РЕШЕНИЕ
№ 540
гр. Русе, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мария Г. Димитрова
при участието на секретаря Мирослав Хр. Минев
като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело №
20214520104412 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 127а ал. 2 от СК от Е. Н. А., ЕГН**********, с
настоящ адрес: село Т***, обл. Русе, ул. „Г***“ № 43, чрез адв. П.П. против АЛ. Д. СТ., ЕГН
**********, с настоящ адрес: село Т***, ул. „Г***“ № 43-баща на детето: 1/ Да се
постанови решение, с което да бъде заместено съгласието на бащата А. Д. С., за издаване на
паспорт на малолетното им дете Е. А. С., ЕГН ********** роден на 22.11.2016 г. по реда на
Закона за българските документи за самоличност; 2/ Да бъде заместено съгласието на
бащата А. Д. С. за пътуване на малолетното дете Е. А. С. да напуска пределите на Република
България, да пътува до Федерална Република Германия, както и до страните от Европейския
съюз и до страни без военни конфликти, за срок от 10 години, придружавано от своята
майка или друго упълномощено от нея пълнолетно лице; 3/ Да се определи местоживеенето
на детето в дома на майката, в Г***, гр. Л***, 58507, ул. А*** № 44. Претендира и
направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител адв.
В. Т., е депозирал отговор, с който счита, че не са налице предпоставките за заместване на
съгласието на бащата, детето да пътува с майката извън границите на Република България за
срок от 10 години, счита, че исковата молба е неоснователна, предвид обстоятелството, че
майката е изпращала пари за издръжка на детето, но не е упражнявала предоставените й
родителски права. Не е посочила доказателства за доходите си в Германия, битови условия и
др. Счита, че претендирания режим би довел до невъзможност бащата да изпълнява
1
определения му режим на лични отношения, както и че срокът от 10 г. е твърде дълъг.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по
вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
По делото е безспорно обстоятелството, че страните са родители на малолетното дете
Е. А. С., ЕГН ********** роден на 22.11.2016 г. в гр. Разград. Другите й деца са: С. Е. А.,
ЕГН ********** отглеждан от майката и Е. И. Й., ЕГН **********, която се отглежда от
баща си. С решение № 260519/12.07.2021г., постановено по гр.д.№ 4158/2020 г. по описа на
РРС, съдът е постановил упражняването на родителските права по отношение на детето Е.
на майката, при която е определено и местоживеенето му. На бащата е определен режим на
лични отношения с детето: всяка първа и трета събота от месеца без преспиване от 10 ч. до
17 ч., както и 20 дни през лятото, по време несъвпадащо с платения годишен отпуск на
майката. Бащата е поел задължение за заплащане на издръжка на детето Е. в размер от 165
лв. месечно. Не се спори по делото, а и се установява от представените писмени
доказателства, че ответникът не осъществява режим на лични контакти с детето, не заплаща
издръжка, не се интересува и не се грижи за него, а ищцата заедно с по-голямото си дете С.
и съжителстващия си партньор М. Д. живее в Г*** гр. Л***, 58507, ул. А*** № 44, където
работи като хигиенистка, има адресна регистрация от 08.11.2019 г., според представеното по
делото удостоверение за адресна регистрация и здравна карта, която е издадена на името Е.
Д. /като съпруга на М. Д./.
Видно от представения Социален доклад от ДСП „Закрила на детето“ Русе, с изх. №
ПР/Д-Р/63-001/29.03.2022 г. потребностите на Е. от дом, уют, здравеопазване и емоционална
топлина се задоволяват от майката, с помощта на дядото по майчина линия. Госпожа А.
демонстрира отговорност и загриженост към Е. и желае да се постанови решение, с което да
бъде заместено съгласието на бащата за издаване на паспорт на малолетното им дете и да
бъде заместено съгласието на бащата момчето да пътува извън границите на Република
България, до Федерална република Германия, както и до страните от ЕС и до страни без
военни конфликти, за срок от 10 години, придружено от своята майка или друго
упълномощено от нея пълнолетно лице и да се определи местоживеенето на детето в дома на
майката във ФР Г*** гр. Л***, ул. „А***„ № 44. По данни на майката, бащата е в чужбина,
което възпрепятства извършването на социално проучване за него. Предвид гореизложеното
ОЗД при ДСП - РУСЕ предоставя на съда да постанови решение, което да защитава по най-
добър начин правата и интересите на детето Е. С..
От показанията на изслушания по делото свидетел Н. А. А. - баща на Е. се
установява, че тя има две деца. Едното е при нея, което е на 12 години, а малкият Е. е при
него. Когато бащата А. ги напуснал, дядото започнал да го гледа от 8 месечен с Е.. Бащата
не се е обаждал откакто си тръгнал. Дали е в затвора или някъде другаде не знае. Майката се
принудила да отиде в Германия, защото нямала средства за издръжката. Свидетелят заявява,
че не е на работа и няма пенсия. Ищцата му пращала периодично по 150-200 евро, за да се
издържат с детето. Сега в Германия е омъжена, има граждански брак и квартира. Голямото
2
дете ходи на училище. Мъжа, с когото живее ищцата изкарвал пари. Майката искала двете
деца да са там, за да ходи малкия на детска градина. Бащата никога не е търсил детето и не
се е появявал. Като идвал у тях само хладилника гледал и да остане с майката. Дори детето
няма да познае баща си, ако го види. Дъщеря му работи като чистачка. Тя си идвала от
време на време. Поддържат връзка по телефона. Края на май пак ще идва да си види детето.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно чл. 127а, ал.2 от СК, при спор между родителите по въпроси свързани с
пътуване на децата им в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това,
спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. В конкретния
случай, след като ответника не е дал необходимото съгласие за издаване на лични
документи на детето и за неговото пътуване в чужбина, следва да се приеме, че е налице
правен интерес за ищцата от предявяване на настоящия иск. Според естеството на правния
спор и установените факти по делото, следва да се приеме, че компетентен да даде исканото
разрешение е българският съд по настоящия адрес на детето в България, независимо, че от
доказателствата по делото се установява, че ищцата има настоящ адрес в Германия, където
пребивава. Този извод се обосновава от една страна с обстоятелството, че в случая не
намират приложение разпоредбите на КМЧП, в който кодекс няма специфична уредба за
казуси като настоящия, тъй като спорът не касае нито лични отношения между съпрузите
/чл. 79 КМЧП/, нито отношения между родители и деца /чл. 85 КМЧП/, а от друга страна с
обстоятелството, че е поискано единствено издаване на български документи за
самоличност и разрешение за пътуване от България до Германия, а не промяна в
родителските права и режима на лични отношения с детето. По тези съображения
предявеният иск се явява допустим.
Разгледан по същество, искът се явява и основателен, каквото е становището и на
социалните работници. При решаване на въпроса относно пътуването и пребиваването на
дете в чужбина, следва да се изхожда от неговите интереси, като се съблюдава баланс между
гарантираните с нормативни актове права на детето и родителските отговорности.
Упражняването на последните, не може да става по начин, противоречащ на най-добрия
интерес на детето. Всяко дете се ползва с гарантирана свобода на предвижване, която
включва както възможността да се премества и установява в различни места на
територията на страната в която то живее, така и свободно да напуска и се завръща в тази
територия. Това право се гарантира от разпоредбата на чл. 35 от КРБ, както от чл.10 от
Конвенцията за правата на детето на ООН, по която Република България е страна. В
конкретния случай безспорно е установено, че ищцата пребивава трайно в Германия, където
е омъжена и има адресна регистрация. Едното й дете С. живее заедно с майката, посещава
съответно местно училище, а другото й дете Е. се отглежда в от дядото по майчина линия, с
издръжка от майката. Снабдяването му с документи за самоличност, каквито са
задграничните паспорти в този случай не просто е в негов интерес, а и необходимо условие
за възможността му да пребивава и пътува в чужбина. Необходимостта детето да пътува и
3
пребивава на територията на Германия се обосновава от обстоятелството, че майката, при
която е определено неговото местоживеене и на която е предоставено упражняването на
родителските права е свободна да избира мястото където да живее, съответно и да работи, а
детето следва да я придружава. Местоживеенето на детето заедно с родителя, който
упражнява непосредствените грижи по неговото отглеждане и възпитание безспорно е в
негов интерес, а и по този въпрос съда се е произнесъл с решение № 260519/12.07.2021г. по
гр.д.№ 4158/2020 г. по описа на РРС. Няма основание да се приеме, че възможността детето
да пътува и престоява в Германия би довело до невъзможност или затрудняване
осъществяването на режима на лични отношения с тях на бащата, тъй като той също не
живее в България, а и изцяло се е дезинтересирал от грижите за Е.. Основателна е
претенцията за издаване на разрешение на детето за срок от 10 години, придружавано от
своята майка или друго упълномощено от нея пълнолетно лице, както и да се определи
местоживеенето на детето Е. в дома на майката, в Г***, гр. Л***, 58507, ул. А*** № 44, тъй
като само тя единствено се грижи за него, неговите нужди и издръжката му, а и там детето
ще се отглежда в семейна среда, заедно със своя по-голям брат.
По изложените съображения, предявеният иск следва да бъде уважен изцяло като
основателен.
Предвид разпоредбата на чл. 127а ал.4 СК, съдът счита, че следва да бъде допуснато
предварително изпълнение на решението. Недопускането на такова изпълнение, би могло да
доведе, до необосновано засягане на интереса на детето, в хода на евентуално обжалване на
съдебния акт. От друга страна, съдът счита, че предварителното изпълнение не би могло да
застраши, както правата на детето, така и правата на ответника, доколкото същия разполага
със съдебно определен режим за лични контакти с него, както и възможността да иска
промяната му при изменение на обстоятелствата.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника са
направените от ищцата разноски в настоящото производство в размер на 680лв. /80лв.
държавна такса 300 лв. адвокатско възнаграждение и 300 лв. възнаграждение за особен
представител/. Ответната страна с поведението си е станала причина за образуване на
настоящото производство, като изрично не е дала съгласие за издаване на необходимите
документи на детето и за неговото пътуване.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
РАЗРЕШАВА, на основание чл. 127а, ал.2 от СК, да бъде издаден задграничен
паспорт на малолетното дете Е. А. С., ЕГН ********** роден на 22.11.2016 г. по реда на
Закона за българските документи за самоличност, както и същото да напуска пределите на
Република България, да пътува до Федерална Република Германия, както и до страните от
Европейския съюз и до страни без военни конфликти, за срок от 10 години, придружавано
от своята майка или друго упълномощено от нея пълнолетно лице, без да е необходимо за
4
тези действия съгласието на бащата А. Д. С., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Е. А. С., ЕГН ********** в дома на майката, в
Г***, гр. Л***, 58507, ул. А*** № 44.
ОСЪЖДА А. Д. С., ЕГН ********** да заплати на Е. Н. А., ЕГН********** сумата
от 680 лв., представляващи направени разноски в производството.
ДОПУСКА, на осн. чл.127а, ал.4 СК, предварително изпълнение на решението.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5