№ 652
гр. Пазарджик, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело №
20255220100006 по описа за 2025 година
Производството е по иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът в производството Л. Л. С. ЕГН **********, адрес гр. Пазарджик чрез своят
процесуален представител адв. А. Г. от АК Пазарджик, съдебен адрес гр** твърди против
ответника „**ООД, ЕИК **, адрес гр. ** че на 11.03.2022 г. е отнел от владението на
ответника 4 броя бутилки уиски на обща стойност 239,40 лв. За това деяние на 10.07.2024 г.
Района прокуратура Пазарджик внесла обвинителен акт срещу ищеца за кражба. По
образуваното НОХД 968/2024 на РС Пазарджик, в съдебно заседание на 09.12.2024 г.,
ищецът поискал споразумение за решаване на делото в съдебното производство, но не било
изпълнено условието да са възстановени имуществените вреди (чл. 381, ал. 3 НПК), и затова
делото се отложило с една седмица, за да може ищецът в този срок да ги възстанови. На
13.12.2024 г. ищецът платил на ответното дружество 478,80 лв. за имуществени вреди,
предмет на цитираното дело, за което управителят му издал разписка. Твърди се , че
платената сума превишава стойността на отнетото имущество с 239,40 лв. и тази разлика се
явява платена без основание, поради което следва да се върне. С оглед гореизложеното се
моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника да плати на ищеца
сумата от 239,40 лв., ведно със законната лихва от връчването на исковата молба.Сочат се
писмени доказателства. В представения към исковата молба списък по чл. 80 ГПК се
претендира заплащане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал.2 ЗА в размер
от 400,00 лв.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът чрез своят процесуален представител адв. **
е подал писмен отговор, в който се излагат следните обстоятелства и се обосновават
1
възражения по основателността на предявения иск. Не се оспорва , че "** 12" ЕООД
стопанисва търговски обект в гр. Паза**, в който се продава на дребно хранителни стоки,
напитки и домашни потреби. Твърди се , че на 11.03.2022 г. ищецът е отнел от владението
на "** 12" ЕООД 4 броя бутилки уиски на обща стойност 239.40 лева. Ищецът е заловен от
служители в търговския обект, за което незабавно е уведомена полицията. До идването на
полицията ищецът е признал, че няколко пъти вече се е възползвал да присвоява стоки от
магазина. Проследили записите от камерите и установили, че и в други обекти на фирмата в
гр. Пазарджик, по няколко пъти ищецът е присвоявал бутилки с алкохол. Предали крадеца и
записите от камерите на полицията и за фирмата този случай бил приключен.На 12.12.2024
г. по телефона се обадил адв. А. Г., който се представил за пълномощник на крадеца, и
разговарял с управителя на търговския обект Д**ов. Адвокатът помолил да плати щетите, за
да получи документ, който да му послужи пред прокуратурата за оневинявано на крадеца.
Управителят на търговския обект обяснил на адвоката, че политиката на магазина е
откраднатите стоки да се заплащат в троен размер. След проведен разговор за платежните
възможности на крадеца, адвокатът и управителят се споразумели стойността на
откраднатите стоки да бъде заплатена в двоен размер. На другия ден адвокатът на крадеца
дошъл в магазина с предварително написана "Разписка за получена сума", която е
представена с исковата молба, платил сумата 478.80 лева и получил подписана от
управителя разписка.
Твърди се, че е налице постигнато съгласие между страните за уреждане на
последиците от извършената кражба. Крадецът много добре е знаел, че откраднатата стока
се заплаща в троен размер, тъй като табелата, информираща посетителите в магазина е
разположена на видно място на входа на обекта. Съгласявайки се предварително да заплати
сумата, след извършените преговори на адвоката му с управителя, и одобрявайки написаната
и разпечатана на принтер от неговия адвокат разписка, показва, че той е приел да
възстанови щетите в двоен размер. Поради тази причина се поддържа, че искът е
неоснователен и следва да се отхвърли.Сочат се гласни и писмени доказателства.
В съдебно заседание – ищецът чрез подадена от пълномощника му писмена молба, а
ответникът чрез своят законен и процесуален представител поддържат своите доводи,
респективно – възражения.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. След техният анализ поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна.
По делото страните не спорят, а се установява и от приобщеното към настоящото
дело НОХД № 968/2024 г. по описа на ПзРС , че ищецът Л. Л. С., в периода 10.03.2022 г. до
16.03.2022 г. в гр. Пазарджик при условията на продължавано престъпление е отнел чужди
движими вещи - 2 бр. бутилки уиски „ Чивас Регал“ на обща стойност 188,00 лв. , 2 бр.
бутилки уиски „Джак Даниелс „ на обща стойност от 105,00 лв. , 2 бр. бутилки уиски „
Дъмпъл“ на обща стойност от 134,40 лв. и мариновани свински ребра на стойност 23,23
лв. , всичко на обща стойност от 450,63 лв. от владението на „Е** „ ЕООД представлявано
от ** **а, „** 12 „ ЕООД представлявано от Д**ов и „** „ ЕООД представлявано от ** без
2
съгласието на собствениците с намерение противозаконно да ги присвои. На 16.12.2024 г.
съдът по горепосоченото дело е одобрил постигнато споразумение на основание чл. 384 ал.1
, във връзка с чл. 382 ал.7 и във връзка с чл. 24 ал.3 НПК , като определеното на ищеца
наказание „лишаване от свобода „ на основание чл. 66 ал.1 НК е отложено за изтърпяване.
Не е спорно и се установява от материалите приложени по делото , че на 11.03.2022 г. по
отношение на ответното дружество „** 12 „ ЕООД , ищецът е извършил отнемане от негово
владение с намерение противозаконно да ги присвои 2 бр. бутилки уиски „ Джак Даниелс „
на обща стойност от 105,00 лв., както и 2 бр. бутилки уиски „Дъмпъл „ на обща стойност от
134,40 лв. общо движими вещи на стойност от 239,40 лв. Не се оспорва, като същият факт
се установява и от представената по наказателното и по настоящото дело – документ
наименован „разписка“ , че на 13.12.2024 г. ищецът Л. Л. С. е заплатил на ответното
дружество сумата в размер от 478,80 лв. за възстановяване на имуществени вреди от деяние
предмет на НОХД № 968 / 2024 г. по описа на ПзРС. От същият документ се установява , че
за ответното дружество плащането е получило от лицето Д**ов.
Д**ов е разпитан по делото в качеството си на свидетел, като според показанията му
, кражбата била открита след извършена ревизия и проверка от камерите на магазина.
Свидетелят поддържа , че предали материалите на полицията , като в един по-късен момент
на свидетеля , който изпълнявал функциите на управител на обекта , по телефона се обадило
лице, което се легитимирало като адв. Г.. Адвокатът му обяснил,че представлява Л. С. по
воденото срещу него наказателно делото за извършената в магазина кражба, но за да можел
да приключи производството със споразумение,трябвало да се заплатят имуществените
вреди. Свидетелят реагирал, че в търговския обект е обявено на видно място , че при
констатирана кражба стойността на откраднатото следва да бъде възстановена в троен
размер. В крайна сметка постигнали съгласие за възстановяване на стойността в двоен
размер и след като получил тази сума от адв. Г., управителят се подписал върху
предварително изготвената разписка. Твърди , че в счетоводството на дружеството се
намира още една разписка със същото съдържание , в която фигурирал и подписа на адв. Г.,
тъй като последният към този момент бил съставил две такива разписки.
Представен е по делото снимков материал , а именно табела със следното съдържание
„ откраднатата стока от магазина се заплаща в троен размер“ Свидетелят ** поддържа, че
тази табела е поставена на видно място в магазина , на няколко места, включително и на
входната врата на този магазин.
При тези фактически данни от правна страна съдът приема следното :
Изложените в исковата молба обстоятелства и заявен петитум съдът квалифицира
като иск за връщане на даденото без основание. Ищецът твърди в исковата си молба , че още
към момента на извършеното плащане – не е съществувало основание за плащане на част от
платената сума, а именно – на сумата в размер от 239,40 лв., тъй като стойността на
откраднатите от ищеца вещи е била в двойно по-малък размер, а именно в размер от 239,40
лв. Т.е. ищецът претендира връщането на тази част от платената сума, тъй като задължение
за плащането й изобщо не е съществувало, изпълнено е повече от дължимото – разликата е
3
дадена без основание.
По делото плащането на тази сума от името и за сметката на ищеца – не се оспорва
от ответното дружество. В тази връзка се представени и неоспорени от страните писмени
доказателства. Гласните доказателства събрани от разпита на свидетеля ** също не
създават съмнение за осъществяването на този факт.Спорен е въпросът дали е било налице
задължение от страна на ищеца да заплати и процесната част от сумата , която се претендира
като платена при начална липса на основание. Тежестта за доказване на възраженията
обосновани от ответника се носи от него и анализът на събраните гласни и писмени
доказателства дават основание на съда да приеме , че тези възражения са доказани при
условията на пълно доказване. Събраните по делото гласни доказателства сочат , че в
търговския обект , е бил поставен на няколко видни места надпис , указващ , че при
недобросъвестно поведение – кражба от магазина , стойността на откраднатите вещи се
възстановява в троен размер. Доказването на такива правила може да стане с всички
доказателствени средства , а в случая това е сторено с гласни доказателства и снимков
материал. Показанията на св. ** съдът преценява с оглед на евентуалната му
заинтересованост от изхода на делото съобразно правилата на чл. 172 ГПК , но ги кредитира
изцяло понеже , тези показания са ясни , непротиворечиви и логични и не се опровергават
от други събрани в настоящото производство доказателства. При това положение следва да
се приеме , че извършеното от адв. Г. плащане на претендираната сума / за която не се
оспорва , че е платена от него от името и за сметка на представляваното от него лице/ не е
без основание , а поради възникналото задължение за репариране на имуществените вреди
сторени от ищеца и то в размер по-малък от предварително публично оповестения. Отделно
от това от показанията на св. ** се установява , че разписката за плащане е съставена от
самия пълномощник , което е индиция и за постигнато съгласие с тези условия на
дружеството. Тук забраната на чл. 164 ал.1 т.3 ГПК не важи , тъй като постигнатата
договореност не е за стойност по-голяма от 5000,00 лв., а и възражения от страна на ищеца
за такова доказване не са направени по делото.
С оглед гореизложеното , съдът намира предявеният иск за връщане на платено без
основание – за недоказан и поради това за неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен , ведно с акцесорния за присъждане на законната лихва за забава/ така както се
претендира в исковата молба от датата на нейното връчване / . При този изход от делото на
ответника се полага заплащане на разноски, но тъй като такива не се претендират – съдът не
дължи произнасяне по този въпрос. Не се дължи заплащане на разноски и в полза на
пълномощника на ищеца по реда на чл. 38 ал.2 ЗА, тъй като исковата претенция е
отхвърлена. По горните съображения ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове от Л. Л. С. ЕГН **********, адрес
гр. Пазарджик чрез своят процесуален представител адв. А. Г. от АК Пазарджик, съдебен
4
адрес гр** за осъждане на „**ООД, ЕИК **, адрес гр. ** да му се заплати сумата от 239,40
лв. като платена от ищеца в полза на ответника на 13.12.2024 г. – без основание, ведно със
законната лихва считано от връчването на исковата молба / така както се претендира в нея /
до окончателното изплащане на тази сума.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пазарджик в двуседмичен срок
от получаване на съобщение от страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5