Р Е Ш Е Н И Е №
979
гр. Пловдив, 17.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ХІІ гр. състав, в съдебно заседание на тридесети януари 2020г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
При секретаря Катя Грудева, като
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 3955 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Исково
производство. Решение по спора.
Делото е образувано по искова молба на
Гаранционен фонд гр. София, учредено със закон юридическо лице, със седалище и
управление на адрес ул. Граф Игнатиев № 2, депозирана против Т. Д.З. , ЕГН **********,***
Според изложеното , на 02.11.2013
г. ответникът, управлявайки лек
автомобил „Хюндай Траджет“ с ДКН ***, предизвиква пътнотранспортно
произшествие, като при движение на заден ход предприема маневра паркиране,
неспазва необходимата странична дистанция с правомерно паркирано друго пътно
превозно средство - лек автомобил „Мазда“
, модел „Премаси“ държавен контролен
номер *** – и го удря в задната лява част.
Към момента на произшествието, за
водача на „Хюндай Траджет“ с ДКН *** няма
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на водачите“.
При удара, на л.а. „Мазда“ са причинени щети
на стойност от 505.77 лв.
По молба на пострадалото лице - собственик на лекия автомобил „Мазда“ ,
модел „Премаси“ Гаранционен фонд
образувал преписка по щета № ***, и изплатил на собственика 505.77 лв., ликвидирайки щетата. С плащането фонда
встъпил в правата на удовлетвореното трето лице и поканил на свой ред
причинителя на вредата да му заплати регресно обезщетение в същия размер. Това
не било направено. Затова се иска от съда да се постанови решение , с което да
осъди Т. Д.З. , ЕГН **********,***, да заплати на Гаранционен фонд гр. София, учредено със закон
юридическо лице, със седалище и управление на адрес ул. Граф Игнатиев № 2, сума
от 505.77 лева регресно обезщетение по
щета 11 - 0759/ 29.11. 2013г.., ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на подаването на исковата молба –
08.03.2019г. до окончателното изплащане на вземането. Моли се да се присъдят в
полза на ищеца и сторените по делото разноски.
Ответната страна оспорва искането.Възразява да
е изтекла давност, погасила вземането.
Според вещото лице по проведената
автотехническа експертиза, сумата, необходима за пълното възстановяване на автомобила,
е 817.16 лева.
Осъдителен иск – чл. 557 ал. 1 т.
2 буква А от Кодекса за застраховането.
Искът е допустим и
основателен.
Предпоставките да се ангажира отговорността на ответника по реда на тази разпоредба са следните : Най – напред, необходимо е той
да управлява МПС, и като водач, да е виновен за причиняването на
пътнотранспортно произшествие. Необходимо е при това произшествие да са
причинени вреди, и да липсва към момента на ПТП валидно сключена
застраховка „ ГО на водачите”.
Всички тези елементи на сложния
фактически състав на чл. 557 ал. 1 т. 2 буква А
от Кодекса за застраховането са налице.
Най – напред , представен е на л.
3 от делото в препис протокол за ПТП под
№ ***, издадена от орган на МВР на дата 29.11.2013г . От протокола
за ПТП личи настъпването на ПТП по описания в исковата молба начин и това
, че лекия автомобил „Хюндай Траджет“ с ДКН ***, управляван от ответника , не
разполага със изискуемата застраховка „ГО“; така или иначе , доказването на
валидна застраховка към датата на ПТП е в тежест на ответника, доколкото
съставлява за ищеца отрицателен факт. За управлението без застраховка, З. е
понесъл и аминистративно – наказателна отговорност.
Вида и размера на причинените на
третото лице вреди не се оспорват, но са и доказани от приложените описи.
Последните кореспондират и с протокола
за ПТП като констатации, и помежду си – по отношение на обема на вредите.
Стойността на отстраняването на тези вреди не е спорна.
Представени са доказателства за
извършено от ищеца плащане в полза на третото увредено лице , при което на
основанието по чл. 557 ал. 1 т. 2 буква А
от Кодекса за застраховането, Гаранционния фонд се суброгира в правата
на удовлетворения кредитор и има право на иск срещу деликвента.
Представена е и регресната
покана до З., изпратена за връчване , но непотърсена; дори да се приеме, че
поканата е следвало да бъде връчена на ответника , за да започне да тече
дадения му за плащане срок, тя е заместена от подадената с преписи за ответника
искова молба.
На следващо място, действително
в полза на ответника по делото тече погасителна давност – но не от датата на
ПТП , а от датата, на която Гаранционния фонд е придобил правото си на регрес
на извършената ликвидация на щетата. Плащането е извършено на дата 10.12.2014г,
според неоспореното копие от преводно нареждане за местен превод на л. 16 от
делото, като липсва основание да се приложи към вземането кратката тригодишна
погасителна давност . Исковата молба , сложила началото на процеса за вземането
, е депозирана в съда на дата 08.03.2019г, към който ден не е изтекъл
петгодишен срок на бездейстие на Гаранционен фонд като кредитор по регресното
вземане . Възражението за изтекла давност съответно не е основателно.
Искът се явява основателен в
пълен размер.
Разноските по делото – в тежест
на ответника предвид изхода на спора, като това очевидно са само разноските за
заплатената по делото държавна такса и
хонорар на вещото лице и особения представител на ответника. Разноски под формата на възнаграждение за
процесуално представителство не се търсят от ищеца.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 237 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Осъжда Т.Д.З. , ЕГН **********,***,
да заплати на Гаранционен фонд гр. София , ул Граф Игнатиев № 2 ет. 4,
представляван от и. д. Б. М., сумата от 505.77
лева регресно обезщетение по щета № ***,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаването на исковата
молба – 08.03.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски
по производството в размер от 395 лева.
Решението подлежи на обжалване
пред състав на ПОС, в срок от две седмици от датата на уведомлението до
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ