МОТИВИ : Срещу подсъдимия П.М.М., роден на *** ***, е предявено обвинение за престъпление, визирано в Глава V-та, Раздел I-ви от Особената част на НК. Същият е предаден на съд за това, че през периода 13.04.2017 година - 20.05.2017 година в град Габрово, при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, след предварителен сговор, в немаловажен случай, с подсъдимите Г.М.М., М.Л.М., М.Ц.Н. и М.В.Й.,***, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот - разбиване на дървени врати и на прозорци на стопански постройки в местността "Бахчията на Иван Беров", отнел чужди движими вещи на обща стойност 2040 лева, от владението на К.В.С. ***, както следва: 1. На неустановена дата през периода 13.04.2017 година - 20.05.2017 година - 300 метра меден проводник със сечение 8 х 1 кв. мм. и 5 броя сачмени лагери 204; 2. На неустановена дата през периода 13.04.2017 година - 20.05.2017 година - моторна резачка "ЩИЛ", модел „МС 180”; 20 метра меден проводник със сечение 3 х 1 кв.мм. и 25 метра меден проводник със сечение 2 х 0,5 кв. мм.; 3. На 19.05.2017 година - 2 броя монофазни ел. двигатели с мощност 1,5 Квт/ч., 18 м. меден проводник със сечение 2 х 1 кв. мм., самоделна роначка на царевица, самоделна ръчна количка с две колела, машина за рязане на стебла от царевица "Сименс", строителна количка с едно колело, метчици 14 броя Ф-2-Ф-16, плашки 14 броя Ф-2-Ф-16, 45 броя сачмени лагери 204, ножица за ламарина, коса за трева с наковалня и чукче, маслен крик 3 т., маслен крик 5 т., алуминиева тенджера с капак 5 л., електрическо ренде "Бош", тесла с дървена дръжка, чук 2 кг., чук 10 кг. и 1 брой каменарски лост - лом, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.196 ал.1 т.2 във вр. с чл.195 ал.1 т.3 и 5 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.29 ал.1 б.”Б” във вр. с чл.26 ал.1 от НК.

Срещу подс. М.Ц.Н., роден на *** ***, е предявено обвинение за престъпление, визирано в Глава V-та, Раздел I-ви от Особената част на НК. Същият е предаден на съд за това, че на 19.05.2017 г. в град Габрово, като непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи своите постъпки, след предварителен сговор, в немаловажен случай, с подсъдимите Г.М.М., М.Л.М., П.М.М. и М.В.Й.,***, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот - разбиване на дървени врати и на прозорци на стопански постройки в местността "Бахчията на Иван Беров", отнел чужди движими вещи - 2 броя монофазни ел. двигатели с мощност 1,5 Квт/ч., 18 метра меден проводник със сечение 2 х 1 кв. мм., самоделна роначка на царевица, самоделна ръчна количка с две колела, машина за рязане на стебла от царевица "Сименс", строителна количка с едно колело, метчици 14 броя Ф-2-Ф-16, плашки 14 броя Ф-2-Ф-16, 45 броя сачмени лагери 204, ножица за ламарина, коса за трева с наковалня и чукче, маслен крик 3 т., маслен крик 5 т., алуминиева тенджера с капак 5 литра, електрическо ренде "Бош", тесла с дървена дръжка, чук 2 кг., чук 10 кг. и 1 брой каменарски лост - лом, всички на обща стойност 1040 лева, от владението на К.В.С. ***, без неговото съгласие, и с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.195 ал.1 т.3 и 5 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НК.

Срещу подсъдимия Г.М.М., роден на *** ***, е предявено обвинение за престъпление, визирано в Глава V-та, Раздел I-ви от Особената част на НК. Същият е предаден на съд за това, че през периода 13.04.2017 г. - 20.05.2017 година в град Габрово, при условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор, в немаловажен случай, с подсъдимите П.М.М., М.Л.М., М.Ц.Н. и М.В.Й.,***, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот - разбиване на дървени врати и на прозорци на стопански постройки в местността "Бахчията на Иван Беров", отнел чужди движими вещи на обща стойност 1340 лева, от владението на К.В.С. ***, както следва: 1. На неустановена дата през периода 13.04.2017 година - 20.05.2017 година - моторна резачка "ЩИЛ", модел „МС 180”; 20 метра меден проводник със сечение 3 х 1 кв.мм. и 25 метра меден проводник със сечение 2 х 0,5 кв. мм.; 2. На 19.05.2017 година - 2 броя монофазни ел. двигатели с мощност 1,5 Квт/ч., 18 метра меден проводник със сечение 2 х 1 кв. мм., самоделна роначка на царевица, самоделна ръчна количка с две колела, машина за рязане на стебла от царевица "Сименс", строителна количка с едно колело, метчици 14 броя Ф-2-Ф-16, плашки 14 броя Ф-2-Ф-16, 45 броя сачмени лагери 204, ножица за ламарина, коса за трева с наковалня и чукче, маслен крик 3 т., маслен крик 5 т., алуминиева тенджера с капак 5 литра, електрическо ренде "Бош", тесла с дървена дръжка, чук 2 кг., чук 10 кг. и 1 брой каменарски лост - лом, без негово съгласие, и с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.195 ал.1 т.3 и 5 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК.

Срещу подс. М.Л.М., роден на *** ***, е предявено обвинение за престъпление, визирано в Глава V-та, Раздел I-ви от Особената част на НК. Същият е предаден на съд за това, че на 19.05.2017 г. в град Габрово, като непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи своите постъпки, след предварителен сговор, в немаловажен случай, с подсъдимите Г.М.М., П.М.М., М.Ц.Н. и М.В.Й.,***, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот - разбиване на дървени врати и на прозорци на стопански постройки в местността "Бахчията на Иван Беров", отнел чужди движими вещи - 2 броя монофазни ел. двигатели с мощност 1,5 Квт/ч., 18 метра меден проводник със сечение 2 х 1 кв. мм., самоделна роначка на царевица, самоделна ръчна количка с две колела, машина за рязане на стебла от царевица "Сименс", строителна количка с едно колело, метчици 14 броя Ф-2-Ф-16, плашки 14 броя Ф-2-Ф-16, 45 броя сачмени лагери 204, ножица за ламарина, коса за трева с наковалня и чукче, маслен крик 3 т., маслен крик 5 т., алуминиева тенджера с капак 5 литра, електрическо ренде "Бош", тесла с дървена дръжка, чук 2 кг., чук 10 кг. и 1 брой каменарски лост - лом, всички на обща стойност 1040 лева, от владението на К.В.С. ***, без неговото съгласие, и с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.195 ал.1 т.3 и 5 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НК.

Срещу подс. М.В.Й., роден на *** ***, е предявено обвинение за престъпление, визирано в Глава V-та, Раздел I-ви от Особената част на НК. Същият е предаден на съд за това, че през периода 13.04.2017 г. - 20.05.2017 година в град Габрово, като непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи своите постъпки, при условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор, в немаловажен случай, с подсъдимите М.Ц.Н., П.М.М., М.Л.М. и Г.М.М.,***, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот - разбиване на дървени врати и на прозорци на стопански постройки в местността "Бахчията на Иван Беров", отнел чужди движими вещи на обща стойност 2040 лева лева, както следва: 1. На неустановена дата през периода 13.04.2017 година - 20.05.2017 година - 300 метра меден проводник със сечение 8 х 1 кв. мм. и 5 броя сачмени лагери 204; 2. На неустановена дата през периода 13.04.2017 година - 20.05.2017 година - моторна резачка "ЩИЛ", модел „МС 180”; 20 метра меден проводник със сечение 3 х 1 кв.мм. и 25 метра меден проводник със сечение 2 х 0,5 кв. мм.; 3. На 19.05.2017 година - 2 броя монофазни ел. двигатели с мощност 1,5 Квт/ч., 18 метра меден проводник със сечение 2 х 1 кв. мм., самоделна роначка на царевица, самоделна ръчна количка с две колела, машина за рязане на стебла от царевица "Сименс", строителна количка с едно колело, метчици 14 броя Ф-2-Ф-16, плашки 14 броя Ф-2-Ф-16, 45 броя сачмени лагери 204, ножица за ламарина, коса за трева с наковалня и чукче, маслен крик 3 т., маслен крик 5 т., алуминиева тенджера с капак 5 литра, електрическо ренде "Бош", тесла с дървена дръжка, чук 2 кг., чук 10 кг. и 1 брой каменарски лост - лом, без негово съгласие, и с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.195 ал.1 т.3 и 5 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 във вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НК.

Подсъдимите заявяват, че са получили преписи от обвинителния акт, както и че разбират същността на предявените им обвинения. Те са се признали за виновни във връзка с тези обвинения, макар (заради липса на депозирани обяснения) в хода на съдебното следствие да не са излагали описание на фактическата обстановка по извършването на самите престъпления, които са били инкриминирани чрез тях. С оглед на самопризнанията, направени от подсъдимите П.М., М.Н., Г.М., М.М. и М.Й. при условията на чл.371 т.2 от НПК в проведеното на 11.07.2018 г. и разпоредително заседание по делото и насрочването на същото за разглеждане въз основа на диференцираната процедура, предвидена в Глава XXVII-ма от НПК, при провеждане на съдебното следствие съдът не е събирал доказателства във връзка с фактите, отразени в обстоятелствената и диспозитивната част на внесения обвинителен акт. Поради тази причина при постановяване на присъдата и решаване на въпросите, посочени в чл.301 ал.1 от НПК, са били използувани само доказателствени материали, събрани при воденото разследване по ДП, както и направените от страна на подсъдимите самопризнания с породените от тях правни последици по смисъла на чл.372 ал.1 от НПК. В съответствие с приложимата норма на чл.372 ал.2 от НПК, при разглеждането на делото подсъдимите М.Н., М.М. и М.Й. са продължили да бъдат представлявани от общ служебен защитник, назначен на тримата в досъдебното производство, а подсъдимите П.М. и Г.М. – от такъв, който са упълномощили по договорен ред.

От осъществената цялостна преценка на събраните по делото доказателства – писмени и гласни, ценени по отделно и в тяхната съвкупност, както и от съпоставката на същите с направените от подс. П.М., М.Н., Г.М., М.М. и М.Й. самопризнания по отношение на обстоятелствата, изложени във внесения от Районна прокуратура Габрово обвинителен акт, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С Присъда № 184/07.03.2013 г. по НОХД № 185/2013 г. на РС Габрово, влязла в законна сила на 23.03.2013 година, подс. П.М.М. е признат за виновен в осъществено престъпление по чл.195 ал.1 т.3, 5 и 7 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.28 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК, извършено през периода 22.07.2012 г. – 12.08. 2012 г., за което – чрез приложението на чл.58а ал.4 във вр. с чл.55 ал.1 т.1 от НК, е бил осъден на „Три месеца лишаване от свобода” при „Първоначален строг режим” за изтърпяване на наказанието в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Чрез теази присъда, въз основа на предвиденото в нормата на чл.68 ал.1 от НК, съдът е привел в изпълнение и наказание в размер на „Пет месеца лишаване от свобода”, наложено с Определение № 58/22.01.2010 година по ЧНД № 1142/2009 г. на Районен съд - Габрово, в сила от 07.02.2010 г. като общо най-тежко между тези, определени на М. с Присъда № 583/22.10.2009 г. по НОХД № 620/2009 г. на ГРС, в сила от 07.11.2009 година, и Присъда № 585 от 23.10.2009 г. по НОХД № 440/2009 г. на ГРС, в сила от 08.11.2009 г., чието изпълнение – на основание чл.66 ал.1 от НК, е отложено за срок от „Три години”, считано от 08.11.2009 година – датата за влизане на втората от тези присъди в сила. Същото е разпоредил да се изтърпи отделно от другото наложено на М. наказание в размер на „Три месеца лишаване от свобода”.

С Присъда № 242 от 03.04.2013 г. по НОХД № 159/2013 г. състав на Районен съд Габрово е признал подс. П.М.М. за виновен в извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.3, 4, 5 и 7 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.28 ал.1 от НК, осъществено на 27.04.2012 година, за което го е осъдил на „Осем месеца лишаване от свобода”. Чрез тази присъда на осн. чл. 25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК съдът е определил едно общо наказание между наложеното по нея, и това, определено на М. с Присъда № 184/07.03.2013 г. по НОХД № 185/2013 г. на ГРС, възлизащо на „Осем месеца лишаване от свобода”. Същото е постановил да се изтърпи при „Първоначален строг режим”, съгласно предвиденото в чл.60 ал.1 и чл.61 т.2 от ЗИНЗПС, като при неговото изпълнение, съгласно чл.25 ал.2 от НК, е приспаднал изцяло или отчасти изтърпяното наказание „Лишаване от свобода” по което и да било от делата, включени в определената съвкупност от присъди.

От данните, които се съдържат в приложената на л.78-80 от НОХД № 231/2018 г. справка за съдимост, се установява, че общото наказание в размер на „Пет месеца лишаване от свобода”, наложено на подс. П.М. чрез Определение № 58/22.01.2010 година по ЧНД № 1142/2009 г. на РС - Габрово, е било изтърпяно от него на 30.08.2013 година. От същата справка е видно, че изпълнението на другото общото наказание – в размер на „Осем месеца лишаване от свобода”, е приключило на 28.04.2014 година.

С Присъда № 184 от 07.03.2013 г. по НОХД № 185/2013 г. на ГРС, подс. Г.М.М. е признат за виновен в осъществено престъпление по чл.195 ал.1 т.3, 5 и 7 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.28 ал.1 и чл.26 ал.1 от НК, извършено през периода 22.07.2012 г. – 12.08. 2012 г., за което – чрез приложението на чл.58а ал.4 във вр. с чл.55 ал.1 т.2 б.”Б” от НК, е бил осъден на „Пробация”, включваща установените пробационни мерки по чл.42а ал.2 т.1 и 2 от НК в лицето на „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от „Шест месеца”, с определена по чл.42б ал.1 от НК периодичност за нейното изпълнение в рамките на „Два пъти седмично”, и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от „Шест месеца”. Присъдата е влязла в законна сила на 23.03.2013 година.

Към инкриминирания период подсъдимите М.М., М.Н. и М.Й. са били непълнолетни, но независимо от това обстоятелство са могли да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят своите постъпки. Въпреки своето чисто съдебно минало, първият от тях е воден на отчет в ДПС при РУ Габрово за противообществени прояви в училище, във връзка с което са му били налагани възпитателни мерки, предвидени в чл.13 ал.1 т.1 от ЗБППМН. На подсъдимия М.Й. не са налагани такива мерки, но той също е бил воден на отчет в ДПС за извършени кражби в съучастие с други лица. На отчет в ДПС при РУ град Габрово (заради противообществени прояви в училище) и три кражби, извършени през 2016 година и 2017 година, е бил воден и подс. М.Н., на когото е налагана възпитателна мярка по чл.13 ал.1 т.5 от ЗБППМН.

Всички подсъдими живеят в град Габрово и се познават помежду си. Подсъдимите П.М. и Г.М. са братя.

 Свид. К.В.С. притежава недвижим имот със стопански постройки, който се намира в землището на град Габрово, в местността „Бахчията на Иван Беров”. В постройките, които били седем на брой, този свидетел съхранявал различни вещи, включващи резервни части, селскостопански инвентар и електрически проводници с различна дължина и сечение.

I. На неустановена дата през периода 13.04.2017 г. – 20.05.2017 година подс. П.М. и М.Й. се срещнали. След като се сговорили, двамата решили да отидат в имота на св. С., за да извършат кражба на вещи от постройките в него. Когато отишли в имота, същите изкъртили входните врати и прозорците на някои от намиращите се в него постройки, и влезли в тях. От помещенията двамата взели общо 300 метра меден ел. проводник със сечение 8 х 1 кв. мм. и пет броя сачмени лагери „204”. Впоследствие подсъдимите изгорили външната обвивка на ел. проводник и предали медта в пункт за изкупуване на вторични суровини заедно с откраднатите от тях лагери. Получените пари в размер на 90 лева разделили помежду си.

II. На неустановена дата през периода 13.04.2017 г. – 20.05.2017 г. подс. П.М., М.Й. и Г.М. се срещнали. След като се сговорили, тримата решили да отидат в имота на свидетеля К.С. и да извършат кражба на вещи от тези, съхранявани в постройките в него. Чрез изкъртване на входните врати и прозорци на тези постройки тримата влезли в тях, откъдето взели моторна резачка марка „ЩИЛ”, м. „МС 180”, 20 метра меден проводник със сечение 3 х 1 кв. мм. и 25 метра меден проводник със сечение 2 х 0,5 кв. мм. Впоследствие резачката била продадена от подс. М.Й. на свидетеля Невян Ненов от гр.Габрово за сумата от 150 лева. Парите от продажбата на откраднатите вещи били изхарчени от подсъдимите за техни лични нужди.

След разкриване на престъплението, с протокол от 23.05.2017 г. св. Невян Ненов предал доброволно моторната резачка на органите на реда, които впоследствие върнали тази вещ на свид. К.В.С. ***.2017 година подс. П.М., М.М., М.Й., Г.М. и М.Н. се срещнали. След като се сговорили, петимата решили да отидат в имота на свид. К.С. и да извършат кражба на вещи от тези, съхранявани в постройките в него. Чрез изкъртване на входните врати и прозорци на тези постройки те влезли в помещенията, откъдето взели два броя монофазни ел. двигатели с мощност 1,5 Квт/ч., 18 м. меден проводник със сечение 2 х 1 кв. мм., самоделна роначка на царевица, самоделна ръчна количка с две колела, машина за рязане на стебла от царевица "Сименс", строителна количка с едно колело, метчици 14 броя Ф-2-Ф-16, плашки 14 броя Ф-2-Ф-16, 45 броя сачмени лагери 204, ножица за ламарина, коса за трева с наковалня и чукче, маслен крик 3 т., маслен крик 5 т., алуминиева тенджера с капак 5 литра, електрическо ренде "Бош", тесла с дървена дръжка, чук 2 кг., чук 10 кг. и 1 брой каменарски лост – лом. Подсъдимите сложили откраднатите вещи в чували и ги скрили в гората. Впоследствие продали металните, алуминиевите и съдържащите мед вещи в пункт за изкупуване на вторични суровини на ул. „Генерал Н.”***, като похарчили получените пари за лични нужди. След разкриване на престъплението свидетелката С.К., работеща като отговорник в пункта, предала доброволно на органите на реда част от продадените в него вещи – строителна ръчна количка с едно колело и ножица за рязане на ламарина, които впоследствие са били върнати на свидетеля К.С. ***.

След като установил кражбата на част от посочените по-горе вещи, на 11.05.2017 година св. К.С. подал сигнал във връзка с нея в РУ Габрово. В резултат на този сигнал, на 11.05.2017 година е бил извършен оглед на местопроизшествие, обективиран в протокол от същата дата. Едновременно с това процесуално-следствено действие, при условията на чл.212 ал.2 от НПК в РУ Габрово е било образувано досъдебно производство – под № 1752 ЗМ-289/2017 г., разследването по което започнало срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.194 ал.1 от НК.

Въз основа на предложение по чл.194 ал.4 от НПК, направено от съответния наблюдаващ прокурор при РП - Габрово, на 20.06.2017 г. разследването по образуваното в РУ Габрово досъдебно производство № 1752 ЗМ-289/2017 г. е било възложено от Окръжен прокурор на град Габрово на следовател от ОСлО при същата прокуратура. Във връзка с това е образувано Сл. дело № 51/2017 г. В рамките на проведеното разследване по него подсъдимите П.М.М. и Г.М.М. са привлечени в качеството на обвиняеми, по повод на предявени обвинения за престъпление по чл.196 ал.1 т.2 във вр. с чл.195 ал.1 т.3 и 5 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.29 ал.1 б.”Б” във вр. с чл.26 ал.1 от НК (за първия) и по чл.195 ал.1 т.3 и 5 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК - за втория от тях. В качеството на обвиняем е бил привлечен и подс. М.Н. и М.М., срещу които са били предявени обвинения за престъпление по чл.195 ал.1 т.3 и 5 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.63 ал.1 т.3 пот НК. Като обвиняем е бил привлечен и подс. М.Й., срещу когото е предявено обвинение за престъпление по чл.195 ал.1 т.3 и 5 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 във вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НК.

След края на разследването чрез обвинителен акт (с Вх. № 1535 от 22.02.2018 г.) събраните по следственото дело материали са били внесени за разглеждане в Районен съд Габрово, при който въз основа на тях е образувано и производството по настоящето НОХД № 231 по описа за 2018 година, което (с разпореждане на определения съдия докладчик по него) е насрочено за разглеждане по реда на Глава XIX-та от НПК. С определение, постановено в проведеното на 30.04.2018 г. разпоредително заседание по делото, разглеждащия същото съдебен състав е прекратил производството по него въз основа на чл.248 ал.6 във вр. с ал.5 т.1 във вр. с чл.249 ал.1 и чл.248 ал.1 т.3 от НПК, и е върнал делото на ГРП от фазата на разследването по досъдебното производство за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, посочени в мотивите на съдебния акт. Това определение е било протестирано по въззивен ред, и след като е било отменено с Определение № 143/13.06.2018 г. по ВЧНД № 60/2018 г. на Окръжен съд Габрово, делото е било върнато на Районен съд Габрово за продължаване на производството от фазата на разпоредителното заседание.

От заключението на изготвената при разследването по Сл. дело № 51/2017 г. на ОСлО при ОП Габрово оценъчна експертиза, е видно, че общата паричната равностойност на вещите, отнети в резултат на извършените кражби по трите пункта от обвинителния акт, е възлизала на сумата от 2040 лева.

От заключенията на изготвените по досъдебното производство съдебно-психологични експертизи, се установява, че макар и да са били непълнолетни към инкриминирания период, подсъдимите М.Н., М.М. и М.Й. са могли да разбират не само свойството и значението на извършеното от тях и да ръководят своите постъпки съгласно приетата обществена нормативност, но и да участват в наказателното производство като обвиняеми.

Изложената по-горе фактическа обстановка не е предмет на оспорване от петимата подсъдими и техните защитници, като се приема от съда за установена от самопризнанията, направени от подс. П.М., М.Н., Г.М., М.М. и М.Й.; от съпоставката на самопризнанията със събраните писмени и гласни доказателствени материали при разследването по досъдебното производство (постановление от 20.06.2017 г. на Окръжен прокурор при ОП Габрово и предложение с Изх. № 684/2017 г. на РП Габрово – л.1-2; уведомително писмо за образуване на следствено дело – л.5; протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум – л.8-14; докладна записка – л.15; протокол за доборволно предаване – л.23-25; протоколи за разпит на свидетели – л.26-29; писма № 684/2017 от 29.06.2017 година, № 684/2017 от 05.09.2017 година и № 684/2017 от 06.11.2017 година на Районна прокуратура - Габрово във връзка с постъпили искания за удължаване на срок за разследване – л.36-38; постановления за привличане на обвиняем и за взимане на мярка за неотклонение – л.50, л.53, л.56, л.59, л.63; протокол за разпит на свидетел – л.68; постановление за назначаване и съдебно оценъчна експертиза – л.71-85; постановления за назначаване и психологически експертизи – л.92-105; предложения до РП Габрово за удължаване на срок за разследване – л.113-115; постановление от 24.10.2017 година на прокурор при РП Габрово за връщане на веществени доказателства – л.131-132; постановления за привличане на обвиняем и за взимане на мярка за неотклонение – л.169-170; справки-характеристики от Инспектор в ДПС – л.183-185; декларации за семейно, материално положение и имотно състояние – л.186-189; протоколи за предявяване на разследване – л.191-196; разписки за предадени вещи – л.197), както от приложените на л.78-85 от НОХД № 231/2018 г. на Районен съд Габрово справки за съдимост във връзка с актуалното съдебно минало на подсъдимите към датата за постановяване на присъдата; имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото и тези от предмета на доказване по него.

I. При така изложената фактическа обстановка, съдът намери, че подсъдимия П.М.М. е осъществил състава на престъплението по предявеното му обвинение от обективна страна, тъй като този извод кореспондира не само на направеното от него самопризнание, но и на данните от посочените писмени и гласни доказателствени материали, които са събрани при разследването по досъдебното производство. Движимите вещи, отнети при всяка една от трите кражби, не се явяват обект на спор. Не е налице спор и във връзка с тяхната парична равностойност, посочена в обвинителния акт, която се подкрепя напълно от данните, отразени в заключението на изготвената оценъчна експертиза. Въз основа на изложеното по-горе и като отчита съществуващия предварителен сговор между подсъдимия П.М. и останалите четири лица, който е предхождал всяка от тези кражби, както и извършените от подсъдимите действия по разрушаване на съответните прегради (поради разбиването на дървените врати и прозорците на стопанските постройки), чрез които те са успели да проникнат в последните и да отнемат движимите вещи, оставени на съхранение в тях, може да се заключи, че същите са квалифицирани правилно като престъпление по смисъла на чл.195 ал.1 т.3 т.5 във вр. с чл.194 ал.1 от НК. Обясненията, дадени от страна на подсъдимите в рамките на досъдебното производство, не са в противоречие с този извод. Същите си съвпадат не само във връзка с участието на всеки един от петимата в извършването на всички инкриминирани деяния и на отнетите вещи, но и по отношение на предварителния сговор, който е предхождал тяхното осъществяване. С оглед на изложеното следва да се заключи, че наличието на подобен сговор не може да се изключи и при кражбата, която е осъществена на 19.05.2017 г., както и че съществуващите различия във връзка с нея (базирани на твърденията, че Г.М. и П.М. са се разбрали помежду си да вземат вещи отделно от останалите трима подсъдими) се дължат на конкретните действия, с които двамата братя и останалите три лица са отнели вещите от различните помещения, в които те са се намирали, а не на липсата на предварителен сговор между тях във връзка с осъществяването на самото престъпление на тази дата. Формираният въз основа на това извод за липсата на противоречиви интереси между двамата братя, от една страна, и подс. М.Н., М.М. и М.Й., от друга, не сочи за допуснато процесуално нарушение, свързано с правото на защита независимо от обстоятелството, че при разследването по досъдебното производство петимата са били представлявани от общ защитник, назначен от разследващия орган по него. Включените в обвинението три случая на кражби са осъществени през непродължителен период от време – в рамките на малко повече от един месец, при една и съща фактическа обстановка и еднородност на проявената (умишлена) от подс. П.М. форма на вина. Доколкото това е така, а заради изложеното всяко едно от свързаните с тях отделни деяния може да се счита за продължение на предхождалото го такова както от обективна, така и от субективна страна, следва да се приеме, че извършеното от него действително се явява само едно продължавано престъпление според понятието за такова, съдържащо се в нормата на чл.26 ал.1 от НК. До началото на инкриминирания период подс. П.М. е бил осъждан с шест влезли в сила присъди, които са свързани само с посегателства срещу собствеността. При естеството на тези присъди направеното от него самопризнание и връщането на част от вещите на техния собственик не биха могли да квалифицират престъплението като маловажен случай според определението на чл.93 т.9 от НК, тъй като става въпрос за такова, което (заради броя на квалифициращите същото признаци и завишената степен на обществена опасност на дееца) не се определя с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите случаи на такива от неговия вид, включително от аспект на немалкия брой на отделните деяния, обхванати от предявеното обвинение и общата парична равностойност на отнетото имущество. Подс. П.М. е съзнавал, че нито една от вещите не му принадлежи, както и че ги отнема противозаконно, след като не е имал съгласие от страна на техния собственик за това. Въз основа на изложеното до тук и при отнемането на същите с явното намерение за тяхното присвояване, което е видно от последващо предприетите разпоредителни действия по отношение на самите вещи, извършеното от М. следва да се счита за осъществено с пряк умисъл, определян като такъв поради съзнанието за обективно произтичащите от него общественоопасни последици, и преприетите независимо от същото действия, извършени с очевидното желание тези последици да настъпят. Кражбите са извършени преди изтичане на петгодишния срок от съответните дати (30.08.2013 г. и 28.04.2014 г.), на които е приключило изпълнението за двете общи наказания, наложени на подсъдимия П.М. с Определение № 58 от 22.01.2010 г. по ЧНД № 1142/2009 г. и Присъда № 242 от 03.04.2013 година по НОХД № 159/2013 г. на Районен съд - Габрово. Въпросното обстоятелство (заради липсата на настъпила реабилитация по отношение на последиците, които са произтичали от постановените осъждания по включените в състава на съвкупността присъди за тежки умишлени престъпления от общ характер и ефективния характер на изтърпяваните във връзка с тях наказания „Лишаване от свобода”) водят до заключение, че извършеното (по арг. за противното от указаното в чл.30 ал.1 от НК) следва да бъде квалифицирано и като престъпление по смисъла на чл.196 ал.1 т.2 от НК, тъй като се явява осъществено при условията на опасен рецидив от вида, посочен в чл.29 ал.1 б. „Б” от НК.

При установената по-горе фактическа обстановка, както и въз основа на изложените, произтичащи от нея доводи и съображения, съдът намери за безспорно от правна страна, че след като през периода 13.04.2017 г. - 20.05.2017 г., в град Габрово, при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, след предварителен сговор, в немаловажен случай, с подс. Г.М.М., М.Л.М., М.Ц.Н. и М.В.Й.,***, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот - разбиване на дървени врати и на прозорци на стопански постройки в местността "Бахчията на Иван Беров", отнел чужди движими вещи на обща стойност 2040 лева, от владението на К.В.С. ***, както следва: 1. На неустановена дата през периода 13.04.2017 година - 20.05.2017 година - 300 метра меден проводник със сечение 8 х 1 кв. мм. и 5 броя сачмени лагери 204; 2. На неустановена дата през периода 13.04.2017 година - 20.05.2017 година - моторна резачка "ЩИЛ", модел „МС 180”; 20 метра меден проводник със сечение 3 х 1 кв.мм. и 25 метра меден проводник със сечение 2 х 0,5 кв. мм.; 3. На 19.05.2017 година - 2 броя монофазни ел. двигатели с мощност 1,5 Квт/ч., 18 метра меден проводник със сечение 2 х 1 кв. мм., самоделна роначка на царевица, самоделна ръчна количка с две колела, машина за рязане на стебла от царевица "Сименс", строителна количка с едно колело, 14 броя метчици с диаметър от Ф-2 до Ф-16, 14 броя плашки с диаметър от Ф-2 до Ф-16, 45 броя сачмени лагери 204, ножица за ламарина, коса за трева с наковалня и чукче, маслен крик с товароподемност от 3 тона, маслен крик с товароподемност от 5 тона, алуминиева тенджера с капак 5 литра, електрическо ренде "Бош", тесла с дървена дръжка, чук 2 кг., чук 10 кг. и 1 брой каменарски лост - лом, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, подсъдимия П.М.М. при форма на вина пряк умисъл както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на престъпление по смисъла на чл.196 ал.1 т.2 във вр. с чл.195 ал.1 т.3 и 5 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.29 ал.1 б.”Б” във вр. с чл.26 ал.1 от НК, в извършването на което го призна за виновен.

При определяне размера на наказанието, което следва да се наложи за извършеното престъпление, като смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства съдът цени дадените обяснения от подс. П.М. в проведеното разследване по досъдебното производство и направеното в тях самопризнание, с които е допринесъл за разкриване на обективната истина; възстановяването на част от отнетите вещи на техния собственик; високата степен на обществена опасност, с която М. се определя в качеството на деец,  тъй като до момента той се явява осъждан чрез шест влезли в сила присъди за посегателства против собствеността, което сочи за наличието на трайно изградени престъпни навици в него; по-високата степен на обществена опасност на извършеното от М. престъпление в сравнение с други такива от неговия вид, произтичаща не само от множеството на брой отнети вещи и съществуването на повече от един признак, с които същото се квалифицира от обективна страна, но и от броя на отделните деяния, обхванати от него.

Преценявайки изложените по-горе данни по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намери, че е налице установен баланс между смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. С оглед на това, след като съпостави техния конкретен характер и естество, прие, че за извършеното престъпление следва да бъде наложено наказание към минималния размер на установеното в нормата на чл.196 ал.1 т.2 от НК за посочения в нея вид, възлизащо на “Три години лишаване от свобода”. Едновременно с това обаче, при наличието на изразеното от подсъдимия М. самопризнание с породените от същото правни последици по смисъла на чл.372 ал.1 от НПК и вида на проведеното въз основа на него съкратено съдебно следствие, прие, че заради безусловния характер на съответния текст – чл.373 ал.2 от НПК, при определяне на самото наказание ще следва да се приложи нормата на чл.58а от НК в редакцията по ДВ брой 26/2010 г., действувала към периода за извършване на престъплението. По тези съображения и с приложението на указаното в чл.58а ал.1 от НК, намери за необходимо да намали така индивидуализираното по реда на чл.54 ал.1 от НК наказание с 1/3, налагайки на подс. П.М. оставащата част в размер на “Две години лишаване от свобода”, като прие, че по този начин ще бъдат създадени условия за ефективното постигане на две (отнемане на възможността за извършване на престъпления от подсъдимия за по-дълъг период от време и оказване на възпитателно и предупредително въздействие по отношение на останалите членове на обществото) от целите на наказателната репресия, посочени в чл.36 от НК. Наказанието в определеният по-горе размер положително би допринесло и за възможната корекция на поведението на подсъдимия П.М.М. в личен план, макар че заради естеството на множеството извършени престъпления и издадените до момента присъди по отношение на него, вероятността за трайното му поправяне и превъзпитание да не може да се счита за голяма.

Поради липсата на предвидените от закона условия, които да позволяват отлагане на неговото изпълнение с приложението на чл.66 ал.1 от НК, след като отчете броят на предхождащите настоящето отделни осъждания и съответния период от време, изтекъл от края на последното изтърпявано общо наказание “Лишаване от свобода” до инкриминирания период, съдът постанови наложеното наказание да се изтърпи от подсъдимия П.М. ефективно, при определен “Първоначален  строг режим”, съгласно предвиденото в чл.57 ал.1 т.2 б.”Б” от ЗИНЗПС.

II. При така изложената фактическа обстановка, съдът намери, че подс. М.Ц.Н. е осъществил състава на престъплението по предявеното му обвинение от обективна страна, тъй като този извод кореспондира не само на направеното от него самопризнание, но и на данните от посочените писмени и гласни доказателствени материали, които са събрани при разследването по досъдебното производство. Движимите вещи, отнети при извършената кражба на 19.05.2017 година, не се явяват обект на спор. Не е налице спор и във връзка с тяхната общо парична равностойност, посочена в обвинителния акт, която се подкрепя от отразеното в заключението на изготвената оценъчна експертиза. Въз основа на изложеното по-горе и като отчита данни за възрастта на подс. М.Н. заедно с тези за съществуващия предварителен сговор между него и останалите четири лица, който е предхождал тази кражба, както и извършените от петимата действия по разрушаване на съответните прегради (поради разбиването на дървените врати и на прозорците на стопанските постройки), чрез които те са успели да проникнат в последните и да отнемат движимите вещи, оставени на съхранение в тях, може да се заключи, че същата е квалифицирана правилно като престъпление по смисъла на чл.195 ал.1 т.3 т.5 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НК. Обясненията, дадени от страна на подсъдимите в рамките на досъдебното производство, не са в противоречие с този извод. Те си съвпадат не само във връзка с участието на всеки един от петимата в извършването на всички инкриминирани деяния и отнетите вещи, но и по отношение на предварителния сговор, който е предхождал тяхното осъществяване. С оглед на изложеното следва да се заключи, че наличието на подобен сговор не може да се изключи и при кражбата, осъществена на 19.05.2017 г., както и че съществуващите различия във връзка с нея (базирани на твърденията, че Г.М. и П.М. са се разбрали помежду си да вземат вещи отделно от останалите трима подсъдими) се дължат на конкретните действия, с които двамата братя и останалите три лица са отнели вещите от различните помещения, в които те са се намирали, а не на липсата на предварителен сговор между тях във връзка с осъществяването на самото престъпление на тази дата. Формираният въз основа на това извод за липсата на противоречиви интереси между двамата братя, от една страна, и подсъдимите М.Н., М.М. и М.Й., от друга, не сочи за допуснато процесуално нарушение, свързано с правото на защита независимо от обстоятелството, че при проведеното разследване по досъдебното производство петимата са представлявани от общ защитник, назначен от разследващия орган по него. Установените по делото данни не налагат заключение, че престъплението би могло да се квалифицира като маловажен случай според определението на чл.93 т.9 от НК въпреки чистото съдебно минало на дееца, направеното от подсъдимия Н. самопризнание и връщането на част от вещите на техния собственик, тъй като водят до извод, че същото (заради броя на квалифициращите признаци и множеството отнети вещи) не се определя с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с тази при останалите случаи на такива от неговия вид, включително от аспект на общата парична равностойност на отнетото имущество. Подсъдимия М.Н. е съзнавал, че нито една от вещите не му принадлежи, както и че ги отнема противозаконно, след като не е имал съгласие от страна на техния собственик за това. Въз основа на изложеното до тук и при отнемането на същите с явното намерение за тяхното присвояване, което е видно от предприетите разпоредителни действия по отношение на самите вещи, извършеното от Н. следва да се счита за осъществено с пряк умисъл, определян като такъв поради съзнанието за обективно произтичащите от него общественоопасни последици, и преприетите независимо от същото действия, извършени с очевидното желание тези последици да настъпят.

При установената по-горе фактическа обстановка, както и въз основа на изложените, произтичащи от нея доводи и съображения, съдът намери за безспорно от правна страна, че след като на 19.05.2017 година в град Габрово, като непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи своите постъпки, след предварителен сговор, в немаловажен случай, с подс. Г.М.М., М.Л.М., П.М.М. и М.В.Й.,***, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот - разбиване на дървени врати и на прозорци на стопански постройки в местността "Бахчията на Иван Беров", е отнел чужди движими вещи - 2 броя монофазни ел. двигатели с мощност 1,5 Квт/ч., 18 метра меден проводник със сечение 2 х 1 кв. мм., самоделна роначка на царевица, самоделна ръчна количка с две колела, машина за рязане на стебла от царевица "Сименс", строителна количка с едно колело, 14 броя метчици с диаметър от Ф-2 до Ф-16, 14 броя плашки с диаметър от Ф-2 до Ф-16, 45 броя сачмени лагери 204, ножица за ламарина, коса за трева с наковалня и чукче, маслен крик с товароподемност от 3 тона, маслен крик с товароподемност от 5 тона, алуминиева тенджера с капак 5 литра, електрическо ренде "Бош", тесла с дървена дръжка, чук 2 кг., чук 10 кг. и 1 брой каменарски лост - лом, всички на обща стойност 1040 лева, от владението на К.В.С. ***, без неговото съгласие, и с намерение противозаконно да ги присвои, подс. М.Ц.Н. при форма на вина пряк умисъл както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на престъпление по смисъла на чл.195 ал.1 т.3 и 5 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НК, в извършването на което го призна за виновен.

 При определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено за извършеното престъпление, като смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства съдът цени чистото съдебно минало на подс. М.Н. към инкриминираната дата, водещо до извод за невисоката степен на обществена опасност, с която се определя в качеството на деец; дадените обяснения в рамките на досъдебното производство и направеното в същите самопризнание, чрез което е допринесъл за разкриване на обективната истина; възстановяването на част от отнетите движими вещи на техния собственик; негативните характеристични данни за личността на подсъдимия, произтичащи от съответните прояви, във връзка с които е воден на отчет в ДПС при РУ Габрово, както и от наложената по повод на тях възпитателна мярка по ЗБППМН; по-високата степен на обществена опасност на извършеното от Н. престъпление в сравнение с други такива от неговия вид, обусловена както от множеството отнети вещи, така и от наличието на повече от един признак, квалифициращ престъплението от обективна страна.

Преценявайки изложените по-горе данни по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намери, че е налице установен баланс между смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. С оглед на това, след като съпостави техния конкретен характер и естество, прие, че за извършеното престъпление следва да бъде наложено наказание над минималния размер на предвиденото в нормата на чл.195 ал.1 от НК, получен след извършената редукция по смисъла на чл.63 ал.1 т.3 от НК, възлизащо на “Шест месеца лишаване от свобода”. Едновременно с това обаче, при наличието на изразеното от подсъдимия Н. самопризнание с породените от същото правни последици по смисъла на чл.372 ал.1 от НПК и вида на проведеното въз основа на него съкратено съдебно следствие, прие, че заради безусловния характер на съответния текст – чл.373 ал.2 от НПК, при определяне на самото наказание ще следва да се приложи нормата на чл.58а от НК в редакцията по ДВ брой 26/2010, действала към датата за извършване на престъплението. По тези съображения и чрез приложението на указаното в чл.58а ал.1 от НК, намери за необходимо да намали така индивидуализираното по реда на чл.54 ал.1 от НК наказание с 1/3, налагайки на подс. М.Н. оставащата част в размер на “Четири месеца лишаване от свобода”, като прие, че по този начин ще бъдат създадени оптимални условия за постигане целите на личната и генерална превенция на наказателната репресия, посочени в чл.36 от НК, както и на тези по чл.60 от НК, свързани с превъзпитанието и преподготовката на все още непълнолетния (към датата за издаване на присъдата) подсъдим за общественополезен труд.

След като отчете наличието на установените от закона условия за това заедно с чистото съдебно минало на подсъдимия, съдът прие, че за своето лично поправяне и превъзпитание подс. М.Н. не следва да търпи наказание, свързано с ефективното му лишаване от свобода. В съответствие с изложеното, въз основа чл.66 ал.1 във вр. с чл.69 ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на определеното по отношение на същият наказание "Лишаване от свобода" за минимално установения от закона срок – в размер на „Една година”, считано от датата за влизане на присъдата в сила.

III. При така изложената фактическа обстановка съдът намери, че подсъдимия Г.М.М. е осъществил състава на престъплението по предявеното му обвинение от обективна страна, тъй като този извод кореспондира не само на направеното от него самопризнание, но и на данните от посочените писмени и гласни доказателствени материали, които са събрани при разследването по досъдебното производство. Движимите вещи, отнети при всяка една от двете кражби с негово участие, не се явяват обект на спор. Не е налице спор и във връзка с тяхната парична равностойност, посочена в обвинителния акт, която се подкрепя от отразеното в заключението на изготвената оценъчна експертиза. Въз основа на изложеното по-горе и като отчита съществуващия предварителен сговор между подс. Г.М. и останалите четири лица, който е предхождал всяка от тези кражби, както и извършените от страна на подсъдимите действия по разрушаване на съответните прегради (поради разбиването на дървените врати и прозорците на стопанските постройки), чрез които те са успели да проникнат в последните и да отнемат движимите вещи, оставени на съхранение в тях, може да се заключи, че същите са квалифицирани правилно като престъпление по смисъла на чл.195 ал.1 т.3 т.5 във вр. с чл.194 ал.1 от НК. Обясненията, дадени от подсъдимите при досъдебното производство, не са в противоречие с този извод. Те си съвпадат не само във връзка с участието на всеки един от петимата в извършването на всички инкриминирани деяния и на отнетите вещи, но и по отношение на предварителния сговор, който е предхождал тяхното осъществяване. С оглед на изложеното следва да се заключи, че наличието на подобен сговор не може да се изключи и при кражбата, осъществена на 19.05.2017 година, както и че съществуващите различия във връзка с нея (базирани на твърденията, че подс. Г.М. и П.М. са се разбрали помежду си да вземат вещи отделно от останалите трима подсъдими) се дължат единствено на конкретните действия, с които двамата братя и останалите три лица са отнели вещите от различните помещения, в които те са се намирали, а не на липсата на предварителен сговор между тях във връзка с осъществяването на самото престъпление на тази дата. Формираният въз основа на това извод за липсата на противоречиви интереси между двамата братя, от една страна, и подс. М.Н., М.М. и М.Й., от друга, не сочи за допуснато процесуално нарушение, свързано с правото на защита независимо от обстоятелството, че при разследването по досъдебното производство петимата са били представлявани от общ защитник, назначен от разследващия орган по него. Включените в обвинението два случая на кражби са осъществени през непродължителен период от време – в рамките на малко повече от един месец, при една и съща фактическа обстановка и еднородност на проявената (умишлена) от подсъдимия Г.М.М. форма на вина. Доколкото това е така, а заради изложеното всяко едно от свързаните с тях отделни деяния може да се счита за продължение на предхождалото го такова както от обективна, така и от субективна страна, следва да се приеме, че извършеното от него действително съставлява едно продължавано престъпление според понятието за такова, съдържащо се в нормата на чл.26 ал.1 от НК. До началото на инкриминирания период подс. М. е бил осъждан с една влязла в сила присъда, свързана с посегателство срещу собствеността. При естеството на въпросната присъда направеното от него самопризнание и връщането на част от отнетите вещи на техния собственик не могат да квалифицират престъплението като маловажен случай според определението на чл.93 т.9 от НК, тъй като става въпрос за такова, което (заради броя на квалифициращите последното признаци и по-високата степен на обществена опасност на дееца) не се определя с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с тази при останалите случаи на такива от неговия вид, включително от аспект на общата парична равностойност на отнетото имущество. Подсъдимия Г.М. е съзнавал, че вещите не му принадлежат, както и че ги отнема противозаконно, след като не е имал съгласие от страна на техния собственик за това. Въз основа на изложеното до тук и при отнемането на същите с явното намерение за тяхното присвояване, което е видно от последващо предприетите разпоредителни действия по отношение на самите вещи, извършеното от М. следва да се счита за осъществено с пряк умисъл, определян като такъв поради съзнанието за обективно произтичащите от него общественоопасни последици, и преприетите независимо от същото действия, извършени с очевидното желание тези последици да настъпят.

При установената фактическа обстановка, както и въз основа на изложените, произтичащи от нея доводи и съображения, съдът намери за безспорно от правна страна, че след като през периода 13.04.2017 година - 20.05.2017 г. в град Габрово, при условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор, в немаловажен случай, с подсъдимите П.М.М., М.Л.М., М.Ц.Н. и М.В.Й.,***, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот - разбиване на дървени врати и на прозорци на стопански постройки в местността "Бахчията на Иван Беров", е отнел чужди движими вещи на обща стойност 1340 лева, от владението на К.В.С. ***, както следва: 1. На неустановена дата през периода 13.04.2017 година - 20.05.2017 година - моторна резачка "ЩИЛ", модел „МС 180”; 20 метра меден проводник със сечение 3 х 1 кв.мм. и 25 метра меден проводник със сечение 2 х 0,5 кв. мм.; 2. На 19.05.2017 година - 2 броя монофазни ел. двигатели с мощност 1,5 Квт/ч., 18 метра меден проводник със сечение 2 х 1 кв. мм., самоделна роначка на царевица, самоделна ръчна количка с две колела, машина за рязане на стебла от царевица "Сименс", строителна количка с едно колело, 14 броя метчици с диаметър от Ф-2 до Ф-16, 14 броя плашки с диаметър от Ф-2 до Ф-16, 45 броя сачмени лагери 204, ножица за ламарина, коса за трева с наковалня и чукче, маслен крик с товароподемност от 3 тона, маслен крик с товароподемност от 5 тона, алуминиева тенджера с капак 5 литра, електрическо ренде "Бош", тесла с дървена дръжка, чук 2 кг., чук 10 кг. и 1 брой каменарски лост - лом, без неговото съгласие, и с намерението противозаконно да ги присвои, подсъдимия Г.М.М. при форма на вина пряк умисъл, както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.195 ал.1 т.3 и 5 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК, в извършването на което го призна за виновен.

При определяне размера на наказанието, което следва да се наложи за извършеното престъпление, като смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства съдът цени дадените обяснения от подс. Г.М. в проведеното разследване по досъдебното производство и направеното в тях самопризнание, с които е допринесъл за разкриване на обективната истина; възстановяването на част от отнетите вещи на техния собственик; по-високата степен на обществена опасност, с която този подсъдим се определя в качеството на деец с оглед наличието на вече постановената по отношение на него присъда за друго посегателство срещу собствеността; по-високата степен на обществена опасност на извършеното от М. престъпление в сравнение с тази при други такива от неговия вид, произтичаща както от множеството на брой отнети вещи, така и от съществуването на повече от един признак, с които същото се квалифицира от обективна страна.

Преценявайки изложените по-горе данни по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намери, че е налице установен баланс между смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. С оглед на това, след като съпостави техния конкретен характер и естество, прие, че за извършеното престъпление следва да бъде наложено наказание над  минималния размер на установеното в нормата на чл.195 ал.1 от НК за посочения в нея вид, възлизащо на “Една година и шест месеца лишаване от свобода”. Едновременно с това обаче, при наличието на изразеното от подсъдимия М. самопризнание с породените от същото правни последици по смисъла на чл.372 ал.1 от НПК и вида на проведеното въз основа на него съкратено съдебно следствие, прие, че заради безусловния характер на съответния текст – чл.373 ал.2 от НПК, при определяне на самото наказание ще следва да се приложи нормата на чл.58а от НК в редакцията по ДВ брой 26/2010 г., действала към периода за извършване на престъплението. По тези съображения и чрез приложението на указаното в чл.58а ал.1 от НК, намери за необходимо да намали така индивидуализираното по реда на чл.54 ал.1 от НК наказание с 1/3, налагайки на подсъдимия Г.М. оставащата част в размер на “Една година лишаване от свобода”, като прие, че по този начин ще бъдат създадени условия за ефективното постигане целите на личната и генерална превенция на наказателната репресия, посочени в чл.36 от НК.

На основание чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК, по правилата за съвкупност от престъпления и от присъди, както и с оглед на обстоятелството, че инкриминираните от тях отделни престъпления той е осъществил преди да е имал влязла в сила осъдителна присъда за което и да е било от тях, съдът определи на подс. Г.М. едно общо наказание между наложеното му по настоящата присъда, и същото, определено му по: Присъда № 282 от 25.05.2018 г. по НОХД № 378/2018 г. на Районен съд – Габрово (с която за престъпление по чл.195 ал.1 т.7 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.28 ал.1 от НК, извършено на неустановена дата през периода 18.01.2018 година – 20.01.2018 година в град Габрово, е осъден на „Шест месеца лишаване от свобода”, чието изпълнение – на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за срок от „Три години”, считано от 10.07.2018 година – датата за влизане на присъдата в сила), в лицето на най-тежкото от тях, а именно – това, възлизащо на “Една година лишаване от свобода”.

Съпоставяйки броят на отделните престъпления, влизащи в състава на така определената по-горе съвкупност от присъди заедно с тяхната обща степен на обществена опасност и тази, с която подс. Г.М. се характеризира като престъпен деец, съдът намери наложеното общо най-тежко наказание за годно да постигне целите по чл.36 от НК. Въз основа на това прие, че не следва да го увеличава с приложението на чл.24 от НК.

Отчитайки наличието на формално установените от закона предпоставки за това заедно с обстоятелството, че за своето лично поправяне и превъзпитание подсъдимия Г.М. не следва да търпи наказание, свързано с ефективното му лишаване от свобода, на осн. чл.66 ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на определеното по отношение на същият общо наказание за минимално предвидения от закона срок – в размер на “Три години”, с начало от датата за влизане на присъдата в сила.

IV. При така изложената фактическа обстановка, съдът намери, че подсъдимия М.Л.М. е осъществил състава на престъплението по предявеното му обвинение от обективна страна, тъй като този извод кореспондира не само на направеното от него самопризнание, но и на данните от посочените писмени и гласни доказателствени материали, които са събрани при разследването по досъдебното производство. Движимите вещи, отнети при извършената кражба на 19.05.2017 година, не се явяват обект на спор. Не е налице спор и във връзка с тяхната парична равностойност, посочена в обвинителния акт, която се подкрепя от отразеното в заключението на изготвената оценъчна експертиза. Въз основа на изложеното по-горе и като отчита данни за възрастта на подс. М.М. заедно с тези за съществуващия предварителен сговор между него и останалите четири лица, който е предхождал тази кражба, както и извършените от петимата действия по разрушаване на съответните прегради (поради разбиването на дървените врати и на прозорците на стопанските постройки), чрез които те са успели да проникнат в последните и да отнемат движимите вещи, оставени на съхранение в тях, може да се заключи, че същата е квалифицирана правилно като престъпление по смисъла на чл.195 ал.1 т.3 т.5 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НК. Обясненията, които са дадени от подсъдимите в рамките на досъдебното производство, не са в противоречие с този извод. Те си съвпадат не само във връзка с участието на всеки един от петимата в извършването на всички инкриминирани деяния и на отнетите вещи, но и по отношение на предварителния сговор, който е предхождал тяхното осъществяване. С оглед на изложеното следва да се заключи, че наличието на подобен сговор не може да се изключи и при кражбата, осъществена на 19.05.2017 г., както и че съществуващите различия във връзка с нея (базирани на твърденията, че подс. Г.М. и П.М. са се разбрали помежду си да вземат вещи отделно от останалите трима подсъдими) се дължат на конкретните действия, с които двамата братя и останалите три лица са отнели вещите от различните помещения, в които те са се намирали, а не на липсата на предварителен сговор между тях във връзка с осъществяването на самото престъпление на тази дата. Формираният въз основа на това извод за липсата на противоречиви интереси между двамата братя, от една страна, и подсъдимите М.Н., М.М. и М.Й., от друга, не сочи за допуснато процесуално нарушение, свързано с правото на защита независимо от обстоятелството, че при разследването по досъдебното производство петимата са били представлявани от общ защитник, назначен от разследващия орган по него. Установените по делото данни не налагат заключение, че престъплението би могло да се квалифицира като маловажен случай според определението на чл.93 т.9 от НК въпреки чистото съдебно минало на дееца, направеното от подсъдимия М. самопризнание и връщането на част от отнетите вещи на техния собственик, тъй като водят до заключение, че същото (заради броя на квалифициращите го признаци и множеството отнети вещи) не се определя с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите случаи на такива от неговия вид, включително от аспект на общата парична равностойност на отнетото имущество. Подсъдимия М.М. е съзнавал, че нито една от вещите не му принадлежи, както и че ги отнема противозаконно, след като не е имал съгласие от страна на техния собственик за това. Въз основа на изложеното до тук и при отнемането на същите с намерението за тяхното присвояване, което е видно от предприетите разпоредителни действия по отношение на самите вещи, извършеното от М. следва да се счита за осъществено с пряк умисъл, определян като такъв поради съзнанието за обективно произтичащите от него общественоопасни последици, и преприетите независимо от същото действия, извършени с очевидното желание тези последици да настъпят.

При установената по-горе фактическа обстановка, както и въз основа на изложените, произтичащи от нея доводи и съображения, съдът намери за безспорно от правна страна, че след като на 19.05.2017 година в град Габрово, като непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи своите постъпки, след предварителен сговор, в немаловажен случай, с подс. Г.М.М., П.М.М., М.Ц.Н. и М.В.Й.,***, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот - разбиване на дървени врати и на прозорци на стопански постройки в местността "Бахчията на Иван Беров", е отнел чужди движими вещи - 2 броя монофазни ел. двигатели с мощност 1,5 Квт/ч., 18 метра меден проводник със сечение 2 х 1 кв. мм., самоделна роначка на царевица, самоделна ръчна количка с две колела, машина за рязане на стебла от царевица "Сименс", строителна количка с едно колело, 14 броя метчици с диаметър от Ф-2 до Ф-16, 14 броя плашки с диаметър от Ф-2 до Ф-16, 45 броя сачмени лагери 204, ножица за ламарина, коса за трева с наковалня и чукче, маслен крик с товароподемност от 3 тона, маслен крик с товароподемност от 5 тона, алуминиева тенджера с капак 5 литра, електрическо ренде "Бош", тесла с дървена дръжка, чук 2 кг., чук 10 кг. и 1 брой каменарски лост - лом, всички на обща стойност 1040 лева, от владението на К.В.С. ***, без негово съгласие, и с намерение противозаконно да ги присвои, подс. М.Л.М. при форма на вина пряк умисъл, както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на престъпление по смисъла на чл.195 ал.1 т.3 и 5 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НК, в извършването на което го призна за виновен.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено за извършеното престъпление, като смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства съдът цени чистото съдебно минало на подс. М.М. към инкриминираната дата, водещо до извод за невисоката степен на обществена опасност, с която се определя в качеството на деец; дадените обяснения в рамките на досъдебното производство и направеното в същите самопризнание, чрез което е допринесъл за разкриване на обективната истина; възстановяването на част от отнетите движими вещи на техния собственик; негативните характеристични данни за личността на подсъдимия, произтичащи от съответните прояви, във връзка с които е воден на отчет в ДПС при РУ Габрово, както и от наложената по повод на тях възпитателна мярка по ЗБППМН; по-високата степен на обществена опасност на извършеното от М. престъпление в сравнение с други такива от неговия вид, обусловена както от множеството отнети вещи, така и от наличието на повече от един признак, квалифициращ престъплението от обективна страна.

Преценявайки изложените по-горе данни по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намери, че е налице установен баланс между смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. С оглед на това, след като съпостави техния конкретен характер и естество, прие, че за извършеното престъпление следва да бъде наложено наказание над минималния размер на предвиденото в нормата на чл.195 ал.1 от НК, получен след извършената редукция по смисъла на чл.63 ал.1 т.3 от НК, възлизащо на “Шест месеца лишаване от свобода”. Едновременно с това обаче, при наличието на изразеното от подс. М.М. самопризнание с породените от същото правни последици по смисъла на чл.372 ал.1 от НПК и вида на проведеното въз основа на него съкратено съдебно следствие, прие, че заради безусловния характер на съответния текст – чл.373 ал.2 от НПК, при определяне на самото наказание ще следва да се приложи нормата на чл.58а от НК в редакцията по ДВ брой 26/2010, действала към датата за извършване на престъплението. По тези съображения и чрез приложението на указаното в чл.58а ал.1 от НК, намери за необходимо да намали така индивидуализираното по реда на чл.54 ал.1 от НК наказание с 1/3, налагайки на подс. М.М. оставащата част в размер на “Четири месеца лишаване от свобода”, като прие, че по този начин ще бъдат създадени оптимални условия за постигане целите на личната и генерална превенция на наказателната репресия, посочени в чл.36 от НК, както и на тези по чл.60 от НК, свързани с превъзпитанието и преподготовката на все още непълнолетния (към датата за издаване на присъдата) подсъдим за общественополезен труд.

След като отчете наличието на установените от закона условия за това заедно с чистото съдебно минало на подсъдимия, съдът прие, че за своето лично поправяне и превъзпитание подс. М.М. не следва да търпи наказание, свързано с ефективното му лишаване от свобода. В съответствие с изложеното, въз основа чл.66 ал.1 във вр. с чл.69 ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на определеното по отношение на същият наказание "Лишаване от свобода" за минимално установения от закона срок – в размер на „Една година”, считано от датата за влизане на присъдата в сила.

V. При така изложената фактическа обстановка, съдът намери, че подсъдимия М.В.Й. е осъществил състава на престъплението по предявеното му обвинение от обективна страна, тъй като този извод кореспондира не само на направеното от него самопризнание, но и на данните от посочените писмени и гласни доказателствени материали, които са събрани при разследването по досъдебното производство. Движимите вещи, отнети при всяка една от трите извършени кражби, не се явяват обект на спор. Не е налице спор и във връзка с тяхната обща парична равностойност, посочена в обвинителния акт, която се подкрепя напълно от отразените данни в заключението на изготвената оценъчна експертиза. Въз основа на изложеното по-горе и като отчита данни за възрастта на подсъдимия М.Й. заедно с тези за съществуващия предварителен сговор между него и останалите четири лица, който е предхождал тези кражби, както и извършените от страна на подсъдимите действия по разрушаване на съответните прегради (поради разбиването на дървените врати и прозорците на стопанските постройки), чрез които те са успели да проникнат в последните и да отнемат движимите вещи, оставени на съхранение в тях, може да се заключи, че същите са квалифицирани правилно като престъпление по смисъла на чл.195 ал.1 т.3 т.5 във вр. с чл.194 ал.1 от НК. Обясненията, които са дадени от подсъдимите в рамките на досъдебното производство, не са в противоречие с този извод. Те си съвпадат не само във връзка с участието на всеки един от петимата в извършването на всички инкриминирани деяния и на отнетите вещи, но и по отношение на предварителния сговор, който е предхождал тяхното осъществяване. С оглед на изложеното следва да се заключи, че наличието на подобен сговор не може да се изключи и при кражбата, осъществена на 19.05.2017 г., както и че съществуващите различия във връзка с нея (базирани на твърденията, че Г.М. и П.М. са се разбрали помежду си да вземат вещи отделно от останалите трима подсъдими) се дължат на конкретните действия, с които двамата братя и останалите три лица са отнели вещите от различните помещения, в които те са се намирали, а не на липсата на предварителен сговор между тях във връзка с осъществяването на самото престъпление на тази дата. Формираният въз основа на това извод за липсата на противоречиви интереси между двамата братя, от една страна, и подс. М.Н., М.М. и М.Й., от друга, не сочи за допуснато процесуално нарушение, свързано с правото на защита независимо от обстоятелството, че при разследването по досъдебното производство петимата са били представлявани от общ защитник, назначен от разследващия орган по него. Включените в обвинението три случая на кражби са осъществени през непродължителен период от време – в рамките на малко повече от един месец, при една и съща фактическа обстановка и еднородност на проявената (умишлена) от подс. М.Й. форма на вина. Доколкото това е така, а заради изложеното всяко едно от свързаните с тях отделни деяния може да се счита за продължение на предхождалото го такова както от обективна, така и от субективна страна, следва да се приеме, че извършеното от него действително се явява само едно продължавано престъпление според понятието за такова, съдържащо се в нормата на чл.26 ал.1 от НК. Установените по делото данни не са в състояние да наложат заключение, че престъплението би могло да се квалифицира като маловажен случай според определението на чл.93 т.9 от НК въпреки чистото съдебно минало на дееца, направеното от подс. М.Й. самопризнание и връщането на част от отнетите вещи на техния собственик, тъй като водят до заключение, че същото (заради броя на квалифициращите го признаци и множеството отнети вещи) не се определя с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите случаи на такива от неговия вид, включително от аспект на общата парична равностойност на отнетото имущество и броя на отделните престъпления, обхванати от него. Подсъдимият М.Й. е съзнавал, че нито една от вещите не му принадлежи, както и че ги отнема противозаконно, след като не е имал съгласие от страна на техния собственик за това. Въз основа на изложеното до тук и при отнемането на същите с явното намерение за тяхното присвояване, което е видно от последващо предприетите разпоредителни действия по отношение на самите вещи, извършеното от Й. следва да се счита за осъществено с пряк умисъл, определян като такъв поради съзнанието за обективно произтичащите от него общественоопасни последици, и преприетите независимо от същото действия, извършени с очевидното желание тези последици да настъпят.

При установената фактическа обстановка, както и въз основа на изложените, произтичащи от нея доводи и съображения, съдът намери за безспорно от правна страна, че след като през периода 13.04.2017 г. - 20.05.2017 г. в гр.Габрово, като непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи своите постъпки, при условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор, в немаловажен случай, с подсъдимите М.Ц.Н., П.М.М., М.Л.М. и Г.М.М.,***, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот - разбиване на дървени врати и на прозорци на стопански постройки в местността "Бахчията на Иван Беров", е отнел чужди движими вещи на обща стойност 2040 лева, както следва: 1. На неустановена дата през периода 13.04.2017 година - 20.05.2017 година - 300 метра меден проводник със сечение 8 х 1 кв. мм. и 5 броя сачмени лагери 204; 2. На неустановена дата през периода 13.04.2017 година - 20.05.2017 година - моторна резачка "ЩИЛ", модел „МС 180”; 20 метра меден проводник със сечение 3 х 1 кв.мм. и 25 метра меден проводник със сечение 2 х 0,5 кв. мм.; 3. На 19.05.2017 година - 2 броя монофазни ел. двигатели с мощност 1,5 Квт/ч., 18 метра меден проводник със сечение 2 х 1 кв. мм., самоделна роначка на царевица, самоделна ръчна количка с две колела, машина за рязане на стебла от царевица "Сименс", строителна количка с едно колело, 14 броя метчици с диаметър от Ф-2 до Ф-16, 14 броя плашки с диаметър от Ф-2 до Ф-16, 45 броя сачмени лагери 204, ножица за ламарина, коса за трева с наковалня и чукче, маслен крик с товароподемност от 3 тона, маслен крик с товароподемност от 5 тона, алуминиева тенджера с капак 5 литра, електрическо ренде "Бош", тесла с дървена дръжка, чук 2 кг., чук 10 кг. и 1 брой каменарски лост - лом, без негово съгласие, и с намерението противозаконно да ги присвои, подс. М.В.Й. при форма на вина пряк умисъл както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на престъпление по смисъла на чл.195 ал.1 т.3 и 5 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 във вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НК, в извършването на което го призна за виновен.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено за извършеното престъпление, като смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства съдът цени чистото съдебно минало на подс. М.Й. към инкриминирания период, водещо до извод за невисоката степен на обществена опасност, с която той се определя в качеството на деец; дадените обяснения в рамките на досъдебното производство, чрез които е допринесъл за разкриване на обективната истина; възстановяването на част от отнетите движими вещи на техния собственик; негативните характеристични данни за личността на подсъдимия, произтичащи от съответните прояви, във връзка с които е воден на отчет в ДПС при РУ Габрово; по-високата степен на обществена опасност на извършеното от подс. Й. престъпление в сравнение с други такива от неговия вид, обусловена не само от множеството отнети вещи и от наличието на повече от един признак, квалифициращ престъплението от обективна страна, но и от броя на отделните деяния, обхванати от него.

Преценявайки изложените по-горе данни по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намери, че е налице установен баланс между смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. С оглед на това, след като съпостави техния конкретен характер и естество, прие, че за извършеното престъпление следва да бъде наложено наказание над минималния размер на предвиденото в нормата на чл.195 ал.1 от НК, получен след извършената редукция по смисъла на чл.63 ал.1 т.3 от НК, възлизащо на “Шест месеца лишаване от свобода”. Едновременно с това обаче, при наличието на изразеното от подс. М.Й. самопризнание с породените от същото правни последици по смисъла на чл.372 ал.1 от НПК и вида на проведеното въз основа на него съкратено съдебно следствие, прие, че заради безусловния характер на съответния текст – чл.373 ал.2 от НПК, при определяне на самото наказание ще следва да се приложи разпоредбата на чл.58а от НК в редакцията по ДВ брой 26/2010, действала към датата за извършване на престъплението. По тези съображения и чрез приложението на указаното в чл.58а ал.1 от НК, намери за необходимо да намали така индивидуализираното по реда на чл.54 ал.1 от НК наказание с 1/3, налагайки на подс. М.Й. оставащата част в размер на “Четири месеца лишаване от свобода”, като прие, че по този начин ще бъдат създадени оптимални условия за постигане целите на личната и генерална превенция на наказателната репресия, посочени в чл.36 от НК, както и на тези по чл.60 от НК, свързани с превъзпитанието и преподготовката на все още непълнолетния (към датата за издаване на присъдата) подсъдим за общественополезен труд.

След като отчете наличието на установените от закона условия за това заедно с чистото съдебно минало на подсъдимия, съдът прие, че за своето лично поправяне и превъзпитание подс. М.Й. не следва да търпи наказание, свързано с ефективното му лишаване от свобода. В съответствие с изложеното, въз основа чл.66 ал.1 във вр. с чл.69 ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на определеното по отношение на същият наказание "Лишаване от свобода" за минимално установения от закона срок – в размер на „Една година”, считано от датата за влизане на присъдата в сила.

Предвид характера на постановената присъда съдът осъди подс. П.М.М. да заплати по сметка на ОД на МВР Габрово сума в размер на 2,60 лева, представляваща отнасящата се до него част от общия размер на разноските, направени при разследването по Досъдебно производство № 1752 ЗМ-289/2017 г. на РУ - Габрово, на основание чл.189 ал.3 от НПК. Освен посочената сума, подс. П.М. бе осъден да заплати: 1. По сметка на ОСлО в ОП Габрово сума в размер на 73 лева, също съставляваща отнасящата се до него част от общия размер на разноските, направени при разследването по Сл. дело № 51/2017 г. по описа на ОСлО при ОП Габрово; 2. В полза на Национално бюро за правна помощ  - град София, ул. “Развигор” № 1, по IBAN: *** - БНБ – ЦУ, BIC: ***, сума в размер на 134 лева, представляваща равностойността на отнасящата се до него част от общия адвокатския хонорар в размер на 670 лева, заплатен от бюрото с Решение  № ГБ-81-7321/2018 г. от 13.04.2018 г. на адвокат Д.М.Н. ***, вписан под № 5076 в Националния регистър за правна помощ, който е предоставил такава и е осъществил задължително процесуално представителство по отношение на него и подсъдимите М.Ц.Н., ЕГН **********; Г.М.М., ЕГН **********; М.Л.М., ЕГН ********** и М.В.Й., ЕГН **********, при разследването по същото следствено дело, и двете на основание чл.189 ал.3 от НПК.

Предвид характера на постановената присъда съдът осъди подс. Г.М.М. да заплати по сметка на ОД на МВР Габрово сума в размер на 2,60 лева, представляваща отнасящата се до него част от общия размер на разноските, направени при разследването по Досъдебно производство № 1752 ЗМ-289/2017 г. на РУ - Габрово, на основание чл.189 ал.3 от НПК. Освен посочената сума, подс. Г.М. бе осъден да заплати: 1. По сметка на ОСлО в ОП Габрово сума в размер на 73 лева, също съставляваща отнасящата се до него част от общия размер на разноските, направени при разследването по Сл. дело № 51/2017 г. по описа на ОСлО при ОП Габрово; 2. В полза на Национално бюро за правна помощ  - град София, ул. “Развигор” № 1, по IBAN: *** - БНБ – ЦУ, BIC: ***, сума в размер на 134 лева, представляваща равностойността на отнасящата се до него част от общия адвокатския хонорар в размер на 670 лева, заплатен от бюрото с Решение  № ГБ-81-7321/2018 г. от 13.04.2018 г. на адвокат Д.М.Н. ***, вписан под № 5076 в Националния регистър за правна помощ, който е предоставил такава и е осъществил задължително процесуално представителство по отношение на него и подсъдимите М.Ц.Н., ЕГН **********; П.М.М., ЕГН **********; М.Л.М., ЕГН ********** и М.В.Й., ЕГН **********, при разследването по същото следствено дело, и двете на основание чл.189 ал.3 от НПК.

Предвид характера на постановената присъда съдът осъди подс. М.Ц.Н. да заплати по сметка на ОД на МВР Габрово сума в размер на 2,60, представляваща отнасящата се до него част от общия размер на разноските, направени при разследването по Досъдебно производство № 1752 ЗМ-289/2017 г. на РУ - Габрово, на основание чл.189 ал.3 от НПК. Освен посочената сума, подс. М.Н. бе осъден да заплати: 1. По сметка на ОСлО в ОП Габрово сума в размер на 207,01 лева, представляваща отнасящата се до него част от общия размер на разноските, направени при разследването по Сл. дело № 51/2017 г. по описа на ОСлО при ОП Габрово; 2. В полза на  Национално бюро за правна помощ  - град София, ул. “Развигор” № 1, по IBAN: *** - БНБ – ЦУ, BIC: ***, сума в размер на 134 лева, представляваща равностойността на отнасящата се до него част от общия адвокатския хонорар в размер на 670 лева, заплатен от бюрото с Решение  № ГБ-81-7321/2018 г. от 13.04.2018 г. на адвокат Д.М.Н. ***, вписан под № 5076 в Националния регистър за правна помощ, който е предоставил такава и е осъществил задължително процесуално представителство по отношение на него и подсъдимите П.М.М., ЕГН **********; Г.М.М., ЕГН **********; М.Л.М., ЕГН ********** и М.В.Й., ЕГН **********, при разследването по същото следствено дело, и двете на основание чл.189 ал.3 от НПК.

Предвид характера на постановената присъда съдът осъди подс. М.Л.М. да заплати по сметка на ОД на МВР Габрово сума в размер на 2,60, представляваща отнасящата се до него част от общия размер на разноските, направени при воденото разследване по Досъдебно производство № 1752 ЗМ-289/2017 г. на РУ - Габрово, на основание чл.189 ал.3 от НПК. Освен посочената сума, подс. М.М. бе осъден да заплати: 1. По сметка на ОСлО в ОП Габрово сума в размер на 207,01 лева, представляваща отнасящата се до него част от общия размер на разноските, направени при разследването по Сл. дело № 51/2017 г. по описа на ОСлО при ОП Габрово; 2. В полза на  Национално бюро за правна помощ  - град София, ул. “Развигор” № 1, по IBAN: *** - БНБ – ЦУ, BIC: ***, сума в размер на 134 лева, представляваща равностойността на отнасящата се до него част от общия адвокатския хонорар в размер на 670 лева, заплатен от бюрото с Решение  № ГБ-81-7321/2018 г. от 13.04.2018 г. на адвокат Д.М.Н. ***, вписан под № 5076 в Националния регистър за правна помощ, който е предоставил такава и е осъществил задължително процесуално представителство по отношение на него и подсъдимите М.Ц.Н., ЕГН **********; П.М.М., ЕГН **********; Г.М.М., ЕГН **********, и М.В.Й., ЕГН **********, при разследването по същото следствено дело, и двете на основание чл.189 ал.3 от НПК.

Предвид характера на постановената присъда съдът осъди подс. М.В.Й. да заплати по сметка на ОД на МВР Габрово сума в размер на 2,60, представляваща отнасящата се до него част от общия размер на разноските, направени при разследването по Досъдебно производство № 1752 ЗМ-289/2017 г. на РУ - Габрово, на основание чл.189 ал.3 от НПК. Освен посочената сума, подс. М.Й. бе осъден да заплати: 1. По сметка на ОСлО в ОП Габрово сума в размер на 207,01 лева, представляваща отнасящата се до него част от общия размер на разноските, направени при разследването по Сл. дело № 51/2017 г. по описа на ОСлО при ОП Габрово; 2. В полза на  Национално бюро за правна помощ  - град София, ул. “Развигор” № 1, по IBAN: *** - БНБ – ЦУ, BIC: ***, сума в размер на 134 лева, съставляваща равностойността на отнасящата се до него част от общия адвокатския хонорар в размер на 670 лева, заплатен от бюрото с Решение  № ГБ-81-7321/2018 г. от 13.04.2018 г. на адвокат Д.М.Н. ***, вписан под № 5076 в Националния регистър за правна помощ, който е предоставил такава и е осъществил задължително процесуално представителство по отношение на него и подсъдимите М.Ц.Н., ЕГН **********; П.М.М., ЕГН **********; Г.М.М., ЕГН **********, и М.Л.М., ЕГН **********, при разследването по същото следствено дело, и двете на основание чл.189 ал.3 от НПК.

В този смисъл е и постановеният съдебен акт.

 

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ : .........................…