Р
Е Ш Е Н И Е
№ 157
гр.
Пловдив, 27.01.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пловдив, ХХIII състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети
януари, две хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
2. НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при
секретаря Румяна Агаларева и участието на прокурора Бойка Лулчева, като разгледа
докладваното от съдия Ингилизов к.а.н.д. дело № 3208 по описа за 2022 год. на Административен съд-
Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.348 от НПК, вр. с чл.208- чл.228 от АПК.
Образувано е по касационна жалба на ТД на НАП Пловдив, чрез гл.
юрисконсулт С. П. срещу Решение №
2084/09.11.2022 г. по АНД 20225330205163/2022 г. по описа на РС - гр. Пловдив,
с което е отменено Наказателно постановление № 641506-F638788/15.06.2022,
издадено от Директор на Дирекция „Контрол” в ТД на НАП- Пловдив, с което на Х.Ж.Х.
ЕГН ********** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на
1114.17лева за извършено административно нарушение по чл.180, ал.2, вр. чл.
102, ал.3 ЗДДС.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се
представлява в съдебно заседание. С касационната жалба се иска отмяна на
решението на РС Пловдив, потвърждаване на наказателното постановление и присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна – Х.Х. се представлява от адв. Й.,
който оспорва жалбата, представя писмени бележки, в които излага аргументи за
потвърждаване решението на РС Пловдив и се претендират разноски за касационната
инстанция.
Прокурорът сочи в становището си, че решението на РС
Пловдив като законосъобразно и правилно следва да се потвърди.
Пловдивски административен съд, като прецени събраните
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е, разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Районен съд Пловдив е посочил в решението си следната
фактическа обстановка :
Данъчнозадълженото по ЗДДС лице Х.Ж.Х., с ЕГН **********,
не е начислило ДДС в размер на 1114.17лв. по облагаеми доставки на обща
стойност 6685,00лв., извършени за данъчен период 01.03.2021г. - 31.03.2021г.,
през който лицето не е било регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало заявление
за регистрация в срок, въпреки че е било длъжно. В хода на възложената със ЗВР
№ Р-16001621005743-020-001 от 13.10.2021г., ревизия се установява, че на Х.Ж.Х.
е извършена проверка за установяване факти и обстоятелства от значение за регистрация
по ЗДДС от органите по приходите към ТД на НАП Пловдив. Проверката е приключила
с Протокол №**********/17.09.2021г. В хода на извършената проверка за периода
от м.10.2018г. до м.08.2021г., съгласно изготвена справка от органите по
приходите е установено, че задълженото лице е реализирало облагаем оборот по
смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС в размер над 50000 лв. (54983,87лв.) към
30.04.2019г. Облагаемият оборот е формиран от дейността отдаване под наем на
недвижими имоти, собственост на Х.Ж.Х.. Съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, всяко
данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с
облагаем оборот 50000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12
последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от
изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде
заявление за регистрация по ЗДДС. През целия проверяван период и до
31.08.2021г. Х.Ж.Х. поддържа оборот над 50 000лв., включително и към датата на
извършената проверка- 17.09.2021г. Предвид това е изготвен акт за регистрация
по ЗДДС от 17.09.2021г., връчен на задълженото лице на 29.09.2021 г. Актът за
регистрация е обжалван и потвърден с решение № 622/02.12.2021г. на Дирекция
ОДОП гр. Пловдив. С уведомително писмо лицето е уведомено, че първият данъчен
период по ЗДДС изтича на 30.09.2021г. За периода от датата, от която ЗЛ е
следвало да начислява ДДС до датата, предхождаща датата на регистрация по ЗДДС,
следва да се начисли ДДС за извършените облагаеми доставки на основание
разпоредбите на чл.102, ал.З от ЗДДС: „За определяне на данъчните задължения на
лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за
регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми
доставки и облагаеми вътреобщностни придобивания и за получените облагаеми
доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя за периода от
изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация,
ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е
регистрирано от органа по приходите или до датата, на която са отпаднали
основанията за регистрация.“ За периода 01.03.2021г. - 31.03.2021г.
реализирания оборот от Х.Ж.Х. е в размер на 6685,00лв., формиран от дейността
на ревизираното лице - отдаване под наем на недвижимо имущество. Съгласно
чл.25, ал.4 от ЗДДС, при доставка с периодично или непрекъснато изпълнение, с
изключение на доставките по чл.6, ал. 2 от закона, всеки период , за който е
уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея
възниква на датата, на която плащането е станало дължимо. Извършени са плащания
по договори за наем: - Договор от 05.10.2016г. сключен между Х.Ж.Х., като
Наемодател и „Феде Ин Мария 2010" ЕООД, ЕИК *********, като Наемател.
Наемодателят предоставя на наемателя за временно и възмездно ползване недвижим
имот в с.Ягодово, ул. „Лангица“ №3. Имота ще се ползва за дом за стари хора.
Договорен е за месечен наем в размер на 4500,00лв. С Анекс от 05.01.2021г. е
договорен месечен наем в размер на 3500,00лв.; - Договор от 01.09.2018г.
сключен между Х.Ж.Х., като Наемодател и „Дом за стари хора Свети Димитър 2017
ЕООД, ЕИК *********, като Наемател. Наемодателят предоставя на наемателя за
временно и възмездно ползване недвижим имот в с.Калековец. Имотът ще се ползва
за дом за стари хора. Договорен е месечен наем в размер на 3500,00лв. През
м.01.2020г. плащанията от наемателите по горните два договора са извършени по
банков път по сметките на Х.Ж.Х. в Банка ДСК АД и в УниКредит Булбанк АД. Ако
лицето е било регистрирано по ЗДДС, същото е следвало да начисли ДДС в общ
размер на 1280,83лв. за извършените от него облагаеми доставки за периода от
01.01.2020г. до 31.01.2020г., като на основание чл.112, ал.1 от ППЗДДС издаде
данъчен документ - фактура за получените наемни плащания и да отрази този
документ в дневника за продажби и справката декларация за месец 04.2021г., на
основание чл. 125 от ЗДДС. Справкатадекларация и дневника за продажби е
следвало да се подадат в ТД на НАП - Пловдив в срок до 14-то число на месеца,
следващ съответния данъчен период, а именно: до 14.04.2021г. (включително).
Нарушението е извършено на 15.04.2021г. в гр. Пловдив.
Районният съд е приел, че в случая от събраните
доказателства се налага извод за осъществено нарушение по чл.180, ал.2, вр. чл.
102, ал.3 ЗДДС, както и че правилно е приложена санкционната разпоредба.
Независимо от това с оглед изложени мотиви за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила е отменено наказателното постановление.
В касационната
жалба са наведени аргументи, че не са налице сочените процесуални нарушения,
както и че не е нарушен принципа на пропорционалност, като разпоредбата на чл.180,
ал.2 от ЗДДС не му противоречи.
При преценката
относно изложените касационни основания, съдът счита за установено следното :
На първо място
няма спор по фактическата обстановка и няма как да се приеме, че с поведението
си Х.Х. не е осъществила нарушението за което е ангажирана отговорността и.
По отношение на
това дали са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
настоящата инстанция се солидаризира с първоинстанционния съд. Същият е изложил
подробни мотиви за това защо е ограничено правото на защита на санкционираното
лице с връчване по електронен път на покана за съставяне на АУАН. Действително
следва да се посочи, че ЗАНН не предвижда идентичен способ с този по ДОПК за
връчване на покани. Такава идентичност липсва и в НПК, поради което изведените
изводи в този смисъл от първоинстанционния
съд са правилни и законосъобразни. Изводът не се променя от доказването на
получаване на съобщението и активирането му. Следва да се отчита и
обстоятелството, че в отправената покана № Р-16001621005743-999-002/08.12.2021
г. дори не се сочат периодите за които ще бъдат съставяни АУАН или броят на
АУАН, които ще бъдат съставени. Не се и сочи конкретна дата, за която се кани
лицето, а се сочи в 7 дневен срок от получаване от 09.00 до 17.30 часа и
мястото, където следва да се яви лицето, до което е отправена поканата. Това
съдържание не е достатъчно да се охрани правото на защита на лицето, дори и да
се тълкуват разширително законовите разпоредби и да се прецени, че поканата е
законосъобразна /макар това да не е така/. На следващо място дори и всички тези
обстоятелства да бъдат пренебрегнати би се установило, че АУАН е съставен след
изтичане на този седмодневен срок, като е безспорно, че за дата 17.12.2021 г.
липсва покана. Всички тези факти няма как да не доведат до извод за нарушено
право на защита.
На следващо място
неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че не е изтекъл срокът по
чл.34 от ЗАНН за съставяне на АУАН. Обстоятелството, че на 17.09.2021 г. е
съставен протокол № **********, с който е прието че са налице данни за
осъществени административни нарушения не изключва по никакъв начин
доказателствата по делото, че Х.Х. е предоставила изискваните документи на дата
преди 17.09.2021 г. Именно от този момент и за органите на ТД на НАП Пловдив е
било обективно възможно да станат известни нарушенията. Приемането на по-късен
момент за това и то обвързвайки го с действия на самата администрация създава
правна несигурност, тъй като по този начин отлагайки необосновано във времето
извършването на действия по съставяне на протокол би се създала възможност за
съставяне на АУАН извън предвидените от закона срокове, като само и единствено
от желанието на администрацията биха възникнали основанията за начало на
давностните срокове. Подобно разрешение противоречи на принципа на правовата
държава и няма как да бъде споделено от настоящата инстанция. Ето защо и с
оглед доказателствата по делото, няма как да се направи извод противен на този,
който е изградил първоинстанционния съд. Според настоящата инстанция
давностният 3 месечен срок за съставяне на АУАН е изтекъл, като липсват
основания да се приеме, че същият е започнал да тече едва при съставянето на
сочения по-горе протокол на 17.09.2021 г.
Констатираните
нарушения са достатъчни за изграждане на извод, че НП е издадено при съществени
процесуални нарушения и следва да бъде отменено.
Независимо от
това за пълнота, настоящата инстанция счита, че е основателно възражението за
липса на нарушение на принципа на пропорционалст. Следва да се има предвид, че
санкцията уредена в чл.180, ал.2 от ЗДДС е законоустановена, като не се явява
такава, която да нарушава сочения принцип. Освен това не се споделят изложените
аргументи за неприложимост на привилегията на чл.180, ал.3 от ЗДДС за нарушения
на чл.180, ал.2 от ЗДДС. В този смисъл е налице изобилна съдебна практика.
Независимо от това, при констатираните съществени процесуални нарушения,
издаденото НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Достигайки до
този извод, първоинстанционния съд е постановил законосъобразно решение, което следва
да бъде оставено в сила.
По делото ответникът по
касационната жалба е бил представляван от процесуален представител и претендира разноски. По принцип това искане е основателно,
но в кориците на делото не са налични доказателства, че същият е сторил
разноски. Това е основания искането да бъде оставено без уважени, тъй като не
са доказани разноски по основание и
размер.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2,
предл. 1 от АПК, Административен съд
Пазарджик
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2084/09.11.2022 г. по АНД
20225330205163/2022 г. по описа на РС - гр. Пловдив.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:......................................
ЧЛЕНОВЕ :
1........................................
2........................................