Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.01.2021 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в закрито заседание
на дванадесети януари
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ БОЙЧЕВА
РУМЯНА
СПАСОВА
като разгледа
докладваното от съдия КОМИТОВА ч.гр.д.
№ 13995 по описа за 2020 г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД
СЛЕДНОТО:
ПРОИЗВОДСТВОТО
Е ПО РЕДА НА ЧЛ.435 АЛ.2 ОТ ГПК.
Образувано е по частна жалба на длъжника „Г.К.Б.“ ЕАД,
ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление:***, чрез адв. В.П.срещу действие
на ЧСИ В.Л., с рег. № 780, с район на действие СГС, по изп.д. № 202007800400118,
изразяващо се в отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело. Излагат
се доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното действие. Сочи нормата на чл. 433, ал.1, т.4 от ГПК която предвижда, че изпълнителното
дело се прекратява, когато с влязъл в
сила съдебен акт е отменен актът, въз основа на който е издаден
изпълнителният лист. Изпълнително дело било
образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 18.06.2020 г. от СГС
на
основание неприсъствено съдебно решение № 842/16.06.2020 г., постановено по т.
д. № 368 от 2020 г. на СГС, VI-7 състав. С Решение № 1490 от 26.10.2020 г.
по т.д. № 2300/2020 г. по описа на САС, 5 с-в е отменено по реда на чл. 240 ГПК неприсъственото
решение. С разпореждане на ЧСИ е
изискал предоставянето на разпореждане за обезсилване на изпълнителен лист,
издаден на 18.06.2020 г. от СГС на основание неприсъствено решение № 842/16.06.2020 год., постановено по т.д 368/2020
г., СГС, TO, VI-7 с-в.
С молба от 10.11.2020 г. длъжникът е приложил решения на САС и СГС относно недопустимостта
на искането за обезсилване на изпълнителен лист при постановяване на отмяна на
неприсъствено решение, въз основа на което е издаден изпълнителния лист. В
решенията е посочено, че защитата на длъжника по изпълнително дело в хипотезата
на отменено неприсъствено решение, на чието основание издаден изпълнителния
лист, се осъществява по реда на чл. 433 ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като съдът по
отмяната на неприсъственото решение не разглежда въпроси вън от тези по чл. 240
от ГПК, поради което не може да се произнесе относно обезсилване на
изпълнителния лист, основаващ се на неприсъственото решение. В становището е
посочено, че хипотезите на прекратяване поради обезсилване на изпълнителния
лист и на прекратяване поради отмяна на акта, въз основа на който е издаден
изпълнителния лист са отделни и тъй като в процесния случай е налице хипотезата
на чл. 433, ал. 1, т. 4 от ГПК, съдебният изпълнител следва да прекрати
изпълнителното дело без това да е предпоставено от обезсилване на изпълнителния
лист. Твърди се, че в постановлението си ЧСИ, приема, че спорът ще се разглежда по
същество от различен състав на СГС и не може да обоснове постановеният отказ за
прекратяване на изпълненото дело. Поради отмяната на неприсъственото решение, с
влязло в сила решение, по спора не съществува решение, подлежащо на изпълнение,
което осъществява хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 4 от ГПК. С разглеждането от
нов състав на СГС спорът ще се реши по същество, като няма да подлежи на
разглеждане въпросът за обезсилване на изпълнителният лист, а в случай на
постановяване на осъдително решение, то би могло да послужи за изпълнително основание
за образуване на ново изпълнително дело. С оглед гореизложеното, моли съда да отмени
Постановление за отказ за прекратяване от 11.11.2020 г. по изп. д. № 202007800400118.
В
срока по чл. 436 от ГПК е постъпило възражение от взискателя „ВРАНЯ 93“ ООД, ЕИК ********* чрез адв. Светлин Стойнев, с което оспорва жалбата като неоснователна.
Частният съдебен изпълнител по изпълнително дело № 20187800400292 - В.Л., с рег. № 780, с район на действие СГС, изпраща по реда
на чл.436, ал.3 ГПК мотиви по обжалваните действия.
Съдът, след
извършването на проверка относно допустимостта и редовността на подадената
жалба, намира следното:
Изпълнително дело е образувано на 22.06.2020 г. въз
основа на Изпълнителен лист издаден на 18.06.2020 г. от СГС на основание съдебно
решение по т.д № 368 от 2020 г. на СГС VI-7
с-в, съгласно който длъжника „Г.К.Б.“ ЕАД е
осъден да заплати на взискателя „В.-**“ ООД сумата в размер на 335 531,40 лв.,
представляваща стойността на доставка и полагане на бетон, сумата в размер на
39 141.58 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата до
18.02.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от 19.02.2020 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 27 275,00 лв., представляваща разноски.
Покана за доброволно изпълнение е получена
лично от длъжника на 01.07.2020 г.
Изпратено
е запорно съобщение до „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, в което е отразено, че за
обезпечаване на дължимата сума е наложен запор със запорно съобщение с изх. №
333/25.02.2020 г. по изпълнително дело № 20207800400046 /към което е
присъединено изпълнително дело № 20207800400118/, по описа на ЧСИ В.Л.,
образувано между същите страни. Изпълнително дело № 20207800400046 е образувано
въз основа на Обезпечителна заповед издадена на 25.02.2020 г. от СГС на
основание Определение по т.д. № 368 от 2020 г. на СГС 7 с-в, по молба на „В.-**“
ООД с ЕИК ********* срещу „Г.К.Б.“ ЕАД с ЕИК *******, за обезпечаване на сумата
от 374 672,98 лв., както и 288,00 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ. По искане на
взискателя изрично инкорпорирано в молбата за образуване на изпълнителното №
20207800400118, същото е присъединено към изпълнително дело № 20207800400046.
В изпълнение на наложения запор по дело №
20207800400118, на 06.07.2020 г., от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД е преведена сумата
от 38 923,74 лв., представляваща част от общия по делото дълг, която към
настоящия момент не е разпределена и не е преведена по сметка на взискателя.
На 05.11.2020г. е постъпила молба от длъжника вх. № 1827/05.11.2020 г., ведно с приложено към нея Съдебно решение
от 26.10.2020 г. издадено от САС по т.д. № 2300 по описа за 2020 г., с искане
за прекратяване на делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 4 от ГПК.
По молбата ЧСИ В.Л. се е произнесла на 11.11.2020 г. с Постановление,
с което отказва да прекрати изпълнителното производство по изпълнителното дело
с оглед на обстоятелството, че липсва законово основание за прилагане на
разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 4 от ГПК.
На 30.11.2020 г. е подадена жалба с вх. № 1992/30.11.2020г., въз
основа на която е образувано настоящото дело, срещу постановлението за отказ на
ЧСИ за прекратяване на принудителното изпълнение на основание чл. 435, ал. 2,
т. 6 ГПК.
По допустимостта на частната жалба.
Частната
жалба е допустима. Същата е подадена
от легитимирано лице, в срок, срещу акт, който по силата на изричната
разпоредба на чл.435, ал.2 ГПК (изм. ДВ, бр. 86 от 2017 г.) подлежи
на обжалване с частна жалба.
По основателността на частната
жалба.
Частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА,
предвид следното:
По
силата на императивната разпоредба на чл.435 ал.2 от ГПК (изм. ДВ, бр. 86 от 2017 г.),
длъжникът може да обжалва: 1. постановлението за глоба; 2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за
несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот,
поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по
реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени
изискванията на чл. 470, както и
в случаите по чл. 486, ал. 2; 6. отказа на
съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното
изпълнение; 7. разноските по изпълнението.
В разпоредбата на чл. 433, ал. 1
от ГПК е предвидено, че изпълнителното
производство се прекратява с постановление, когато: 1. длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно
заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се
вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя
преди образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи
разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира
писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема за
истинска; 2. взискателят е поискал това писмено; 3. изпълнителният лист бъде обезсилен; 4. с влязъл в сила
съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният
лист, или този акт се признае за подправен; 5. посоченото от взискателя имущество не може да бъде
продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество; 6. не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по
изпълнението; 7. бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен
искът по чл. 439 или 440 и 8. взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
Съобразно нормата на чл.
433, ал.1, т.4 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява с
постановление, когато с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз
основа на който е издаден изпълнителният лист. Видно
от диспозитива на Съдебно решение от 26.10.2020г. издадено от Софийски
апелативен съд по т.д. № 2300 по описа за 2020г., съдът “отменя неприсъствено решение № 842/16.06.2020г. по т.д. № 368/2020г.,
СГС, TO,
VI-7 състав и връща делото за ново разглеждане на друг
състав на СГС. В случая спорът не е решен по същество поради което липсва
основание за прилагане на разпоредбата чл.
433, ал.1, т.4 от ГПК. Също така в производството пред СГС по т.д.
№ 368/2020г., СГС, TO, VI-7 е издадена обезпечителна заповед и е
образувано изп. дело 20207800400046. Същото е присъединено към изп. дело № 20207800400118, във
връзка с наложени обезпечителни мерки, актът по което не е отменен, което е още
едно основание за неоснователност на искането за прекратяване на изпълнителното
дело.
Водим от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на длъжника „Г.К.Б.“
ЕАД,
ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление:***, чрез адв. В.
П., срещу
действие на ЧСИ В.Л., с рег. № 780, с район на действие СГС, по изп.д. № 202007800400118, изразяващо се в отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното
дело, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.