Номер 246104.11.2020 г.Град София
Апелативен съд - София12-ти граждански
На 04.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно частно
гражданско дело № 20201000503438 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК, образувано по две частни
жалби, подадени от В. Г. П. , чрез адв. В. Н.:
С Частна жалба вх.№5006/15.07.2020 г., се обжалва Определение №
334/02.07.2020 г., постановено по т.д.№40/2020 г. на СОС, III състав, с което е било
оставено без уважение искането на частния жалбоподател – ищец по делото, на
основание чл.228 от ГПК да бъде заменен първоначалния ответник ЗД“Бул Инс“ АД с
нов ответник – Гаранционен фонд. Релевирани са оплаквания за неправилност на
определението и противоречието му с материалния и процесуалния закон. С Молба вх.
№3696/08.06.2020 г. е направено искане за замяна на ответника по реда на чл.228, ал.1
от ГПК, като е приложена исковата молба срещу Гаранционен фонд и доказателствата
към нея, както и препис от исковата молба и доказателствата за Гаранционен фонд.
Препис от молбата по чл.228, ал.1 от ГПК не е бил връчен нито на първоначалния,
нито на новия ответник, и не им е дадена възможност да вземат становище и да дадат
съгласие за това, а с Разпореждане от 10.06.2020 г. съдът е дал указание на ищеца да
депозира писмено съгласие на ответника ГФ за замяна на първоначалния ответник, или
да депозира отказ от исковете срещу ЗД“Бел Инс“АД. На ищцата не била дадена
възможност да удостовери наличието на предпоставките по чл.228, ал.1 от ГПК, тъй
като това би могло да стане единствено чрез съда, който да изпрати на първоначалния
и на новия ответник преписи от молбата за изменение на иска чрез заменяне на страна.
Неправилен е извода на съда, че исканото изменение на иска чрез заменяне на страна,
съставлява едновременно изменение на основанието и на основанието на иска, тъй
като исковете срещу ЗД“Бул Инс“АД и срещу Гаранционен фонд, са на различно
правно основание. Неправилно съдът е отделил от производството предявените срещу
Гаранционен фонд искове. Настоява се за отмяна на обжалваното определение и
1
продължаване на съдопроизводствените действия, като се даде възможност на ЗД“Бул
Инс“АД и на Гаранционен фонд за изразяване на становище и евентуално даване на
съгласие за изменение на исковете чрез заменяне на страна в процеса.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна, редовна е от външна страна, но е депозирана срещу неподлежащ
на обжалване съдебен акт. Налице е трайно установена съдебна практика на ВКС,
инкорпорирана в определение № 466/14.10.2011г. по ч. гр. д. №460/2011 г. на ІІ ГО;
определение № 26 от 25.01.2011 г. по ч. гр. д. № 20/2011 г. на ВКС, ІІ ГО, определение
№ 222 от 04.04.2013 г. по ч. гр. д. № 2186/2013 г. на ІV ГО и др., съгласно която,
отказът на съда да допусне замяна на страна по реда на чл.228 от ГПК не подлежи на
обжалване. Това е така, тъй като определението не е преграждащо по своя характер,
тъй като няма пречка претенцията на ищеца срещу новия ответник да бъде разгледана
в отделно производство /както е разпоредено от съда и в конкретния случай/, поради
което не е налице хипотеза на обжалваемост по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК. В
процесуалния закон не е изрично предвидена възможност за обжалване на този
съдебен акт, поради което не е налице и хипотеза на обжалваемост по смисъла на
чл.274, ал.1, т.2 от ГПК. Необжалваемостта на съдебния акт правилно е била указана от
съда на страните в разпоредителната част на определението. Ето защо, поради липса на
хипотеза на обжалваемост, частната жалба следва да се остави без разглеждане.
В частната жалба са изложени и оплаквания срещу определение 334/02.07.2020
г., постановено по т.д.№40/2020 г. на СОС, III състав, в частта му за разноските, с която
частният жалбоподател е бил осъден на основание чл.78, ал.4 от ГПК да заплати на
ответника направените разноски по делото в размер на 2400 лв., за процесуално
представителство. При условията на евентуалност се настоява за намаляване на
разноските, поради прекомерност. В тази част частната жалба не подлежи на
разглеждане от настоящия съд, тъй като има характер на молба за изменение на
определението в частта му за разноските, която следва да бъде разгледана от съда,
постановил съдебния акт, по реда на чл.248 от ГПК. В конкретният случай това е
сторено от първостепенния съд, по повод на депозирана отделна молба в същия
смисъл с вх.№5007/15.07.2020 г., подадена от В. Г. П. , чрез адв. В. Н., за изменение в
този смисъл на определение №334/02.07.2020 г. в частта му за разноските по реда на
чл.248 от ГПК. По тази молба първостепенният съд се е произнесъл с Определение
№260 005/19.08.2020 г., с което е оставил без уважение исканото изменение на
определение №334/02.07.2020 г. в частта му за разноските.
С приетата за съвместно разглеждане в настоящото производство Частна жалба
вх.№260428/09.09.2020 г., подадена от В. Г. П. , чрез адв. В. Н., се обжалва
Определение №260 005/19.08.2020 г. постановено по т.д.№40/2020 г. на СОС III
2
състав, с оплаквания за неправилност и противоречие с материалния и процесуалния
закон. Сочи се, че с депозираната от В. П. молба по реда на чл.248 от ГПК е било
направено искане за отмяна на определението в частта за разноските, които В. П. е
била осъдена да заплати на ответника, а при условията на евентуалност – за
намаляване на техния размер. Поддържа се недължимост на присъдените на ответника
разноски, тъй като процесуалният представител бил депозирал само отговор на
исковата молба. От друга страна, ищцата била узнала едва от отговора на исковата
молба обстоятелството, че виновният водач към момента на ПТП не е имал сключена
застраховка „Гражданска отговорност“. При условията на евентуалност се прави
възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски в размер на
2400 лв. с ДДС, и се настоява за намаляването им до минималният размер от 1624,38
лв.
Частната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в
срока по чл.175, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес,
чрез надлежно упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията на
чл.260 от ГПК, в срок е приведена в съответствие с изискванията на чл.261 от ГПК,
поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане. Препис от частната
жалба е връчен на насрещната страна, която в срока не се е възползвала от
възможността да депозира отговор.
При извършената служебна проверка на валидността и допустимостта на
обжалваното определение №260 005/19.08.2020 г. постановено по т.д.№40/2020 г. на
СОС III състав, съдът намира, че същото е постановено от компетентен съд в надлежен
състав, и е подписано, поради което е валидно. Определението е постановено по
допустимо производство, по депозирана в срок молба за изменение на решението в
частта за разноските, поради което е допустимо.
По правилността на определението, при условията на пълен въззив, на
основание даденото задължително тълкуване с ТР №6/2017 от 15.01.2019 г. по тълк.д.
№6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, съдът намира следното:
В срока за отговор на исковата молба процесуалният представител на ответника
е депозирал писмен отговор, в който е релевирал възражения и е ангажирал
доказателствени искания, и е представил ДПЗС /на л.42/ с реквизити на разписка за
заплатена в брой сума от 2000 лв. без начислен ДДС, за адвокатско възнаграждение.
Представен е и списък по чл.80 от ГПК, с който е претендирано присъждане
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на заплатената сума от
2000 лв., както и на дължимия ДДС върху сумата от 2000 лв.
По прилагането на чл.78, ал.4 от ГПК има формирана непротиворечива съдебна
3
практика, съгласно която се присъждат всички разноски, направени от ответника,
независимо от това в кой момент се прекратява производството /в т.см. Определение
№587/28.11.2011 г. по ч. пр.д.№408/2011 г. на ВКС/. Прекратяване по смисъла на чл.78,
ал.4 от ГПК е налице и в случаи като процесния, при които съдът се десезира от
правния спор по волята на ищеца, който е депозирал молба за оттегляне на иска против
първоначалния ответник преди първото по делото съдебно заседание, но след като вече
на този ответник е бил връчен препис от исковата молба. Неоснователно е и
възражението, че ищецът бил узнал едва от отговора на исковата молба за липсата на
валидно сключен договор за застраховка към момента на процесното ПТП – това
обстоятелство е било установимо и от представената от ищцата с исковата молба
справка от публичния сайт на Гаранционен фонд /на л.22/, в която е отразено, че
началната дата и час на покритието на полицата, сключена с ответника, е 15.04.2015 г.
17:11 ч., а на ищцата е било известно /като пострадала в същото ПТП/, и е видно от
Констативен протокол от 15.04.2015 г. /на л.9/, също представен от ищцата с исковата
молба, че процесното ПТП е настъпило в 11.00 ч. Следователно, към момента на
депозираната на претенцията си ищцата е имала достъп до информацията за началния
час на покритие на договора за застраховка, обвързващ ответника, и е могла да насочи
иска си срещу надлежния ответник при полагане на дължимата грижа. Ето защо,
възражението за недължимост на разноски на ответника е неоснователно, и правилно е
било оставено без уважение от първостепенния съд.
Съдът намира за неоснователно и възражението за прекомерност на присъдените
разноски в полза на ответника. С исковата молба са били предявени два обективно и
субективно съединени иска – за обезщетение за неимуществени вреди в размерна
35 000 лв., и за обезщетение за имуществени вреди в размер на 1479,26 лв. На
основание чл.2, ал.5 от Наредба №1/09.07.2004 г., за процесуално представителство по
граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените
искове, за всеки един от тях поотделно. Съобразно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от
същата наредба, минималното адвокатско възнаграждение за иска за обезщетение за
имуществени вреди е в размер на 333,55 лв., а съобразно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4,
минималното адвокатско възнаграждение по иска за обезщетение за неимуществени
вреди се изчислява в размер на 1580 лв. Така общото минимално адвокатско
възнаграждение по двата предявени иска се явява в размер на 1913,55 лв.
Договореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв. е близко до
минималното адвокатско възнаграждение, поради което не се явява прекомерно.
Не е следвало обаче върху този заплатен от ответника размер на адвокатското
възнаграждение съдът да начислява и присъжда в полза на ответника и сума за ДДС, за
заплащането на какъвто разход ответникът не е представил доказателства. Фактът, че
върху договореното адвокатско възнаграждение се дължи начисляване на ДДС, когато
4
адвокатът е данъчно задължено лице, не е достатъчно основание за присъждането му в
полза на ответника, ако по делото не са представени доказателства той действително да
е направил този разход. В този случай следва да се приеме, че е заплатена само част от
дължимото от страната на адвоката адвокатско възнаграждение, и само този
действително направен разход подлежи на репариране от ищеца, на осн. чл.78, ал.4 от
ГПК. Като е присъдил и сума за ДДС, за която няма доказателства да е заплатена от
страната на процесуалния представител, първостепенния съд е постановил частично
неправилно определение, което в тази част ще следва да се отмени, и искането за
присъждане на разноски за ДДС да се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ Частна жалба вх.№5006/15.07.2020 г., подадена от
В. Г. П. , чрез адв. В. Н., срещу Определение № 334 от 02.07.2020 г., постановено по
т.д.№40/2020 г. по описа на Софийски окръжен съд, III състав, с което е било оставено
без уважение искането на В. Г. П. , на основание чл.228 от ГПК да бъде заменен
първоначалния ответник ЗД“Бул Инс“ АД с нов ответник – Гаранционен фонд.
В тази част определението подлежи на въззивно обжалване, в едноседмичен
срок от връчването му, с частна жалба пред Върховния касационен съд.
ОТМЕНЯ Определение №260 005 от 19.08.2020 г. постановено по т.д.№40 по
описа за 2020 г. на Софийски окръжен съд III състав, В ЧАСТТА МУ, с която съдът е
осъдил В. Г. П. , с ЕГН**********, с адрес: с. ***, община ***, ул.“***“ №*, на
основание чл.78, ал.4 от ГПК, да заплати на „ЗД Бул Инс“АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Джеймс Баучер“№87, сумата над
размера от 2000 лв. /две хиляди лева/ до размера от 2400 лв. /две хиляди и
четиристотин лева/, представляваща начислен от съда ДДС върху заплатеното
адвокатско възнаграждение, И ВМЕСТО ТОВА, ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „ЗД Бул Инс“АД, с ЕИК *********, да
бъде осъдена ищцата В. Г. П. , с ЕГН**********, на осн. чл.78, ал.4 от ГПК, да му
заплати разноски за ДДС в размер на 400 лв., начислени върху заплатеното адвокатско
възнаграждение в размер на 2000 лв. без ДДС.
Определението в тази част подлежи на касационно обжалване, в едноседмичен
срок от връчването му на страните, с частна касационна жалба пред Върховния
касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6