О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1370
Пловдивският
окръжен съд, гражданско въззивно отделение – девети състав, в закрито заседание
на девети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:
Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Светослав Узунов
след като разгледа докладваното от председателя
в.ч.гр.дело № 1449 по описа за 2019 година, за да се произнесе, намира
следното:
Производство по чл. 274 ал. 1 т. 2 вр. чл. 129 ал. 3 от ГПК.
Постъпила е с вх. №
41827/25.06.2019г. чрез Районен съд Пловдив ЧАСТНА ЖАЛБА до Окръжен съд Пловдив
с вх. № 20005/01 юли 2019г., подадена от М.М.С., с ЕГН **********, с адрес: ***,
против Определение № 333/19г. по гр.дело № 19037/18г. на РС Пловдив, тъй като
се счита, че съдията по делото прави извода, че не са му нарушени правата на
официална кореспонденция в затвора – София, въпреки че въобще не е проверил как
реално стоят нещата и въпреки, че Омбуцманът на Р.България Мая Манолова стигнала
до точно противоположния извод, /след извършена от нейния екип проверка/.
Прилага се към жалбата препис от писмото на Омбуцмана до него по случая, което
писмо ясно доказвало, че правата на кореспонденция незаконно му били спрени от
администрацията на Затвора-София. Тоест, счита, че са налице форсмажорни
обстоятелства, поради които РС Пловдив, след като провери реалното положение,
би трябвало да му даде възможност в нов срок да отговори на исканията му, както
и да разпореди на Затвора-София да спазва законодателството и да му даде
възможност за отговор.
На базата на гореизложеното,
жалбоподателят настоява да се отмени обжалваното определени, както и да се
разпореди на РС-Пловдив да му изпрати отново документите, на които нямало как
да отговори, докато бил незаконно задържан в Затвора-София и незаконно му била
спряна изходящата кореспонденция, както и да се разпореди на РС Пловдив да му
даде отново законовия 7-дневен срок за отговор.
Направени са доказателствени
искания: моли се като свидетели да бъдат разпитани омбуцманът на Р.България Мая
Манолова и нейния сътрудник Димитър Бонголов; адресът на призоваване и на
двамата свидетели е: град София, ул.“Георг Вашингтон“ № 22. Прилага се: писмо с
изходящ № 10491/18г. на Омбуцмана на Р.България.
Въззивният състав на ПдОС след като
констатира, че въззивната частна жалба е допустима – подадена от надлежна
страна – ищец в първоинстанционното производство по гр.дело № 19037/2018г. по
описа на ПдРС,ІІІгр.с., в законния срок по чл. 275 ал. 1 от ГПК, срещу
подлежащо на обжалване валидно и допустимо определение на районния съд – в
хипотеза на чл. 129 ал. 3 изр. второ от ГПК, разгледа частната жалба по
същество.
Разгледана по същество частната
жалба се явява неоснователна, поради следните съображения:
За да постанови обжалваното определение, районният съд
констатира, че ищецът по своя воля е отказал да получи разпореждането
на съда с дадените в него указания за отстраняване нередовностите на исковата
молба; поради което и след като не е приел съобщението на съда и не е подал
молба с оглед дадените от съда указания и в дадения от съда срок, /изтекъл на
06.02.2019г./, намира, че исковата молба подлежи на връщане, а производството
по делото – на прекратяване.
Въззивният съд приема за правилен извода на районния
съд, както и изложените от него съображения.
Видно е от първоинстанционно гр.дело № 19037/18г. по
описа на ПдРС,ІІІ гр.с., с разпореждане в з.з. на 07.12.18г. районният съд, на
основание чл. 129 ал. 2 от ГПК оставя без движение исковата молба на М.М.С.
против Р. Б. Д. и М. Н. И. по предявен иск по чл. 45 вр. чл. 53 от ЗЗД, като
дава указания на ищеца: в едноседмичен срок от получаване на разпореждането, с
писмена молба с препис за ответниците, да поправи допуснатите нередовности в
подадената искова молба, като:1/ посочи точната дата на твърдяното
противоправно деяние – в какво се изразява то – изготвяне на заключение от
вещите лица или нещо друго – да се опише; 2/ да изложи твърдения претендираното
обезщетение за имуществени или неимуществени вреди ли е и да опише същите; 2/
да приведе петитума в съответствие с обстоятелствената част на исковата молба.
Указва се на ищеца, че при неизпълнение на указанията в срок и/или в цялост,
исковата молба ще бъде върната, а производството по делото - прекратено, /лист 3,7 от делото/.
Видно е от разписка от съобщение на РС Пловдив,/лист
16 от делото/, че на дата 23.01.19г. ищецът М. М.С. е отказал да получи
съобщението на съда, /за оставяне на исковата молба без движение и за
отстраняване на нередовностите, посочени от съда, в указания от съда срок/.
Отказът е оформен с подписа на връчителя В. И., /като са налице подписи и на
двама свидетели на отказа-К. Б. и П. С./. В тази насока, от въззивния съд се
констатира, че срещу „получател:“ е отбелязано, явно, собственоръчно от
същия:“отказвам да получа, тъй като ми е спряна препоръчаната ми кореспонденция
и няма как да отговоря“, като след това е налице и подпис, /който не се чете/.
Въззивният съд констатира, че направената служебно
проверка от първоинстанционния съд, както и е цитирана и в приложено към частна
жалба, писмо на омбудсман на РБ с изх. №10491810.12.18г., доколкото е налице
издадена Заповед №Л-17/23.01.2018г. същата се отнася, само, до „препоръчана“ кореспонденция, в съответствие с
разпоредбата на чл. 75 от ППЗИНЗС. Не се констатират данни за издадена друга
Заповед, в частност, заповед, с която да се ограничава кореспонденцията на
лишените от свобода с органите на съда, прокуратурата, каквото право на
кореспонденция се урежда от друга разпоредба – на чл. 76 от ППЗИНЗС. Това означава,
че ищецът след като е имал възможност да получи съобщението на съда, следвало е
да го получи, /а, не да прави отказ/,
като е имал възможност да изпрати, съответно, молба до съда, съгласно
дадените указания и срок.
В случая, въззивният съд намира, че съображенията,
поради които получателят отказва да получи съобщението на съда, са, поначало,
ирелевантни. Тъй като, съгласно чл. 44 ал. 1 изр. последно от ГПК „отказът на
получателя не засяга редовността на връчването“. След като е налице законно удостоверяване
на връчването от администрацията на затвора, съгласно изискванията на чл. 44
ал. 1 от ГПК, като отказът да се приеме съобщението се отбелязва в разписката и
се удостоверява с подписа на връчителя, то следва да се приеме от съда, че
връчването на съобщението е редовно извършено на дата 23.01.2019г. В тази
насока, официалното удостоверяване на „отказа от получаване“ от администрацията
на затвора, не се явява и оспорено от ищеца. При което и с изтичане на
едноседмичния срок, в който указаните от съда нередовности на исковата молба не
са отстранени, въззивният съд намира за законосъобразно връщането на исковата
молба, и прекратяване на производството по първоинстанционното гражданско дело
№ 19037/18г.,ІІІ гр.състав, съгласно разпоредбата на чл. 129 ал. 3 от ГПК.
Видно е от съдържанието на подадената от ищеца частна
жалба, ищецът М.М.С., изобщо, не оспорва, че е направил отказ от получаване на
съобщението на съда. В частната жалба, само, се акцентира върху посочените,
вече, от него съображения, поради които твърди, че е отказал да получи
съобщението на съда, а именно, че „са му били нарушени правата на официална
кореспонденция в затвора-София“. И понеже, районният съд не приел извода за
нарушена кореспонденция, пречеща на ищеца да получи съобщението на съда, /а
след това и да подаде, съответно, молба до съда с дадените от последния
указания и в дадения от съда срок/, то жалбоподателят сочи, че след като
омбуцманът на РБ стигнал до точно противоположния извод, то и определението на
районния съд следвало да се отмени, а като доказателство се иска да бъдат
разпитани като свидетели омбуцманът на РБ, както и сътрудникът му. Отново, се
набляга в жалбата, че след като правата на кореспонденция незаконно му били
спрени от администрацията на затвора-София, то нямало значение дали ще приеме
или не – съобщението на районния съд, тъй като след това нямало как да отговори
в искания от районния срок и това щяло да бъде „по независещи от него причини“.
Както по-горе, вече, е посочено, от една страна, съображенията,
поради които ищецът отказва да получи съобщението на съда, са ирелевантни
относно редовността на връчването, а от друга страна, се явяват излагащи и
неверни обстоятелства. В тази насока, кореспонденцията на лишените от свобода с
органите на съда, не е била ограничавана; както и приложеното към частната
жалба писмо на омбуцмана не касае конкретния акт на връчване, съответно, на
отказ от получаване, поради което като писмено доказателство, както и в тази
насока показанията на омбуцмана и сътрудника му, биха се отнасяли до неотносими
към настоящето производство обстоятелства, поради което и не следва да се
допускат от съда.
Предвид гореизложените съображения въззивният съд
намира, че обжалваното определение на районния съд следва изцяло да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 ал. 1
вр.чл. 278 ал. 4 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло постановеното в закрито заседание на 22.03.2019г. Определение № 3338 на
Пловдивски районен съд, гражданско отделение, ІІІ граждански състав, по
гражданско дело №19037 по описа на съда за 2018 година, с което ВРЪЩА
искова молба
вх. № 2579/24.02.2016 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора, подадена от М.М.С.,
ЕГН: **********, адрес: ***; и ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. № 19037 по описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, III
граждански състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на въззивния съд може да се обжалва с частна
касационна жалба пред ВКС, в едноседмичен срок от връчването на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/