№ 1873
гр. Варна, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Татяна Лефтерова
при участието на секретаря Дарина Сл. Димитрова
като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело №
20213110112667 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на К. ЛЮБ. М.,
ЕГН **********, с адрес: *** с която против „Г.З.” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, е предявен иск за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 2952 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди нанесени на собствения на ищеца л.а.
„Audi Q7”, рег. № В2399НК, от застрахователно събитие, за което
застрахователят е уведомен с уведомление №**********/01.03.2021, ведно
със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане. Претендират се сторените разноски.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:
Ищецът е собственик на л.а. „Audi Q7”, рег. № В2399НК. На 27.02.2021
г. автомобилът е бил паркиран на ул. „Патриарх Максим“, като същият е бил
намерен в увредено състояние. Твърди се, че са били установени увреждания
по челно стъкло, преден капак, таван и решетка на арматурното табло. За
настъпилотото застрахователно събитие ищецът уведомил ответника, на дата
01.03.2021 г., а последният образувал преписка по щета
№67002100148/01.03.2021 г. Ответникът не е оспорил механизма на
произшествието и настъпване на вредата. Ищецът сочи, че по негова банкова
сметка ответникът е изплатил застрахователно обезщетение, в размер на
1164,66 лева, която сума намира за недостатъчна за отремонтиране на
автомобила. Според ищеца, за възстановяване на автомобила е необходима
сумата от 10483,46 лева.
В срока по чл.131 ГПК ответникът представя отговор на исковата
молба, с който оспорва основателността на ищцовата претенция и моли за
нейното отхвърляне. Оспорва ищецът да е собственик на процесния
автомобил, по последния да са настъпили сочените в исковата молба
1
увреждания, както и да е налице причинно-следствена връзка между
застрахователното събитие и вредоносния резултат. Намира, че настъпилото
събитие представлява изключен застрахователен риск. В условия на
евентуалност твърди, че уврежданията не са получени по начина посочен от
ищеца, като последният неправомерно се опитва да получи застрахователно
обезщетение. Оспорва размера на претендираното обезщетение, като заявява,
че същото е завишено необосновано. Сочи, че в полза на ищеца е изплатено
обезщетение в размер на 2627,69 лева, след прихващане на дължима вноска
от застрахователната премия.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна, следното:
Страните не спорят, а и от представена по делото застрахователна
полица №6700016120008271, по безспорен начин се установява, че страните
по делото се намират наличието на правоотношение между ответника и
собственика на л.а. „Audi Q7”, рег. № В2399НК - К. ЛЮБ. М., по валидна към
датата на ПТП, застраховка „Каско Престиж“. Застрахователният договор има
срок на действие от 00.00 ч. на 06.08.2020 г. до 23.59 ч. на 05.08.2021 г.
От представен по делото препис от свидетелство за регистрация част II,
издадено от МВР, се установява, че собственик на л.а. „Audi Q7”, рег. №
В2399НК е ищецът К. ЛЮБ. М., ЕГН **********.
Видно от удостоверение за техническа изправност, процесното
превозно средство е преминало периодичен технически преглед на дата
11.02.2020 г., като подлежи на следващ технически преглед до 11.02.2021г.
С уведомление №**********/01.03.2021 г. ищецът уведомява
ответника, че на 27.02.2021 г. е настъпило застрахователно събитие, като
застрахованият автомобил е намерен увреден в паркирано състояние.
При ответника е образувана преписка по щета №67002100148, като е
извършен опис на претенцията. При същия са констатирани увреждания при
четири детайла от процесното превозно средство – челно стъкло, преден
капак, таван и решетка на арматурното табло.
От представени, от ответника, писмени доказателства, се установява, че
по щета № 67002100148, в полза на ищеца е изплатено застрахователно
обезщетение в общ размер на 2627,69 лева, както следва: на 23.03.2021 г. е
изплатена сумата от 1164,66 лева; на дата 13.04.2021 г. – сумата от 610,09
лева и на дата 27.04.2021 – сумата от 852,94 лева /л.60 - 62/.
По делото е допусната и е изготвена съдебно-автотехническа
експертиза, от приетото заключение, на която се установява, че уврежданията
по автомобила на ищеца е възможно да са причинени, по степен и вид, по
сочения в исковата молба начин, като е налице причинно-следствена връзка
между въздействието върху автомобила и уврежданията. Намерено е, че са
увредени следните детайли на превозното средство: челно стъкло тонирано
със сензор, преден капак, таван, решетка в арматурно табло горна.
Според вещото лице, общата стойност на щетите на автомобила,
определена при съобразяване стойността на ремонтните дейности по средни
пазарни цени, възлиза на сумата от 6961,46 лева. Същата е определена след
като са съобразени цени, предлагани от сервизи притежаващи европейски
сертификат за качество ISO 9001:2008, както и такива, които не притежават
този сертификат. Общата действителна стойност на щетите, изчислена към
2
датата на застрахователното събитие, при съобразяване на цени на три
сервиза от района на гр. Варна /без сертификат ISO 9001:2008/ и с използване
на части от алтернативни доставчици, е в размер на 5759,34 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.405, ал.1 КЗ. Същият е
допустим, поради което съдът дължи произнасяне по основателността му.
В процесния случай, в тежест на ищеца е да установи, в условията на
пълно и главно доказване: наличие на валидно застрахователно
правоотношение, по което е изправна страна; настъпване в срока на
застрахователното покритие на соченото застрахователно събитие, за което
застрахователят носи риск, причинна връзка между събитието и нанесеното
увреждане, както и размер на вредата. В тежест на ответника е да докаже
възраженията си въведени с отговора на исковата молба.
Механизмът на произшествието, конкретните вреди и причинно-
следствената връзка са установени по безспорен начин. Този извод следва
както от събраните по делото писмени доказателства, заключение по
проведената по делото САТЕ, така и от обстоятелството, че с изплащане на
застрахователно обезщетение в общ размер на 2627,69 лева застрахователят е
приел, че настъпилото застрахователно събитие представлява покрит
застрахователен риск.
Спорният въпрос между страните е относно размера на дължимото
застрахователно обезщетение.
Възражението на ответника, че размерът на претендираното от ищеца
обезщетение е завишен, е неоснователно. На основание чл.386, ал.2 КЗ, при
настъпване на застрахователно събитие, застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието. Доколкото не се представят
доказателства между страните по застрахователния договор да е била налице
уговорка по реда на чл.387, ал.1 КЗ, то следва да се приеме, че
възстановителна застрахователната стойност е тази, посочена в разпоредбата
на чл.400, ал.2 КЗ, приложима при частично увреждане на имущество, а
именно – такава срещу която то се възстановява с ново от същия вид и
качество, в т.ч. всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и
други, без прилагане на обезценка. Сключеният между страните
застрахователен договор поражда задължение за ответника да заплати на
ищеца обезщетение за претърпените вреди, вследствие застрахователно
събитие, като това обезщетение следва да е в размера необходим за
възстановяване на автомобила в състояние годно за неговата употреба.
При данни, че определната от вещото лице действителна стойност на
щетите е в общ размер на 5759,34 лева, а застрахователят е изплатил
застрахователно обезщетение в размер на 2627,69 лева, след приспаднане на
дължима застрахователна премия в размер на 179,44 лева, то предявеният иск
за заплащане на сумата от 2952 лева е основателна и същата следва да бъде
уважена. Законната лихва се претендира с начална дата, датата на подаване на
исковата молба – 30.08.2021 г.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на
ищеца се следват сторените разноски по делото, в общ размер на 814 лева,
3
съгласно приложен списък по чл.80 ГПК.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат платени по
следната банкова сметка: BG 94FINV915011BGN0I0YV, с титуляр – адвокат
С.З..
Водим от горното, съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Г.З.” ЕАД, ЕИК *** , със седалище и адрес на управление:
***, да заплати на К. ЛЮБ. М., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от
2952 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди нанесени на
собствения на ищеца л.а. „Audi Q7”, рег. № В2399НК, от застрахователно
събитие, за което застрахователят е уведомен с уведомление
№**********/01.03.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда - 30.08.2021 г. до изплащане на
задължението, на основание чл.405, ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА „Г.З.” ЕАД, ЕИК *** , със седалище и адрес на управление:
***, да заплати на К. ЛЮБ. М., ЕГН **********, с адрес: *** сторените
разноски по делото в общ размер на 814 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано, с въззивна жалба, пред
Варненския окръжен съд, в двуседмичен срок, от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4