Р Е Ш Е Н И
Е №510
гр. Пловдив, 20.05.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ІV гр.
състав, в публично съдебно заседание на 19.05.2019г, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА
при секретаря Недялка Кратункова, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 1597 по
описа на съда за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 439 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 110 от ЗЗД.
Подадена е искова молба от Г.П.М. с ЕГН ********** и
адрес *** против „ХипоКредит“ АД с ЕИК *********, седалище *** и адрес на
управление ***. Изложени са твърдения, че през 2011 г. ответното дружество
образувало ч.гр.дело № 24242 по описа за 2011 г. на РС – **, по което били
издадени Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист, като ищецът в качеството на
длъжник следвало да заплати на „ХипоКредит“ АД сумата от 23 800 евро (с
левова равностойност в размер на 46 548,75 лв. при курс 1,95583 лв. за 1
евро), представляваща част от сума, дължима по договор за заем от 07.04.2008 г,
обективиран в нотариален акт за договорна ипотека № **, том **, дело № ** на **
В. Б. с рег. № ** в НК ведно със законната лихва от 20.12.2011 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 930,97 лв. - разноски по
делото. Въз основа на издадения изпълнителен титул било образувано изпълнително
дело № 116 / 2012 г. по описа на кантората на ЧСИ К. П. *** действие ОС – **,
като на ищеца в качеството му на длъжник е връчена ПДИ. М. твърди, че не дължи
на ответника гореописаните суми, тъй като вземанията са погасени поради
изтичане на законоустановената обща петгодишна давност. Това е факт, настъпил
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Ищецът сочи, че, когато се касае за заповедно
производство, какъвто е процесният случай, то тези съображения следва да се
прилагат за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение,
когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не
се е провеждало. Поддържа се, че погасителната давност е започнала да тече на
30.08.2012 г., когато е предприето последното валидно изпълнително действие и е
изтекла на 30.08.2017 г. , като в междинния период между двете дати не са
поискани, респ. извършени изпълнителни действия, водещи до прекъсване на
погасителната давност и изп. дело № 116 / 2012 г. било прекратено „по силата на закона“. Едва на 03.06.2015
г., след като производството било прекратено по силата на закона, взискателят
депозирал молба за налагане на запор върху банкови сметки, като към момента
изпълнителното дело продължава да бъде висящо. С оглед на всичко гореизложено
ищецът Г.П.М. иска от съда да постанови решение, с което да признае по
отношение на ответното дружество „ХипоКредит“ АД, че не му дължи сумата от
47 479,72 лв. (четиридесет и седем хиляди четиристотин седемдесет и девет
лева и седемдесет и две стотинки) поради погасяване на вземането по давност.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответникът
„ХипоКредит“ АД с ЕИК ********* депозира отговор на исковата молба, с който
прави изрично признание на иска, като признава, че вземането по Заповед № 16961
/ 27.12.2011 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК и Изпълнителен лист от 27.12.2011 г., издадено по ч.гр.дело № 24242
/ 2011 г. на РС – **, 4 гр. състав е погасено по давност.
Ищецът е поискал постановяване на решение по чл. 237 ГПК – при признание на иска. Претендира адвокатско възнаграждение на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
Ответникът счита, че не дължи разноски на основание
чл. 78, ал. 2 ГПК.
Съдът,
след като прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
По
допустимостта:
Доколкото ответникът поддържа възражението си за
недопустимост на исковото производство поради липса на правен интерес, е
необходимо да се посочи и следното:
Ищецът има правен интерес от настоящия процес, доколкото
предявяването на отрицателен установителен иск за несъществуване на погасено по
давност вземане, за принудителното събиране на което е издаден изпълнителен
титул, не е обвързвано от наличието на принудително изпълнение въз основа на
издадения изпълнителен лист, тъй като посредством търсената защита се цели
отричане със сила на присъдено нещо на удостовереното в него материално право. Дори
изпълнителното производство да е прекратено по силата на закона, доколкото
издаденият изпълнителен лист все още съществува в правния мир и формално
удостоверява вземане в полза на ответника срещу ищеца, за което няма данни да е
опростено, теоретично ответникът би могъл във всеки един процесуален момент да
упражни правата си по него, като отстъпи от изразеното сега становище, че няма
претенции към ищеца, тъй като вземането е погасено по давност. На практика за
ищеца няма правна гаранция, /доколкото не е налице споразумение между страните
в този смисъл/, че ответникът няма да упражни правата си в последващ
процесуален момент. Поради това повдигнатият пред съда спор следва да приключи с
окончателен съдебен акт, осигуряващ правна сигурност в отношенията между
страните. Наред с това няма спор, че към момента на подаване на исковата
молба е липсвал нарочен прекратителен акт на ЧСИ по молба на кредитора –
ответник и формално изпълнителното дело е било висящо. Няма спор също, че след този момент
изпълнителното дело е прекратено вече по изрична молба на кредитора.
Следователно, налице е бездействие на кредитора към датата на подаване на
исковата молба, обосноваващо правен интерес за ищеца, а също и отговорност на
ответника за разноски въпреки последващото признание на иска и прекратяване на
изпълнителното производство с нарочен акт на ЧСИ по негово изрично искане.
По основателността:
Налице са предпоставките на чл. 237 ГПК за
постановяване на решение при признание на иска.
Признатото право не противоречи на закона и добрите нрави.
Ответникът може да се разпорежда с
признатото право.
Не са налице изрично предвидените в закона изключения: по
брачните искове - чл. 324 ГПК; по исковете за гражданско състояние - чл. 334 ГПК и по исковете за поставяне под запрещение - чл. 339 ГПК.
Поради това и доколкото е сезиран с
такова искане от страна на ищеца, съдът е длъжен да постанови решение съобразно
признанието, което съобразно чл. 237, ал. 2 ГПК не следва да се мотивира.
Затова предявените искове ще се
уважат изцяло.
При
този изход на делото ответникът носи отговорност за разноски, като възражението
му за недължимост на разноски по чл. 78, ал. 2 ГПК е неоснователно съобразно
казаното по – горе.
На основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца се дължат
разноски, като в случая той е бил представляван от пълномощник при условията на
чл. 38, ал. 2 ЗА вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Ето защо и на основание чл. 38,
ал. 2 ЗА ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на адв. Е.И. ***,
адвокатско възнаграждение за предоставеното безплатно процесуално
представителство на ищеца в размер на 1 954
лв, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения съобразно цената на иска.
На основание
чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ОС - Пловдив, сумата от 1 899.19 лв за държавна такса.
По тези съображения и на основание
чл. 237 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ХипоКредит“ АД с
ЕИК *********, седалище *** и адрес на управление ***, че ищецът Г.П.М. с ЕГН **********
и адрес *** не му дължи сумата от 47 479,72
лв, формирана, както следва: 23 800 евро (с левова равностойност в
размер на 46 548,75 лв. при курс 1,95583 лв. за 1 евро), представляваща
част от сума, дължима по договор за заем от 07.04.2008 г, обективиран в
нотариален акт за договорна ипотека № **, том **, дело № ** на ** В. Б. с рег.
№ ** в НК ведно със законната лихва от 20.12.2011 г. до окончателното изплащане
на сумата, както и сумата от 930,97 лв. - разноски по делото, за които суми са били
издадени Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист по ч.гр.дело № 24242 по
описа за 2011 г. на РС – **, въз основа на които е било образувано изпълнително
дело № 116 / 2012 г. по описа на кантората на ЧСИ К. П. *** действие ОС – **, поради погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА ХипоКредит“
АД с ЕИК *********, седалище *** и адрес на управление *** да заплати на адв. Е.И.
***, адвокатско възнаграждение за предоставеното безплатно процесуално
представителство на ищеца в размер на 1 954
лв, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения съобразно цената на иска.
ОСЪЖДА ХипоКредит“
АД с ЕИК *********, седалище *** и адрес на управление *** да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ОС -
Пловдив, сумата от 1 899.19 лв - за държавна
такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен
срок от връчването му пред Пловдивския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: