О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
07.08.2019 г. гр.Т.
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ІІІ
състав
На седми август 2019 година В закрито
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА ИВАНОВА
Като разгледа
докладваното от Председателя
Т.д.н. № 15 по описа на съда за
2019 година
за да се произнесе, взе
пред вид следното:
Производството е
по чл.638 ал.3 от Търговския закон.
Пред съда по несъстоятелността е постъпила молба вх. №
2704 от „Банка ДСК“ АД гр. София, чрез пълномощник адв. Д.Ц. от САК, с
приложеното по делото пълномощно, в качеството на ипотекарен кредитор на
длъжника в производството по несъстоятелност „Б.2002“ ООД гр. Т., обективираща
искане на осн.чл.628 ал. 3 от ТЗ да бъде разрешено от съда по несъстоятелността
продължаването на изпълнителните действия по отношение на ипотекирания в полза
на банката недвижим имот- бензиностанция в гр. О. и движими вещи, с
местоположение в бензиностанция О., обл. Т., собственост на длъжника –
имущество, върху което е насочено принудително изпълнение по изп.дело № 20187690401290 на ЧСИ А.З. рег. № 769 на
КЧСИ.
Кредиторът твърди, че е обезпечен кредитор на длъжника- вземането е обезпечено с ипотека и особен залог. Изпълнителните
действия по посоченото изпълнително производство са започнати преди
постановяване на Решение от 04.07.2019 г. т.д. № 15/2019 г. по описа на Окръжен
съд Т., с което е обявена неплатежоспособността и е открито производството по
несъстоятелност на "Б.2002" ООД - на 23.11.2018 г. "Банка
ДСК" ЕАД е подало молба за образуване на изпълнително дело въз основа на
изпълнителен лист и заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, издадени по
ч.гр.д. № 13890/2018 г. по описа на Районен съд - В., 30 - ти състав.
Вземанията на банката произтичат от Договор за кредит от 29.04.2015 г. и
анексите към него. По молбата е образувано изп.д. № 20187690401290 по описа на
ЧСИ Анелия З., с рег. № 769 на КЧСИ, като изпълнението е насочено срещу
горепосоченото движимо и недвижимо имущество, описано в т. 1 от молбата.
На 03.04.2019 г., по вече образуваното изпълнително дело,
е извършен ОПИС на описания в т. 1.1 от молбата недвижим имот, а на 03.04.2019
г. е извършен ОПИС на описаните в т. 1.2. от настоящата молба движими вещи. По
изпълнителното дело е насрочена публична продан на ипотекираните в полза на
банката имоти с продължителност от 27.05.2019 г. до 27.06.2019 г. Със съобщение
изх.№ 10468/28.06.2019 г. по изп.д. № 20187690401290 по описа на ЧСИ А.З., с
рег. № 769 на КЧСИ банката е уведомена, че горепосочената публичната продан е
ОБЯВЕНА ЗА НЕСТАНАЛА. С молба от 03.07.2019 г., подадена до ЧСИ А.З., банката е
поискала насрочването на втора по ред публична продан. Към 15.07.2019 г.
вземането на банката по изп.д. № 20187690401290 е в общ размер на 305 959.55
лева, видно от представеното към молбата удостоверение, издадено от ЧСИ.
В качеството си на обезпечен кредитор, предприел
индивидуално принудително изпълнение, счита че е налице хипотезата на чл. 638
ал. 3 от ТЗ твърдейки, че е налице опасност от увреждането на правата и
законните му интереси като обезпечен кредитор по съображения: Изпълняваното
вземане за главница е лихвоносно /произтича от договор за банков кредит/ и върху
същото продължават да текат лихви. Видно от удостоверението на ЧСИ законната
лихва върху главницата, начислена за периода от 14.09.2018 г.-15.07.2019г. е 20 688,89лв.,
което означава, че размерът на вземанията на банката спрямо длъжника ежедневно
нараства, с което нараства и вероятността общият размер на вземанията да
надхвърли стойността на ипотекираното и заложеното имущество, т.е. това
имущество да не стигне за пълното покриване на всички обезпечени вземания на
банката, ако принудителното изпълнение върху имуществото се отложи за
неопределено време в рамките на производството по несъстоятелност. Твърди, че състоянието,
както на движимите, така и на недвижимите вещи е изключително лошо, като същото
се влошава с всеки изминал ден, което неминуемо води до намаляване на тяхната
стойност. По този начин вземането на банката може да се окаже несъбираемо в
пълния му размер. Освен това банката била направила значителни разноски.
Първата продан не е станала и няма основания да се очаква, че в хода на
несъстоятелността продажбата ще бъде извършена бързо, ще са необходими и нови
разноски. Следователно, интересът на банката да получи пълно удовлетворяване на
вземанията си ще бъде съществено накърнен, ако не продължи индивидуалното
изпълнение върху обезпеченото имущество. Счита, че продължаване на изпълнението
ще защити интереса и на останалите кредитори, доколкото получената над размера
на обезпечението сума ще бъде внесена в производството по несъстоятелност.
След като се запозна с молбата и представените към нея и по
делото доказателства съдът намира следното:
С решение от 04.07.2019г., постановено по делото, е ОБЯВЕНА
неплатежоспособността на „Б.2002” ООД, ЕИК Б.2002, гр. Т., на осн.чл.630 ал.1
във вр. с чл. 608 от ТЗ, с НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността- 02.10.2018г.
и е открито производство по несъстоятелност на длъжника, назначен е временен
синдик, насрочено е първо събрание на кредиторите.
Легитимирано да
поиска продължаване на изпълнителното производство по този ред е всяко лице,
което установи пред съда по
несъстоятелността качеството си на обезпечен кредитор – наличието на
неудовлетворено вземане от длъжника в определен размер, обезпечаването на това
вземане, както и образуването на изпълнително производство за реализация на
обезпечението преди датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност.
Предвид изложеното и с оглед представените към молбата
доказателства, молбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 638 ал. 3 от ТЗ преценката за допустимостта
на продължаването/възобновяването на спряното изпълнително производство е
възложена на съда по несъстоятелността. Същата се извършва чрез проверка за
наличието на предпоставките по чл. 638 ал. 3 ТЗ - образувано преди датата на
решението за откриване на производство по несъстоятелност индивидуално
изпълнително производство срещу длъжника, взискател по което е обезпечен
кредитор, в хода на производството да е предприето действие по реализация на обезпечението,
както и да е налице опасност от увреждане на интересите на кредитора. С оглед
естеството им, част от установените критерии са обективни, но преценката за
наличието на опасност от увреждане на интересите на кредитора се основава
изцяло на преценката на съда, въз основа на наведените в молбата фактически и
правни твърдения.
Безспорно от доказателствата се установява, че първите
две изисквания са налице – изп.дело е образувано през 2018 г., преди датата на
решението за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника
(04.07.2019г.), взискателят е обезпечен кредитор – учредил ипотека върху недв.имот,
собственост на длъжника (видно от представените нот.актове № 187/05.05.2015 и №
188/05.05.2015г.) и представени доказателства
за особен залог на дв.вещи. Предприети са действия по реализация на
обезпечението в индивидуалното изпълнение.
Изп.дело № 20187690401290 е образувано по изп.лист от
19.09.2018г., въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, издадена по
ч.гр.д. № 13890/2018г. на ВРС за посочените суми: 245 000лв.- част от
дължимата главница по Договор за кредит от 29.04.2015г. и Анекси, 7991,44лв.- договорна възнаградителна лихва
за посочени периоди, 5948,85лв.- санкционираща лихва, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 14.09.2018г. до окончателното й плащане, разноски.
В полза на банката е учредена и договорна ипотека, както и договор за особен
залог, вписан в ЦРОЗ, за обезпечаване вземането й по договора за банков кредит,
неизпълнението на който от страна на длъжника е послужило като основание за
издаване на изпълнителния лист и образуване на изпълнително производство, което
на основание чл.638, ал.1 от ТЗ е спряно.
Към молбата са представени 2бр. протоколи за опис,
извършени от ЧСИ А.З. на 03.04.2019г. – описи на недвижим имот в гр. О. и находящи
се в имота движими вещи. Приложено е уведомление от 28.06.2019г. от ЧСИ, с
което „Банка ДСК“ ЕАД е уведомена, че публичната продан е обявена за нестанала.
Приложена е молба от 03.07.2019г. от банката до ЧСИ за насрочване на втора
продан. Доказателства за предприетото от ЧСИ по тази молба не са представени. Представено
е удостоверение от ЧСИ относно размера на задължението към 15.07.2019г.-
305 959,55лв.
При така установеното, съдът намира следното:
Съгласно императивната разпоредба на чл.638 ал.1 от ТЗ с
откриване на производството по несъстоятелност СЕ СПИРАТ ex lege изпълнителните производства, срещу имуществото, включено
в масата на несъстоятелността, с изключение на имуществата по чл.193 от ДОПК.
Целта е ясна - да се запази имуществото на длъжника за удовлетворяване на
кредиторите в рамките на универсалното принудително изпълнение в производство
по несъстоятелност.
По изключение и по преценка на съда разпоредбата на
чл.638, ал.З от ТЗ дава възможност производството по изпълнителното дело, по
което е предприето действие в полза на обезпечен кредитор по реализация на
обезпечението да продължи при съществуваща опасност от увреждане интересите на
кредитора. При преценката си съдът следва да се ръководи от това, доколко
имуществото, предмет на принудителни действия по висящо изпълнително
производство, е част от масата на несъстоятелността и съществува ли опасност от
увреждане интересите на кредитора-взискател в изпълнителното производство .
Налице са от една страна визираните в разпоредбата на чл.
638 ал. 3 от ТЗ обективни предпоставки - образувано преди датата на решението
за откриване на производство по несъстоятелност индивидуално изпълнително
производство срещу длъжника, взискател по което е обезпечен кредитор, в хода на
производството да е предприето действие по реализация на обезпечението,
представляващо имущество от масата на несъстоятелността.
Установява се от представените нот.актове (2бр.) за
учредяване на ипотека, че процесният имот е обезпечение по два кредита,
предоставени на длъжника. От представените по делото доказателства, в т.ч. и
при предявяване на вземането на банката, се установява, че тези два кредита и
вземанията по тях са обезпечени с ипотеки и върху други недвижими имоти и залог
по ЗОЗ на движими вещи, предмет на други индивидуални изпълнителни
производства.
По отношение на третата предпоставка:
Съдът не счита, че към настоящия момент съществува опасност от увреждане
интересите на обезпечения кредитор, обуславяща продължаване на производството.
Индивидуалното принудително изпълнение е във фаза нестанала първа публична
продан по отношение на недвижимия имот, по отношение на движимите вещи освен
опис, не се установява да са предприемани други изпълнителни действия.
Производството по несъстоятелност е във фаза на предявяване и приемане на
вземанията на кредиторите.
Опасността от увреждане интересите на даден кредитор в хипотезата на чл.
638 ал.3 от ТЗ следва да бъде пряка, конкретна и определена, респективно -
определяема, като между нея, като причина, и увреждането, като следствие,
трябва да има безспорна връзка.
Положението на банката като привилегирован обезпечен с ипотека и залог
кредитор се запазва и в производството по несъстоятелност, доколкото при
спазване нормата на чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ при извършване разпределение на
осребреното имущество, вземанията, обезпечени с ипотека и залог по ЗОЗ, са
предвидени на първо място за удовлетворяване.
Следва да бъде отчетена спецификата при универсалното и индивидуалното
принудително изпълнение, в това число и при удовлетворяване на кредиторите след
разпределение на осребреното/продадено имущество- каквато безспорно е крайната
цел на всеки кредитор.
Вярно е, че производството по несъстоятелност е в ранен етап, но от друга страна – то не е
самоцелно. Съгласно законовата уредба целта му е да осигури справедливо
удовлетворяване на кредиторите и възможност за оздравяване на предприятието
(чл. 607 ТЗ). Едно такова осребряване на имуществото на длъжника (чрез
продължаване на индивидуалното принудително изпълнение) от вида на процесното
имущество, предвид основната му дейност – търговия с петролни продукти, и
притежаваните от него бензиностанции, само по себе обрича на невъзможност да
бъде направен дори опит и евентуално осъществено оздравително производство. В
производството по несъстоятелност този кредитор е предявил вземането си, като
обезпечено с ипотека и залог, има привилегията по чл. 722 ал. 1 т. 1 от ТЗ.
В проведеното СКр. временният синдик не се ангажира със становище относно
възможностите за оздравяване, но заяви, че имуществото е налично, добре
съхранявано, като част от него е предоставена под наем от дружеството-длъжник. Бензиностанцията
в гр. О. бе посочена като едно от тези имущества. Наемите и евентуалните суми,
които ще бъдат преведени в производството по несъстоятелност от
изп.производства осигуряват достатъчно средства за производството и неговото
развитие, без да е необходимо предплащането на разноски.
Всеки един от случаите на даване разрешение е конкретен и съдът следва да
се съобрази с развитието на индивидуалното изпълнение и хода на производството
по несъстоятелност. Цитираните от кредитора две определения на АпС-Пловдив и
АпС-София, с които е уважена молба по чл. 628 ал. 3 от ТЗ, касаят друга
фактическа обстановка, обуславяща и други правни изводи – в единия случай е
налице хипотеза на спряно производство по несъстоятелност, поради непривнасяне
на разноски и то като се има предвид че длъжникът е търговско дружество в
ликвидация, с прекратена дейност (дружеството не осъществява никаква дейност от
2013г.), обявено в несъстоятелност, и в масата на несъстоятелността е налично
едно единствено имущество- недв.имот, ипотекиран в полза на кредитора, поискал
продължаване на индивидуалното изпълнение. Във втория случай – индивидуалните
изпълнителни производства (три) са били в крайна фаза – като за част от имотите
са били проведени публични продани, но все още не са били изготвени
постановления за възлагане, а за други – са налице влезли в сила постановления
за възлагане, но разпределението на събраните суми е обжалвано и не е приведено
в изпълнение от съдебния изпълнител.
В настоящия случай изп.дело е в своето начало, и кредиторът не доказва в какво
се състои реално опасността за неговите интереси.
Обявяването на първата продан на недвижимият имот за нестанала е индиция за
липсата на интерес към продаваното имущество към настоящия момент, и съответно обуславя
последваща продажба на по-ниска цена, съобразно правилата на ГПК (макар
доказателства относно цената, на която е обявена продажбата да не са
представени), което е в ущърб не само на обезпечения кредитор, но и на
останалите кредитори в производството по несъстоятелност, предвид разпоредбата
на чл. 639 ал. 3 изр. 2 –ро от ТЗ. Друг е въпросът, че няма данни по делото
каква е била стойността на имота на първата продан. Новата продан генерира нови
разходи за обезпечения кредитор.
В производството по несъстоятелност има налични суми, които да посрещат
разходите за несъстоятелността, и поне към
настоящия момент не се налага да бъдат предплащани разноски, поради което и не
е необходимо кредиторът да прави нови разходи и в настоящото производство (в
каквато насока са част от доводите в молбата).
По отношение на движимите вещи, освен извършения на 03.04.2019г. опис, други
изпълнителни действия не са предприемани.
В същото време имуществото е предмет
на наемно правоотношение (което се установява както от протокола за опис, така
и от доклада на временния синдик) , според временния синдик добре се охранява и
е в добро състояние (в проведеното първо събрание на кредиторите констатацията
на синдика е относно цялото имущество).
Интересът на кредитора би бил защитим и в едно производство по оздравяване
предприятието на длъжника. В производството по несъстоятелност синдикът и
събранието на кредиторите разполага с повече възможни начини за осребряване на
имуществото на длъжника, отколкото съдебният изпълнител в рамките на индивидуално
принудително изпълнение.
Освен това, както бе посочено по-горе, целите на производството по
несъстоятелност не са изчерпани.
Въз основа на всички гореизложени доводи и съображения, съдът намира, че към
настоящия момент искането за продължаване на изпълнителните действия е
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
На осн. т.6 от ТР 1 от 03.12.2018г. на ВКС по т.д. № 1/2017 г. на ОСТК
определението не подлежи на обжалване.
Предвид горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Банка ДСК“ ЕАД гр. София, депозирана чрез
пълномощник адв.Д.Ц., в качеството на кредитор на длъжника „Б.2002“ ООД гр. Т.-
в открито производство по несъстоятелност по т.д.н. № 15/2019 г. по описа на
ОС-Т., обективираща искане на осн.чл.638 ал. 3 от ТЗ да бъде разрешено от съда
по несъстоятелността продължаването на изпълнителните действия по изп.дело № 20187690401290 на ЧСИ А.З. рег. № 769 на
КЧСИ, с район на действие - ОС Т., по отношение на ипотекираните в полза на
Банката недвижими имоти и на движими вещи, предмет на особен залог, собственост
на длъжника намиращи се в гр. О. – като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
РАЗПОРЕЖДА настоящото определение да се впише в книгата по чл.634в, ал.1 от
Търговския закон.
Определението не подлежи на обжалване.
Да се уведомят синдика и молителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: