Р
Е Ш Е
Н И Е
№163 18.04.2022г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, ІІ състав, в публично съдебно заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Ива Атанасова
и
с участието на прокурора като разгледа
докладваното от съдия Г.Динкова административно дело № 634 по описа за 2021 год., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.219, ал.1 във вр. с
чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/.
Образувано е по
жалба на С.П.Г. ***, против Заповед № ДК-11-СЗ-15 от 05.10.2021г., издадена от
Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ Стара
Загора, с която на основание чл. 156, ал.5 от ЗУТ, е отменено като
незаконосъобразно Разрешение за строеж № 49/ 13.09.2021г., издадено от Главния
архитект на Община Павел баня за строеж: „Автономна акумулираща фотоволтаична
инсталация 21 кWp
върху покрива на стопанска постройка за съхранение на растителна продукция и
инвентар“ с обща инсталирана мощност 21кWp, с местонахождение ПИ с идентификатор
66826.56.1, местност Сандър дере в землището на с.Скобелево, общ. Павел баня, с
възложител С.П.Г..
В жалбата се
твърди незаконосъобразност на оспорената заповед като издадена при допуснати
съществени нарушения на императивни процесуални правила и неправилно приложение
на материалния закон. Жалбоподателят твърди, че при извършването на служебен
контрол за законосъобразност на издадените разрешения за строеж по реда на
чл.156, ал.1 от ЗУТ компетентният административен орган е длъжен да уведоми
засегнатите лица за започване на административното производство и за
направените констатации, за да могат същите да организират защитата си. В
конкретния случай това не е било сторено, тъй като възложителят е разбрал за
проведеното административно производство едва с връчването на процесната
заповед. Оспорват се като необосновани и неправилни изложените в заповедта
мотиви за отмяна на издаденото разрешение за строеж, като се поддържа, че
стопанската сграда, върху която било предвидено да се монтира автономната
акумулираща фотоволтаична инсталация, е законно построена и надлежно въведена в
експлоатация, и съответно нанесена в КККР като самостоятелен обект на
кадастъра. Поради това и на основание чл.7, ал.1 от Наредба № 19/ 2012г. на МЗХ
и МРРБ, обособената и отредена за застояване площ в ПИ 66826.56.1.1, заедно със
сградата построена върху тази площ, били определени с отделен ПУП и имали
статут на „урбанизирана територия“ по смисъла на ЗУТ. С тези доводи обосновава
съответствието на издаденото разрешение за строеж с разпоредбите на чл.147,
ал.1, т.14 и ал.2, и чл.148 от ЗУТ, поради което моли оспорената Заповед ДК-11-СЗ-15 от 05.02.2020г. на Началника на
РДНСК Стара Загора да бъде отменена като незаконосъобразна.
Ответникът по
жалбата – Началник на Регионална дирекция за национален строителен контрол –
Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като
неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че правилно и
законосъобразно с обжалваната заповед, издадена от материално и териториално
компетентен орган на основание чл.156 от ЗУТ, която разпоредба предвиждала
специален ред за извършване на служебни проверки на издадени разрешения за
строеж и административният орган нямал задължение да уведомява заинтерисованите
лица за тяхното провеждане. Обосновава, че от събраните по делото доказателства
се установява по категоричен начин липсата на едно от условията за прилагането
на чл.147, ал.1, т.14 от ЗУТ спрямо процесния строеж, а именно – да се намира в
урбанизирана територия. В случая поземленият имот, в който било разрешено
изграждането на фотоволтаична инсталация, не попадал в урбанизирана територия,
а представлявал земеделска земя, поради което за разрешаване на строителството
не бил приложим облекчения ред по чл.147, ал.1, т.14 от ЗУТ, а се следвало
изработване и одобряване на инвестиционен проект. Направено е искане за
отхвърляне на жалбата като неоснователна.
Главният
архитект на Община Павел баня, редовно и своевременно призован, не се явява, не
се представлява и не изразява становище по жалбата.
Въз основа на
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:
Жалбоподателят в настоящото
производство – С.П.Г., е собственик на земеделска земя /нива/ с площ от 5.489
дка, находяща се в землището на с.Скобелево, общ.Павел баня, обл.Стара Загора,
местност „Санър Дере“, съставляваща имот № 056001 по плана за земеразделяне,
съгласно нотариален акт за продажба на недвижим имот № 154 от 11.05.2015г., том
I, рег. № 711, дело №
124 от 2015г. Въз основа скица № 15-670329/ 22.06.2021г. от СГКК, главният
архитект на Община Павел баня е издал
виза за проектиране на: монтаж на инсталация за производство на ел.енергия с
обща инсталирана мощност до 1 MW на
основание чл.147, ал.1, т.14 и ал.2 от ЗУТ. Във визата е вписано, че
фотоволтаичната електроцентрала /ФЕЦ/ е за собствени нужди върху покрива на
съществуваща сграда с УВЕ № 8/ 10.08.2017г. На основание издадената виза е
изработен конструктивно становище за обект: „Автономна акумулипаща фотоволтаична
инсталация 21 kWp върху
покрива на стопанска постройка за съхранение на растителна продукция и инвентар
в ПИ № 056001 в землището на с.Скобелево, общ.Павел баня“ и становище по част
„Електрическа“ на технически инвестиционен проект. В конструктивното становище
е посочено, че ФВИ ще се монтира върху средната част на покривния скат на
съществуващ едноскатен покрив с PU
термопанел с дебелина 5см, стоманени столици, надлъжно на сградата, през 110см
от СОП профил 160х80х4мм, като съществуващата сграда е едноетажна стопанска
постройка, построена през 2015-2016г. и има регистриран технически паспорт.
Площта на покрива е 192 кв.м., а цялата квадратура на фотоволтаичните панели е
106.30кв.м. От приложените към
административната преписка Разрешение за строеж № 28/ 04.06.2015г. и
Удостоверение № 08/ 10.08.2017г. за въвеждане в експлоатация на строеж пета
категория, се установява, че находящата се в ПИ № 056001 стопанска постройка за
съхранение на земеделска продукция и инвентар със застроена площ от 199,26 кв.м.,
е законно построена и надлежно въведена в експлоатация.
Със Заявление вх. № АГ-02-34/
10.09.2021г. възложителят С.Г. е направил искане до Главния архитект на Община
Павел баня за издаване на разрешение за строеж при условията на чл.148 от ЗУТ
за обект „Автономна акумулираща фотоволтаична инсталация 21 kWp“. Главният архитект на Община Павел баня,
на основание чл.147, ал.1, т.14 и ал.2 от ЗУТ, е издал Разрешение за строеж №
49/ 13.09.2021г. за строеж шеста категория: „Автономна акумулираща фотоволтаична
инсталация 21 kWp върху
покрива на стопанска постройка за съхранение на растителна продукция и
инвентар“ с местоположение ПИ 66826.56.1, местност Сандър дере в землището на
с.Скобелево, общ.Павел баня.
С писмо вх. № РС-ПБ-1480-02-642/
21.09.2021г., на основание чл.149, ал.5
от ЗУТ, Главният архитект на Община Павел баня е уведомил и е изпратил на
Началника на РДНСК Стара Загора издаденото РС № 49/ 13.09.2021г.
Длъжностни лица от РДНСК Стара
Загора са извършили проверка по документи,
за резултатите от която е бил съставен и подписан Констативен протокол №
2100/ 29.09.2021г. Проверяващият екип от служители на РДНСК Стара Загора е
приел, че при издаването на разрешението за строеж са нарушени изискванията на
чл.148, ал.4, изр.първо; чл.142, ал.6, т.2; чл.144, ал.1, т.т. 3, 6 и 7 от ЗУТ,
поради това, че ПИ с идентификатор 66826.56.1 по КК на землище с.Скобелево, е
земеделска земя, неурбанизирана територия, като строежът е трета категория,
съгласно чл.137, ал.1, т.3, б.“д“ от ЗУТ, и за изграждането му се изисква
изработване и одобряване на инвестиционен проект, оценка за съответствие от
консултант и положително становище от пожарната, каквито в случая
липсвали.
Въз основа на съставения Констативен
протокол и на основание чл.156, ал.5 от ЗУТ, при упражняване на предоставени
със Заповед № РД–13–171/ 13.06.2019г. и Заповед № РД-13-055/ 25.03.2021г. на
Началника на ДНСК – гр. София правомощия, с оспорената в настоящото съдебно
производство Заповед № ДК-11–СЗ–2/ 05.02.2020г., Началникът на РДНСК Стара
Загора е отменил като незаконосъобразно Разрешение за строеж № 49/
13.09.2021г., издадено от Главния архитект на Община Павел баня, за строеж:
„Автономна акумулираща фотоволтаична инсталация 21 kWp върху покрива на стопанска постройка за
съхранение на растителна продукция и инвентар“ с обща инсталирана мощност 21 kWp, с местонахождение ПИ с идентификатор
66826.56.1, местност Санър дере в землището на с.Скобелево, общ.Павел баня, с
възложител С.П.Г.. От фактическа страна заповедта е обоснована с
обстоятелството, че при извършената проверка по реда на чл.156 от ЗУТ на издаденото
разрешение за строеж, са установени съществени нарушения на ЗУТ, тъй като
разрешеният строеж не отговаря на изискванията на ЗУТ за строежи от трета
категория – не е разработен инвестиционен проект, който да е съгласуван и
одобрен от главния архитект на общината /в съответствие с общото правило на
чл.148, ал.4, изр. първо от ЗУТ/, в обхват, отговарящ на изискванията на
Наредба № 4 от 21.05.2001г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните
проекти, и за него да е извършена оценка за съответствие по реда на чл.142,
ал.6, т.2 от ЗУТ /като комплексен доклад, съставен от регистрирана фирма –
консултант/. Освен това не са изпълнени и изискванията за съгласуване и
одобряване на инвестиционни проекти по чл.144, ал.1, т.3 и т.7 – да бъде
представен документ с предоставени изходни данни и условията за присъединяване
към електроразпределителната мрежа и положително становище, издадено от
органите за пожарна безопасност и защита на населението, което е задължително
за строежите от първа, втора и трета категория. Изложени са съображения, че
според данните от кадастралната карта и кадастралните регистри поземлен имот с
идентификатор 66826.56.1 / с номер по предходен план 056001/, находящ се в
местност Санър дере в землището на с.Скобелево, в който е предвидено
изграждането на процесния строеж, е с начин на трайно ползване нива, осма
категория на земята, а трайното предназначение на територията е земеделска.
Същото предназначение на земята и територията е посочено и в документа за
собственост – нотариален акт № 149 от 11.05.2015г. Съществуващата в имота
сграда с идентификатор 66826.56.1.1 с площ 202 кв.м., на един етаж, е нанесена
на кадастралната карта с предназначение селскостопанска сграда, като в
представеното Удостоверение № 08/ 10.08.2017г. за въвеждане в експлоатация,
предназначението на сградата е за съхранение на земеделска продукция. Сочи за
служебно известно обстоятелството, че към издаденото за сградата разрешение за
строеж № 28/ 04.06.2015г. на главния архитект на Община Павел баня, е било
приложено становище с изх.№ АО-07-734/ 14.05.2015г. на Областна дирекция
„Земеделие“ гр.Стара Загора за застрояване в земеделски земи без промяна на
предназначението им в съответствие с Наредба № 19/ 25.10.2012г. Въз основа на
тези фактически установявания е прието, че предназначението на земята не е
променено, продължава да е земеделско, а предвиденото изграждане на
фотоволтаична инсталация на покрива на съществуваща сграда не отговаря на едно
от условията по чл.147, ал.1, т.14 от ЗУТ, за да бъде строежът шеста категория
– имотът да се намира в урбанизирана територия. В случая ПИ с идентификатор
66826.56.1 попадал в земеделска територия по смисъла на чл.8, т.2 от ЗУТ,
поради което за изграждането на фотоволтаичната централа се явявал неприложим
облекчения ред по чл.147, ал.1, т.14 от ЗУТ за строеж от шеста категория.
Направен е извод, че поради земеделското предназначение на територията
инсталацията за производство на ел.енергия от възобновяеми източници попада в
приложното поле на чл.137, ал.1, т.3, б.“д“ от ЗУТ – „електрически централи и
топлоцентрали с мощност до 25 мегавата, с изключение на обекти за производство
на енергия по чл.147, ал.1, т.14“, и представлява строеж трета категория.
Административният орган е приел, че
посочените нарушения на ЗУТ следва да бъдат квалифицирани като съществени
такива, обуславящи незаконосъобразност на издаденото разрешение за строеж, като
основание за неговата отмяна.
По
делото е представена образуваната административна преписка по издаване на
оспорената заповед.
За
изясняване на обстоятелствата от значение по делото е допусната, назначена и
изслушана съдебно-техническа експертиза, заключението по която не е оспорено от
страните и е прието като доказателство по делото. От същото се установява, че
ПИ с идентификатор 66826.56.1 не попада м регулационните/ строителните граници
на с.Скобелево, като за местността Санър дере, землището на с.Скобелево, в
която се намира имотът, няма одобряван
ПУП. За самия поземлен имот също няма одобрен и влязъл в сила частичен ПУП –
ПРЗ, а законно построената в имота и въведена в експлоатация с УВЕ № 08/
10.08.2017г. стопанска постройка за съхранение на земеделска продукция и
инвентар, е процедирана съгласно Наредба № 19/ 2012г. за строителство в
земеделски земи без промяна на предназначението им.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз
основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите
и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1
във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:
Оспорването,
като направено в законово установения срок по чл. 215, ал.4 от ЗУТ, от
легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване
и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Оспорената
Заповед № ДК-11-СЗ-15 от
05.10.2021г. е постановена на основание и в хипотезата на чл.156, ал.5 от ЗУТ –
за констатирани нарушения при извършена служебна проверка на издадени
строителни книжа. Съгласно разпоредбата на чл.156, ал.5 от ЗУТ, при
констатиране на нарушения по ал. 2 и 3, както и на други нарушения, водещи до
незаконосъобразност на издадените строителни книжа, отразени в констативния
протокол, съставен по ал. 4, началникът на Дирекцията за национален строителен
контрол или оправомощено от него длъжностно лице отменя с мотивирана заповед
разрешението за строеж или заповедта за допълване по чл. 154, ал. 5, заедно с одобрените
инвестиционни проекти, с изключение на издадените и одобрени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството. По делото са представени и приети
като доказателство Заповед № РД–13–171/ 13.068.2019г. и Заповед № РД-13-055/
25.03.2021г., от които е видно, че Началникът на ДНСК е делегирал правомощията
си за издаване на заповеди по чл.156, ал.5 от ЗУТ на началниците на РДНСК.
Следователно обжалваната заповед е издадена от материално и териториално
компетентния административен орган – Началникът на РДНСК Стара Загора,
съобразно делегираните му правомощия по чл. 156, ал.5 от ЗУТ.
Административният
акт е постановен в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички
изискуеми реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочено е правното основание за
издаването на заповедта, както и приетите за установени факти и обстоятелства,
които административният орган е преценил и определил като релевантни за
упражняване на делегираното му правомощие по чл.156, ал.5 от ЗУТ. С оглед на
което съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл.156, ал.5 от ЗУТ и на
чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за мотивиране на акта, с който се отменя като
незаконосъобразно издадено строително разрешение.
Заповед № ДК-11-СЗ-15 от 05.10.2021г. е издадена при
извършена служебна проверка и осъществен контрол по реда на чл.156 от ЗУТ в
рамките на законово регламентирания 14-дневен срок от получаването на
уведомлението по чл.149, ал.5 от ЗУТ /вх. №
РС-ПБ-1480-02-642 от 21.09.2021г./. От приложения по делото Констативен
протокол с рег.№ 2100/ 29.09.2021г. за резултатите от извършената служебна
проверка по чл.156, ал.1, 2 и 3 от ЗУТ се установява, че проверката е извършена
и съотв. констативният протокол е съставен и подписан от длъжностни лица от
РДНСК Стара Загора, при упражняване на правомощия в качеството им на органи на
ДНСК. В хода на проведената административна процедура по чл.156 от ЗУТ не са
допуснати процесуални нарушения, които да релевират незаконосъобразност на
крайния административен акт, с който тази процедура приключва. Неоснователно се
явява направеното от жалбоподателя оплакване за допуснато съществено нарушение
на административнопроизводствените правила, поради неуведомяването му за
започналото административно производство и съотв. лишаване от възможност да
участва в него. В случая е приложима специалната разпоредба на чл.156 от ЗУТ, а
не общите разпоредби на АПК /чл.26 и чл.34 АПК/, когато административното
производство е започнало в условията на чл.149, ал.5 ЗУТ. Този ред не предвижда
уведомяване за започване на производството, нито съобщаване на съставения
констативен акт от служителите за РДНСК. В случая специалната процедура по ЗУТ
е спазена, с оглед на което съдът приема, че по отношение на оспорената в
настоящото производство заповед не е налице отменителното основание по чл.146,
т.3 от АПК.
Съдебният
контрол за материална законосъобразност на обжалваната заповед следва да
обхване преценката налице ли са установените от административния орган
юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и дали тези факти и
обстоятелства правилно са преценени като такива, обуславящи направения извод за
несъответствие с нормативно регламентираните изисквания на издаденото от
Главния архитект на Община Павел баня Разрешение за строеж № 49/ 13.09.2021г.,
като основание за неговата отмяна.
Спорът
по делото се концентрира до това попада
ли процесният строеж в обхвата на
нормата на чл. 147, ал. 1, т. 14 от ЗУТ
и съответно допустимо ли е издаване на разрешение за строеж без изработването и
одобряването на инвестиционен проект.
С
разпоредбата на чл.147, ал.1, т.14 от ЗУТ законодателят е предвидил облекчен
ред за издаване на разрешения за строеж, без одобряване на инвестиционни
проекти, за монтаж на инсталации за производство на електрическа енергия,
топлинна енергия и/или енергия за охлаждане от възобновяеми източници с обща
инсталирана мощност до 1 МW включително към съществуващите сгради в
урбанизираните територии, в т. ч. върху покривните и фасадните им конструкции и
в прилежащите им поземлени имоти. Това законодателно разрешение е отклонение от
общия ред на ЗУТ /с одобряване на инвестиционни проекти/ за изграждане на
инсталация за производство на енергия от възобновяеми източници, без
ограничение на мощността, както в урбанизирани територии, така и извън тях –
строежи от първа до трета категория по чл.137, ал.1, т.1, б.“з“, т.2, б.“ж“ и
т.3, б.“д“ от ЗУТ.
За да се
приложи по-лекия разрешителен режим по чл.147, ал.1, т.14 ЗУТ спрямо заявеното
инвестиционното намерение, е необходимо да бъдат изпълнени трите кумулативни
условия: 1. общата инсталирана мощност на производствения обект да е до 1 МW
включително; 2. Инсталацията да се монтира към съществуващи сгради, в т.ч.
върху покривните и фасадните им конструкции и 3. Съществуващите сгради и
прилежащите им поземлени имоти да се намират в урбанизирани територии.
Настоящият
съдебен състав споделя изцяло изложените от решаващият административен орган
съображения, обосноваващи направения извод, че за изграждането на процесната
фотоволтаична инсталация върху покрива на съществуваща сграда в ПИ 66826.56.1,
местност Санър дере в землището на с.Скобелево, не е приложим облекчения ред на
чл.147, ал.1, т.14 от ЗУТ за строеж от шеста категория, доколкото в случая не е
спазено задължителното изискване имотът да се намира в урбанизирана територия.
Понятието
"урбанизирана територия" е вид територия, според основното
предназначение, определено с концепциите и схемите за пространствено развитие и
общите устройствени планове. Тази и останалите територии са изброени в чл. 7, ал. 1 ЗУТ. В посочената норма е
конкретизирано, че „урбанизирани територии“ са населените места и селищните
образувания. Поземлени имоти, чието предназначение е променено, съгласно чл. 9, ал. 2 във връзка с чл. 12, ал. 2 от ЗУТ и за които с влязъл в
сила ПУП е определено конкретно предназначение, съответстващо на чл. 8, т. 1 от ЗУТ, следва да се считат за
урбанизирани, включително и тези които се намират извън строителните граници.
От събраните
по делото доказателства, в т.ч. и от заключението на изпълнената по делото
съдебно-техническа експертиза, се установява по несъмнен и категоричен начин,
че поземлен имот с идентификатор 66826.56.1 /с номер по предходен план 056001/,
в който е предвидено изграждането на ФЕЦ, не се намира в урбанизирана територия
по см. на цитираните законови разпоредби. Поземленият имот на жалбоподателя е
извън регулационните граници на с.Скобелево и попада в територия, която е
земеделска. Земеделското предназначение на конкретния имот, въпреки разрешеното
застрояване в него на селскостопанска постройка, не е променено, като
продължава да е с начин на трайно ползване – нива, осма категория на земята. От
заключението на експертизата се опровергава твърдението на жалбоподателя, че за
имота му е процедиран и одобрен частичен ПУП – ПРЗ, с който променено
предназначението му. Вещото лице е категорично, че за ПИ с идентификатор
66826.56.1 съгласно КККР, няма одобрен и влязъл в сила частичен ПУП, а
изградената в него стопанска постройка за съхранение на земеделска продукция и
инвентар със ЗП и РЗП 199.26кв.м. е била разрешена по реда на Наредба № 19/
2012г. за строителство в земеделски земи без промяна на предназначението им.
Ето защо
фактически, правно и доказателствено обоснован се явява направения от началника
на РДНСК Стара Загора извод, че за процесният строеж е неприложима облекчената
процедура по чл.147, ал.1, т.14 от ЗУТ, а същият попада в приложното поле на
чл.137, ал.1, т.3, б.“д“ от ЗУТ и за неговото разрешаване, като строеж от трета
категория, е необходимо да бъде изработен, съгласуван и одобрен за инвестиционен проект, съгласно
изискването на чл.148, ал.4, изр. първо от ЗУТ.
Законово регламентирана предпоставка за разрешаване
изграждането на строежи от трета категория е одобряването на инвестиционен
проект, който е със съдържание, отговарящо на изискванията, регламентирани в
Наредба № 4 от 21.05.2001г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните
проекти. Неизпълнението на това нормативно изискване, както е в случая,
представлява съществено нарушение на законово регламентираните правила за
издаване на разрешение за строеж. Обстоятелството, че в процесния случай изобщо
не е бил изработен инвестиционен проект обезсмисля извършването на преценка за
спазване на сочените в обжалваната заповед изисквания по чл.142, ал.6, т.2 и
чл.144, ал.1, т.3 и т.7 от ЗУТ. Все пак за прецизност на изложението следва да
се отбележи, че с оглед конкретиката на казуса не се следва представянето на
визирания от решаващия административен орган документ по чл.144, ал.1, т.3 от ЗУТ, тъй като инвестиционното намерение е за изграждане на автономна
фотоволтаична инсталация за собствени нужди, без никаква връзка с
електро-преносната мрежа.
С оглед на
гореизложеното съдът приема, че съответно на установените в хода на проведеното
административно производство по чл.156 от ЗУТ факти и обстоятелства, наличието
на които се потвърждава от събраните по делото доказателства, Началникът на
РДНСК Стара Загора е приел, че при издаването на Разрешение за строеж № 49/
13.09.2021г., са допуснати нарушенията, описани в обжалваната заповед. Тези
нарушения, при правилно приложение на нормативната регламентация и в
съответствие с нейната цел, са квалифицирани като съществени, което е
обусловило и упражняването на правомощието по чл. 156, ал.5 от ЗУТ от
административния орган за отмяна на издаденото строително разрешение, като
незаконосъобразно. Оспорената заповед, като издадена от компетентен орган и в
предвидената форма; постановена в съответствие с материалноправните разпоредби на които се
основава, при спазване на административно-производствените правила и съобразяване
с целта на закона, е законосъобразна. Жалбата се явява неоснователна и като
такава, следва да бъде отхвърлена.
При този изход на
делото и на основание чл.143, ал.3 от АПК, искането на ответника по жалбата за
присъждане на разноски, следва да бъде уважено, като жалбоподателят бъде осъден
да заплати на Регионална дирекция за национален строителен контрол - Стара
Загора възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита, определено
в размер на 100лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за правната помощ.
Водим от горните мотиви
и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на С.П.Г. ***, против Заповед № ДК-11-СЗ-15 от 05.10.2021г., издадена от
Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ Стара
Загора, с която на основание чл. 156, ал.5 от ЗУТ, е отменено като
незаконосъобразно Разрешение за строеж № 49/ 13.09.2021г., издадено от Главния
архитект на Община Павел баня за строеж: „Автономна акумулираща фотоволтаична
инсталация 21 кWp
върху покрива на стопанска постройка за съхранение на растителна продукция и
инвентар“ с обща инсталирана мощност 21кWp, с местонахождение ПИ с идентификатор
66826.56.1, местност Сандър дере в землището на с.Скобелево, общ. Павел баня, с
възложител С.П.Г., като неоснователна.
ОСЪЖДА С.П.Г., ЕГН **********, с адрес:
***, да заплати на Регионална дирекция за национален строителен контрол - Стара
Загора сумата от 100 /сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: