Р Е Ш Е Н И Е № ......
Гр. Павликени, 22.10.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Павликенският
районен съд наказателна колегия в публичното заседание на 26.09.2018 година в
състав:
Районен съдия: ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ
при
секретаря Венка
Миланова,
като разгледа докладваното от съдията НАХД № 184 по описа на съда за 2018 год, за да се
произнесе съдът взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление (НП) № 646 от 17.05.2018 г. на Директора
на Регионална дирекция по горите - ВТ на Р.В.К. *** е наложено
административно наказание глоба в размер 100.00
лева на основание чл. 266, ал. 1, пр 7,
чл. 275,
ал. 1, т. 2 от
Закона за горите /ЗГ/ и
чл. 53, ал. 1 и 2 от ЗАНН за нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 2 от същия
закон. Същото е обжалвано в законоустановения срок от К., като с
жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление с подробно изложени
аргументи. В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата.
Ответник
по жалба – РДГ, гр. ВТ - редовно
призован, чрез
процесуалния си представител навежда доводи за
законосъобразност и правилност на обжалваното наказателно постановление и моли
за неговото потвърждаване.
От приложените доказателства,
преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
На процесната дата – 23.11.2017 година в РУ, гр. П.
постъпил сигнал, че по улица „Л.” се движат каруци с дърва. За проверка на
сигнала били изпратени свидетелите Б. и С., които не успели да заловят каруците
пълни, но затова пък заловили К. да съхранява дървата от тях пред дома си и да не
може да представи превозен билет и документи, доказващи законния им произход. Не е образувано ДП -
приложеното Постановление за отказ да се образува наказателно производство и
изпращане на материали на административен орган от 10.01.2018 година.
Свидетелите Б. и С. уведомили съответните
органи – св. Г., горски стражар при ТПДГС „Болярка”, гр. ВТ, който посетил
адреса и извършил проверка дали жалбоподателя има документи за дървесината,
която съхранява, но К. нямал такива. Г. установил, че дървата са от вид акация
на дължина
Издадено е и атакуваното
НП срещу жалбоподателя
за това, че на 23.11.2018 г. съхранява 2
пространствени куб. метра дърва за горене от дървесен вид акация,
непридружени с превозен билет,
като нарушението било
осъществено на територията на РДГ- В.Т.,
общ. П. и му е наложено административно наказание глоба в размер 100.00 лева за
нарушение по чл. 213, ал.
1, т. 2
от ЗГ.
В
законоустановеният седмодневен срок последния
е подал жалба, с която моли съда да постанови решение, с което отмени
наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно.
Съдът намира, че жалбата е допустима
и следва да бъде разгледана по същество. Подадена е от надлежна страна и в
срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Налице е активна и пасивна легитимация на
страните в процеса.
Съдът като анализира писмените
доказателства по делото, показанията на разпитаните свидетели и становищата на страните
счита, че жалбата се явява неоснователна
по следните съображения:
Съдът
извърши проверка на обжалваното Наказателно постановление и установи, че същото
съдържа изискуемите от чл. 57 от ЗАНН задължителни реквизити, а именно посочени
са имената, длъжността и местослуженето на
лицето, което го е издало, има номер и дата, посочен са доказателствата,
въз основа на който е издадено НП, посочени са данните на нарушителя, визирани
в т. 4 на чл. 57 от ЗАНН, описано е извършеното нарушение, времето, когато е
извършено и мястото, на което е извършено, законовата разпоредба, която е
нарушена, вида и размера на наказанието, дали НП подлежи на обжалване, в какъв
срок и пред кой съд. НП е подписано от длъжностното лице, което го е издало.
Спазен
е и визираният в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН срок за издаването на наказателно
постановление. Същото е издадено от компетентен орган, съобразно изискванията
на чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ и чл. 47 от ЗАНН, с оглед приложената като
доказателство по делото Заповед № РД 49-199/16.05.2011г. на Министъра на
земеделието и храните.
Разпоредбата
на чл. 213 от ЗГ съдържа осем изпълнителни деяния, а именно покупко-продажба,
други разпоредителни сделки, товарене, транспортиране, разтоварване,
придобиване, съхраняване и преработване. В конкретният случай жалбоподателят е
осъществил седмото измежду
посочените изпълнителни деяния, а именно съхраняване
на дървесина, без
превозен документ. Действително в самата цифрова квалификация на
нарушението в акта е посочено, че същото е такова по чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ без
да е посочено конкретното предложение за изпълнително деяние. Съдът не счита,
че са били нарушени и то съществено правата на нарушителя, тъй като в
текстовото описание на нарушението в наказателното постановление, е изрично
отразено, че жалбоподателя
съхранява дърва за огрев
без необходимия превозен документ. По този начин несъмнено
жалбоподателят е узнал за какво нарушение е издадено наказателно постановление
с наложено административно наказание глоба.
Разпоредбата
на чл. 213 от ЗГ забранява извършването на определени действия и нарушаването
на някое от тези действия представлява нарушение на тази разпоредба. По този
начин съдът счита, че наказващият орган при издаване на НП и актосъставителят,
са квалифицирали правилно извършеното деяние като нарушение по конкретен
законов текст.
По
изложените по-горе съображения съдът приема, че не е налице съществено
нарушение на процесуалните правила, което да е довело до нарушаване или
ограничаване правото на защита на нарушителя и същият е знаел точно за какво
нарушение е санкциониран.
Съдът счита, че със събраните по
делото доказателства се доказва извършеното нарушение, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. По безспорен начин е
доказано, че на процесната
дата в гр.
П., на улица „Л.”, в дома си К. съхранявал 2 пр. метра дърва
за огрев от акация,
без за същите
да има превозен билст. Горното се
установява от показанията на разпитаните на
свидетели и от приложените по делото писмени доказателства, които
напълно кореспондират помежду си. Самият
жалбоподателят спори единствено
вида и количеството на дървесината, което оспорване обаче нито е придружено от
каквито и да било доказателства, нито се потвърждава от събраните такива.
Напротив, свидетелските показания, за които няма данни да са пристрастни, пряко
го оборват.
Предвид
изложеното съдът счита, че визираното в наказателното постановление нарушение
по чл. 213, ал. 1, т.
2
от ЗГ е доказано по несъмнен начин.
При този извод НП следва да бъде
потвърдено.
В
случая не се касае за маловажност , тъй
като изискването за контрол с необходими
документи по превоз на дърва е свързан не с тяхното количество, а с необходимост от защита на
горското стопанство на
територията на РБ, като ноторно е известно, че в страната все по често зачестяват случай на добив, превоз и ползване на дървесина
в нарушение на изискванията на закона. Лице склонно да нарушава законите следва
при такава доказана деятелност да
търпи и
съответните санкции. От тук се явява справедлив и размера на
наложеното наказание глоба –
около законния минимум. Съдът счита,
че с този размер на наказанието биха се постигнали целите по чл. 12 от ЗАНН, а
именно да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения
правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите
граждани.
Водим от изложеното и на основание
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
ИЗЦЯЛО Наказателно постановление № 646 от 17.05.2018 г. на Директора на
Регионална дирекция по горите - Велико Търново, КАТО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд гр. ВТ
в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Районен съдия:
Вярно
с оригинала!
Б.Н.