НОХД № 1221/2017 г.
по описа на Районен съд Пазарджик
МОТИВИ:
Производството е образувано по внесен от Районна
прокуратура Пазарджик обвинителен акт срещу подсъдимия Н.Д.П. - роден на *** ***,
българин, български гражданин, осъждан, безработен, ЕГН: ********** за това, че
на 03.01.2017 г. в с. Карабунар, по ул. „25-та“ на кръстовището с ул. „16-та“,
обл. Пазарджик е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил
„Фолксваген голф“ с рег. № ****с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на
хиляда, а именно - 2,15 на хиляда, установено по надлежния ред с Протокол от
химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта с № 3/03.01.2017
г. на СХЛ при „МБАЛ – Пловдив“ АД, гр. Пловдив - престъпление по чл.343б, ал.1
от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението.
Счита, че от събраните доказателствени материали може да се направи несъмнен
извод, че подсъдимият е извършил престъплението, за което му е повдигнато
обвинение. Пледира съдът да признае подсъдимия за виновен, като му наложи
наказание лишаване от свобода, глоба и лишаване от правоуправление при превес
на отегчаващите вината обстоятелства.
По делото няма приет за съвместно разглеждане
граждански иск и няма конституиран граждански ищец. Няма конституиран частен
обвинител.
Защитата пледира, че фактическата обстановка по делото
е изяснена и с оглед събраните доказателства се установява безспорно, че
подсъдимият е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
Счита, че следва да му се наложи едно по-леко наказание.
Делото се разглежда в отсъствието на подсъдимия при
условията на чл.269, ал.3, т.4, б. „а“ от НПК, тъй като П. не е намерен на
адреса му, след щателно издирване не е открит в страната и се установи, че е
напуснал Република България непосредствено след извършване на деянието – на
03.01.2017 г., като местоживеенето му в чужбина не е известно и не може да бъде
призован.
Районен съд Пазарджик, като обсъди събраните по делото
доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:
На 03.01.2017 г. около 01,05 часа свидетелят К.Н.К. -
мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пазарджик и колегата
му - полицай Йотов се движили със служебен автомобил по бул. „Георги Бенковски“
в гр. Пазарджик, където изпълнявали служебните си задължения. В същото време
полицейските служители забелязали движещ се по бул. „Георги Бенковски“ в посока
кръстовището с ул. „Кочо Честименски“ лек автомобил, марка „Фолксваген голф“ с
рег. № 954Н392, който без видима причина криволичел по пътното платно.
Служителите на реда направили опит да спрат посочения автомобил с ясен за
възприемане сигнал с ръка през прозореца на патрулния автомобил и с включен
звуков и светлинен сигнал. Водачът на лекия автомобил „Фолксваген голф“ с рег. №
****не спрял, а извършил маневра завой наляво по бул. „Христо Ботев“ в посока
кръстовището с ул. „Александър Стамболийски“. Свидетелят К. и колегата му
последвали автомобила, като през цялото време отправяли ясни светлинни и
звукови сигнали на водача да спре. Въпреки това обаче автомобила увеличил
скоростта си на движение, напуснал гр. Пазарджик и се отправил в посока с. Бошуля,
обл. Пазарджик. Свидетелят К. подал сигнал на ОДЧ при РУ МВР Пазарджик, като
през цялото време следвал автомобила, чийто водач на няколко пъти щял да
предизвика пътно транспортно произшествие. След като напуснал с. Бошуля, лекият
автомобил „Фолксваген голф“ с рег. № ****навлязъл в с. Карабунар, обл. Пазарджик.
Когато започнал да се движи по ул. „25-та“ в с. Карабунар и стигнал до
кръстовището с ул. „16-та“ в същото село, автомобилът бил спрян от полицейските
служители. Водачът опитал да избяга, но бил задържан от свидетеля К. и колегата
му. На място била установена самоличността на водача - подсъдимият Н.Д.П. ***.
Свидетелят К. установил, че подсъдимият П. е във видимо нетрезво състояние -
силно миришел на алкохол и имал несигурна походка. Това наложило извършване на
проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510+ с
фабричен номер ARDM-0193. Пробата била положителна, като техническото средство
отчело наличие на алкохол в издишания от подсъдимия въздух в размер на 2.59 на
хиляда. Свидетелят К.К. издал ТМИ № 0040503/2017 г. на подсъдимия П., след
което последният бил придружен до ЦСМП - гр. Пазарджик, където дал кръвна проба
за изследване. За констатираното нарушение на ЗДвП, К. съставил на подсъдимия П.
АУАН № 775359/03.01.2017 г., с който последният се запознал, но отказал да
подпише, което обстоятелство било удостоверено с подпис на свидетели.
От приложената по делото справка за нарушител/водач от
Сектор „ПП“ при ОД на МВР Пазарджик е видно, че подсъдимият П. е правоспособен
водач на МПС, с придобити категории „А, В, М, АМ, СЕ, ТКТ, BE“ и има наложени
административни наказания за различни нарушения на ЗДвП.
От заключението на изготвената по делото химическата
експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта, отразено в
Протокол № 3/03.01.2017 г. на Специализирана химическа лаборатория при
„МБАЛ-Пловдив“ АД е видно, че концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия П.
е в размер на 2,15 на хиляда.
Въпреки проведеното по делото щателно издирване на подсъдимия
П., включващо многократни посещения на известния по делото адрес, събиране на
информация за неговото местонахождение от близки и съседи, местоживеенето му не
е установено. По данни на Й. К. - дъщеря на подсъдимия, последният се намира в Република
Германия, но липсва информация за адрес, на който може да бъде призован за
участие в процесуални следствени действия. От справката за пътувания на лицето
е видно, че е напуснал Република България още в деня на извършеното от него
деяние - 03.01.2017 г., след като е освободен от органите на МВР, поради
лекарска препоръка да не бъде задържан заради здравословни проблеми.
С телеграма № 749/10.01.2017 г. на ГДНП София, подсъдимият
П. е обявен за общодържавно издирване с мярка „Принудително довеждане“, което
до приключване на съдебното следствие не е дало резултат.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства: показанията
на свидетелите К.Н.К. и Е.Р.К.,
заключението на химическата експертиза, както и от писмените такива – АУАН бл. №
775359/03.01.2017 г., талон за медицинско изследване № 0040503/2017 г., протокол за медицинско изследване, разпечатка от техническо средство „Алкотест
Дрегер“ 7510+ с фабричен номер ARDM-0193, справка за водач, справка съдимост и характеристична справка на
подсъдимия, справка за издирвано лице, писмо от ОД МВР Пазарджик със справка за
пътувания. Тя не се оспорва и от защитата по отношение на факта, че в процесния
ден подсъдимият е употребил алкохол преди да се качи да управлява автомобила си.
Защитата не оспорва и резултата от химическата експертиза.
Събраните по делото горепосочени доказателства са без
противоречие помежду си относно времето и мястото на извършване на
инкриминираното деяние и участието на подсъдимия като автор в неговото
извършване. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите К.Н.К. и Е.Р.К.,
които са без вътрешно противоречие, ясни, конкретни, логични и взаимнодопълващи
се. Техните показания следва да бъдат ценени като такива с висока
доказателствена стойност, тъй като дават информация за факти, които са пряко
възприети от тях и са дадени от лица, които не са заинтересовани от изхода на
делото. Тези факти се потвърждават и от всички останали събрани доказателства
по делото. Съдът приема, че химическата експертиза е отговорила в своето
заключение конкретно и точно на поставения въпрос. Заключението на химическата
експертиза дава точното съдържание на алкохол в кръвта на подсъдимия в
процесния ден.
Така изложената фактическа обстановка води до следните
правни изводи:
С действията си подсъдимият Н.Д.П. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
От обективна страна подсъдимият Н.Д.П. на 03.01.2017 г. в с.
Карабунар, по ул. „25-та“ на кръстовището с ул. „16-та“, обл. Пазарджик е
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег. №
****с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно - 2,15 на
хиляда, установено по надлежния ред с Протокол от химическа експертиза за
определяне концентрацията на алкохол в кръвта с № 3/03.01.2017 г. на СХЛ при
„МБАЛ – Пловдив“ АД, гр. Пловдив. Съдът намира за безспорно
установени всички елементи на престъпния състав.
Изхождайки
от действията на подсъдимия, които показват какво е отношението му към деянието
и престъпния резултат, съдът намира, че престъплението от субективна страна е
извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал настъпването им. Интелектуалният момент на умисъла е включвал
представите, че подсъдимият вече е бил изпил определено количество алкохол
преди да се качи в автомобила си и въпреки това пак се е качил да управлява
същия. От заключението на химическата
експертиза пък е видно, че е налице една висока концентрация на алкохол в
кръвта на подсъдимия, която потвърждава, че наистина П. е употребил немалко
количество алкохол, но въпреки това във волево отношение е желаел
да управлява моторното превозно средство.
Подбудите за извършване на престъплението очевидно се
коренят в незачитането на установения в страната правов ред.
По наказанието:
При
индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид разпоредбите на чл.36, ал.1
от НК относно целите на наказанието и чл.54 ал.1 от НК касаещи неговото
определяне.
Съдът
прецени като висока обществената опасност на извършеното от подсъдимия деяние.
Касае се за престъпление пряко свързано с безопасността на движението по
пътищата, живота и здравето на участниците в него, както и на случайните
граждани и минувачи.
Съдът
прецени като сравнително висока обществената опасност на подсъдимия, който е осъждан,
включително е търпял ефективно наказание лишаване от свобода, има наложени
наказания по ЗДвП и е с недобри характеристични данни. Следва да се отчете и
поведението на подсъдимия, след като е извършил деянието и е освободен от
органите на МВР. Същият е напуснал страната очевидно в опит да се укрие и
осуети изпълнението на постановената присъда спрямо него.
За да определи наказанието
на подсъдимия, съдът взе предвид степента на обществена опасност на конкретно
извършеното от подсъдимия деяние, данните за личността му, като отчете като
отегчаващи вината обстоятелства наличието на предходни осъждания, недобрите
характеристични данни, както и наложените
наказания по ЗДвП. Като отегчаващо вината обстоятелство следва да
се окачестви и високата концентрация на алкохол в кръвта, както и
обстоятелството, че подсъдимият се е укрил, след като му е повдигнато обвинение.
Като смекчаващо вината обстоятелство следва да се вземе предвид само възрастта
на подсъдимия.
Наказанието,
което се предвижда за извършеното престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, е лишаване от
свобода за срок от една до три години и глоба от двеста до хиляда лева.
Размерът на наказанието следва да бъде определен отчитайки отегчаващите и смекчаващи отговорността
обстоятелства, съобразявайки високата степен на обществената опасност на
деянието, подбудите за негово извършване и данните за личността на подсъдимия,
така както повелява чл.54 НК. Ръководейки се от всичко това, съдът определи на подсъдимия Н.Д.П. наказание за
престъплението по чл.343б, ал.1 от НК лишаване от свобода в размер на една година
и четири месеца и глоба в размер на 400 лв., платима в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд Пазарджик, както и 5.00 лева държавна
такса при евентуално служебно издаване на изпълнителен лист за тази сума, платими
по сметка на Районен съд Пазарджик.
Така
определеното наказание ще изпълните изцяло целите, визирани в чл.36,ал.1 НК. С
налагането му подсъдимият П. ще има възможност да осмисли постъпката си, да се
поправи и да съобрази за в бъдеще поведението си със законоустановените порядки
в обществото.
Така
прецененият период на лишаване от свобода се явява достатъчно дълъг с оглед
постигане и на другата цел, преследвана от закона – да се отнеме възможността
на лицето да върши престъпления.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ ЗИНЗС
наказанието лишаване от свобода следва да бъде изтърпяно от подсъдимия при
първоначален строг режим.
Съгласно разпоредбата на чл.343г НК съдът следва да
постанови лишаване от право да се управлява моторно превозно средство. Съдът
намира, че това трябва да стане за период от две години, считано от 03.01.2017
г. Така прецененият период на лишаване от право на управление също е достатъчно
дълъг с оглед постигане и на другата цел, преследвана от закона – да се отнеме
възможността на лицето да върши престъпления.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 НПК съдът следва да осъди подсъдимият да заплати сторените по делото разноски в
размер на 25.00 лева, платими по сметка на ОД на МВР Пазарджик, 28.00 лв.
платими по сметка на Районен съд Пазарджик, както и по 5.00 лева държавна такса
при евентуално служебно издаване на два броя изпълнителни листове, платими по
сметка на Районен съд Пазарджик.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: