№ 3080
гр. София, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Г, в закрито заседание на четвърти
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефан Кюркчиев
Членове:Гергана Коюмджиева
Биляна Магделинова
като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Въззивно гражданско
дело № 20221100510056 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „К. 77“ ЕАД, чрез адв.Д.К. – пълномощник,
като длъжник по изп.д. № 20229210401904 срещу разпореждане от 02.09.2022г. на ЧСИ
С.П. с рег.№ 921 от КЧСИ с район на действие СГС, с което е намалено адвокатското
възнаграждение от 1000 лева на 900 лева. Твърди, че в случая претендираното
адвокатско възнаграждение се явява прекомерно, предвид практическата и правна
сложност на предприетите по изпълнителното дело принудителни действия, тъй като
единствените извършени от пълномощника действия са само изготвяне на молбата за
образуване на изпълнително производство, а от страна на ЧСИ е наложен единствено
запор на банковите сметки на длъжника. Счита, че неправилно е изчислена
пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, тъй като най-вероятно за база при
определянето й, ЧСИ не е взел единствено интереса по издадения изпълнителен лист, а
е включил и всички останали такси и разноски по изпълнението, включително и
приетия за събиране адвокатски хонорар.
Взискателят - „Т.“ ЕООД, редовно уведомен в срока за възражение по реда на
чл.436, ал.3 ГПК излага становище за неоснователност на частната жалба.
ЧСИ С.П. с рег.№ 921 от КЧСИ, в изложените от него мотиви по чл.436, ал.3 от
ГПК за обжалваните действия, сочи, че жалбата е неоснователна.
След преценка доводите на страните и материалите по делото, настоящият
съд намира за установено следното:
1
Депозираната частна жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на
ЧСИ, който подлежи на съдебен контрол съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.7 от
ГПК, в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, изхожда от надлежна страна и
отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 ГПК и като такава е допустима.
Разгледана по същество, тя е основателна по следните съображения:
Изпълнително дело № 20229210401904 е образувано въз основа на молба с вх.
№ 23411/11.08.2022г. от „Т.“ ЕООД, чрез адв. М.Т., към която е представен оригинал
на Изпълнителен лист от 05.07.2022г. издаден от Софийски районен съд, въз основа на
Решение от 17.06.2022г. постановено по гр. дело № 8536/2021г. по описа на СГС,
съгласно който „К. 77“ ЕООД е осъден да заплати на „Т.“ ЕООД направени по делото
разноски в размер на 1 805.14 лева, с включени разноски в заповедното производство
по гр.д. № 7681/2020г. по описа на СРС, както и обезпечително производство по гр.д.
№ 5579/2020г. по описа на РС Пловдив, 16-ти състав и сума в размер на 900 лева –
разноски за заплатен адвокатски хонорар във въззивното производство.
Изпълнителното производство е образувано и въз основа на изпълнителен лист
от 27.06.2022г., издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от 20.02.2020г., издадена по гр.д. № 7681/2020г. по описа на СРС, ГО, 33-ти
състав, съгласно който „К. 77“ ЕООД е осъден да заплати на „Т.“ ЕООД суми в размер
на 3 000 лева, представляваща главница по фактура № 7558 от 26.11.2019г. за
доставени стоки – К.ична система „ESKIMO“ – 2 бр., ведно със законна лихва от
13.02.2020г. до изплащане на вземането, както и обезщетение за забава в размер на
законната лихва в размер на 84.44 лева за периода от 27.11.2019г. до 10.02.2020г.
С молбата за образуване на изпълнителното дело е представен и договор за
правна защита и съдействие, съгласно който страните договорили възнаграждение в
размер на 1000 лева, като е посочено в чл. 2 от същия, че сумата е платена изцяло и в
брой.
До длъжника по изпълнението е изпратена покана за доброволно изпълнение,
връчена на същия на 23.08.2022г. В същата, като задължение, са вписани 8 464.37 лева,
от които 3000 лв. главница, ведно със законна лихва в размер на 774.17 лева за периода
от 13.02.2020г. до 30.08.2022г., дължима до окончателното изплащане на сумата, 84.44
лева неолихвяеми вземания, 2 705.14 лева присъдени разноски, 1 000 лева разноски по
изпълнителното в полза на взискателя „Т.“ ЕООД, както и 900.62 лева такси и разноски
по Тарифата към ЗЧСИ към 30.08.2022г.
На 29.08.2022г. длъжникът по изпълнителното дело е депозирало възражение
пред съдебния изпълнител по отношение на разноските в размер на 1 000 лева да бъдат
редуцирани до минимално предвидените по Наредба № 1 от 09.07.2004г., както и по
отношение по таксата по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ. С обжалваното постановление от
02.09.2022г. съдебният изпълнител е намали разноските за адвокатско възнаграждение
2
от 1 000 лева на 900 лева.
Въз основа на горното, съдът прави следните изводи:
Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан
със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за
отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК,
като в чл. 79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното
производство. Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското
възнаграждение е приложима не само в исковото, а и в изпълнителното производство
/в този смисъл- Определение № 403 от 01.12.2008 г. по гр.д. № 1762/ 2008 г. на ВКС, V
ГО/. Компетентен да се произнесе по искането в случая е ЧСИ, като отказът му да
стори това подлежи на обжалване по реда на чл. 435, ал.2, предл. последно ГПК.
Съобразно разпоредбата на чл.10, т.1 от Наредба №1/2004г. на ВАдвС
възнаграждението за процесуално представителство за образуване на изпълнителното
производство е в размер на 200 лева, а съобразно т.2 от същия член - за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1000 лв. – 200
лв., и за вземания над 1000 лв. – 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2
– 7.
При анализ на материалите по делото настоящият съдебен състав намира, че в
конкретния случай се касае за присъждане на възнаграждение само по чл.10, т.1 от
Наредба №1/2004г. на ВАдвС, тъй като не се установи да са извършвани някакви други
процесуални действия освен депозирането на молба за образуване на изпълнително
производство. Не се установи процесуалният представител на взискателя да е
извършвал някакви други действия, които да попадат в хипотезата на чл.10, т.2 от
Наредбата, а именно водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания, поради което и съдът намира, че на същият не
следва да му присъжда възнаграждение за тях. В конкретния случай от страна на
процесуалния представител на взискателя не са били извършени други действия, освен
подаването на молба за образуване на делото. В случая взискателят е подал молба за
образуване на изпълнително дело, в която съгласно изискванията на чл. 428 ГПК е
посочил и няколко изпълнителни способи. Други изпълнителни действия, касаещи
удовлетворяване на паричното вземане не е извършил, поради което на същия се
дължи възнаграждение само по чл. 10, т.1 от цитираната наредба. Съдът намира, че
останалата част от заплатения хонорар следва да остане в тежест на взискателя, който
се е съгласил да го заплати при свобода на договарянето.
Същевременно, липсват данни по делото длъжникът да е станал причина за
3
образуване на изпълнителното дело, доколкото не са ангажирани доказателства, че
изпълнителният лист е бил депозиран пред него с искане за плащане преди образуване
на изпълнителното дело. Независимо, че процесното изпълнително дело е образувано
по два изпълнителни листи, същото не се отличава с фактическа и/или правна
сложност. В тази връзка и при съобразяване на обстоятелството, че изпълнителното
дело не се откроява с фактическа и/или правна сложност, като участието на
процесуалния представител е било само при неговото образуване, съдът намира, че
определеното от съдебния изпълнител възнаграждение за процесуалния представител
на взискателя следва да бъде намалено до размера от 200 лв.
Във връзка с изложеното съдът намира, че жалбата е основателна, поради което
разпореждането на ЧСИ С.П., с което е определена сума от 900 лв. – адвокатско
възнаграждение следва да се отмени, като същите следва да се намалят до минималния
размер от 200 лв.
Относно искането на длъжника за намаляване на начислената по т. 26 от
ТТРЗЧСИ пропорционална такса, съдът намира, че същото е основателно.
В конкретния случай, в поканата за доброволно изпълнение, съдебният
изпълнител е посочил една обща сума на дължимите такси и разноски по Тарифата към
ЗЧСИ в размер на 900.62 лева. Настоящата съдебна инстанция намира, че
пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата следва да се определи съобразно сумата
200 лв. – адвокатско възнаграждение или върху сумата от общо – 6 763.75 лв. При така
възприето дължима такса по т. 26 от Тарифата е 561.10 лв. без ДДС или 673.32 лв. с
ДДС.
С оглед гореизложеното съдът приема, че жалбата следва да се уважи в частта
относно определените от съдебния изпълнител разноски по изпълнението, като се
измени постановлението и същите се намалят по т. 26 от ТТРЗЧСИ до размера от
673.32 лв. с ДДС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпореждане от 02.09.2022г. по изп. дело № 20229210401904 по описа
на ЧСИ С.П. с рег.№921 от КЧСИ, с район на действие СГС, с което е намалено
адвокатското възнаграждение от 1000 лева на 900 лева, И ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 от ГПК разноските на взискателя „Т.“
ЕООД за адвокатско възнаграждение от 900 лв. на 200 лв., поради прекомерност.
4
НАМАЛЯВА размера на пропорционалната такса по чл. 26 от Тарифата за
таксите и разноските към ЗЧСИ до размера от 673.32 лв. с ДДС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5