Решение по дело №1260/2019 на Районен съд - Перник

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№380

гр. П., 13.02.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, Х – ри състав, в открито съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

Председател: Камелия Ненкова

                                                                                                                                                                

като разгледа гр. д. № 01260 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:  

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от ЕТ „Анджела- Анджела Борисова“, ЕИК: BG113570179, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. Т., бл*вх*ап**представлявано от А.Б.Т., с ЕГН ********** против „Топлофикация-П.“ АД, ЕИК:*********, с адрес на управление: гр. П., ТЕЦ “Република”, представлявано от изп. Директор-Любомир Спасов, с искане за ищцата да бъде установено  несъществуващо парично вземане за сумата от 1044,13лв., (хиляда четиридесет и четири лева и тринадесет стотинки) представляваща част стойността на доставена неплатена топлинна енергия за периода от 01.03.2008г. до 31.08.2009г., поради погасяването на вземането по давност след издаването на изпълнителен лист за по ч. гр.д. №****/****г. на РС-П., тоест че процесната сума не се дължи, поради погасяването й по давност.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника не е постъпил писмен отговор.

В проекто-доклада си, впоследствие обявен за окончателен такъв, съдът е посочил, че делето е било образувано  по постъпила искова молба от ЕТ „Анджела- Анджела Борисова“ против „Топлофикация-П.“ АД, с която е предявен иск  за установяване несъществуването на парично вземане за сумата от 1044,13лв., представляваща част стойността на доставена неплатена топлинна енергия за периода от 01.03.2008г. до 31.08.2009г., поради погасяването й по давност след издаването на изпълнителен лист за по ч. гр.д. №****/****г. на РС-П..

В срока по чл. 131 ГПК от ответника не е постъпил писмен отговор.

Представените от ищеца писмени доказателства са били притеи с доклада, като относими, допустими и необходими.

Искането на ищеца за задължаване на ЧСИ С.Б.да представи  водените при него  изпълнително дела е било  уважено, като впоследствие ид. изпълнително дело № 1105/2017 г. по описа на С.Б.е било прието с нарочно определение на съда към доказателствената съвкупност по делото.

По делото е била приложена и заповедта за изпълнение, издадена  в производството по ч.гр.д. №****/****г. по описа на РС-П.. По делото не е бил приложен препис от първото заведено дело при ЧСИ А. В. ****/****г., като ищцовата страна, чрез своя представител в последното по делото с.з., макар и да й е била дадена такава възможност от съда, с оглед възраженията на ответната страна не е представила препис от процесното и.д. и се е отказала от това свое доказателствено искане, поради което и съдът е приключил събирането на доказателствата  по делото.

ПО страните пледират за уважаване, респ за отхвърляне на иска.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото е приложена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 5819 с дата 01.12.2009г.по описа за 2009 г. на Пернишки районен съд, която е издадена в полза на „Топлофикация - П.” АД срещу ЕТ „Анджела- Анджела Борисова“, ЕИК: BG113570179, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. Т., бл*вх*ап**представлявано от А.Б.Т. с ЕГН ********** за следните вземания: 1834,79 лева - главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.03.2008 г. до 31.08.2009 г., сумата от 120,68 лева – представляваща мораторна лихва за забава на месечните плащания за периода, считано от 06.05.2008 г. до 12.10.2009 г., ведно със законна върху главницата от 1834,79лв. считано от 30.11.2009 г. (датата на подавана на заявлението) и сумата от 128,66 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Обсъжданото архивирано ч. гр. д. № ****/**** по описа за 2009 г. на Пернишки районен съд се състои от множество писмени документи по делото, в това число и заповед за изпълнение на парично задължение, като същата е под № 5819 от 01.12,2009 г. Заповедта, видно от съобщение за връчване е връчена на лицето-длъжник на дата 15.04.2010 г. Следователно след изтичане на релевантния към момента на издаването срок от двеседмици за депозиране на възражение, то такова по делото не е постъпило и заповедта е влязла в сила на 30.04.2010 г., като на самото съобщение е обективарина и разпореждане на съда за издаване на изп. лист от 04.05.2010 г. От същата дата е и издаденият изпълнителен лист по делото /стр. 3 от делото на ЧСИ/, за процесните суми.

Въз основа на изпълнителния лист и по подадена молба от  „Топлофикация - П.” АД се твърди, че е било образувано изпълнително дело № ****/**** г. по описа на ЧСИ А. В.,  което не е било представено по делото, въпреки, че на ответната страна е била дадена възможност да представи същото, във връзка с разпределената доказателствена тежест в процеса. Видно от твърденията в исковата молба, то се сочи, че ИД № ****/**** г. е прекратено, ответното дружество е получило оригинала на изпълнителния лист и е депозирало молба с вх. № ****/**** г. по силата на което е образувано и ново ИД № ****/**** г. по описа на ЧСИ С. Б.. Последното е приобщено към доказателствата по делото.

ВИДНО от печата на гърба на изпълнителния лист, по  ИД № ****/**** г. по описа на ЧСИ С. Б., то се установява, че действително изпълнително дело № ****/**** г. по описа на ЧСИ А. В., е било прекратено  на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като е посочено на печата, че последното валидно изп. действие е било извършено на 01.09.2011 г., и изпратено уведомление от 24,04.2012 г. Тези факти съответстват и на твърденията от исковата молба, че от момента на образуване на ИД № ****/**** г. Пред ЧСИ А. В. и изготвяне на ПДИ по него и връчването и на 24.04.2012 г. вероятно, и след връчването и на 24.04.2012 г. до датата на депозиране на молбата за образуване на новото ИД № ****/**** г. по описа на ЧСИ С. Б. не са предприемани никакви действия от страна на взискателя за да може същият да спре давността или прекрати същата на правно основание с изключение на запорно съобщение по новото ИД № ****/**** г. от 27.11.2017 г. което обаче не е достигнало до адресата и длъжника, а и въобще не е от действията които спират или пръсват давността доколкото към датата на образуване на второто ИД № ****/**** г. на 18.10.2017 г. пред ЧСИ С. Б., поради което и се твърди , че  вземанията са били погасени по давност изцяло.

Такава молба, въобще не е депозирана от взискателя и за времето преди образуване на ИД № ****/**** г. пред ЧСИ С. Б. по време на висящото ИД № ****/**** г. по описа на ЧСИ А. В., с която да се спира или прекъсва давността на вземанията.

От материалите по изпълнителното дело № ****/**** г. по описа на ЧСИ С. Б. от  18.10.2017 г., е видно, че същото е образувано по молба отнова на взискателя, като е изготвено уведомление изх. № ****/**** г., според ЧСИ уведомява ищцата, че се претендира от нея общата сума от 2591.78 лева, от които: главница в размер на 1044.13 лв., неолихвяема сума в размер на 1080.95 лв., лихва — 3.777 лева, както и последваща се такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, която е изчислена на 234.13 лв. в полза иа ЧСИ и 168.80 лева разноски по и.д. и 60 лева юк. възнаграждение и всички изчислени към 27.11.2017 г.

 

 

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ГПК, вр. чл. 439, ал. 1 ГПК, доколкото в исковата молба се съдържат твърдения за наличие на висящо изпълнително производство. Ищцовата страна оспорва изпълнението по смисъла на чл. 439, ал. 1 ГПК, като навежда доводи, че са погасени по давност паричните суми, предмет на производство по индивидуално принудително изпълнение.

Ищецът твърди, че не дължи процесните вземания, като се позовава на изтекла погасителна давност още след първото изп. дело. В настоящия случай ищецът може да се позовава на изтекъл давностен срок след влизане в сила на заповедта за изпълнение. Това е така, защото заповедта за изпълнение се връчва на длъжника и законът му дава възможност да възрази срещу вземането по нея. Ако не бъде депозирано в срок възражение, заповедта влиза в сила и всякакви възражения и твърдения, които длъжникът е могъл да направи до изтичане срока за възражение се преклудират. Заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, поради което ищецът може да се позовава на факти (изтекъл давностен срок), настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение.

В настоящия случай се касае за влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на заповедното производство е да се провери дали вземането е спорно или безспорно, което означава, че при влязла в сила заповед за изпълнение не е налице вече правен спор, каквото е положението при постановено съдебно решение. Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица други актове на ВКС (Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о., Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о., ГК).

Понастоящем в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание (арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение.   

Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и  т. 5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС е наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е издадено изпълнителното основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила решения. Приеме ли се обратния извод за приложение на тригодишна давност, то това означава, че длъжникът би могъл да избира кратката давност, като оттегли възражението срещу заповед за изпълнение при вече образувано производство по предявен иск по реда на чл. 422 ГПК, а това не е повелята на закона.

По изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземанията е общата 5 - годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай. В този смисъл е Решение № 321 от 16.10.2018 г. по в. гр. д. № 479 по описа за 2018 година на Окръжен съд – гр. П. и други решения.

В случая заповедта за изпълнение е влезнала в сила на 30.04.2010 г., като от 04.05.2010 г., е бил издаден и изпълнителният лист за процесните вземания. На база същия е било образувано и изпълнително дело № ****/**** г. по описа на ЧСИ А. В.,  за което страните и не спорят, което не е било представено по делото, въпреки, че на ответната страна е била дадена възможност да представи същото, във връзка с разпределената доказателствена тежест в процеса. Съгласно чл. 175 ГПК- Направеното от страна или от неин представител признание на факт се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото, като посочените факти в исковата молба не са били оборени от ответната страна, която не е ангажирала надлежни доказателства за разпределинет в нейна доказателствена тежест факти, в това число и не е представила процесно и.д. от 2011 г., с оглед на което съдът достигна и до посочените правни изводи.

Видно от твърденията в исковата молба, то се сочи, че ИД № ****/**** г. е прекратено, ответното дружество е получило оригинала на изпълнителния лист и е депозирало молба с вх. № ****/**** г. по силата на което е образувано и ново ИД № ****/**** г. по описа на ЧСИ С. Б.. Последното е приобщено към доказателствата по делото.

Видно от твърденията в исковата молба, то се сочи, че ИД № ****/**** г. е прекратено, ответното дружество е получило оригинала на изпълнителния лист и е депозирало молба с вх. № ****/**** г. по силата на което е образувано и ново ИД № ****/**** г. по описа на ЧСИ С. Б.. Последното е приобщено към доказателствата по делото.

Видно от печата на гърба на изпълнителния лист, по  ИД № ****/**** г. по описа на ЧСИ С. Б., то се установява, че действително изпълнително дело № ****/**** г. по описа на ЧСИ А. В., е било прекратено  на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като е посочено на печата, че последното валидно изп. действие е било извършено на 01.09.2011 г., и изпратено уведомление от 24,04.2012 г. Тези факти съответстват и на твърденията от исковата молба, че от момента на образуване на ИД № ****/**** г. Пред ЧСИ А. В. и изготвяне на ПДИ по него и връчването и на 24.04.2012 г. вероятно, и след връчването и на 24.04.2012 г. до датата на депозиране на молбата за образуване на новото ИД № ****/**** г. по описа на ЧСИ С. Б. не са предприемани никакви действия от страна на взискателя за да може същият да спре давността или прекрати същата на правно основание с изключение на запорно съобщение по новото ИД № ****/**** г. от 27.11.2017 г. което обаче не е достигнало до адресата и длъжника, а и въобще не е от действията които спират или пръсват давността доколкото към датата на образуване на второто ИД № ****/**** г. на 18.10.2017 г. пред ЧСИ С. Б., поради което и се твърди , че  вземанията са били погасени по давност изцяло.

Следователно, съдът намира, че давността е изтекла пет години след този момент или пет години след 01.09.2011 г. тоест още към 01.09.2016 г. или преди въобще завеждане на второ изп. Дело при ЧСИ Б..

Горното налага извод, че  исковата претенция е основателна, като сумите към 01.09.2016 г. са били погасени по давност, като  исковата молба е подадена на 20.02.2019 г., т. е. след изтичане на петгодишния давностен срок.

Второто изпълнително дело№ ****/**** г. по описа на Стилиян Б., е образувано на 18.10.2017 г., което след изтичане на давността. Това налага извод за основателност на исковите претенции и като такива следва да се уважат. В този смисъл, съдът не намира за необходимо да обсъжда останалия събран по делото писмен доказателствен материал, в това число и представеното преводно нареждане в последното по делото съдебно заседание от страна на ответника.

 

По разноските:

С оглед изхода на спора и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му се заплатят направените разноски в производство, които в случая, съобразно представени списък по чл. 80 ГПК /стр.34 ОТ ДЕЛОТО/, от страна на процесуалния представител на ищеца по делото, то същият претендира разноски в размер на общо 377 лева, от които 300 лева - адвокатско възнаграждение и 50 лв-заплащане на държавна такса, както и три лева банков превод, както и заплатена таква за представяне на и.д. – 24 лева.

Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ЕТ „Анджела- Анджела Борисова“ с ЕИК: BG113570179, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. Т., бл*вх*ап**представлявано от А.Б.Т. с ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация - П.” АД, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република” сумата в общ размер на общо 1044.13 лева, претендирани от ответника от които - 1044.13 лева главници за периода м. 01.03.2008г. - м. 31.08.2009 г. за недоставена, неизмерена, непотребена, доставка или услуга по партида на името на ищеца за недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. Юрий Гагарин бл7, вх. А и представляващи част от начислената за периода главница в общ размер на 1834.79 лева и подробно описани в изпълнителен лист от 04.05.2010 г. издаден по ч.гр.д. № ****/****г. по описа на ПРС, поради погасяването по давност.

ОСЪЖДА„Топлофикация - П.” АД, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република” ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „Анджела- Анджела Борисова“, ЕИК: BG113570179, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. Т., бл*вх*ап**представлявано от А.Б.Т., с ЕГН ********** сумата в размер на 377 лева – направени разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

            След влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № ****/**** по описа за 2009 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато в архив.

 

 

           Вярно с оригинала:С.Г.                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: