О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
град София, 14.02.2020 г.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ – БРАЧНИ СЪСТАВИ, І-ви въззивен
брачен състав, в закрито съдебно заседание на четиринадесети
февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМАНА ЙОСИФОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЕМИЛИЯ
АЛЕКСАНДРОВА
като
разгледа докладваното от съдия Е. Александрова въззивно гражданско дело № 1769
по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА, вх. № 5197796/26.11.2019 г. по описа
на Софийски районен съд, депозирана от Б.Д.Ч. чрез адв. С.В.Б.-
пълномощник, срещу Решение №262723 от 01.11.2019 г., постановено по гр. д. №
80736/2018 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 80-ти състав.
При проверка редовността на
така подадената въззивна жалба и с оглед изискванията на ГПК, съдът констатира,
че жалбата е подадена срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в
законоустановения срок, от страна по делото, която има правен интерес от
обжалването, поради което се явява допустима, но ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА, вх. №
5197796/26.11.2019 г. по описа на Софийски районен съд, е нередовна, с оглед
обстоятелството, че не е спазена разпоредбата на чл. 261, т. 2 от ГПК, съгласно
която към жалбата се прилага пълномощно, когато е подадена от пълномощник.
В случая съдът установи, че жалбата е подадена
чрез адв. С.Б., но по делото не е налице доказателство, че той е упълномощен за
това от въззивника Б.Д.Ч.. Съдът
констатира, че по гр. д. 80736/2018 г. по описа на СРС, на лист 14 по делото, е подредено пълномощно,
с което адв. Б.е упълномощен от въззивника Б.Д.Ч. да го представлява само пред Софийски районен съд, като не са
налице данни същият да е упълномощен да го представлява и пред настоящата
въззивна инстанция.
При това положение, на осн. чл. 262, ал. 1 ГПК,
първоинстанционният съд следва да съобщи на страната да отстрани в едноседмичен
срок допуснатата нередовност, а именно, че следва да представи пълномощно за
процесуална защита и представителство пред Софийски градски съд в полза на адв.
С.В.Б., като това пълномощно следва по дата да предхожда подаването на въззивната
жалба, а ако не я предхожда по дата – въззивникът, от когото формално изхожда
жалбата, следва да заяви с писмена молба, в указания от съда срок, дали
потвърждава действията по подаването на въззивната жалба без представителна
власт, като наред с това представи и пълномощно съобразно дадените указания за
представителство пред Софийски градски съд.
Също така, с оглед преценка
на дължимата държавна такса, съобразено с обстоятелството, че във въззивната
жалба е посочено, че издръжката е много завишена и не са взети предвид
материалните възможности на бащата, то следва въззивникът да посочи какъв е
обжалваемият му интерес, т.е. да посочи сумата, представляваща разликата между
определената от съда издръжка в размер на 180 лв. и размерът на издръжката,
който той счита, че би била съобразена със законовите изисквания, месечните му
доходи и разходи.
В случай, че въззивникът
посочи, че оспорва дължимостта на издръжката изцяло, то следва да му бъдат
дадени указания да представи в едноседмичен срок от съобщението писмени
доказателства за доплатена държавна такса по сметката на Софийски градски съд в
размер на 14 лв., тъй като, видно от материалите по делото, същият е заплатил
държавна такса в размер на 153, 10 лв., а дължимата държавна такса в случая
следва да бъде в размер на 167,10лв. /37,50 лв. за обжалването на решението в
частта за прекратяването на брака с развод и 129,60 лв. – в частта за издръжката, съгласно чл. 18,
ал. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Първоинстанционният
съд следва да укаже на страната и последиците при неотстраняване на
констатираните нередовности, и евентуално да приложи тези последици, визирани в
чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК.
Отделно от
това, въззивният съд констатира, че в горепосоченото съдебно решение на
Софийски районен съд е допусната очевидна фактическа грешка, изразяваща се в
обстоятелството, че на първа страница в съдебното решение е посочена 2019 г.,
като година, в която е образувано гражданско дело № 80736 по описа на СРС, а в
действителност, видно от материалите по делото, за година следва да се отрази
2018 г.
Също така, в
диспозитива на съдебното решение, за фамилно име на жената е записано „П.“, а в
действителност същата е с фамилно име „Ч.“ след сключения брак, видно от
Удостоверение за сключен граждански брак, подредено на лист 5 от гражданско
дело 80736/2018 г. по описа на СРС.
Допусната е
и очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението, като е постановено, че
след развода М.А.П. ще продължи да носи
брачното си фамилно име – П., като тази част на диспозитива не кореспондира
с отразеното в мотивите, което отговаря на заявеното от ищцата в исковата молба,
а именно, че след развода М.А.Ч. ще
носи предбрачното си фамилно име – П..
Въззивният съд намира, че при това положение, на основание чл. 247 ГПК, компетентен да извърши поправката на очевидната фактическа грешка се явява Софийски районен съд, включително да съобщи постановеното съдебно решение по поправката на страните по делото.
Ето защо,
настоящото гражданско дело следва да бъде прекратено, като делото се върне на
Софийски районен съд, ІІІ ГО, 80-ти състав, за изпълнение на
указанията, посочени по-горе.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по въззивно гражданско дело № 1769 по описа за 2020 г.
на Софийския градски съд, Гражданско отделение – брачни състави, I-ви
въззивен брачен състав.
ВРЪЩА гражданско дело № 80736/2018 г. на Софийския районен
съд, III ГО, 80-ти състав, за
изпълнение на указанията, дадени в обстоятелствената част на настоящото
определение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.