№ 255
гр. Враца, 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росица Ив. Маркова
Членове:Христо Н. Христов
Катя Н. Гердова
при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова
като разгледа докладваното от Росица Ив. Маркова Въззивно гражданско
дело № 20241400500213 по описа за 2024 година
Производство по чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 220/12.04.2023 г. по гр.д.№951/2022 г. по описа на Районен съд-
Козлодуй са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените искове от К. И. К.
против Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи /ОДМВР/ - Враца,
както следва:
иск с правно основание чл. 179, ал. 4 от Закон за Министерството на вътрешните
работи /ЗМВР/ - за заплащане на допълнително възнаграждение в общ размер на 4
862.68 лева за периода от 15.07.2019г. до 15.07.2022г. включително, ведно със
законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба - 15.07.2022г. до
окончателното изплащане;
иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавено
плащане на допълнителното възнаграждение в размер на 680.52 лева за периода от
01.09.2019г. до 15.07.2022г.;
иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР - за заплащане на
сумата от 2 459.20 лева, представляваща неизплатеното допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд за периода от 01.08.2020г. до 15.07.2022г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 15.07.2022г. до
окончателното изплащане и
иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавено
плащане на допълнителното възнаграждение в размер на 263.72 лева за периода от
1
01.11.2020г. до 15.07.2022г.
Със същия съдебен акт ищецът е осъден да заплати на ОДМВР-Враца сумата 300
лв., представляваща направени разноски за юрисконсултско възнаграждение, а на основание
чл.78, ал.4 ГПК ОДМВР-Враца е осъдена да заплати на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, гр.Козлодуй
сумата 420 лв., представляваща направени разноски за юрисконсултско възнаграждение и
вещо лице.
Решението е изменено на основание чл.248 ГПК в частта за разноските с
постановено по същото дело Определение №1433/01.12.2023 г., както следва:
- по молба на ответника ОДМВР-Враца за изменение на решението в частта,
касаеща присъдени в полза на "АЕЦ Козлодуй"ЕАД разноски по обратния иск, в полза на
дружеството е присъдена сумата 170лв., включваща направени разноски за вещо лице в
размер на 70лв. и 100лв. – юрисконсултско възнаграждение, като ищецът е осъден да
заплати на ответника и сумата 70лв. разноски за вещо лице;
по молба на ищеца по главния иск е намален размера на присъденото в полза на
ОДМВР-Враца юрисконсултско възнаграждение от 300 лева на 100 лева.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца чрез пълномощника му адв.Г. Г., който
обжалва изцяло решението на РС-Козлодуй. В жалбата се поддържа, че решението е
неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила.
По отношение на първия предявен иск срещу ОДМВР-Враца въззивникът изразява
несъгласие с изводите на районния съд, че част от допълнителните месечни възнаграждения
с постоянен характер, каквито са тези по т.6, б."г" на Решение на Министерския съвет /РМС/
№ 282/1993 г., може да бъде договаряна ежемесечно от основната структура на МВР по
чл.37 ЗМВР - ОДМВР Враца и от заинтересованото лице по чл.92, ал.1 ЗМВР - "АЕЦ
Козлодуй" ЕАД. Навежда доводи, че по общата логика на чл.116, ал.1, изр.второ от
Конституцията на РБ, служебното положение и статутът на държавните служители,
назначени по чл.92, ал.8 ЗМВР, във връзка със сключени договори по чл.92, ал.1 ЗМВР, се
урежда единствено и само от ЗМВР и действащата нормативна уредба, но не и от договори
или други ненормативни източници. Сочи, че този извод следва и от самата норма на чл.92,
ал.8 ЗМВР, която ясно разграничава двете правни отношения - първото по чл.92 ЗМВР
между основната структура по чл.37 ЗМВР и заинтересованото лице и второто между
съответното лице по чл.158 и чл.159 ЗМВР и служителя. Счита, че в случая съдът е смесил
тези две отношения като е приел, че няма законова пречка "АЕЦ Козлодуй" ЕАД да участва
в определянето на месечните възнаграждения по ЗМВР. Изтъква, че според чл.9 ЗЗД
договорите не могат да противоречат на закона, поради което не е допустимо с договор, вкл.
и по чл.92, ал.1 ЗМВР, да се уреждат механизми, които да включват заинтересованите лица
по чл.92, ал.1 ЗМВР, както е в двата процесии договора.
На следващо място в жалбата се посочва, че районният съд неправилно е приел, че с
процесиите договори е определен размер на допълнителното възнаграждение по т.6, б."г" от
РМС № 282/1993 г. без долна граница и в размер до определен процент. Развиват се
2
съображения, че въвеждането на работна група, която да извършва помощна дейност по
договорите, по никакъв начин не променя първоначално договореното, тъй като в Ценовата
таблица е посочено възнаграждение в абсолютна стойност, а т.4.1.7. от договорите касае
предложения без задължителен характер от помощен орган без решаващи функции, които не
обвързват директора на ОДМВР. Посочва се, че последният следва да се съобрази с
договореното в колона 5 на Приложение 4 - Ценова таблица към процесиите договори,
чиито клаузи са публично известни с оглед сключените договори по Закона за обществените
поръчки /ЗОП/, които са били публикувани в Интернет и са били известни и на ищеца, за
разлика от Вътрешните правила на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД. Сочи се също, че
възнагражденията на въззивника зависят от посочените елементи в чл.179 ЗМВР, в чиято
ал.4 е предвидено, че допълнителните възнаграждения се изплащат задължително.
Според изложеното в жалбата, за законосъобразното сключване на договори по
чл.92, ал.1 ЗМВР, съгласно ал.4 на същата норма се изисква разрешение на министъра на
вътрешните работи. Същото изискване по аргумент за по-силното основание би следвало да
стои и при изменението на договорите, вкл. и на договорените размери на
възнагражденията, но по делото липсват доказателства да е било дадено такова разрешение
за изменение на договора в частта, касаеща намаляване на определения процент в колона 5
от Приложение 4 - Ценова таблица към договорите.
Въззивникът изразява несъгласие и с изводите на районния съд, че въпреки
безспорно установената липса на съвместна работна група по т.4.1.7. между ОДМВР- Враца
и "АЕЦ Козлодуй" ЕАД е налице законосъобразно изпълнение на процедурата за
определяне на допълнителните му възнаграждения. Счита, че липсата на такава работна
група и наличието единствено на едностранно определена работна група от "АЕЦ Козлодуй"
ЕАД представлява неизпълнение на договора в тази му част. Изтъква, че за процесния
период нито един служител на ОДМВР-Враца не е участвал в такава група е право на глас,
поради което няма законосъобразно обяснение защо директорът на ОДМВР-Враца е наредил
да му бъдат изплащани месечни възнаграждения в значително намален размер от
договорения.
Правят се оплаквания, че съдът изобщо не е разгледал служебните отношения
между ищеца и ответника ОДМВР-Враца, а се е съсредоточил единствено върху обратния
иск, касаещ отношенията между ОДВМР-Враца и "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, като по този начин
е смесил предмета на споровете и е нарушил правата на първоначалния ищец, който не
може да се намеси в спора между страните по обратния иск.
На следващо място въззивникът изразява несъгласие и с правните изводи на
районния съд, че възложителят може едностранно да променя и намалява цената на
договорите, като определя по-нисък процент на допълнителното възнаграждение по колона
от Приложение 4, свързано е т.6, б."г" от РМС № 282/1993 г. Намира, че вътрешните правила
на възложителя представляват едностранно изменение на цената на договора по смисъла на
чл.116, ал.1, т.1 ЗОП, от което не може да произтече право или задължение за директора на
ОДМВР-Враца също да редуцира до този размер допълнителните възнаграждения по РМС
3
№ 282/1993 г.
В жалбата се развиват и съображения, че първоначалните Вътрешни правила №
УС.ФЗ.ПВЛ.01/02 от 01.07.2019 г., издадени от изпълнителния директор на "АЕЦ Козлодуй"
ЕАД, съдържат изричното изискване в т.2.2 работната група да предлага на изпълнителния
директор да изплаща допълнителните възнаграждения, което е невъзможно, тъй като
ищецът не е служител на това дружество. На следващо място в т.1.3.3. тези правила
изискват изготвяне на мотивиран доклад от началника на РУ-АЕЦ Козлодуй, а в т.4.5.1. -
излагане на мотиви и мотивирани предложения относно определянето и изплащането на
възнагражденията на служителите. Въззивникът посочва, че в нито един от докладите на
началника на РУ-АЕЦ Козлодуй, както и в протоколите на работната група, не са налице
такива мотиви, което представлява нарушение на Вътрешните правила и не може да се
вмени във вина на служителя, който е изпълнявал задълженията си и има право на пълно
възнаграждение за целия период. Сочи също, че такова изискване е налице и в следващите
Вътрешни правила № 80.ЧР.00.ПВЛ.001/03 от 08.09.2021 г. Счита, че съдът погрешно е
приел, че между страните по договорите е било налице съгласие за намаляване на базовия
процент по Ценовата таблица, въпреки изричното изявление на ответника ОДМВР-Враца, че
директорът му не е бил запознат с вътрешните правила на възложителя.
По отношение на втория иск в жалбата се посочва, че съдът се е основал на
Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 г. по т.д.№ 1/2020 г., ОСГК на ВКС, без да вземе
предвид, че на основание чл.633 ГПК е задължен изрично да приложи Решение от
24.02.2022 г. по дело № С-262/20 на СЕС, в чиято т.1 изрично е посочено, че при всички
случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на
продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки,
които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд. В
тази насока се извършва позоваване и на практика на ОС-Враца. Според въззивника, по
делото не са събрани доказателства, че са му били предоставени посочените в ТР № 1/2020
г. на ОСГК на ВКС компенсаторни механизми, което обуславя и правото му да иска
обезщетение за положения нощен труд. Сочи се също, че в т.74-79 от посоченото решение
на СЕС се прави анализ на българското законодателство във връзка с наличието на разумен
и обективен критерий за въвеждането на осемчасова продължителност на нощния труд и се
достига до извод, че такъв критерий не е налице.
Въззивникът претендира присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от
ответника ОДМВР-Враца чрез процесуалния му представител юрисконсулт Д. П., в който се
заявява становище, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение - правилно
и законосъобразно.
Оспорват се наведените в жалбата доводи, че районният съд е смесил видовете
плащания по ЗМВР с дължимото възнаграждение по договора за охрана с "АЕЦ Козлодуй"
ЕАД. Навеждат се доводи, че на основание чл.92, ал.1, т.1 ЗМВР и след проведена
обществена поръчка между ОДМВР-Враца и "АЕЦ Козлодуй" ЕАД е сключен Договор за
4
охрана на ядрените съоръжения, ядрения материал и радиоактивните вещества на "АЕЦ
Козлодуй" ЕАД, осъществяващ се чрез охрана на стратегически обект от значение за
националната сигурност и охрана при съпровождане на товари по чл.92, ал.З ЗМВР.
Пояснява се, че съгласно чл.92, ал.9 ЗМВР - приходите и разходите от дейността на МВР по
ал.1 и ал.З и разходите по ал.2 се отчитат по бюджета на МВР, а ежегодно министърът
определя цената на услугата по тези договори за охрана. Посочва се, че е РМС №
282/15.07.1993 г. е прието, че се дължи финансово поощрение на служителите на МВР,
работещи в "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, без обаче да се посочва размера и периодичността на
плащането му, уговарянето на които е оставено на волята на контрахентите по договора.
Изразява се несъгласие с посоченото във въззивната жалба, че в Ценовата таблица,
приложение към договора, е посочен пълния размер на допълнителното възнаграждение по
РМС № 282/15.07.1993 г., както и че същото се дължи в максимален размер. Посочва се, че
ценовото предложение е оферта по проведената процедура по ЗОП, в която е посочен
максимален размер на възнаграждението, но не и че то се дължи ежемесечно в този размер.
Въззиваемият счита, че в договора за охрана ясно е посочен начина, вида и периодичността
на плащане на допълнителното възнаграждение, както и реда - чрез работна група. Този ред
впоследствие е уреден с вътрешни правила, с които ОДМВР- Враца се е съгласила.
По отношение на втория иск в отговора се прави подробен анализ на
законодателните изменения в нормативна уредба - разпоредбите на чл.187, ал.1 и ал.4
ЗМВР, Наредба № 8121з-1174 от 21.10.2020 г. и Наредба № 8121з-1353 от 15.12.2020 г., въз
основа на който се прави извод, че изрично е уреден въпросът за преизчислението с
коефициент " 1" на нощния труд към дневния, полаган по служебно правоотношение с МВР,
поради което субсидиарно приложение на НСОРЗ не е допустимо. Навеждат се доводи, че
положеният нощен труд, ако е в рамките на установеното работно време от 8 часа, не се
явява извънреден труд, а следва да се заплаща единствено като нощен такъв по
определената в заповедта на министъра на вътрешните работи тарифна ставка. Прави се
съпоставка между нормите на ЗМВР и Кодекса на труда /КТ/, като се посочва, че нормата на
чл.187 ЗМВР е специална по отношение на чл.140, ал.1 КТ и въвежда еднаква
продължителност на работното време на служителите в МВР през деня и през нощта от 8
часа, обусловено от функциите на тези служители, вменени е чл.2, ал.1 ЗМВР. Извършва се
позоваване на въведеното с чл.187, ал.7 ЗМВР ограничение на извънредния труд, както и на
указаното с ал.5 и ал.6 на същата разпоредба възмездяване на този вид труд. Прави се
съпоставка с регламентацията и заплащането на нощния труд, съдържаща се в чл.179, ал.2
ЗМВР.
В отговора се посочва, че с чл.187, ал.9 ЗМВР изрично е предвидена делегация на
министъра на вътрешните работи за определяне реда за разпределяне на работното време, за
неговото отчитане и за компенсиране на работата на служителите извън установеното
редовно работно време. Извършва се анализ на приетите в резултат на тази делегация
наредби, според който в Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. е било предвидено при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен нощен труд да се
5
умножават по 0,143, но се изтъква, че тази наредба е била отменена и е неотносима към
процесния период, а в последващите наредби липсва такова предвиждане и е посочено
единствено, че положеният нощен труд се остойностява в съответствие със Заповед №
8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи. Въззиваемият моли при
разрешаването на този спор да бъде съобразено TP № 1 от 15.03.2023 г. по т.д.№ 1/2020 г.,
ОСГК на ВКС.
Прави се искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна, а в случай, че бъде
уважена - да бъде разгледан предявения пред първата инстанция обратен иск към "АЕЦ
Козлодуй" ЕАД.
Постъпил е и отговор от третото лице-помагач "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, в който също
се оспорва основателността на подадената въззивна жалба и се изразява становище, че
първоинстанционното решение е правилно и постановено в съответствие е изискванията на
материалния и процесуалния закон. Навеждат се доводи, че според клаузите на двата
договора работната група предлага на служителите, участващи пряко в осъществяване
защитните дейности на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, да бъдат изплащани допълнителни
възнаграждения, според резултатите от защитната дейност и личния принос. Според
изложеното в отговора, по делото липсват доказателства за личен принос на ищеца, налагащ
заплащането на средства в максималния размер от 70% от MP3.
Посочва се, че през процесния период са действали въведени със заповеди на
изп.директор на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД Вътрешни правила за определяне размера на
допълнителните възнаграждения на служителите на МВР по РМС № 282/15.07.1993 г., ид.№
УС.ФЗ.ПВЛ.01/02, и Вътрешни правила за определяне размера на допълнителните
възнаграждения на служителите на МВР по РМС № 282/15.07.1993 г., ид.№
80.ЧР.00.ПВЛ.001/03, към които препраща Приложение № 2 - Техническо задание към
договорите и съгласно които за изпълнение на основните си задължения и дейности,
служителите на МВР получават индивидуални допълнителни възнаграждение в размер на
60% от договорения максимален размер на всеки договор е определеното подразделение на
МВР. Сочи се също, че в тези правила изрично са определени и случаите, в които не се
изплаща такова обезщетение, поради което становището на ищеца, че след като не са му
вменени неизпълнения на задължения, би следвало да получи допълнително възнаграждение
в размер на 70% от минималната работна заплата.
Според изложеното в отговора, за "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, в качеството му
възложител, съществува задължение да определи свои представители, които да участват в
работна група, която ежемесечно да преценява резултатите от защитната дейност по
договора и личния принос на служителите, за което се изготвя протокол, поради което
твърденията на въззивника, че такава съвместна група не е била определена, са неверни.
Навеждат се доводи, че възложителят "АЕЦ Козлодуй" ЕАД не изземва функциите на
работодател на полицейските служители, а само заплаща цена на услуга, вкл. и
договорените допълнителни възнаграждения. Твърди се, че това задължение за плащане на
допълнителните възнаграждения по РМС № 282 е изпълнявано стриктно въз основа на
6
следните документи: обобщен доклад, в който началникът на РУ-АЕЦ Козлодуй представя
Списък на служителите за съответния месец и справка за индивидуалния принос; протокол
от заседание на работна група, утвърден от изп.директор на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД и от
директора на ОДМВР; оригинална фактура. Посочва се, че представяните обобщени
ежемесечни доклади за личен принос са изготвяни от началника на РУ-АЕЦ Козлодуй на
основание т.4.5.1. от посочените вътрешни правила и към същите липсват документи, които
да дават основание за изплащане на възнаграждения над 60%.
Третото лице-помагач моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение като
неоснователна и недоказана и обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на направените разноски, в т.ч. и юрисконсултско
възнаграждение.
Постъпила е частна жалба от ОДМВР-Враца чрез юрисконсулт Д. П. срещу
постановеното от районния съд определение по чл.248 ГПК, с която го обжалва в частта за
намаленото юрисконсултско възнаграждение като неправилно и необосновано. Изразява се
несъгласие с определения от районния съд минимален размер на възнаграждението по чл.23
от Наредбата за правната помощ. Посочва се, че делото е едно от общо почти 300 дела,
заведени от служители на РУ-АЕЦ Козлодуй, които са с техническа, фактическа и правна
сложност и по които са положени много усилия в изготвянето на отговори на искови молби,
извършени са множество действия по представяне на доказателства пред съда, изготвяни са
изменения на искове и писмени защити, поради което моли определението да бъде отменено
в тази му част.
Насрещната по частната жалба страна не е подала отговор.
При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба,
настоящият съдебен състав е приел, че същата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и
отговаря на изискванията за съдържание по чл.260 и чл.261 ГПК, при което е внесъл същата
за разглеждане в открито съдебно заседание.
За редовна и допустима е намерена и подадената от ОДМВР-Враца частна жалба.
Във въззивната жалба и в подадените отговори не са направени искания за събиране
на нови доказателства пред въззивната инстанция.
След като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият състав намира, че фактическата обстановка
се установява така, както е възприета от първоинстанционния съд. Пред настоящата
инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК,
които да дадат основание за формиране на други доказателствени изводи. В тази връзка в
мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата
инстанция доказателства, които са обсъдени обстойно, задълбочено и добросъвестно, като са
преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните правни изводи:
7
По въззивната жалба:
При проверката на обжалваното решение по реда на чл. 271, ал. 1, изр.1, пр.1 и 2
първо ГПК и съобразявайки правомощията си, визирани в чл. 269, ал. 1, изр.1 ГПК,
въззивният съд приема, че решението е валидно и допустимо и при постановяването му не
са допуснати нарушения на процесуалния и на материалния закон.
С решението, предмет на проверка в настоящото производство, районният съд е
отхвърлил изцяло предявените искове и е присъдил разноски.
За решаването на въпроса дали на ищеца се полага допълнително
възнаграждение по реда на чл.179,ал.4 от ЗМВР, първоинстанционния съд е приел, че
съгласно сключените договори № ***/12.06.2017г. и № ***/20.05.2021г. между ОД на МВР-
Враца (изпълнител) и „АЕЦ Козлодуй“ЕАД гр.Козлодуй (възложител) и уговореното в т.1.3
изпълнителят осъществява охраната на атомната електроцентрала чрез РУ АЕЦ Козлодуй.
„АЕЦ Козлодуй“ЕАД ежемесечно е изплащал сумите за допълнителни възнаграждения на
служителите, осъществяващи охраната по Решение №282 от 1993г. на МС, съгласно
клаузите на действащите договори, въз основа на Обобщен доклад на Началник РУ АЕЦ -
Козлодуй, с който е представен списък на служителите за съответния месец и справка за
индивидуален принос; Протокол от заседание на работна група, утвърден от изпълнителния
директор на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД и директора на ОДМВР- Враца; Вътрешни правила за
определяне размера на допълнителните възнаграждения на служителите на МВР по
Решение №282 от 15.07.1993г. на Министерски съвет ид. №УС.ФЗ.ПВЛ.01/02 и
приложенията към него; Вътрешни правила за определяне размера на допълнителните
възнаграждения на служителите на МВР по Решение №282 от 15.07.1993г. на Министерски
съвет ид. №80.ЧР.00.ПВЛ.001/03 и приложенията към него.
Прието е, че служителите на МВР, вкл. началниците на съответните
подразделения, са получавали индивидуални допълнителни възнаграждения в размер на 60
% от договорения максимален размер на всеки договор (в случая до 70% от МРЗ). В
ежемесечните доклади не е имало доказателства /документи, които да дадат основание за
изплащане на възнаграждения над 60 % и поради тази причина не е изплащано по-голямо
допълнително възнаграждение по Решение №282 от 15.07.1993г. на Министерски съвет.
Районният съд е посочил, че в Решение № 282 от 15 юли 1993г. на МС - т.6, б.“г“
е предвидено, че „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД осигурява средства за допълнителни възнаграждения
на служителите на МВР, участващи пряко в осъществяване защитните дейности на
централата, които да се определят за отделните длъжности и работни места по реда и
условията на Наредбата за комплексно оценяване условията на труд, без обаче да е
определен минимален размер на тези дължими допълнителни възнаграждения, като е взел
предвид, че тази наредба е отменена на 31.03.2006г. и не е приложима при определяне на
дължимото допълнително възнаграждение на служителите на МВР, осъществяващи охрана
на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД. Освен това за длъжността „старши полицай“, каквато заема
ищецът, в сключените договори е предвидено, че се дължи допълнително възнаграждение
до 70 % от минималната месечна работна заплата за страната, т.е. не е предвиден минимум
8
на дължимото възнаграждение, нито е уговорена и дължимост на максимума от него.
Ищецът не е оспорил представените в изпълнение на договорите за охрана
протоколи с направените от работната група предложения, въз основа на които са
определени допълнителните му възнаграждения.
По въпроса за дължимото на ищеца допълнително възнаграждение за положения
от него нощен труд след преизчисляване и приравняване към дневен районният съд първо е
посочил, че той има качеството на държавен служител - полицейски орган по смисъла на чл.
142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, поради което нормалната продължителност на работното му време се
определя по този закон. Посочил е, че нормата на чл.187, ал.1 ЗМВР (изм. ДВ бр.60 от
07.07.2020г., в сила от 10.07.2020г.) визира нормалната продължителност на работното
време на държавните служители на МВР 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5- дневна
работна седмица, а нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за
24-часов период, който се полага между 22.00 и 06.00 часа.
В обжалваното решение е посочено, че специалният закон съдържа нормата на
чл.187,ал.4 от ЗМВР, която определя нормалната продължителност на работното време на
държавните служители от МВР, като при отчитане и заплащане на положените часове
нощен труд от служители на МВР не са приложими разпоредбите на КТ и на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, респ. на чл. 9, ал. 2 от същата наредба и
се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове, изводимо от ТР №1/2020г. от 15.03.2023г. на ОСГК на ВКС
и Решение С-262/20 на СЕС.
Съдът е приел, че съгласно неоспореното и прието заключение на съдебно-
счетоводната експертиза на ищеца са заплатени отработените часове нощен труд, без
същите да са преобразувани към дневни с коефициент 1,143.
С тези мотиви предявените искове за главница и мораторна лихва са отхвърлени,
като неоснователни и недоказани.
Предявеният в условията на евентуалност обратен иск от ОДМВР-Враца срещу
третото лице помагач „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, гр. Козлодуй не е разгледан, предвид
отхвърлянето на главния иск.
С обжалваното решение съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.
С определение, постановено по реда на чл.248 ГПК, първоинстанционният съд е
изменил решението в частта за разноските.
Като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията,
изложени от страните, и като анализира и прецени събраните по делото
доказателства, въззивният съд намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Между страните не се спори, че през процесния период от 15.07.2019г. до
15.07.2022г. са били обвързани от валидно служебно правоотношение, по силата на което
ищецът е заемал длъжността „старши полицай” в сектор „Охранителна полиция” в РУ АЕЦ
Козлодуй към Областна дирекция на МВР – Враца и е имал статут на държавен служител по
9
смисъла на чл.142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР, както и че през процесния период е работил
на смени по график, всяка с продължителност по 12 часа при режим: дневна, нощна и два
дни почивка и е полагал труд и през нощта (през времето от 22.00 до 06.00 часа), при
сумарно отчитане на отработеното време в съставени за тази цел протоколи, изготвени за
всяко тримесечие, за което обстоятелство също липсва спор между страните.
Безспорно е по делото, че за процесния период от 15.07.2019г. до 15.07.2022г.
ищецът е получил допълнително възнаграждение по силата на Решение № 282 от 15 юли
1993г. на МС и договори за охрана на стратегически обект „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, сключени
в изпълнение на същото министерско решение, в размер на 60% от минималната работна
заплата. За същия период ищецът претендира заплащане на допълнително възнаграждение в
размер на още 10%, като твърди, че му се дължи допълнително възнаграждение в размер на
70% от минималната работна заплата.
Настоящият състав намира за неоснователно оплакването на въззивника, че
първоинстанционнияг съд е смесил двете правоотношения по чл.92 ЗМВР и по чл.158 и
чл.159 ЗМВР.
Чл. 92, ал. 1 ЗМВР урежда особена хипотеза, при която въз основа на сключен
договор МВР предоставя услуга по охрана на обекти с особен статут, сред които са
стратегическите обекти от значение за националната сигурност, какъвто е АЕЦ – Козлодуй,
за която получава възнаграждение.
Всеобщо известен факт е, че "АЕЦ Козлодуй" ЕАД гр.Козлодуй е стратегически
обект от значение за националната сигурност, съгласно Постановление №181/20.07.2009г. на
МС, по отношение на който може да бъде осъществявана охрана от полицейски органи, въз
основа на сключен договор с Министерството на вътрешните работи, изводимо от
разпоредбата на чл. 92, ал. 1, т. 1 ЗМВР (съгласно Постановление № 3 от 10 януари 2013г.),
като в случая са приложени договор № ***/12.06.2017 г. и договор № ***/20.05.2021г. и
допълнителните споразумения към тях за охрана на ядрените съоръжения, ядрения материал
и радиоактивните вещества на АЕЦ "Козлодуй", ведно с приложенията, общи условия на
договора и типова калкулация за услугата по чл. 92, ал. 3 ЗМВР. В тях ясно е посочен
начина, вида и периодичността на плащане на допълнителното възнаграждение. Посочен е
реда за определяне на размера им - чрез работна група и впоследствие с вътрешни правила
по Решение № 282/1993 г. на МС, утвърдени със Заповед № АД- 1960/16.07.2019г., Заповед
№ АД – 2630/14.09.2021 г. и Заповед № АД – 1566/03.06.2022 г. на изпълнителния директор
на "АЕЦ Козлодуй", с които ОД на МВР –Враца е изразила съгласие.
Приложени са 3 броя писма от „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД гр. Козлодуй до РУ АЕЦ -
Козлодуй с вх. № 2329/29.05.2014г., вх. № 573500-618/25.07.2019г. и вх. № 573500-
1161/15.09.2021г., с които са изпратени нови редакции на Вътрешни правила за определяне
размера на допълнителните възнаграждения на служителите на МВР по Решение № 282 на
МС.
Касае се за облигационни взаимоотношения по договор за изработка между
равнопоставени субекти – страни по този договор, по който възложителят заплаща
възнаграждение за предоставената му от изпълнителя услуга. От своя страна изпълнителят
заплаща на служителите си възнаграждение съгласно уговореното между тях по служебното
им правоотношение. Компонент от общата цена по договора за охрана, която възложителят
дължи на изпълнителя, е възнаграждението за служителите, осъществяващи тази охрана.
Същото се определя от министъра на вътрешните работи в утвърдена от него Таблица за
средномесечна цена на услугата за охрана на обекти, извършвана от полицейските органи по
чл. 92, ал. 1 ЗМВР.
Чрез процесуалния си представител въззивникът поддържа, че по силата на
служебното му правоотношение с ОДМВР – Враца и въз основа на т. 6, б. „г“ от РМС
282/1993 г. и на основание чл. 179, ал. 4 ЗМВР му се дължи допълнително възнаграждение
за прякото му участие в осъществяване защитните дейности на централата, което е в по–
голям размер от изплатеното му за процесния период, като претендира присъждане на
разликата.
Настоящият състав счита, че в конкретния случай не са приложими общите
норми, тъй като е налице разпоредба в специален закон – чл. 179, ал. 1 от ЗМВР, в който е
предвидено допълнително възнаграждение за нощен труд, като реда и условията са
определени в наредба на министъра на МВР, а техният размер - с цитираните заповеди. В
този смисъл е Решение № 55 от 07.04.2015 г., по гр. д. № 5169/2014 г. на ВКС, ІІІ г. о. и
Решение № 197 от 07.10.2019 г., по гр. д. № 786/2019 г. на ВКС, IV г. о.
Плащането на допълнително възнаграждение по т. 6, б. „г“ от РМС № 282/1993 г.
действително е нормативно уредено задължение за "АЕЦ – Козлодуй"ЕАД, но неговият
конкретен размер не е определен в нормативната уредба. Възложителят по договора „АЕЦ
10
Козлодуй“ ЕАД не изземва от МВР функциите на работодател на полицейските служители,
ангажирани с изпълнението на предмета на договорите, а единствено заплаща на
изпълнителя цена на предоставената услуга, включваща и нормативно уредените
допълнителните възнаграждения на полицейските служители, но в размери, договорени
между страните по договора. Следователно средствата за заплащане на възнагражденията по
РМС № 282/1993 г. са собственост именно на възложителя по договора – „АЕЦ Козлодуй“
ЕАД и след като размерът им не е нормативно уреден, то негово право е да определи този
размер в границите, за които е постигнато съгласие с изпълнителя – работодател.
В исковата молба и във въззивната жалба ищецът се позовава като основание за
плащане на т. 6, б. „г“ от РМС № 282/1993 г., но всъщност основанието е по т.6, б.“в“ от
РМС № 282/1993г., визиращо поощрения на служителите на МВР при изпълнение на
възложените им защитни дейности.
Но дори и това основание да бе въведено в процеса, то исковата претенция
отново би била неоснователна, предвид разпоредбите на приложените и приети вътрешни
правила. Видно от същите, изпълнителят ОДМВР-Враца ежемесечно, чрез своето
подразделение РУ АЕЦ - Козлодуй е изготвял и предоставял на определената работна група
обобщени доклади и списъци, в които са посочени претендираното и дължимо се на
служителите му възнаграждение за изпълнението на договорите чрез осъществяването на
охраната, подписвани от Началник РУ- АЕЦ - Козлодуй, който е присъствал на заседанията
на работната група и е подписвал изготвения протокол. Работната група, съгласявайки се с
направените от началника на РУ АЕЦ - Козлодуй предложения, е приемала обобщени
доклади и е предлагала да се изплатят посочените в тях възнаграждения на служителите на
РУ АЕЦ - Козлодуй за съответните месеци. Всички съставени протоколи с изготвените
предложения са утвърдени от ръководителите на страните по договора, а именно
изпълнителния директор на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД и директора на ОДМВР-Враца.
От началника на РУ АЕЦ - Козлодуй са били изготвяни списъци на служителите
от управлението, които са осъществявали охрана на територията на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД,
обобщени доклади относно определяне размера на допълнителното парично
възнаграждение „поощрение“ по Решение № 282 на МС за физическа защита на
стратегически обект „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, полагащо се на служителите на РУ АЕЦ-
Козлодуй за исковия период и протоколи от заседания на работна група за определяне на
допълнителни възнаграждения на служителите на МВР, утвърдени от изпълнителния
директор на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД и директора на ОДМВР- Враца за периода от
15.07.2019г. до 15.07.2022г. Приложени са и фактури за посочения период, издадени от
изпълнителя ОДМВР-Враца във връзка с изпълнението на договорите. В тази връзка са
неоснователни възраженията на въззивника, свързани със законосъобразното определяне на
състава и структурата на работната група, предлагаща размера на индивидуалните
допълнителни възнаграждения, както и механизма за тяхното определяне. Основа за
изчисляването им е МРЗ или определен процент от нея според заеманата длъжност. Същите
са с постоянен характер, като всеки, който е отработил работните дни за месеца, получава
еднакъв размер – 60% от максимално определените с договора размери според заеманата
длъжност /от една МРЗ, от 70% от МРЗ и т.н./, т.е. за прякото си участие в защитните
дейности на централата служителят получава допълнителното възнаграждение.
Видно от заключението по изготвената ССчЕ, на ищеца е изплатен в пълен
размер дължимото му се за исковия период допълнително възнаграждение при спазване
клаузите на договора и вътрешните правила, а именно 60% от сумата, представляваща 70%
от МРЗ.
При тези съображения съдът намира, че искът с правно основание чл.179,ал.4
ЗМВР за заплащане на допълнително възнаграждение в посочения размер за процесния
период, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане, е неоснователен и недоказан, поради което правилно е отхвърлен
от районния съд.
Поради акцесорния характер на претенцията за мораторна лихва и с оглед
неоснователността на главния иск, искът с правно основание по чл. 86 ЗЗД също е
отхвърлен правилно.
При преценката дали ищецът е положил извънреден труд се изхожда от
нормалната продължителност на работното време. Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 1,
т. 3 ЗМВР, към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Определението за извънреден труд се
съдържа в нормата на чл. 143, ал. 1 КТ, според която това е трудът, който се полага по
11
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно
време.
Безспорно е, че ищецът има качеството на държавен служител - полицейски
орган по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, поради което нормалната продължителност на
работното му време се определя от същия закон.
С ТР № 1/15.03.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г. ОСГК на ВКС уеднакви практиката
на съдилищата по този въпрос. Прие се, че при отчитане и заплащане на положените часове
нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими
разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) и следва да се
прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Тълкувателното решение е
задължително за всички органи на съдебната власт (чл. 130, ал. 2 ЗСВ) и действието му е от
деня, в който разтълкуваните разпоредби от ЗМВР са влезли в сила. (Р.№ 235/19.12.2023г. по
гр.д.№ 1072/2023г. на ВКС, 4-то г.о.).
При тези съображения настоящият състав приема, че искът с правно основание
чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР за заплащане на исковата сумата, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане,
както и искът с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавено
плащане на допълнителното възнаграждение в посочения размер за исковия период е
неоснователен и недоказан и подлежи на отхвърляне, поради което и тази част обжалваното
решение е правилно.
Предявеният в условията на евентуалност обратен иск с правно основание чл.219
ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД от ОДМВР-Враца срещу третото лице помагач „АЕЦ Козлодуй“
ЕАД не е разгледан от първоинстанционния съд, предвид отхвърлянето на главните искове.
Предвид горното, Окръжен съд - Враца намира въззивната жалба за
неоснователна, при което и предвид съвпаданета на изводите на настоящата инстанция с
тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде изцяло потвърдено като
правилно.
По частната жалба, депозирана от ОД на МВР-Враца чрез юрисконсулт
Д.Пешев, срещу постановеното по реда на чл.248 ГПК Определение № 1433/01.12.2023 г.:
Според чл. 71, ал. 1 във вр. чл. 73, ал. 3 ГПК по водене на делото се събират
държавни такси, които са дължими при предявяването на иска. В този смисъл са и
разпоредбите на чл. 3 и чл. 4, б. „а“ от Закона за държавните такси. Следователно
държавната такса се дължи за образуването на гражданското дело, а не за разрешаването на
съдебно предявения спор по същество. Принципната възможност за връщане на държавната
такса е регламентирана в разпоредбата на чл. 4б от Закона за държавните такси, която
предвижда, че недължимо платени такси се връщат по искане на заинтересованата страна.
Съдебната практика по приложението на посочената правна норма приема, че на връщане
подлежат само таксите, по които исково производство не е било образувано или таксите са
били събрани, въпреки че ищецът е бил освободен от заплащането им, както и надвнесените
такси, тъй като само в тези хипотези таксите следва да се приемат като недължимо платени,
т.е. платени без да е налице основание за това по смисъла на чл. 3 ЗДТ (в този смисъл -
определение №286/08.06.2016 г. по ч.т.д. №1164/2016 г. на ВКС, II т.о., определение
№142/23.02.2010 г. по ч.т.д. № 917/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., определение №126/15.03.2013 г.
по ч.гр.д. № 1193/2013 г. на ВКС, ІІ г.о., определение № 590/13.07.2010 г. по ч.т.д. №
383/2010 г. на ВКС, І т.о. и др.).
В настоящия случай предявеният от ОДМВР-Враца срещу "АЕЦ Козлодуй“ ЕАД
12
гр.Козлодуй обратен иск е приет за разглеждане от съда, извършени са действия по проверка
редовността на исковата молба, размяна на книжа и произнасяне с решение, с което не е
разгледан поради отхвърляне на главните искове, при което не е отпадала дължимостта на
внесената държавна такса. Освен това ищецът по обратния иск ОДМВР-Враца не попада в
категорията на лицата по чл. 83, ал. 1 ГПК, които са освободени от такси и разноски, и от
изложените в уточнената искова молба по обратния иск фактически твърдения и
формулирания петитум не може да се направи обоснован извод, че внесената сума
надвишава дължимата държавна такса по предявените два иска /за главница и за мораторна
лихва/, т.е. че същата е надвнесена. От изложеното следва, че не е налице нито една
от законоустановените хипотези, при които държавната такса подлежи на връщане, поради
което искането за това се явява неоснователно.
В частната жалба се иска изменение на първоинстанционното определение по
чл.248 от ГПК за присъдени разноски в размер на 70,00 лв. - депозит за вещо лице, платени
от "АЕЦ Козлодуй"ЕАД, тъй като този депозит е определен от съда, предвид качеството на
това дружество на трето лице-помагач, а не на ответник по обратния иск. Частният
жалбоподател счита, че съдът неправилно е поискал всяка страна да плати депозит за вещо
лице, както и неправилно е присъдил тази сума в полза на "АЕЦ – Козлодуй"ЕАД.
Настоящият съдебен състав намира искането за неоснователно.
С определението, постановено по реда на чл.140 от ГПК, първоинстанционният
съд е допуснал ССчЕ, посочил е задачите и е определил първоначалния депозит в общ
размер от 210,00 лв. платими поравно от всички страни в процеса в размер на 70,00лв. с
изключение на ищеца, който по силата на чл.83, ал.1, т.1 от ГПК е освободен от такси и
разноски, които се поемат от бюджета на съда. В определението е посочено правилно, че
отговорите на поставените към експерта въпроси касаят предмета на доказване по всеки
един от предявените искове по делото, като е прието, че експертизата е в интерес на всички
страни, както по предявените главни искове, така и по предявения в условията на
евентуалност обратен иск.
Никоя от страните - ОДМВР-Враца и "АЕЦ Козлодуй“ЕАД не е възразила по така
изготвения проект за доклад, обективиран в определението, изготвено по реда на чл.140
ГПК, и същия е обявен за окончателен, без възражения на страните по него.
Съгласно чл. 78, ал. 10 ГПК на третото лице - помагач не се дължат разноски,
както от страната, на която помага, така и от насрещната страна. Когато има предявен
обратен иск, правното положение на третото лице - помагач вече се променя и то е ответник
по иска, като разпределението на разноските се извършва съобразно изхода на спора.
Неразглеждането на обратния иск практически означава прекратяване на производството по
него, като в случая ответникът по обратния иск "АЕЦ Козлодуй"ЕАД на основание чл. 78,
ал. 4 от ГПК има право на разноски. Поради това отговорността за разноски е на ищеца по
обратния иск ОДМВР-Враца.
По изложените съображения тези искания на ОД на МВР-Враца следва да останат
13
без уважение.
Искането на тази страна за присъждане на по-висок размер на юрисконсултското
възнаграждение, съответстващ на предявените и разгледани искове, въззивният съд намира
за основателно.
В случая ответникът ОДМВР-Враца е юридическо лице и съгласно разпоредбата
на чл.78, ал.8 от ГПК в негова полза се присъжда възнаграждение в размер, определен от
съда, ако е бил защитавана от юрисконсулт, какъвто е разглежданият случай.
Настоящият въззивен състав не споделя възраженията на въззивника, че всички
посочени от ответника документи са били изготвени от юрисконсулта напълно еднотипно по
всички дела, водени срещу ОДМВР-Враца, всички негови действия са изцяло повтарящи се
и делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност.
Служебно известен на съда е факта, че в РС-Козлодуй са заведени голям брой
идентични дела, по които юрисконсултът е положил усилия при изготвяне и подаване на
писмен отговор на исковата молба, предявил е обратен иск срещу трето лице-помагач "АЕЦ
Козлодуй", участвал е в открито съдебно заседание, което включва и процесуалното
представителство, депозирал е молба за изменение на иска, изготвил е писмена защита,
както и молба по чл.248 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8, изр.2 ГПК, размерът на присъденото
юрисконсултско възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния
вид дело, определен по реда на чл.37 ЗПП. Съгласно тази разпоредба заплащането е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на МС. Въз
основа на този разпоредба е приета и Наредбата за заплащане на правната помощ.
Следователно размерът на юрисконсултско възнаграждение следва да се определи от съда
според вида на делото и в размерите, определени в НПП.
Съобразно вида на делото, съдът намира, че следва да приложи разпоредбата на
чл.25,ал.1,т.1 от НПП и да определи размера на възнаграждението в границите от 100,00 лв.
до 360,00 лв.
Съобразявайки характера и тежестта на делото, броя на предявените исковете и
процесуалните действия на пълномощника –юрисконсулт на ответната страна, съдът
намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 250,00 лв.
По изложените съображения частната жалба в тази част е основателна, като
обжалваното определение на РС-Козлодуй по чл.248 ГПК, с което ищецът е осъден да
заплати на ответника ОД на МВР-Враца юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00
лева, следва да бъде отменено, и вместо него следва да се постанови определение за
изменение на решението в частта му за разноските, като ищецът бъде осъден да заплати на
ответника ОД на МВР-Враца за юрисконсултско възнаграждение пред първата инстанция в
размер на 250,00 лева.
По разноските:
Страните претендират разноски пред настоящата инстанция.
Процесуалният представител на въззивника е поискал присъждане на разноски по
14
чл.38,ал.2 от ЗА, като е представил списък по чл.80 от ГПК.
Пълномощникът на въззиваемата страна ОДМВР Враца е поискал присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лв.
Пълномощникът на третото лице помагач „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД гр. Козлодуй,
също е поискал присъждане на 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение пред настоящата
инстанция.
Процесуалният представител на въззивника е направил възражение за
прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на пълномощника на ОДМВР-Враца,
което се явява неоснователно предвид извършените от юрисконсулта процесуални действия
пред настоящата съдебна инстанция.
При този изход на спора на процесуалния представител на въззивника не се
дължат разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38,ал.2 от ЗА.
Въззивникът следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР сумата 250,00 лв.
юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция, съобразно чл.78,ал.8 от ГПК
вр.чл.23,т.1 от НЗПП.
На третото лице помагач "АЕЦ Козлодуй" ЕАД не се дължат разноски.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №220/12.04.2023г., постановено от Районен съд-
Козлодуй по гр.д.№951/2022г.
ОТМЕНЯ Определение №1433/01.12.2023г., постановено от Районен съд-
Козлодуй по гр.д.№951/2022г. по реда на 248 ГПК, в частта, с която по молба на ищеца е
изменено постановеното по делото Решение №190/10.04.2023г.. в частта за разноските, като
е намален размера на присъдените в полза на ответника по главния иск разноски за
юрисконсултско възнаграждение от 300.00 лева на 100.00 лева, и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА К. И. К., ЕГН **********, с адрес гр.*** да заплати на Областна
дирекция на МВР-Враца, БУЛСТАТ ********* сумата 250 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата част.
ОСЪЖДА К. И. К., ЕГН ********** да заплати на Областна дирекция на МВР-
Враца юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 250 лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15