Р Е Ш Е Н И Е
№........................................... 2022г., гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Десети състав,
в публично заседание на шестнадесети ноември 2022г.,
в състав:
Административен съдия: Марияна Ширванян
при секретаря Светла Великова
като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян
адм. дело № 2045 по описа на съда за 2022г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Производството е образувано по жалба на Е.Й.Л.
срещу решение № 182/02.08.2022г. на ВИД директор на ТД на НАП Варна, в частта с
която е потвърдено разпореждане изх.№ С220003-137-0000042/12.01.2022г. на
публичен изпълнител по изп.д. № **********/2011г. по т.1 до т.20, т.22 и от
т.24 до т.27 – за задължения за ДОО, ЗО, ДЗПО, ЗДДФЛ за периода от 01.01.2012г.
до 31.12.2016г.
Ответникът, чрез процесуален представител в
открито съдебно заседание, оспорва жалбата, счита че давността е спряла с
налагане на обезпечителните мерки, от които първата от 2014г., 2017г. и 2019г.
и прави извод, че 10 годишната давност не е изтекла. Претендира заплащане на
юрисконсултско възнаграждение.
След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата,
доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на
задължителната проверка по чл.168 от АПК, административният съд
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, в
предвидените форма и срок и е допустима за разглеждане.
Предмет на проверка е решение № 182/02.08.2022г. на ВИД
директор на ТД на НАП Варна, в частта с която е потвърдено разпореждане изх.№
С220003-137-0000042/12.01.2022г. на публичен изпълнител по изп.д. №
**********/2011г. по т.1 до т.20, т.22 и от т.24 до т.27 – за задължения за
ДОО, ЗО, ДЗПО, ЗДДФЛ за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2016г.
Оспореният акт е издаден в предвидената форма и от
компетентен орган и е валиден и годен за съдебна проверка.
С оспореният акт е потвърдено разпореждане изх.№
С220003-137-0000042/12.01.2022г. на публичен изпълнител по изп.д. №
**********/2011г. по т.1 до т.20, т.22 и от т.24 до т.27 – за задължения за
ДОО, ЗО, ДЗПО, ЗДДФЛ за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2016г. В оспореното
разпореждане в т.1 до т. 20 са посочени като задължения само лихвите върху
задължения за ДДФЛ, фонд ДЗПО, НЗОК, фонд ДОО за 2011, 2014, 2015, 2012, 2013 и
2016г., в т.22 лихви за ДДФЛ за 2011, в т.24 до 27 ДДФЛ, фонд ДЗПО, НЗОК, фонд ДОО за 2012 и
2016г.
За да потвърди оспореното разпореждане в посочената част,
решаващият орган е приел, че давността е спряна на основание чл.172, ал.1, т.5
от ДОПК по отношение на посочените
задължения, предвид наложените обезпечителни мерки с Постановления за налагане
на обезпечителни мерки с изх.№№ 4667/2011/0000041/30.09.2014г., С170003-022-0074365/24.11.2017г.
и С190003-022-0056959/04.07.2019г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Варна.
Към административната преписка са приложени Постановления
за налагане на обезпечителни мерки с изх.№№ 4667/2011/0000041/30.09.2014г.,
С170003-022-0074365/24.11.2017г. и С190003-022-0056959/04.07.2019г. издадени от
публичен изпълнител при ТД на НАП Варна.
Тези факти не са спорни между страните, констатират се от
съдържанието на оспорения административен акт и от доказателствата към
административната преписка и съдът ги възприема.
Спорът между страните е правен, предвид мотивите на
оспорения административен акт, твърденията и доводите на жалбоподателката в
жалба и становищата на страните изложени в откритото съдебно заседание и е
формиран за това: произвели ли са действие цитираните постановления за налагане
на обезпечителни мерки и в този аспект спряна ли е давността по чл. 172, ал.1,
т.5 от ДОПК по отношение на лихвите, при условие че главниците за тези
задължения са недължими.
Съдът при съобразяване на чл.202, ал.1, 2 и 3 от ДОПК вр.
чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК и на
тълкуването дадено в Тълкувателно решение № 7 от 15.04.2021 г. на ВАС
по т. д. № 8/2019 г., ОСС, І и ІІ колегия, докладвано от съдията Е.И, намира по
поставения спорен въпрос следното: „Давността е институт на материалното право
и представлява период от време, определен по продължителност от закона, през
който, ако носителят на едно субективно право не го упражни, то се погасява. За
нуждите на изпълнителното производство по ДОПК погасителната давност е способ,
чрез който се преустановява възможността публично задължение да бъде събрано
принудително. Позоваването на предвидената в закона погасителна давност е
средство за защита на длъжника. Ето защо всяко действие, с което давността се
прекъсва, следва да е доведено предварително до неговото знание. При
образуването на изпълнителното дело длъжникът не взема участие, следователно с
това действие не може да бъде прекъсвана давността.
Лицето, срещу което
се предприемат действията по принудително изпълнение, следва да бъде наясно, че
бездействието на взискателя е приключило и той заявява претенциите си за
плащане на публичното задължение. Не може да бъде прекъсната давността, без
длъжникът да е узнал за това. Обстоятелството, че между публичния взискател и
публичния изпълнител е започнала кореспонденция относно необходимостта от
предприемането на принудително изпълнение не е сред действията, които по своето
съдържание са основание за прекъсване на давността. От тълкуването на чл.172,
ал.2 от ДОПК се налага извод, че нормативната уредба има предвид само тези
действия, които са сведени до знанието на длъжника. Само те могат да послужат
за прекъсване на давността, а образуването на изпълнително дело не е сред тях.„
В аспекта на даденото тълкуване относно актовете на
публичния изпълнител, които имат за правна последица прекъсването на давността
и поставеното условие, тези актове да са достигали до знанието на длъжника,
съдът констатира, че между страните не се спори, а и се установява от изявленията
на последните направени в откритото съдебно заседание и от представените Постановления за налагане на обезпечителни мерки с
изх.№№ 4667/2011/0000041/30.09.2014г., С170003-022-0074365/24.11.2017г. и С190003-022-0056959/04.07.2019г.,
че последните не са връчени на длъжника и на банките или на третото лице –
работодател на г-жа Л.. Липсва подпис на длъжника за запознаването с тези
постановления. Извежда се извод, че издадените постановления не са произвели
действие – арг. от чл.202, ал.1 ДОПК вр. ал.2 и ал.3 от ДОПК, тъй като
последните не са връчени на г-жа Л..
Доказателства за връчването
на постановленията г-жа Л., на банката или на работодателят на г-жа Л. не са
представени. Не е поискан срок за представянето им, поради което съдът, намира
че не е доказан факта на узнаването за издадените от публичния изпълнител Постановления
за налагане на обезпечителни мерки с изх.№№ 4667/2011/0000041/30.09.2014г.,
С170003-022-0074365/24.11.2017г. и С190003-022-0056959/04.07.2019г., поради
което и същите не са произвели действие по отношение на длъжника и съответното
не е налице прекъсване на давността по отношение на посочените задължения в
табличен вид по т.1 до т.20, т.22, т.24 до т.27
от разпореждането.
Не са представени доказателства, че са
изпратени до г-жа Л. и, че същата не ги е получила (напр. непотърсена пратка
или не доставена по други причини). В тежест на административния орган е да
представи доказателства относно приетите от него в решението за настъпили
факти, а именно, че Постановления за налагане на обезпечителни мерки с изх.№№
4667/2011/0000041/30.09.2014г., С170003-022-0074365/24.11.2017г. и
С190003-022-0056959/04.07.2019г. са връчени на длъжника и на банките или на третото
лице – работодател на г-жа Л., и че са произвели действие – арг. от чл.202,
ал.1 ДОПК вр. ал.2 и ал.3 от ДОПК. Налага се извод, че оспореният
административен акт е издаден при неизяснени факти.
Предвид липсата на
основание за спирането на давността по отношение на оспорените задължения, по
отношение на процесните задължения приложима е давността по чл.171, ал.1 от ДОПК.
При преценка на
задълженията на жалбоподателката в аспекта на разпоредбата на чл.171, ал.1 от ДОПК, съгласно която „Публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която
е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден
по-кратък срок.“ и като съобрази, че в разпореждането е посочен само началният
период на дължимост на главницата, но не и на задължението за лихви, съдът
приема и, че това е началният период на дължимост на лихвите. В този случай
давността по чл.171, ал.1 от ДОПК по отношение на посочените задължения е вече изтекла
към момента на издаване на оспорения акт и като е постановил отказ за
прекратяване поради изтекла погасителна давност на задълженията по т.1 до т.20, т.22, т.24 до т.27 от разпореждането,
органът по приходите е постановил материално незаконосъобразен акт.
Жалбата се явява
основателна, оспореният административен акт, следва да бъде отменен. Предвид
този изход на спора неоснователно е искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение направено от процесуалния представител на ответника.
Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.268
от ДОПК Административен съд гр. Варна
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалбата на Е.Й.Л. решение № 182/02.08.2022г. на
ВИД директор на ТД на НАП Варна, в частта с която е потвърдено разпореждане
изх.№ С220003-137-0000042/12.01.2022г. на публичен изпълнител по изп.д. №
**********/2011г. по т.1 до т.20, т.22 и от т.24 до т.27 – за задължения за
ДОО, ЗО, ДЗПО, ЗДДФЛ за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2016г. и вместо него
постановява:
ПРЕКРАТЯВА производство по принудително събиране от Е.Й.Л.
на задължения за ДОО, ЗО, ДЗПО, ЗДДФЛ за периода от 01.01.2012г. до
31.12.2016г. по т.1 до т.20, т.22 и от т.24 до т.27 по разпореждане изх.№
С220003-137-0000042/12.01.2022г. на публичен изпълнител по изп.д. №
**********/2011г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия: