Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 363 / 19.11.2021 г., гр. Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на трети ноември през
две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
при
секретаря Мария Михалева разгледа докладваното от председателя адм. д. №416/2021 г. по описа на Административен
съд - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145
и сл. от АПК във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/,
образувано по жалба на Ж.М.Ж.
***, против Решение №31/06.08.2021 г. на Директора на
ТП на НОИ град Добрич, с което е оставена без уважение жалбата му против
Разпореждане №**********/07.01.2021 г., издадено от Ръководител на Отдел "Пенсии" при ТП на НОИ град Добрич, с което му е отказано отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
В жалбата се навеждат доводи, че решението е
недопустимо, неправилно и постановено в нарушение на материалния закон. Излагат
се подробни доводи, че неправилно административния орган не е взел времето му
на отбиване на наборна военна служба за стаж. Твърди, че отбиването на военна
служба е действителен стаж, като това става ясно от §1, т.12 от ДР на КСО.
Сочи, че след признаване на периода за наборна служба, осигурителният му стаж
надвишава 15 години и с оглед навършената възраст от 70 години, 08 месеца и 5
дни, би трябвало да придобие право на пенсия. Моли, да се отмени решението на
директора на ТП на НОИ Добрич.
В
с.з. жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата си на наведените в нея
основания.
Ответната страна Директор на ТП
на НОИ град Добрич, редовно призован, за него се явява юрисконсулт Л.Ц.,
редово упълномощена, която счита жалбата за неоснователна и като такава моли
съда да я отхвърли. Изразява становище, че оспореният административен акт е
законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото
постановяване.
Пледира за присъждане на разноски.
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от
фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в рамките на
предвидения за това процесуален срок и от лице имащо правен интерес от
оспорването, което налага извод за нейната процесуална допустимост.
Със заявление вх. № 2113-24-621/19.05.2017 г., жалбоподателят е направил искане за отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Длъжностното лице се е произнесло с
разпореждане, с което е отказано отпускане на пенсия. Отново има подадено ново
заявление от 21.12.2018 г., като отново е последвал отказ за отпускане на
пенсия.
Със
Заявление с вх. №Ц2112-24-1662/18.12.2020 г., Ж. е направил искане за отпускане
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Длъжностното лице по пенсионно
осигуряване след извършена проверка на представените документи, извършване на
справка за осигурителен стаж, е приело, че жалбоподателят към датата на
подаване на заявлението има навършени 70 години 08 месеца 05 дни, като е
зачетен придобит общ осигурителен стаж от втора категория 7 г. 3 м. и 16 дни, от
трета категория 08 г., 1 м. и 29 дни, сбор осигурителен стаж 15 г., 5 м. и 15
дни. Прието е обаче, че действителен осигурителен стаж е 13 години и 13 дни, като не е зачетен за такъв периода на наборната
военна служба от 2 години,
1 м. и 1 дни.
При тези констатации
длъжностното лице е приело, че жалбоподателят не отговаря на условията за
пенсиониране по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като няма 15 години
действителен осигурителен стаж към датата на подаване на заявлението по смисъла
на § 1, ал. 1 т. 12 от ДР на КСО.
Недоволен от процесното
Разпореждане, жалбоподателят го е оспорил пред горестоящия административен
орган - Директор на ТП на НОИ град Добрич с жалба от
26.07.2021 г. С оглед твърденията
и доводите в жалбата, както и приложените доказателства по пенсионната
преписка, Директорът на ТП на НОИ град Добрич се е произнесъл с оспореното в настоящото производство Решение №31/06.08.2021 г., с което е
отхвърлил жалбата срещу разпореждането на Ръководителя на Отдел "Пенсии" при ТП на НОИ град Добрич като неоснователна. В тази насока Директорът на ТП на
НОИ град Добрич е приел, че осигурителният стаж в обжалваното
Разпореждане правилно е определен. Формиран е
извод, че жалбоподателят няма право на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст на основание чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като има изискуемата навършена
възраст към датата на подаване на заявлението, а именно 70 г. 08 м. и 5 дни, но няма 15 години действителен осигурителен стаж по
смисъла на § 1, ал. 1 т. 12 от ДР на КСО, при установен такъв 13 г. и 13 дни.
Към доказателствата по делото е
приложена цялата административна преписка, съдържаща пенсионното досие на
жалбоподателя.
От така установеното фактическо
положение, съдът достигна до следните правни изводи:
На първо место следва да се
посочи, че спор по фактите няма между страните. Спорът е по приложение на
материалния закон.
Съдът приема, че оспореният
административен акт - Решението на директора на ТП на НОИ град Добрич, е постановен от материално компетентен орган, в
изискуемата от закона форма. Процесното разпореждане е издадено в хода на
административно производство, развило се на основание чл. 90 от КСО, което е
приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 1 т. 1 от КСО
административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено
ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ град Добрич. Не са налице съществени нарушения на
административно-производствените правила.
Съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО в
действащата сега, както и към датата на подаване на заявлението за отпускане на
пенсия редакция, в случай че лицата нямат право на пенсия по, ал. 1 и 2, до 31
декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65
години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен
осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден
на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна
възраст.
Няма спор, но се установява и
от доказателствата по делото, че към датата на подаване на заявлението за
пенсиониране - 18.12.2020 г., жалбоподателят Ж.Ж. е навършил 70 години 08 месеца 5 дни. Следователно жалбоподателят към подаване на
заявлението е навършил изискуемата възраст.
В мотивите на разпореждането, с
което е отказано отпускане на пенсия е посочено, че лицето не притежава 15
години действителен осигурителен стаж, тъй като времето на наборна военна
служба - 2 години не следва да бъде зачетено като действителен осигурителен
стаж. Със същите мотиви от страна на Директора на ТП на НОИ град Добрич е отхвърлена и жалбата срещу процесното разпореждане.
Жалбоподателят оспорва
изчисления му общ действителен стаж от 13 г. и 13 дни, като счита, че следва стажът му от втора категория да
се превърне към стаж от трета категория.
Претенцията на Ж. да му бъде превърнат осигурителният стаж от втора към
трета категория е неоснователна, тъй като правилото по чл. 15, ал. 4 от НПОС не
се прилага при преценяване правото на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО, какъвто е
настоящият случай. Визираната разпоредба гласи, че осигурителният стаж се
превръща в трета категория само при преценяване на правото на пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО.
Възприеманата теза на жалбоподателя за превръщане на стаж от първа и
втора категория в трета при преценка право на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО е
в противоречие с относимите правни норми, а и с целта на закона. С чл. 68, ал.
3 от КСО е уредено придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст от лица, които поради различни причини не могат да изпълнят
изискванията за наличие на осигурителен стаж по чл. 68, ал 1-2 от КСО, но са
навършили по-висока от общата възраст за пенсиониране (което предполага
по-малка вероятност от придобиване на още стаж) да могат да се пенсионират при
наличието на един минимално изискуем придобит осигурителен стаж - 15 години.
Неслучайно законодателят е поставил изискването същият да бъде действителен,
както и да не се извършва превръщане на стаж от първа и втора категория в
трета, защото това би означавало отпускане на въпросната пенсия при още
по-благоприятни условия и при минимален принос в държавното обществено
осигуряване, каквато не е целта на разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО.
Извън
посоченото по-горе, обаче съдът констатира, че административният орган е издал
акта в нарушение на материалния закон.
Съгласно § 1, ал. 1, т. 12 от
ДР на КСО "действителен стаж е действително изслужено време по трудово или
служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго
правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт,
както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за
своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски."
Жалбоподателят има зачетен общ
осигурителен стаж с продължителност 15 г. 08 м. 5 дни. От така зачетения
осигурителен стаж, само 13 г. и 13 дни е признат от пенсионните органи за действителен осигурителен стаж по
смисъла на чл. 68, ал. 3 от КСО.
В случая е прието, че времето през което жалбоподателят е отслужил редовна военна служба от 2 г., 1 м. и 1 ден не следва да се зачита като
действителен осигурителен стаж.
В разпоредбата на чл. 9, ал. 7
от КСО изрично е казано, че за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита
периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, за който се внасят
осигурителни вноски за фонд "Пенсии" за сметка на държавния бюджет. В
този смисъл категорична е и нормата на чл. 44, ал. 1 от НПОС, която признава за
осигурителен стаж от трета категория времето на наборна военна служба, за която
се дължат осигурителни вноски от републиканския бюджет. Относима към спора е и
разпоредбата на чл. 81 от отменения ППЗП, съгласно която, изслужената наборна
военна служба се зачита за трудов стаж от III категория. След като стажът е
положен при действието на цитирания текст, той следва да бъде признат с оглед
нормата на § 9, ал. 1 от КСО, тъй като се касае за трудов стаж, положен
до 31.12.1999 г., съгласно действащите дотогава разпоредби.
Приетата от пенсионния орган теза, че времето на наборна военна служба не може да
бъде зачетено за действителен стаж, е лишена от правно основание. Разпоредбата
на чл. 9 от Закона за всеобщата военна служба в Народна република България
(отм.) изрично признава на служещите редовната военна служба във Въоръжените
сили от войнишкия състав за действителна военна служба. Специалната разпоредба
на чл. 9, ал. 7 от КСО изисква внасяне на осигурителни вноски само за фонд
"Пенсии" за сметка на държавния бюджет, а не и лицето да е било
задължително осигурено и за посочените в § 1, ал. 1 т. 12 от ДР на КСО и други
осигурителни рискове. Със създаването на новата т. 12 от, ал. 1 на § 1 от ДР на
КСО не отпада правото на зачитане на наборната военна служба за трудов и
осигурителен стаж. В този смисъл е константната съдебна практика на ВАС, шесто
отделение, по постановените по идентични казуси решения - Решение № 806 от
17.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11816/2012 г., Решение № 28 от
3.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9460/2012 г., Решение № 4930 от 26.04.2016 г.
на ВАС по адм. д. № 1961/2016 г., Решение № 7647 от 16.06.2017 г. на ВАС по
адм. д. № 4023/2017 г., Решение № 9471/17.07.2017 г на ВАС по адм. д. №
7470/2016 г., Решение № 11681/03.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10591/2017 г. и
др.
Ето защо трудовият стаж,
положен в изпълнение на задължението за отбиване на военна служба, е действителен осигурителен стаж по смисъла на
чл. 68, ал. 3 от КСО във връзка с § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. С оглед на
това, изслуженото от Ж. време на военна служба, представлява
действителен осигурителен стаж.
С оглед на това следва да се
приеме, че както длъжностното лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Добрич, така и ръководителят на ТП на НОИ - Добрич, са преценили материално незаконосъобразно, като са приели,
че редовната военна служба не следва да се зачита като действителен
осигурителен стаж.
Въз основа на доказателствата
по делото и по мотиви, изложени по-горе, съдът приема, че към датата на
подаване на заявлението жалбоподателят отговаря на условията по чл. 68, ал. 3
от КСО за отпускане пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като има повече
от 15 години действителен осигурителен стаж и е навършил 70 години, 8 месеца и 5 дни,
поради което жалбата се явява основателна, а оспореното решение №31 от 06.08.2021 г. на Директора на Териториално поделение - Добрич на НОИ, с което е постановен отказ за отпускане на лична
пенсия за ОСВ на Ж.М.Ж., е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне
по подаденото заявление за отпускане на пенсия при съобразяване с мотивите,
изложени в настоящото решение.
Водим от горното и на основание
чл. 118, ал. 2 от КСО, във връзка с чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, АдмС-Добрич, ІV
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №31 от 06.08.2021 г. на Директора на Териториално поделение - Добрич на НОИ.
ИЗПРАЩА преписката на
административния орган за ново произнасяне при съобразяване с указанията по
тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на Република България гр. София в
14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: