по силата на закона от облигация с ищцовото
дружество досежно доставяната до собствения им имот топлинна енергия, без да е
необходимо нарочно изявление от тяхна страна, че желаят да закупуват доставяната в имота
от ищеца „****” ЕАД топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
2
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането
им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се
установява ответниците да са се възползвали от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Предвид изложеното, между страните за процесния период бил сключен
действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни ОУ.
От представените от ищеца и от третото лице помагач писмени доказателства,
неоспорени от ответниците, се установява, че в релевантния период в имота на ответниците
е било доставяно претендираното количество ТЕ и е извършвана услугата дялово
разпределение, които обстоятелства не са оспорени от ответника.
Размерът на претендираните главници и лихви също не се оспорва от ответниците.
Видно от представеното от ответниците платежно нареждане /л. 59 от делото/, на
21.12.2022г. /след завеждане на исковата молба/ по сметка на „****” ЕАД е заплатена
сумата от 296,96 лева. Като основание за плащането е посочено „заплащане гр.д. №
32416/2022г., 61 състав”.
Ищецът е потвърдил извършеното плащане в посочения размер, като твърди, че
непогасена останала сумата от 51,34 лева – главница ТЕ.
Всъщност основният спор, който възниква между страните е, дали с извършеното
плащане са погасени претендираните главници, законни лихви върху тях от датата на
исковата молба до плащането и мораторни лихви /както твърди ответника/, или е останала
непогасена част от главницата за ТЕ за сметка на част от разноските за ДТ, които ищецът е
погасил счетоводно.
За да извърши преценка за поредността на погасяване на установените по делото
задължения с извършеното плащане на сума в общ размер на 296,96 лева, съдът съобрази
мотивите по т. 1 от ТР № 3/27.03.2019 г. по тълк. д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, в които е
прието следното: "Условията и поредността за погасяване на задълженията по чл. 76, ал. 1 и
по чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат, ако липсва уговорка между страните, която да определя
други условия и ред за прихващане на изпълнението. При предложено от длъжника и прието
от кредитора изпълнение по условия и ред, различни от определените в договора или от
закона, нормите на чл. 76 ЗЗД не се прилагат. При липса на уговорка между страните за реда
на погасяване на задълженията и ако са налице условията по чл. 76, ал. 1 ЗЗД, изборът на
длъжника кое от няколкото еднородни задължения погасява обвързва кредитора. В случай,
че длъжникът не е направил избор, погасяването задължително се извършва по реда на чл.
76, ал. 1, изр. 2 или изр. 3 ЗЗД. Правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД е установено в интерес на
длъжника. По този ред се погасяват еднородните задължения, включително паричните.
Условието е да съществуват няколко задължения, всяко от които е главно и самостоятелно и
3
е определено по основание и размер. За погасяването на паричните задължения приложение
намира специалното правило на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, според което при недостатъчно
изпълнение се погасяват най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата.
Условие за прихващане по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД е съществуването на едно задължение,
което се формира от поне два от посочените елемента, или според поставения за тълкуване
въпрос – от главница и лихви. По отношение на изпълнението на паричните задължения
законът не прави разграничение между различните видове лихви – възнаградителна или
обезщетителна, договорна или законна. Всички видове лихви са акцесорни вземания спрямо
вземането за главницата и точното изпълнение на задължението включва погасяване на
главницата и на определените по договора или начислените до деня на плащането законни
лихви. Интересът на кредитора от изпълнението и принципът на неделимост на плащането
в съчетание с коректива на чл. 66 ЗЗД налагат тълкуването, че разпоредбата на чл. 76, ал. 2
ЗЗД предвижда еднаква поредност за плащане на всички видове лихви. Правилото на чл. 76,
ал. 2 ЗЗД отчита интереса на кредитора – първо да се погасят лихвите, а непогасената
главница да продължи да се олихвява, както и предвид уредената по-кратка погасителна
давност за вземанията за лихви по чл. 111, б. "в" ЗЗД в сравнение с общата погасителна
давност за главницата. При предложено от длъжника изпълнение със забава на лихвоносно
парично задължение, което не е достатъчно да покрие лихвите и главницата, длъжникът
може да посочи кой елемент на дълга погасява, но този избор не е обвързващ за кредитора.
Кредиторът може да приеме така предложеното изпълнение; да откаже да приеме
изпълнението, ако няма интерес от частичното плащане, или да извърши погасяването по
реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Кредиторът не може да откаже да приеме изпълнението, ако
неизпълнената част е незначителна с оглед размера на задължението. Когато длъжникът има
няколко главни задължения, всяко от които или някое от тях са лихвоносни, и изпълнението
не е достатъчно да погаси всичките, длъжникът може да заяви кое задължение погасява по
реда на чл. 76, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Ако предложеното изпълнение погасява изцяло посоченото
от длъжника задължение, включително с дължимите лихви към този дълг, изборът обвързва
кредитора. В този случай кредиторът не може едностранно да се позове на чл. 76, ал. 2 ЗЗД
и да прихване изпълнението с лихви, акцесорни към друг дълг, различен от този, по който
длъжникът е направил плащането.
При плащане, достатъчно да погаси изцяло някое или някои от задълженията и ако
длъжникът не е заявил кое задължение погасява, правилата на чл. 76, ал. 1, изр. 2 и изр. 3
ЗЗД и на чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат в следния ред: погасява се изцяло най-
обременителното задължение, а след него следващото по обременителност задължение в
реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД; ако задълженията са еднакво обременителни, погасява се изцяло
най-старото, а след него следващото по възникване задължение в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД;
ако задълженията са еднакво обременителни и са възникнали едновременно, те се погасяват
съразмерно – всяко от тях в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД. ".
В случая се претендират две главни еднородни задължения на ответниците към
ищеца – за цената на доставената топлинна енергия и за стойността на извършената услуга
4
дялово разпределение на топлинна енергия, както и законни лихви върху тях от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното плащане и мораторни лихви върху
главниците.
Липсва уговорка между страните, която да установява ред за погасяване на
задълженията, различен от установения в чл. 76, ал. 1 ЗЗД, доколкото клаузата на чл. 33, ал.
6 от приложимите Общи условия не предвижда нещо различно. Ето защо съдът приема, че
приложими са правилата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД.
Тази норма, обаче, намира приложение, ако сумата, която е заплатена, не покрива
всички изискуеми задължения. В случая заплатената от ответниците обща сума от 286,96
лева е достатъчна, за да покрие както главните задължения, така и законната лихва върху тях
и мораторната такава.
Така, от всеки от двамата ответници се претендира главница за ТЕ в размер на по
107,18 лева, мораторна лихва върху нея в размер на по 19,18 лева, главница за цена за услуга
дялово разпределение в размер на по 7,42 лева, мораторна лихва върху нея в размер на по
1,71 лева.
Законната лихва за забава /изчислена с лихвен калкулатор/ върху главницата за ТЕ от
датата на депозиране на исковата молба – 16.06.2022г. до заплащане на главницата –
21.12.2022г., възлиза в размер на 5,63 лева, а върху главницата за дялово разпределение – в
размер на по 0,39 лева.
Така общата сума, която се дължи от всеки от ответниците, е в размер на 141,51 лева.
Т.е., общото задължение на двамата ответници е в размер на 283,02 лева.
При това положение, извършеното плащане от 286,96 лева покрива цялото
задължение, което се претендира с исковата молба. Остава заплатена в повече сумата от 3,94
лева, с която следва да бъдат покрити част от задълженията за направени разноски.
В контекста на последно изложеното, съдът ще посочи, че неправилно ищецът е
покрил с част от платената сума, задълженията за разноски, които в случая включват 50,00
лева – ДТ за разглеждане на делото и 5,00 лева – такса за издаване на съдебно
удостоверение. Това е така, тъй като по отношение на съдебните разноски не се прилагат
правилата за поредност на погасяване на задълженията, уредени в чл. 76, ал. 2 ЗЗД, защото
не са ликвидни и не подлежат на погасяване до влизане в сила на решението по делото.
С оглед на горното предявените искове за главница ТЕ и дялово разпределение,
ведно със законната лихва върху тях, както и за мораторна лихва следва да бъдат
отхвърлени, като погасени чрез плащане в хода на съдебното производство.
По разноските:
Доколкото заплащането на дължимите суми е осъществено след завеждане на
исковата молба, поради което и ответниците са станали причина за завеждане на делото,
същите дължат сторените от ищеца разноски.
„****” ЕАД е сторило разноски в размер на 50,00 лева за държавна такса и 5,00 лева
– такса за съдебно удостоверение. От задължението за държавни такси, което е в общ размер
5
на 55,00 лева, следва да бъде приспадната сумата от 3,94 лева, която е заплатена в повече от
ответниците. В този случай остава задължение за държавна такса в общ размер на 51,06
лева, или всеки от ответниците следва да заплати разноски за ДТ в размер на 25,53 лева.
С оглед факта, че ищецът е представляван в производството от юрисконсулт, на осн.
чл. 78, ал. 8 от ГПК му се следва и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер / с
оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото/, т. е. сума от 100 лева.
Разноските за юрисконсулт следва да бъдат разделени между ответниците поравно, като
всеки от тях плати по 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на горното, общият размер на разноски, които всеки от ответниците следва
да заплати на ищеца, възлиза на 75,53 лева.
Така мотивиран съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „****” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. **** срещу Р. Н. К. ЕГН **********, с адрес: ***, *****, искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми, дължими във
връзка с топлоснабден имот - апартамент № 72, находящ се в гр. ****, абонатен № ***, а
именно: сумата от 107,18 лева, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия
/ТЕ/ за периода от 01.10.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда - 16.06.2022г. до окончателното изплащане на
сумата; сумата от 19,18 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 18.05.2022г.;
сумата от 7,42 лева - главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2019г. до
30.04.2020г. ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда - 16.06.2022г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 1,71 лева - мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2019г. до 18.05.2022г.,
поради погасяването им чрез плащане в хода на съдебното производство.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „****” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. **** срещу С. Е. К. ЕГН **********, с адрес: ***, *****, искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми, дължими във
връзка с топлоснабден имот - апартамент № 72, находящ се в гр. ****, абонатен № ***, а
именно: сумата от 107,18 лева, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия
/ТЕ/ за периода от 01.10.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда - 16.06.2022г. до окончателното изплащане на
сумата; сумата от 19,18 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 18.05.2022г.;
сумата от 7,42 лева - главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2019г. до
30.04.2020г. ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда - 16.06.2022г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 1,71 лева - мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2019г. до 18.05.2022г.,
поради погасяването им чрез плащане в хода на съдебното производство.
6
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р. Н. К. ЕГН **********, с адрес: ***,
*****, да заплати на „****” ЕАД, ЕИК **** сумата от 75,53 лева /седемдесет и пет лева и
53 стотинки/ - разноски, сторени в производството пред СРС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. Е. К. ЕГН **********, с адрес: ***,
*****, да заплати на „****” ЕАД, ЕИК **** сумата от 75,53 лева /седемдесет и пет лева и
53 стотинки/ - разноски, сторени в производството пред СРС.
Решението е постановено при участието на „***” ЕООД – трето лице помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7