Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Враца, 24.02.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд-Враца, първи граждански състав, в публично
съдебно заседание на пети февруари през две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИНА ГЕНЖОВА
при участието на секретаря Н. Г., като разгледа гр.д.
№3338 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Част втора, Дял първи от
ГПК.
Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД е предявило срещу Обищна Враца осъдителен иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ / отм./, чл.410 КЗ /нов/, вр. с чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1678,23 лв., представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско на МПС” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 12.05.2015 г., както и иск с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата от 510,94 лева, представляваща лихва за забава за периода от 24.06.2016г. до 24.06.2019г.,ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане. Претендира разноски в заповедното и в исковото производство.
Ищецът
твърди, че между него и собственика на лек автомобил марка „АУДИ“ модел „Q7“ с рег. № ****** е имало сключен договор за застраховка
„Каско“ на МПС по полица № ****** със срок на валидност от 14.05.2014г. до
13.05.2015г. В срока на действие на договора настъпило ПТП – на 12.05.2015г.
около 20.30ч. в гр.Враца по време на движение по бул. „****“ при кръстовището с
бул. „*****“ застрахованият лек автомобил марка „АУДИ“ модел „Q7“ с рег. № ***** навлязъл в необозначена, необезопасена,
несигнализирана неравност / дупка/ на пътното платно, като на МПС били нанесени
материални щети. За ПТП бил съставен протокол №1469506/12.05.2015г. и била
образувана щета при ищеца с № 0601-1261-15-405508 по имуществена застраховка
„Каско“ на МПС. Бил извършен оглед на застрахованото МПС и били установени
щети, като на базата на експертиза и оценка въз основа на установените по вид и
степен щети бил определен размерът на обезщетението – 1658,23 лева, която сума
била изплатена на собственика на автомобила с платежно нареждане № BORD 06055281 от 01.06.2015г. Навежда доводи, че въз основа на
чл.213, ал. 1 КЗ с пащането на застрахователното обезщетение застрахователят е
встъпил в правата на застрахования до размера на заплатеното обезщетение срещу
причинителя на вредата. До Община Враца била изпратена покана с изх. № L -2141/09.07.2015г., която е получена от ответника с
разписка от 10.07.2015г. ПТП било реализирано на път, публична общинска
собственост и съгласно чл. 31, вр. чл.19, ал.1, т.2 и ал.2, т.3 от Закона за
пътищата ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от
общините и се управлява от кметовете на съответните общини. Навежда доводи, че
ответникът не е спазил задължението си за поддържане на посочения пътен
участък, съгласно дефиницията дадена в §1, т.14 ДР на Закона за пътищата.
Излага, че след като не е постъпило плащане от Община Враца след отправената
покана, е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на 02.07.2019г., по което било
образувано ч.гр.д. № 2608/2019г. и била
издадена исканата заповед. В срока по чл.414 ГПК постъпило възражение от ответника,
поради което за ищецът се пораждал правен интерес от предявяване на иск за
установяване на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение. Моли
да бъде признато за установено, че ответникът дължи претендираната главница и
лихва, както и да бъде осъден да му заплати сторените в заповедното и в
исковото производство разноски.
В
срока за отговор на исковата молба ответникът оспорва исковете по основание и
размер. Твърди, че пътният участък, където се твърди да е настъпило процесното
ПТП – пътен възел, свързващ бул. „*****“ и бул. „*****“ е част от главен път I-1, международен път Е-79 и е част от републиканската пътна
мрежа, която се стопаниства от Агенция „Пътна инфраструктура“. Това
обстоятелство било посочено в отговор, изпратен на ответника след получаване на
покана за доброволно изпълнение от 10.07.2015г. Оспорва наличието на валидно
сключен договор за застраховка между ищеца и собственика на автомобил марка
„АУДИ“ модел „Q7“ с рег. № *****, тъй като същият не
бил приложен по делото. Оспорва представеният Акт за унищожаване на документи с
изтекъл срок на съхранение с дата 17.12.2018г., като счита, че той не
удостоверява, че процеснит договор за застраховка „Каско“ е бил унищожен. В
актът било записано, че са отделени за унищожаване, а не че са действително
унищожени, като било посочено, че се отнася за втори екземпляр от полиците, а
не за първи такъв, който следвало да бъде представен по делото. Твърди, че
писмената форма на договора за застраховка е за действителност, поради което в
случая не е налице такъв. Не било посочено при кои от възможните клаузи е бил
сключен договорът за застраховка, поради което и не можело да бъде направена
преценка за основателността на извършеното от ищеца плащане.
В
съдебно заседание процесуалния представител на ответника е навел допълнително
възражение във връзка с обстоятелството, че не носи отговорност за поддръжката
на пътния участък. Заявил е, че съгласно чл.48, т.2, б. „в“ от ППЗП е
предвидено, че общините организират дейностите по поддръжка на пътищата, когато
населените места са над 100 000 души, а населението на гр. Враца било под този
брой.
РАЙОНЕН СЪД- ВРАЦА, като взе предвид доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК,
приема за установено следното:
На 12.05.2015г. е
съставен протокол №1469506 за ПТП, настъпило на 12.05.2015г.
в 20.30 часа на пътен възел, свързващ бул. „*****“ и бул. „******", при
което лек автомобил „АУДИ“ модел „Q7“ с рег. № *****, собственост на Ю.Ц., управляван от същия,
попада в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което са нанесени щети върху
автомобила.
По делото не е представена застрахователна полица, но
от приложения акт за унищожаване на неценни документи на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД с
изтекъл срок на съхранение, се установява, че застрахователни полици „Каско“,
сключени през 2014г. са унищожени. Съдът намира, че при наличие на
доказателства, че документът е унищожен, следва да бъдат ценени другите писмени
доказателства, представени по делото, от които може да се направи извод за
съществуване на облигационното отношение.
Установява се от събраните по делото доказателства /
три броя сметки за заплатени застрахователни премии по полица
№06019460/93001410019667/13.05.2014г.:№№А000154215;А00047343;А000697085; общи
условия за застраховане на сухопътни превозни средства без релсови превозни
средства; уведомление за настъпило застрахователно обезщетение по полица
№93001410019667, доклад по щета №0601-1261-15-405508/1, експертиза по щета
№0601-1261-15-405508, сравнителна експертиза по щета №0601-1261-15-405508,
опис-заключение по щета №0601-1261-15-405508, фактура №4342/31.03.2015г.; и преводно нареждане за кредитен превод от 01.06.2015г./,
че между ищцовото дружество и собственика на описания по-горе лек автомобил е
бил сключен договор за застраховка „Каско” на МПС в сила към датата на
процесното ПТП, както и, че във връзка с настъпилото застрахователно събитие
ищцовото дружество е заплатило на собственика на увредения автомобил застрахователно
обезщетение в размер на 1658,23 лева.
Ищцовото дружество е изпратило до ответника покана да
му възстанови изплатеното застрахователно обезщетение, връчена на последния на 10.07.2015г.,
видно от приетото като доказателство по делото известие за доставяне. Ответникът
е отговорил на поканата с писмо изх. №2600-198 /лист 47 от делото/, в което е
възразил, че пътният участък, на който се твръди да е осъществено ПТП е част от
републиканската пътна мрежа – път I-1 (Е-79), поради което
следва да се стопанисва от Агенция „Пътна инфраструктура“.
Прието е по делото писмо от Агенция „Пътна
инфраструктура“, в което е посочено, че бул. „****“ съвпада с трасето на
Републикански път
I-1 в чертите на
гр. Враца и пресича бул. „****“, който е част от общинската пътна мрежа,
образувайки пътен възел на две нива. Също така е отразено, че бул. „****“ се
поддържа от Агенция „Пътна инфраструктура“ – Областно пътно управление гр.
Враца, а бул. „****“ се поддържа от Община Враца.
В Актуалният
списък на републиканските пътища, изготвен в съответствие с чл. 3, ал. 4 от ЗП
включва пътя, на който е настъпило процесното ПТП. Посоченият списък е приет с
Решение №945 на Министерски съвет от 2004г., обнародвано в ДВ, бр.109 от 14
декември 2004г., поради което в съответствие с нормата на чл. 155 ГПК като общоизвестен
факт не подлежи на доказване.
По делото е изслушано заключение на САТЕ, което съдът
кредитира изцяло като компетентно изготвено. Според вещото лице описаните в
протокола за ПТП повредени части са в зоната на удара: дясна ходова част, и са
повредени в причинно-следствена връзка от процесното ПТП, като стойността на
причинените вреди по средни пазарни цени възлиза на 1658,23 лева. Заключението
е изготвено компетентно, обосновано е и се възприема от съда.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са при условията
на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ във вр. с чл.49, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно чл. 213, ал.1 от КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования. Необходимите
предпоставки за предвидената суброгация са: 1) да е бил сключен договор за
имуществено застраховане, в изпълнение на който 2) застрахователят да е
изплатил на застрахования застрахователното обезщетение и 3) деликтна
отговорност на трето лице по отношение увредения - застрахован поради
причиняване на застрахователното събитие.
Съдът намира, че по делото се доказаха първите две
предпоставки, но не бе установено, че третото лице, носещо деликтна отговорност
по отношение на увредения, е именно ответникът Община Враца.
Установи се по делото, че между ищеца и собственика на
лек автомобил „АУДИ“
модел „Q7“ с рег. № ****** е
бил сключен договор за застраховка „Каско” в сила към датата на процесното ПТП,
както и, че във връзка с настъпилото застрахователно събитие ищцовото дружество
е заплатило на застрахованото лице за отстраняване на щетите по автомобила
застрахователно обезщетение в размер на 1658,23 лева.
Не се установиха по делото предпоставките за
ангажиране деликтната отговорност на ответника по делото – Община Враца.
Съгласно чл. 3 от Закона за пътищата “Пътищата са
републикански и местни”, като републикански пътища са автомагистралите и
пътищата от първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от
национално значение и образуват държавната пътна мрежа, а местните пътища са
общински и частни. Съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗП републиканските пътища са
изключителна държавна собственост. Именно, това е и основанието на
законодателят да възложи на специализирано държавно учреждение задължение по
тяхното изграждане, ремонт и поддържане - чл. 30 от Закона за пътищата.
Списъците на републиканските и общинските пътища и промените в тях се
утвърждават от Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното
развитие и благоустройството след съгласуване с кметовете на общините. Съдът
като взе предвид мястото, на което е настъпило процесното ПТП и решение №945 от
1 декември 2004г. за утвърждаване на списък на републиканските пътища на МС,
намира, че произшествието е настъпило на републикански път. Това обстоятелство
се установява от представеното по делото писмо от Агенция „Пътна
инфраструктура“, в което е заявено, че бул. „******“ съвпада с трасето на
републикански път I-1, както и от Протокол за ПТП
№1469506, в който е изобразена схема за механизма на ПТП, от която е видно, че
необозначената дупка на пътното платно е била разположена на бул. „****“ след
кръстовището с бул. „****“.
Ответинкът е възразил, че не отговаря за поддръжката
на републиканския път, като ищецът не е провел пълно и главно доказване на
обстоятелството, че отговорността за ремонт и поддръжка на пътния участък, в
който е осъществено ПТП е именно на ответника Община Враца. Съдът намира за
основателни възраженията на ответника, че съгласно чл. 30, ал. 5 от ЗП Агенция
„Пътна инфраструктура“ осъществява дейностите по текущ ремонт и зимно
поддържане на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии за
населените места с население до 100 000 души, като това правило е повторено и в
чл.48 от ППЗП. Установявя се от публично достъпните данни, обявени от
Национален статистически институт, че населението на гр. Враца е 52 617 души,
което е значително под поставената граница, при която отговорността за
поддръжка на републиканските пътища, попадащи на територията на общината,
преминава върху нея.
Въпреки че се установи, че ищецът е заплатил
застрахователно обезщетение и е встъпил в правата на пострадалото лице срещу
делинквента, съдът намира, че не бе доказана исковата претенция. Не се установи
че ответникът носи деликтната отговорност за причинените вреди на МПС, тъй като
не той е задължен да поддържа пътния участък, на който е осъществено ПТП. С
оглед изложеното предявеният иск следва да бъде отхвърлен. При този изход на
спора по главната претенция, акцесорният иск за присъждане на обезщетение за
забава също следва да бъде отхвърлен.
Съобразно изхода на спора на основание чл.78, ал.3 във
вр. с ал.8 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78,
ал.8 ГПК, вр. чл.37 ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 НЗПП определя в размер на 150 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗК„ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Черни връх“ №51Д, срещу Община Враца, ЕИК
*********, с адрес гр. Враца, ул. „Стефанаки Савов“ №6 иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ / отм./,
чл.410 КЗ /нов/, вр. с чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1678,23
лв., представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско на МПС”
обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 12.05.2015 г., както и иск
с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата от 510,94 лева, представляваща лихва за
забава за периода от 24.06.2016г. до 24.06.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК ЗК„ЛЕВ ИНС“
АД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на
Община Враца, ЕИК ********* сумата от 150 лева /сто и петдесет лева/,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: