№ 4208
гр. Варна, 10.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на десети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Мария К. Терзийска
Елина Пл. Карагьозова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100502325 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба от „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
против Разпореждане № 35623/30.09.2022 г., постановено по ч.гр.д. №
12967/2022 г. по описа на ВРС, в частта, с която е отхвърлено подаденото от
жалбоподателя заявление с вх. № 66333/29.09.2022 г. за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Б. Д. Х., ЕГН ********** за сумата от
1256,18 лв., представляваща обезщетение за забава, начислено за периода
14.06.2017 г.– 28.09.2022 г.
В жалбата се твърди, че не е налице основание за отхвърляне на
заявлението в частта за законната лихва, а евентуално след като е приел
клаузата за нищожна съдът е следвало да я замести по право с повелителната
правна норма и да присъди изчисления от него размер на законната лихва.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен
интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата се явява основателна, като
съображенията за това са следните:
Производството по ч.гр.д. № 12967/2022 г. по описа на ВРС, е
образувано по заявление с вх. № 66333/29.09.2022 г., подадено от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК срещу Б. Д. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Кюстенджа“
№5 за следните суми: сумата от 1745,50 лв. - главница по договор за
потребителски кредит № **********/11.02.2017 г., сключен между „ТИ БИ
АЙ БАНК“ ЕАД и длъжника, ведно със законната лихва върху главниците от
подаване на заявлението – 29.09.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението; сумата от 707,64 лв. - възнаградителна лихва за периода
1
13.06.2017г. – 15.10.2019 г. и сумата от 1256,18 лв. - обезщетение за забава, за
периода 14.06.2017 г. – 28.09.2022 г., които вземания са прехвърлени от „ТИ
БИ АЙ БАНК“ ЕАД на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
********* по силата на Приложение 1 от 29.10.2021 г. към Договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.08.2018г.
С разпореждане № 35623/30.09.2022 г. заявлението е отхвърлено в
частта за законната лихва в размер на 1256,18 лв., по съображения, че по
изчисления на съда същата възлиза на 906.76 лв., а в останалата част е
уважено.
Съгласно разпоредбите на чл. 411, ал. 2 от ГПК, съдът разглежда
заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в
срока по ал. 1, освен когато: 1. искането не отговаря на изискванията на чл.
410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от
съобщението; 2. искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; 3.
искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма
постоянен адрес или седалище на територията на Република България; 5.
длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на
територията на Република България.
Цитираните основания за отхвърляне на заявлението са лимитативно
посочени и не включват недоказаност на вземането по размер.
Изчерпателната регламентация изключва разширително тълкуване.
В разглеждания случай, не е налице нито едно от изброените основания
за отхвърляне на заявлението. Същото отговаря на изискванията за редовност.
Длъжникът е с постоянен адрес в България и не е регистрирал
местопребиваване в чужбина, видно от справката от НБД. Искането не е
основано на нищожни или неравноправни клаузи, доколкото договорът за
потребителски кредит съдържа задължителното договорно съдържание,
възнаградителната лихва е уговорена индивидуално и във фиксиран размер от
30.49%, ГПР е в границите на законоустановения максимум – 48.50 %,
инкорпориран е погасителен план, а неустойката за забава е уговорена в
размер на законната лихва, в съответствие с императивната правна норма на
чл.33, ал.2 от ЗПК.
По тези съображения в частта относно вземането за мораторна
неустойка в размер на законната лихва заявлението се явява основателно и
следва да бъде уважено, ведно със съответната част от сторените в
заповедното производство разноски. Проверката относно размера на
вземането за законна лихва е извън компетентността на заповедния съд.
Размерът на претенцията подлежи на доказване в евентуалното исково
производство.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно
неустоечната клауза на чл. 9.4. от договора в случай на просрочие
потребителят дължи законната лихва върху цялата просрочена сума, т.е. както
върху главницата, така и върху договорната лихва. Изчислена на база сбора
от претендираните суми за главница и възнаградителна лихва, законната
лихва за процесния период (след приспадане на периода на извънредното
положение) възлиза на 1232.69 лева, а не на 906.76 лева, както е приел
първоинстанционният съд.
Поради несъвпадение в крайните изводи на двете инстанции,
2
разпореждането следва да бъде отменено в обжалваната част и вместо него
бъде постановено друго, с което заявлението бъде уважено, включително в
частта относно разноските.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 35623/30.09.2022 г., постановено по ч.гр.д.
№ 12967/2022 г. по описа на ВРС, в частта, с която е отхвърлено подаденото
от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, заявление с вх. № 66333/29.09.2022 г. за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Б. Д. Х., ЕГН ********** за
сумата от 1256,18 лв., представляваща обезщетение за забава, начислено за
периода 14.06.2017 г. – 28.09.2022 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в полза на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, срещу Б. Д. Х., ЕГН **********, за сумата от 1256,18
лв., представляваща обезщетение за забава, в размер на законната лихва,
начислено за периода 14.06.2017 г. – 28.09.2022 г., върху непогасения остатък
от дълга по договор за потребителски кредит № **********/11.02.2017 г.,
сключен между „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД и длъжника, вземания по който са
прехвърлени от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК ********* по силата на Приложение 1 от 29.10.2021 г.
към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.08.2018г.,
както и за сумата от 42.06 лева, представляваща сторени в заповедното
производство разноски съразмерно с уважената част от искането.
ВРЪЩА делото на ВРС за издаване на заповед за изпълнение съобразно
настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3