Р Е
Ш Е Н
И E
гр.Б.С., 12.07.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Първи граждански състав, в публично съдебно заседание на 16 юни, Две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
КАТЯ ГЕРДОВА
При секретаря
Таня Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Гердова гр.д.№ 621/2020 г.
по описа на РС – Б.С., за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от “А.З.С.Н.В.”
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, офис – сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б.- изпълнителен директор,
чрез пълномощника юрисконсулт Б.Р., с
правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД, с която се иска да се установи
наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде
изпълнителен лист срещу ответника М.А.С. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: *** с посочен адрес гр.С. ж.к.Дървеница, ул.“Климент
Охридски“ бл.6, вх.Д, ет.1, ап.1), за
сумата от 6666,63лв. –
главница, договорна лихва в размер на 584,06лв.
за периода от 05.07.2018г. до 24.01.2019г., лихва за забава в размер на 834,11лв. за периода от 05.07.2018г. до
датата на подаване на заявлението в съда - 12.02.2020г. (вж. разписката на
куриерската служба), ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 23.01.2020г. до окончателното
изплащане на вземането, както и направените по делото разноски по заповедното
производство и в исковото производство.
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.99 от ЗЗД.
В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК
ответника М.А.С. не е депозирал писмен
отговор във връзка с предявената искова молба, не е взел становище по молбата,
не е направил своите възражения и не е
ангажирал доказателства, поради което правата му да направи това по-късно в
процеса са преклудирани, изводимо от разпоредбата на чл.133 от ГПК.
С определение постановено в з.з. на
29.03.2021т. съдът е възстановил на
основание чл.64 ГПК срока за връчване на исковата молба и приложените към нея
документи и депозиране на писмен отговор по чл.131 от ГПК, на ответника М.А.С. с ЕГН ********** с постоянен и
настоящ адрес: *** с посочен адрес гр.С. ж.к.Дървеница, ул.“Климент Охридски“
бл.6, вх.Д, ет.1, ап.1), по гр.д.№ 621/2020г. по описа на Районен съд Б.С..
Ответника е депозирал писмен отговор, с
който оспорва авторството на документите свързани с процесният паричен заем,
като твърди, че подписа и изписването на имената под текстовете на същите не са
изпълнени от него. Оспорва и съдържанието на процесните документи.
Оспорва поради липса на съгласие и
действителността на договора за паричен заем от 14.05.2018г. и издадената въз
основа на него разписка за получаване на заемната сума.
Желае откриването на производството по
чл.193 от ГПК и да се допусне СГЕ, която да даде заключение по поставените в
писменият отговор задачи.
Поискал е ищеца да представи в оригинал
цялото кредитно досие на ответника.
Моли да се отхвърли иска на ищеца,с
всички законни последици и да му се присъдят направените по делото разноски,
включително и адвокатско възнаграждение съгласно чл.38,ал.2 от ЗА.
По делото са събрани писмени доказателства. Приложено
е ч.гр.д.№ 269/2020г. на РС-Б.С.. Допусната е СГЕ, чието заключение на вещото
лице не е оспорено от страните по делото и възприето от съда за компетентно и безпристрастно.
Съдът като взе предвид доводите изложени в исковата
молба и след преценка на доказателствата по делото по отделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 269/2020г. на
РС-Б.С. срещу длъжника М.А.С. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: ***
е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК № 158/13.05.2020г. в полза на заявителя „АСВ” ЕАД-С. за сумата от
6666,63лв. – главница, дължима на основание сключен договор за паричен заем с №
3224038/14.05.2018г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД и длъжника, вземането по
което е прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в.“ ООД/правоприемник на който е „А.з.с.н.в.”ЕАД/
по силата на Приложение № 1/01.08.2019г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт" АД и "А.з.с.н.в.“
ООД/, договорна лихва в размер на 584,06лв. за периода от 05.07.2018г. до
24.01.2019г., лихва за забава в размер на 834,11лв. за периода от 05.07.2018г.
до датата на подаване на заявлението в съда - 12.02.2020г. (вж. разписката на
куриерската служба-подадено в РС-София), ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК –
23.01.2020г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените
деловодни разноски за това производство, в размер на 161,70 лв. държавна такса
и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Срещу така издадената заповед за
изпълнение в законоустановения срок, длъжникът С. подал възражение, че не дължи
изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.
Кредитора „АСВ" ЕАД гр.София е
получил съобщението, че срещу издадената заповед по чл.410 от ГПК има подадено
възражение от длъжника на 12.06.2020г., който в едномесечният срок по чл.422 от ГПК е депозирал по пощата (виж куриерското клеймо от 10.07.2020г.-л.20 от
делото) искова молба входирана с вх.№ 3713/13.07.2020г. в РС-Б.С., въз основа
на която е образувано гр.д.№ 621/2020г. по описа на РС-Б.С..
В исковата молба ищецът твърди, че
съгласно договор за паричен заем с № 3224038/14.05.2018г. „Изи Асет Мениджмънт”
АД е предоставило на М.А.С. с ЕГН ********** в заем сумата от 8000,00 лева,
като последният се е задължил да върне същата, ведно с договорната лихва в
размер на 584,06 лв., на 36 бр. равни седмични
погасителни вноски, всяка от които в размер на 246,74 лева, с първа
падежна дата 24.05.2018г. и последна падежна дата 24.01.2019г.
В
договора са вписани: фиксиран годишен лихвен процент по заема – 30.00%; лихвен
процент на ден, приложим при отказ от договора-0,08%, годишен процент на
разходите на заема– 34,04 %. Общият размер
на всички дължими плащания по договора е 8882,64 лева.
В чл.4
от договора е описано задължението на заемателя в три дневен срок от
датата на сключване на договора да предостави едно от следните обезпечения на заемодателя: две физически лица-поръчители или банкова
гаранция. Съгласно чл.4, ал.2 при неизпълнение на задължението за предоставяне
на обезпечение в уговорения срок заемателят дължи на заемодателя неустойка в
размер на 5527,80 лева, която страните са договорили да се заплаща разсрочено на
36 равни вноски, всяка в размер на 153,55 лв., дължими на падежните дати на
погасителните вноски по договора за заем.
Подписвайки договора, страните са
постигнали съгласие в чл.8 от договора, че при забава за плащане на някоя от
погасителните вноски, се дължи законна лихва за забава за всеки ден забава. На
длъжника е начислена лихва за забава за периода от 05.07.2018г. до датата на
подаване на заявлението в съда - 12.02.2020г. в общ размер от 834,11лв., която
е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала
неплатена погасителна вноска.
Срокът
на договора е изтекъл на 24.01.2019г./с падежа на последната погасителна вноска/
и не е обявен за предсрочно изискуем.
Ищецът твърди, че на 01.08.2019г. е
подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „А.з.с.н.в.“
ООД(на 21.08.2015г. АСВ е сменила правната си форма, като е регистрирана като „А.з.с.н.в.”ЕАД,
видно от направена служебна справка от ТР, който е публичен) по силата на което
вземането е прехвърлено, ведно с всички привилегии и обезпечения. „Изи Асет
Мениджмънт” АД е упълномощило „А.з.с.н.в.“ ЕАД
от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за
извършената цесия. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника е изпратено
уведомително писмо за станалата продажба на вземания, ведно с покана за
доброволно изпълнение на посочения в договора за кредит постоянен адрес на
длъжника. Писмото е получено от И.Н.-живущ на адреса на 12.08.2019г., без да е
отразено неговото качество. /л.16 от делото/.
Въпреки това с исковата молба прилага
копие от уведомлението за извършената цесия, ведно с покана за доброволно
изпълнение, което да бъде връчено на ответника, ведно с исковата молба и
приложенията към нея.
За събиране на вземането си
"АСВ" ЕАД подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК. По образуваното
ч.гр.д.№ 269/2020г. на РС-Б.С. е издадена Заповед за изпълнение срещу длъжника.
Длъжникът в законоустановеният срок по чл.414 от ГПК е възразил срещу сумите по
издадената заповед по чл.410 от ГПК, като заявителя/кредитора/ в срока по
чл.422 от ГПК е предявел установителен иск за вземането си, което от своя
страна обуславя правния ни интерес от търсената съдебна защита.
Ответника С. не се явява в с.з., а се
представлява от упълномощеният си процесуален представител, който е депозирал писмен
отговор и пледира в с.з. за отхвърляне на исковата претенция на ищеца по
съображения изложени в отговора.
От допуснатата и изслушата СГЕ, чието
заключение не се оспори от страните и се възприе от съда като компетентно и
безпристрастно, екстерта установи, че ръкописният текст, с който са изписани
имената М.А.С. в процесният договор за паричен заем предмет на настоящето дело
не са изпълнени от лицето М.А.С..
Същото се отнася и относно подписа,
положен срещу „заемател/възложител/“ в процесният договор за паричен заем, а
именно, че подписа в долната дясна част на всеки лист от договора и този
посочен срещу „заемател/възложител/“, не
са положени от М.А.С..
Трите подписа положени срещу
„заемател/възложител/“ и срещу подпис в Предложение за сключване на договор за
паричен заем, предмет на делото, също не
са положени от лицето за което се отнасят, а именно от М.А.С.. Експерта е отразил в заключението
си, че в предложение за сключване на договор за паричен заем и трите
положени подписа се различават един от
друг, което обстоятелството е отразено в описателната част на заключението му.
При така изложената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените при условията на обективно
кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание
чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл 79 ал.1 от ЗЗД са допустими -
предявени са от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със
сила на пресъдено нещо съществуването на вземанията си по издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника и оспорена в заканоустановенит
срок по чл.414 от ГПК.
В случая, предмет на предявените искове
са вземания, произтичащи от договор за паричен заем с № 3224038/14.05.2018г. сключен
между „Изи Асет Мениджмънт” АД и длъжника и М.А.С..
За успешното провеждане на
установителния иск по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК, при спазване
изискванията на чл.154 от ГПК в тежест на ищеца е да установи дължимостта
на претендираната сума, т.е. наличие на валидно облигационно
отношение – наличие на действителен сключен с ответника договор за
заем, изпълнение на поетите от страна на заемодателя задължения по
договора за предоставен на ответника заем, съответно
неизпълнение на задълженията на ответника за плащане на договорените
погасителни вноски, както и настъпилата изискуемост на вземането и
прехвърлянето на последното на дружеството – ищец по реда на чл.99 от ЗЗД.
От друга страна в тежест на ответника е да установи чрез надлежните доказателства и доказателствени средства, че оспорените документи-договор за паричен заем е неистински, тъй като чрез възражението на длъжника-ответника по заповедното производство се оспорва изцяло вземането по заповедта за изпълнение с твърдението, че договорът на който ищеца основава вземането не е подписан от заемополучателя.
Предвид характера на оспорените
документи и разпоредбата на чл. 193, ал.3, вр. с чл.154 от ГПК, тежестта за
доказване неистинността на документите носи страната, която ги оспорва, в
случая - ответника и такова доказване бе проведено в
настоящото исково производство. По категоричен начин се установи от
заключението на вещото лице по назначената от съда по искане на ответника
съдебно-графическа експертиза, че оспорените документи - договор
за паричен заем с № 3224038/14.05.2018г. и Предложение за сключване на договор
за паричен заем,не са подписани от ответника М.А.С..
Това заключение, както се посочи и по-горе, се
кредитира изцяло от съда като обективно и компетентно
изготвено и неоспорено от страните по делото. От същото е видно,
че подписите - обект на изследването, положени срещу
реквизитите за заемател/възложител в оспорените документи, не
са изпълнени от ответника. С оглед на това, зачитайки опроверганата
формална доказателствена сила на оспорените документи, съдът приема,
че изявлението, което се съдържа в него не е направено от ответника
М.А.С..
Следва да се приеме, че ответника М.А.С. не
е имал воля, нито пък е изразил такава за сключването и поемане на
задължения по процесния договор за паричен заем, въз
основа на който ищецът обосновава вземането си – предмет на издадената в
негова полза Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК№ 158/13.05.2020г. по
ч.гр.д.№ 269/2020г. по описа на БСлРС. Или в случая не се
доказа съществуването на валидно договорно правоотношение между ответника и
дружеството – заемодател. Щом липсва съгласие на едната страна, писменият
договор страда от най-тежката форма на недействителност – той е нищожен и
неговото съществуване се заличава от правния мир с обратн.дата.
След като не се доказа наличие на
облигационна връзка между ответника и „Изи Асет Мениджмънт” АД, то и
предявените исковете от цесионера „А.з.с.н.в.“ ООД(на 21.08.2015г. АСВ е
сменила правната си форма, като е регистрирана като „А.з.с.на в.”ЕАД) купила
вземането от цедента „Изи Асет Мениджмънт” АД остават недоказани по основание.
Съгласно разпоредбата
на чл.194, ал.2, предл. 2 от ГПК тези неистински
документи следва да бъдат изключени от доказателствата по
делото. Всичко това обуславя отхвърляне на иска по чл.422 от ГПК, като
неоснователен и недоказан, поради неустановено съществуване на вземането на
ищеца спрямо ответника за сумите предмет на исковия процес.
РАЗНОСКИ:
При произнасяне по исковете по чл.422 ГПК, исковият
съд дължи произнасяне по сторените разноски, както за исковото, така и за
заповедното производство съгл. т.12 от ТР № 3/2014г. на ОСГТК на ВКС.
Ищеца е поискал с исковата молба присъждане на
разноски в заповедното и исковото производство, като е представил и списък по
чл.80 от ГПК/л.193 от делото/.
По заповедното производство е поискал присъждане на
161,70 лв. държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
По исковото производство ищеца поискал присъждане на
204,96 лв. заплатена държавна такса и 200.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Ответника чрз процесуалният си
представител е поискал присъждане на 400,00 лв. за СГЕ, от които: 200,00 лв. в
производството по чл.65 от ГПК и 200,00 лв. в исковото производство. Поискал е
на основание чл. 78 от ГПК във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 вр.ал. 2 от ЗА и чл. 7,
ал. 2, т. 5 от НМРАВ ищеца да му заплати адвокатско възнаграждение в настоящето
исково производство възнаграждение, както на същото правно основание да му
заплати и адвокатско възнаграждение в производството по чл.65 от ГПК. Посочил е
номера на банковата си сметка.
При този изход на делото ответника не
дължи направените от ищеца разноски, както в заповедното производство, така и
тези, направени в настоящото исково производство.
Ищеца обаче дължи разноски на ответника
в размер на 200,00 лв. за изготвените и приети по делото СГЕ в исковото
производство.
Относно искането на процесуалният представител на ответника за заплащане на
адвокатско възнаграждение на основание чл. 78 от ГПК във вр. чл. 38,
ал. 1, т. 2 вр.ал. 2 от ЗА и чл. 7, ал. 2 от НМРАВ от ищеца в исковото
производство, съдът намира същото за основателно
по следните съображения:
По делото
е представено пълномощно/л.55 от делото/ в което не е вписано безплатно
процесуално представителство по чл.38 от ЗА, респ.не е представен договор за
правна защита и съдействие, в който да е договорена по делото безплатна
адвокатска защита по см. на чл.38,ал.2 от ЗА.
Съгласно
мотивите към т. 1 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС договорът за адвокатска
услуга се сключва между клиент и адвокат, а писмената форма е за доказване.
Следователно, липсата на писмен договор не е пречка да бъде удостоверено в
процеса постигнатото съгласие, че учредената с пълномощното процесуална
представителна власт за адвокатска защита ще бъде предоставена безплатно.
Последното обстоятелство - договарянето на осъществяваната правна помощ като
безплатна не се презюмира, а следва да бъде установено от данните по делото.
Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по
чл. 38, ал. 1 ЗА, обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на
конкретната хипотеза. Достатъчно за уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 ЗА
е: правна помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на
доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА; заявление, че
предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни,
които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно
правилата на чл. 78 ГПК.
Такива
доказателства биха могли да са само изричните съвпадащи волеизявления на всяка
от страните по упълномощителната сделка, каквито са и заявени. Дори да не биха
били заявени, обаче, минималният размер, определим съгласно Наредбата се явява
гарантиран винаги, в съответствие с принципа за възмездност на адвокатския труд
/ чл.36, ал.1 от ЗА/, дори при липса на договор /чл.36 ал.3 ЗА/, като в
хипотезите на чл.38, ал.1 от ЗА, предпоставка за заплащането на този минимален
размер е единствено постановяване на позитивно за страната, представлявана от
адвокат, решение / чл.38, ал.2 ЗА вр. с чл.78, ал.3 ГПК/. В този
смисъл е и съдебната практика – Опр.№ 528/20.06.2012г. по ч.т.д.№ 195/2012г. на
2 т.о., Опр.№163/13.06.2016г. по ч.гр.д. 2266/2016г. на ВКС, І г.о., опр.№
400/17.06.2019г. по ч.т.д.№ 2492/2018г. на 2 т.о., Опр.№ 48/21.01.2021г. по
ч.т.д.№ 47/2021г. на 2 т.о. на ВКС, Опр.№ 515/02.10.2015г. по ч.т.д.№
2340/2015г. на ВКС, първо т.о., Опр.№ 213/31.05.2021г. по ч.т.д.№ 997/2021г. на
ВКС, първо т.о., Опр.№ 60255/05.07.2021г.
по ч.т.д.№ 79/2021г. на ВКС, първо т.о./.
В конкретния
случай още в отговора на исковата молба, подадена от адвоката като пълномощник
на ответника/т.е. от името на ответника-л.72 от делото/ се съдържа изявление за
оказвана безплатна адвокатска помощ чрез искането за присъждане на адвокатско
възнаграждение на пълномощника адв. М.С. на основание чл.38,ал.1,т.2 вр.ал.2 ЗА
и чл.7,ал.2 от НМРАВ. Това искане е поддържано в хода на устните състезания в
производството по чл.65 от ГПК и в хода на устните състезания в исковото
производство /л.126 и л. 198 от делото/.
По делото
отсъстват данни за договорено платимо от ответника възнаграждение за осъществената от адвоката
правна помощ и процесуално представителство по чл.36 ЗА.
Следователно,
с оглед на конкретните данни по делото, при липса на спор между страните и
знание у ищцовата страна на изявлението в отговора на исковата молба за
осъществявана безплатна адвокатска защита изрично заявена като такава по
чл.38,ал.1,т.2 ЗА и претенция, основана на разпоредбата на чл.38,ал.2 ЗА,
поддържана в хода на производството чрез устни и писмени изявления, са налице
всички предпоставки да се приеме, че са доказани изявленията на
представляваната страна и на адвоката за осъществяван такъв вид правна помощ.
При тези
изводи на пълномощника на ответника следва да се присъди възнаграждение по
чл.38,ал.2 ЗА в минималния размер по чл.7,ал.2,т.3/а не т.5 както пълномощника
е посочил в отговора на и.м. и в ход на устинте състезания/ от Наредбата - или 734,24
лв. съобразно отхвърлената като краен резултат на спора искова претенция по
субективно кумулативно съединените искове.
Съгласно чл.
67 от ГПК всички разноски, които са произтекли за насрещната страна
от пропускането на срока и в производството по възстановяване на срока, се
понасят от молителя. В този смисъл разноските в размер на 200,00 лв. за СГЕ и
за адвокатско възнаграждение определено по чл.38,ал.2
ЗА вр. чл.7,ал.2,т.3 от Наредба № 1/2004г. МРАВ на пълномощника му в размер на 734,24
лв. следва да бъдат възложени в тежест на молителя С., без оглед на
неговият изход.
Водим от
горезиложените мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.194, ал.3, вр. с ал.2, вр. с чл.193, ал.2 ГПК, по заявеното от ответника М.А.С. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: ***
оспорване истинността на представените от ищеца „А.З.С.Н.В.”
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, офис – сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б.- изпълнителен директор,
чрез пълномощника юрисконсулт Б.Р. документи - Договор
за паричен заем с № 3224038/14.05.2018г. и Предложение за сключване на договор
за паричен заем, сключени между „Изи Асет Мениджмънт” АД и длъжника М.А.С. с
ЕГН ********** приложени в оригинал по делото, че СЪЩИТЕ
СА НЕИСТИНСКИ.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „А.З.С.Н.В.”
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, офис – сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б.- изпълнителен директор,
чрез пълномощника юрисконсулт Б.Р. против
М.А.С. с ЕГН ********** с
постоянен и настоящ адрес: ***, искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК,
вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.99 от ЗЗД, за
признаване за установено, че същият дължи сумата
от 6666,63лв. – главница, 584,06
лв. договорна лихва за периода от 05.07.2018г. до 24.01.2019г., 834,11 лв. лихва за забава за периода
от 05.07.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда - 12.02.2020г. (вж.
разписката на куриерската служба), ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 23.01.2020г. до
окончателното изплащане на вземането, които суми са
присъдени със Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 158/13.05.2020г. издадена по ч.гр.д. № 269/2020г. по описа на РС-Б.С., като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОТХВЪРЛЯ искането н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление ***, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б.-
изпълнителен директор, чрез пълномощника юрисконсулт Б.Р. против М.А.С. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: ***, за заплащането на разноски в общ
размер на 211,70 лв. в заповедното
производство по ч.гр.д.№ 269/2020г. по описа на БСлРС, както и сторените разноски
в настоящето исково производство по гр.д. № 621/2020г. по описа на БСлРС в общ
размер от 554,96 лв., като неоснователно.
ОСЪЖДА
на
основание чл.78,ал.3 ГПК, „А.З.С.Н.В.”
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, офис – сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б.- изпълнителен директор, чрез
пълномощника юрисконсулт Б.Р. ДА ЗАПЛАТИ на М.А.С.
с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: ***, направените разноски за СГЕ
в размер от 200,00 лв./Двеста лева/ по исковото производство по банкова сметка ***:
***; BIC: *** „ОББ“ АД.
ОСЪЖДА на основание чл.38,ал.2
във вр. с чл.38,ал.1,т.2 ЗА и чл.78,ал.3 ГПК вр.чл.7,ал.2,т.3 от Наредба №
1/2004г. за МРАВ, „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление ***, офис – сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б.- изпълнителен директор, чрез
пълномощника юрисконсулт Б.Р. ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М.В. Симонова вписана в
регистъра на АК-В., с адрес на кантората гр.В., ул.“Лукашов“ № 10, ет.5, офис №
502, сумата 734,24 лв. /Седемстотин
тридесет и четири лева и двадесет и четири стотинки/ - адвокатско възнаграждение
за безплатно процесуално представителство и защита на ответника М.А.С. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: ***,
в исковото производство по гр.д.№
621/2020г. по описа на РС-Б.С., по банкова сметка ***: ***; BIC: ***
„ОББ“ АД.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. М.В. Симонова вписана в
регистъра на АК-В., с адрес на кантората гр.В., ул.“Лукашов“ № 10, ет.5, офис №
502, за присъждане на сумата 734,24 лв.
/Седемстотин тридесет и четири лева и двадесет и четири стотинки/
представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално
представителство и защита на ответника М.А.С.
с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: ***, в производство по чл.65 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ искането на М.А.С. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: ***, за присъждане
на разноски за СГЕ в размер от 200,00 лв./Двеста лева/ в производството по
чл.65 от ГПК, като неоснователно.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен
срок пред ВрОС от уведомяването на страните по делото, че е изготвено.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да
се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се
приложи по ч.гр.д.№ 269/2020г. по описа на РС-Б.С..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: