Решение по дело №2/2019 на Районен съд - Гълъбово

Номер на акта: 58
Дата: 9 май 2019 г. (в сила от 4 юни 2019 г.)
Съдия: Неделина Танчева Минчева
Дело: 20195550100002
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№...                                                         09.05.2019г.                                    Гр. Гълъбово

 

           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГЪЛЪБОВСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                                     Граждански състав

На 24.04.2019г.

В публично заседание  в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

Секретар Белослава Колева,

 като разгледа докладваното от съдия Минчева Гр.дело №2 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.49 от СК.

Искът е предявен от С.Ц.Д. *** срещу Д.Т.Д. ***. С исковата молба се твърди, че страните са съпрузи от 29.10.1991г. От брака си имали едно дете, което било пълнолетно. Страните се разделили през 2001г., когато ищцата заминала да работи в Г.. Ответникът и синът на страните останали в България в семейното им жилище. Между страните настъпило отчуждение, всички връзки, присъщи за едно семейство се разпаднали. Това довело до дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Страните разговаряли да се разведат по взаимно съгласие, но поради отсъствието на ищцата от страната, това не се осъществило.

Излагайки тези обстоятелства ищцата счита, че бракът им с ответника е дълбоко и непоправимо разстроен и моли да бъде прекратен без съдът да се произнася по въпроса за вината. Моли семейното жилище, находящо се в ***да бъде предоставено за ползване на ответника. Моли съда да постанови след прекратяване на брака ищцата да носи брачното си фамилно име - Д.. Не претендира издръжка.

Ответникът в срока за писмен отговор не изразява становище. В съдебно заседание се явява лично и заявява, че искът е допустим и основателен. Страните били постигнали съгласие относно всички обстоятелства по развода, като не възразява искът да бъде уважен.

Съдът разгледа предявения иск по реда на особеното производство по брачни дела – чл.318-чл.330 ГПК.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:

Видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак №0938/29.10.1991г. на гр.Стара Загора, страните са сключили граждански брак на 29.10.1991г. в гр.Стара Загора.

От представеното копие на Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №252/06.02.1992г. на гр.Стара Загора и Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на ищцата, се установява, че страните нямат непълнолетни деца от брака си.

За изясняване на делото от фактическа страна, бяха допуснати гласни доказателства.

Съгласно свидетелските показания на свидетелката И.С.П.– майка на ищцата, страните имат граждански брак и имат пълнолетен син от брака си. В годините на прехода ищцата е заминала да работи в Г., а ответникът е останал в България. Това довело до отчуждение между страните, макар същите да не са имали конфликти. Отношенията между тях изстинали. Когато ищцата се идвала в България, тя не отсядала в семейното жилище при съпруга си, а отсядала в дома на свидетелката. Страните са разделени от повече от 10 години и не могат повече да живеят заедно като семейство. Дори са уговорили споразумение за развод по взаимно съгласие, но поради отсъствието на ищцата не са успели да се разведат по този ред.

Съдът кредитира с доверие свидетелските показания след преценка по реда на чл.172 ГПК, тъй като кореспондират с останалите доказателства по делото и изявленията на страните, и разпитаната свидетелка излага свои непосредствени впечатления.

Като взе предвид описаната фактическа обстановка, съдът счита, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Липсват нормални отношения между съпрузите, същите са отчуждени един от друг, налице е безразличие относно емоционалното, физическо и духовно състояние на партньора. Тези обстоятелства се потвърждават, както от изразеното от страните становище и свидетелските показания, така и от безспорно установеното състояние на фактическа раздяла, която е довела до окончателното задълбочаване на брачното разстройство. Трайна е и съдебната практика на ВС, че фактическата раздяла може да се прояви чрез фактическо разделение между съпрузите или чрез пълното физиологическо и интелектуално отчуждение при формално съжителстване. Това поведение е трайно установено между страните. Ето защо, в този вид бракът между тях не би бил в интерес на съпрузите, тъй като липсва нормална семейна среда.

Предвид на това, съдът счита, че брачната връзка е дълбоко и непоправимо разстроена и следва да се прекрати.

ОТНОСНО ВИНАТА ЗА РАЗСТРОЙСТВОТО НА БРАКА

Ищцата е изявила желание съдът да прекрати брака й с ответника без да се произнася по въпроса за вината. Такова е становището и на ответника. Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.3 СК “С решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това.” В случая никой от съпрузите не е поискал произнасяне по въпроса за вината за разстройството на брака, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.

ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ

В хода на съдебното производство се установи, че страните са постигнали съгласие семейното жилище на страните да се ползва от ответника. Ищцата е изразила съгласие с исковата молба, поради което съдът следва да предостави ползването на семейното жилище на ответника.

ОТНОСНО ФАМИЛНОТО ИМЕ

Съгласно разпоредбата на чл.53 от СК “След развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак.” Ищцата е изразила желание да продължи да носи брачното си фамилно име. Ответникът е изразил съгласие с това искане. Поради тази причина съдът намира, че следва да постанови след прекратяване на брака ищцата да носи брачното си фамилно име – Д..

Никоя от страните не претендира издръжка, поради което съдът не следва да присъжда такава.

Воден от горните мотиви и на основание чл.49, ал.1 от СК съдът

 

Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между С.Ц.Д. с постоянен адрес:***, с ЕГН ********** и Д.Т.Д. *** с ЕГН **********, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в *** на съпруга Д.Т.Д. с п.а. и ЕГН.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи брачното си фамилно име – Д..

ОПРЕДЕЛЯ  окончателна държавна такса в размер на 50.00лв., като осъжда Д.Т.Д. с п.а. и ЕГН да ЗАПЛАТИ държавна такса в размер на 25.00 лв. /двадесет и пет лева/, по сметка на РС Гълъбово.

   Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: