Решение по дело №15804/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1168
Дата: 5 март 2020 г. (в сила от 13 август 2020 г.)
Съдия: Михаил Петков Михайлов
Дело: 20193110115804
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

1168/5.3.2020г.

 

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на седми февруари, през две хиляди и двадесета година, проведено в състав:

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ                                                                                                            

            при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №15804 по описа на Варненски районен съд за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от М.Й.В., ЕГН ********** *** срещу  „ЕПП” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, с правно основание чл.124 ГПК за приемане за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата от 4930,67 лева начислена ел.енергия за периода 30.08.2017г. - 29.08.2018г.

Ищецът твърди, че като потребител на ел. енергия е получил уведомление от ответното дружество, за извършена контролна проверка на средството за търговско измерване, при което е констатирано неточно измерване на консумирана ел. енергия, поради което е коригирана сметката му за използвана ел. енергия, като е начислена сумата от 4930,67 лева.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от „ЕПП” АД, в който се оспорва иска като неоснователен. Твърди се, че е извършената проверка от служители на „Е.С.“ АД (с предходно наименование „ЕПМ” АД), като констатациите са отразени в  протокол от 29.08.2018г. Твърди се, че при проверка в БИМ е установено, че в регистър 1.8.3 има натрупани показания на ел. енергия в размер на 26234 кВтч, поради което е начислена процесната сума за процесния период на осн. чл. 50 ПИКЕЕ, за което обстоятелство е издадена фактура от 18.09.2019г. Посочва, че въпреки, че е извършена корекция на ел. енергия на осн. ПИКЕЕ то ел. стойността на ел. енергията е дължима на осн. чл. 200, ал.1, предл.1во ЗЗД, доколкото същата е доставена и потребена от абоната, но не е заплатена от него.В евентуалност посочва, че се касае за установяване на точно количество консумиране ал. енергия, чието заплащане се дължи от абоната, на осн. чл. 183 ЗЗД.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:  

Представен е КП №11131831/22.04.2015г., от който се установява, че на така посочената дата на адреса на потребление в гр. Аксаково, ж.к. Надежда, бл.1, вх.4, ап.52 е осъществена дейност по подмяна на СТИ, като е монтиран СТИ № 7554614. В протокола са вписани показания на ново монтирания електромер в размер на 2 кВтч за дневна тарифа и нулеви показания за нощна тарифа.

Представен е КП №1104945/29.08.2018г., от който се установява, че на така посочената дата на адреса на потребление в гр. Аксаково, ж.к. Надежда, бл.1, вх.4, ап.52 е осъществена дейност по подмяна на СТИ № 7556414 с нов СТИ, като демонтираният е насочен за проверка в БИМ.

Представен е по делото КП за техническа проверка №2072/10.09.2019г. на БИМ – РО Варна, от който се установява, че при осъществяване на метеорологична експертиза на СТИ 7554614 е констатирано, в регистър Т3- 1.8.3 е начислена преминала ел. енергия в размер на 26234,3 кВч. В протокола е посочено, че електромера съответства на метеорологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на ел. енергия. Посочено е, че СТИ не съответства на техническите характеристики.  

По делото е представено становище от 17.09.2019г., изготвено от специалист „ЕК” и одобрено от началник отдел „КЕК”, което становище и изготвено съобразно КП №2072/10.09.2019г. с оглед извършена техническа проверка, като е одобрено извършването на корекция на ел. енергия за периода 30.08.2017г.-29.08.2018г., като е посочено, че корекцията е извършена на основание КП и софтуерно прочитане на регистър на СТИ.

Съставена е фактура №**********/18.09.2019г. за периода 30.08.2017г.-29.08.2018г., на стойност 4930,67 лева.

         Прието по делото е  заключението на комплексна съдебно – техническата и счетоводна експертиза на в.л. К. и в.л. П., в която се установява,че при софтуерно четене на тарифа Т3 – 1.8.3 е констатирано натрупване на ел. енергия в размер на 26234 кВтч, която ел. енергия не се визуализира на дисплея на СТИ. Посочва се, че процесния електромер е еднофазен двутарифен, поради което активни за същия са тарифи Т1 -1.8.1 и Т2 – 1.8.2. Допълва се, че поначало тарифи Т3 и Т4, следва да бъдат с нулеви показания. Посочва, че информация за момента, в който е започнало натрупване в регистър 1.8.3 не е предоставена с оглед препараметризиране на данните от самоотчетите на електромера. Посочва се, че в регистър 1.8.0 следва да се съдържа общия сбор на отчетената и консумирана на адреса на потребление ел. енергия, като в случая в констативния протокол за проверка респективно при осъществяване на метрологична експертиза от БИМ – РО Варна не е посочено показанието на регистър 1.8.0.Математически точно е извършено изчислението на коригираното количество ел. енергия в рамките на процесния период.

Предявен е иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се търси съдебно установяване на недължимостта на вземането на „ЕПП” АД срещу  ищеца.

Абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на отрицателен установителен иск, е наличие на правен интерес на ищеца за разрешаване, със сила на пресъдено нещо на спора за отричаното от него материално право, като бъде установено действителното правно положение в отношенията между страните във връзка с конкретно притезание, както и за осуетяване на възникването на нов спор за материално право на същото основание. В конкретната хипотеза, твърденията на ищеца, че не дължи сумата посочена в справката за корекция, както и че между него и ответника е налице спор относно дължимостта на процесната сума, който застрашава имуществената му сфера, с оглед възможността за едностранното спиране на електрозахранването в имота му, обосновават правния интерес от избраната форма на защита.

Между страните не се спори, а и се установява от представените по делото писмени доказателства, че ищецът  е титуляр по партида на потребление на посочения адрес в гр. Варна, същия потребител на ел. енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 ЗЕ, както и че имотът, в който е монтиран процесния електромер, е присъединен към електропреносната мрежа, поради което ищецът има задължение да заплаща използваната ел. енергия.

Спорния въпрос може да бъде обобщен около възможността на ответното дружество при наличието на определени условия да осъществи изчисление на ел. енергия, която не е отчетена при ежемесечното периодично отчитане на СТИ.

Правото на електроразпределителното дружество да изчислява и коригира пренесената ел. енергия, в случаите на констатирано неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа, е уредено в Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обнародвани в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г., приети от ДКЕВР в изпълнение на законовата делегация по смисъла на чл.83 ал.2, изр. 2-ро от ЗЕ с решение по т.3 от Протокол №147/14.10.2013 г. на основание чл.21 ал.1 т.9 вр. с чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ. С Решение № 1500/6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в, обн. в ДВ бр.15/14.02.2017г. са отменени Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обн. в ДВ бр. 98 от 12.11.2013г., с изключение на чл. 48, 49, 50 и 51 от този акт. При тези съображения настоящия съдебен състав на първоинстанционния съд намира, че към момента на извършване на проверката на посочения СТИ са налице действащи правила за осъществяване на корекционна процедура на адрес на потребление на ел. енергия, доколкото ответникът се позовава за наличие на вземане срещу ищеца за начислената сума, която произтича от приложение на процедура по чл. 50 ПИКЕЕ. Отмяната на процедурата по чл. 47 ПИКЕЕ, която уреждаше задължението на оператора при проверка да състави КП, не означава, че същия не може да съставя и към момента такива частни свидетелстващи документи, в които да вписва установени по време на проверката факти. Тяхното значение, като писмено доказателство по делото следва да бъде ценено с оглед всички останали доказателства. Задължението за осъществяване на метеорологичен контрол на средствата за търговско измерване е възведено в дейност на БИМ по силата на чл. 8, ал.1 от Закона за измерванията, поради което и съставения от  държавния орган протокол за изследване на СТИ съставлява официален удостоверителен документ със съответната му доказателствена тежест.

Процесната проверка е осъществена на 29.08.2018г. на посочения адрес на доставка на ел. енергия, поради което към този момент и предвид цитираното решение на ВАС е налице законова възможност, която регламентира правото на ответното дружество да извърши корекция на пренесената ел. енергия, позовавайки се на правилата на чл. 50 от ПИКЕЕ. С решение № 2315/21.02.2018г., постановено по адм. дело № 3879/2017г. на ВАС, потвърдено с решение № 13691/08.11.2018г., постановено по адм. дело № 4785/2018г. на ВАС, петчленен състав, ПИКЕЕ са отменени и в частта на чл. 48, 49, 50 и 51. Съдебното решение за отмяна на подзаконов нормативен акт има действие от деня на влизането му в сила и няма обратно действие, т.е. правните последици, възникнали от подзаконовия нормативен акт се запазват.

Разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ дава възможност на ответника да осъществи корекция на ел. енергия, но при констатиране на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в инф. база данни за нея. Изрично в хипотезата на посочената норма е посочено, че за период от максимум една година може да бъде осъществена корекция на ел. енергия, която се явява разлика между отчетеното количество ел. енергия и преминалите количества ел. енергия за времето на допускане на грешката, което време както вече съдът посочи не може да превишава една година.  Следователно и в тази хипотеза на цитираната норма е налице възможност за осъществяване на корекция на ел. енергия. Приведено горното към настоящия казус, настоящия съдебен състав намира, че при периодичното отчитане на СТИ, не е възможно да бъде отчетен размера на реалното потребление на ел. енергия съдържаща се в регистри 1.8.1 и 1.8.2, а е необходим специален софтуер, поради което и средство за отчитане на ел. енергия не прочита съдържанието на скритите регистри. Така това неточно отчитане става повод за нанасяне в информационната база данни на неточно изразходвано количество ел. енергия спрямо реалните такива. Констатирането на тази неточност вследствие прочитането на СТИ със специален софтуер и разкриване съдържането на „скритите” за отчитане регистри (вкл. и процесния 1.8.3) дава възможност за осъществяване на корекция на потребената ел. енергия, като разлика между отчетеното количество ел. енергия и преминалите количества енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, но не и за период по-дълъг от една година. С други думи анализа на разпоредбата за осъществяване на корекция на ел. енергия по реда на чл. 50 ПИКЕЕ предпоставя отговор на няколко въпроса: За какво време (за какъв период) e допусната грешката, като тук максималния период е нормативно ограничен до една година; Какво е отчетеното количество ел. енергия за този период и какво е количеството на преминалата ел. енергия за същия този период. Разликата между отчетеното и реално преминалото количество  ел. енергия за периода посочен в чл. 50 ПИКЕЕ, съставлява размера на корекцията на ел. енергия за обекта на потребление.

По отношение на първия въпрос ответникът се е позовал на максимално определения в разпоредбата едногодишен период, през който може да бъде осъществена корекция при настоящите условия. Не става ясно защо приложените намира последното предложение на чл. 50 ПИКЕЕ, а именно период - „не по-дълъг от една година”. Когато периода на грешка е по-голям от една година, то оператора е нормативно ограничен да осъществи корекция на потребление за максимум този едногодишен период, но това ограничение не изключва задължението му да посочи периода на грешката, а именно от кой момент е констатирал, че е налице разлика между отчетеното количество ел. енергия и реално преминалата такава.  Непосочването на периода и невъзможността същия да бъде предмет на изследване в спорно съдебното производство поражда съмнение при методологията на неговото определяне. Нормативното ограничение на периода на допусната грешка не изключва задължението за посочване на данни за реалното продължение на същата, било то и за повече или по-малко от една година. Това според настоящия съдебен състав е необходимо с оглед преценка на възможността, към кой момент в скрития за отчитане регистър Т3(1.8.3) е започнала да се натрупва процесната ел. енергия, а този момент е съществен доколкото хипотезата на чл. 50 от ПИКЕЕ съдържа изрично изискване да бъде осъществена корекция на ел. енергия за „времето от допускане на грешката до установяването й”, като не технически, а нормативно този период е ограничен до една година от установяването на грешката. Посочването на началния период, от който е започнало натрупване на показания на ел. енергия в регистър 1.8.3 на СТИ би предпоставяло установяване на точния период на корекцията по реда на чл. 50 ПИКЕЕ, а не непременно приложение на ограничителния едногодишен период съобразно същата разпоредба.

При положение, че технически е възможно да бъде установен началния момент, от който е започнало натрупване в регистър 1.8.3 на ел. енергия, то този момент следва да бъде и момента, от който се счита, че е допусната грешка при отчитане на преминалата ел. енергия, по см. на чл. 50 ПИКЕЕ. Установяването на грешката следва да бъде свързано с момента, в който посредством специален софтуер се разкрие натрупаното количество ел. енергия в регистър 1.8.3, посредством съставяне на констативен протокол, в който се обективират фактически действия, които подлежат на проверка от надлежен държавен метеорологичен надзор – БИМ.

Поставя се въпроса на следващо място какво е реалното количество отчетена ел. енергия, доколкото корекцията по чл.50 ПИККЕ съставлява разлика между отчетеното количество и преминалите и неотчетени количества на ел. енергия. Категоричен отговор за това обаче не може да бъде даден доколкото липсва първата от посочената в чл.50 ПИКЕЕ предпоставка, а именно периода за който са отчетени тези 26234 кВтч, за което обстоятелство мотиви са изложени по-горе в решението. Следва извода, че определянето на точния период има отношение не само към началния момент на установяване на грешката в размера на преминалите количества ел. енергия, но и към периода, за който е отчетено количеството доставена на адреса на потребление ел. енергия.

Посочения фактически състав на чл. 50 ПИККЕ посредством прочит на скрития регистър със специализиран софтуер не е достатъчен за да бъде прието, че са изпълнени основанията, въз основа на които за ответника се поражда възможността да осъществи корекция на ел. енергия за процесния период.

По отношение на релевираното в условията на евентуалност основание за дължимост на процесната сума на осн. чл. 183 ЗЗД, съдът намира следното:

Разпоредбата на чл. 183 ЗЗД урежда договорната отговорност на купувача, който е задължен да заплати цената на доставената на адреса на потребление ел. енергия. За да бъде приложена посочената хипотеза следва да бъде даден отговор на въпроса дали от доказателствата по делото се установява, че ел. енергия на стойност от 4930,67 лева е потребена от абоната.

От заключението на в.л. К. по назначената от съда комплексна съдебно – техническа и счетоводна експертиза се установява, че общия сбор на преминалата през СТИ ел. енергия следва да се съдържа в сумарния регистър – 1.8.0. В случая липсва запис в последния, който да е отразен в протокола за осъществяване на метрологична експертиза от БИМ – РО Варна. При така изложеното и с оглед липсата на данни, че в сумарния регистър е записано количеството ел. енергия, такова каквото е посочено в невизуализирания регистър 1.8.3, както и с оглед  липсата на доказателства за периода от време, през който процесната ел. енергия се е натрупала в процесния регистър 1.8.3 предоставят извода, че не може да бъде прието в случая, че е осъществена реална доставка на ел. енергия на обекта на потребление в рамките на процесния период.

При изложеното съдът намира, че ответникът не успя да докаже своите възражения, от които черпи изгодни за себе си права, поради което и предвид разместената доказателствена тежест при разглеждане на отрицателен установителен иск, същия следва да бъде уважен, като бъде прието за установено, че М.Й.В., ЕГН ********** *** не дължи на ответника сумата от 4930,67 лева начислена ел.енергия за периода 30.08.2017г. - 29.08.2018г., за което обстоятелство е съставена фактура  №**********/18.09.2019г.

         По отношение на разноските:

В полза на ищеца се следват разноски в размер на 772,37 лева, от които 197,23 лева съдебно – деловодни разноски и сумата от 575,14 лева възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК. При определяне размера на дължимото възнаграждение за процесуално представителство съдът намира, че следва да уважи направеното от ответника възражение за прекомерност на осн. чл. 78, ал.5 ГПК, като отчита, че производството по спора не се отличава с висока правна и фактическа трудност. Съдебното производство приключи в рамките на едно съдебно заседание, в което бяха изчерпани всички съдопрозиводствени действия с участието на страните.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

  ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.Й.В., ЕГН ********** *** не дължи на „ЕПП” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** сумата от 4930,67 лева начислена ел.енергия за периода 30.08.2017г. - 29.08.2018г., за което обстоятелство е съставена фактура  №**********/18.09.2019г., на осн. чл. 124, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА „Е.Продажби”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на М.Й.В., ЕГН ********** *** сумата от 772,37 (седемстотин седемдесет и два лева и 37 ст.) лева, от които 197,23 лева съдебно – деловодни разноски и сумата от 575,14 лева възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано  от връчване на съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.

 

             РАЙОНЕН СЪДИЯ: